Певецът Деян Неделчев, роден на 16 януари 1964 г. в

Певецът Деян Неделчев, роден на 16 януари 1964 година в Русе, е прочут и с дуетите си с брат си Бойко Неделчев, най-голяма известност от които им носи „ От икебана дървесата ги боли ”. Певческият си гений Деян демонстрира на 3-годишна възраст, а огромната му фантазия е да грабне микрофона в ръка и да стане артист. Изгрява с шлагери като „ Обич за любов ” от Тончо Русев и „ С огън ме подари ” от Морис Аладжем. През 1993 година печели огромната премия на „ Златният Орфей ” с песента „ Посвещение “ от Хайгашот Агасян. В негово осъществяване се постанова и песента „ Като лъвовете ” от едноименното тв предаване. През последните години Деян Неделчев става създател на хумористично ориентирани песни „ Дъртака ”, „ Съчки групирам ” („ В гората ” " ), „ Имам си прелестна страна ”, „ Ферма за сперма ” и други.

- Честит рожден ден, Деяне! Разбрах, че се намирате В Полша, какво вършиме там?
- На посетители съм на мой огромен другар, чийто татко е българин, а майка му е полякиня. Приятелят ми живее във Варшава, само че идва в България. Обича да пее. Поради тази причина през лятото на 2024 година направихме албум в жанр електро поп. Той се споделя Недко, само че полското му име е Франк Мьонг. Песните са записани на британски език във варненско студио. Гостувам му във Варшава с моята другарка Марина, която е испанка. Заснехме няколко клипа. Една от песните към този момент циркулира в ютюб и се назовава „ Кръг. Песните ще запиша и на български език в дует с брат ми. Не бях идвал във Варшава от 13 години. Беше ми забавно по какъв начин се е преобразила. С няколко думи – хем поработихме, хем си направихме и удоволствието да разгледаме града.

- Каква беше миналата година за вас в персонален и в професионален проект?
- Не беше неприятна година. Дори бих споделил, че е по-добра от предходните. Имах повече работа. Това беше годината на Зеления дървен змей, който покровителства родените през 1964-та. Има изяви, които не бяха доста, само че въпреки всичко задоволително. Пет месеца изкарах на нашето море, вървя постоянно при една моя другарка, споделя се Фани. Обичам слънцето, морето, Варна. Подготвих и други нови песни, с изключение на тези с Франк Мьонг

- Как посрещнахте рождения си ден? Имаше ли огромен ваучър?
- Голям ваучър – не. С Недко и Марина се разхождахме денем, правихме си фотоси, почерпихме се скромничко.

- А поръчахте ли някакви скромни и нескромни дарове. 
- Не държа  на материалните дарове. Искам да съм здрав духовно и физически, роднините, приятелите и сътрудниците също да са ми здрави. Останалите неща са маловажни. Всеки може да ми купи каквото желае – няма да се дразня. Предпочитам да ми е хубаво с хората, с които съм. Не всичките си рождени дни посрещам по заведения за хранене. Аз обичам доста да сготвям, да посрещам посетители.

- Вие сте духовно надъхан човек, в случай че може по този начин да се каже. Какво ви накара да се интересувате от духовното, от невидимия сят?
- Винаги съм се интересувал от духовното. Много съм чел и чета за живота след гибелта. Интересувам се по какъв начин би трябвало да си модернизирам душата. Убеден съм, че всяко поднесено от ориста затруднение е духовно израстване, житейски опит. Моля се да ставам все по-добър към другите хора, да не съм раздразним, нагъл. Ще ми се да бъда предан, търпелив, да оказвам помощ, доколкото мога, да не неистина, да не извършвам кражба. Старая се да пребивавам по божиите заповеди. За мен духовното е по-важно от материалното. Духовността ще избави света. Душата един ден напуща тялото. То бива заровено, изгорено. Но тя – душата, се резервира. Твърдо имам вяра в реинкарнацията. Това, което вършим в този живот, ще рефлектира в идващия ни. Ако вършим неприятни неща, неприятни ще дойдат до главата ни. Затова съм срещу лошотията. Разбира се, от време на време позволявам неточности и скърбя за стореното. Няма безгрешни хора, бъркаме по разнообразни аргументи. Аз съм човек на изкуството, ние се водим будители, тъй като вършим песни, композираме. Важното е да опазим човечността в нас, да си оказваме помощ, тъй като живеем в общество и сме обществени същества.

