Първата жена президент на Хърватия се бори за преизбиране с певец националист и бивш премиер
Певец националист и някогашен министър председател от левицата се изправят против президента реакционер на Хърватия в оспорвана конкуренция на изборите през днешния ден, пишат EurActiv и " Франс прес ".
Страната, която ще бъде ротационен ръководител на Съвета на Европейски