- Любопитствали ли сте какъв сте били в предходен живот?
- Да, любопитствал съм. Мои приятелки, които ходеха на лекциите на Ваклуш Толев, ми споделяха, че аз съм прероденият Орфей. Беше ми смешно, тъй като взех решение, че доста хора пеят и затова са прероденият Орфей. Като по-млад ходех да ми гледат на ръка, на карти. Едни ми споделяха едно, други – друго. Част от нещата се сбъднаха, други – не. Де да зная, може би съм прероден Орфей. Чел съм книгата „ Пътят на душите ” на лекар Майкъл Нютън, чел съм и „ Съдбата на душите ” на Долорес Кенън. Много съм впечатлен от двете произведения. Имаше години, в които викахме духове на умряли. Майката на Недко постоянно ми гледаше на кафе.

- Притеснявате ли се от старостта?
- Не, тормозя се да не ме заболи нещо, тъй като доста обичам да ходя пешком. От години имам проблем с единия крайник и не мога да го оправя. Въпреки това не спирам да се движа. Не желая и да си помисля да спра с придвижването. Това, че прибавих още една година към възрастта си, не ме тормози. Всички остаряваме. Казват, че е привилегия да остарееш. И несъмнено са прави, не е хубаво човек да си отиде млад. Аз наподобявам по-млад за годините си. Генът ми е подобен. Също по този начин и съм пъклен порядъчен – не пия, не пуша, не заставам до късно, не вземам опиати. Ям много неща, само че в никакъв случай не пресилвам. Спрял съм захарта, брашното. Единствено солта не мога да спра. Не съблюдавам избрани диети. Понякога извървявам по 10 километра дневно. Правя извършения у дома за поддържане на форма – лицеви опори, коремни преси, за стягане на задните елементи – също. Аз съм актьор, би трябвало да съм във форма.

- Мислили ли сте да промените имиджа си? Прическата? Да скъсите косата?
- В момента съм с къса коса. Отразях я на 1 ноември. На всеки 4 години си нарязвам косата. Последният път беше на 1 ноември 2020 година

- Как виждате себе си след 5 години?
- Нямам никаква концепция. В България става все по-трудно да се оцелява с музика. За едни има работа, за други няма. Поговорката, че музикант къща не храни, си е безусловно вярна и по соца, и в този момент. Надявам се, че ще не преставам да върша музика, да си издавам албумите, че ще бъда здрав и ще имам сила и креативен сили. През 2025 година върша 40 години на сцената, 35 години дует с брат ми. Може би ще би трябвало да го отбележа по някакъв метод.

- Как реагирате, когато се сблъсквате с колегиална злоба?
- Гледам да не изпитвам завист на никого, тъй като не виждам смисъл от това. Яд ме е, че имам нахални и нагли сътрудници, които гледат непременно да се навират в медиите, да са непрестанно по малките екрани. Има некадърници, които извънредно нервират. Има и кадърни, които също нервират. По всички медии се въртят до погнуса едни и същи, омръзнали на всички ни муцуни. Голяма шуробаджанащина пада – живял съм под дърво и камък по света, на никое място го няма това нещо. Имам сътрудници, които настояват, че музикант къща храни, само че нямам положително мнение за тях. Няма да им загатвам имената, тъй като са нагаждачи, лицемерни, подправени. Аз не съм от тази категория, по тази причина и не ме обичат. Винаги ми се е носела славата, че съм пряк и споделям нещата в лицето. Някои ме считат за злобар, само че това не е по този начин, просто ме потриса наглостта им, лицемерието им, и предпочитам да не си мълча. Важното е, че хората ме обичат, познават ме и ме заговарят на улиците, пишат ми във фейсбук. Аз съм обичан от хората актьор. Но да, давам си сметка, че мнозина сътрудници ме ненавиждат. 

- Мечтаете ли?
- О, да. Мечтая да заживея на обичаните си Канарски острови. За страдание парцелите там са доста скъпи, само че се надявам един ден да извърша фантазията си.
Автор: Уикенд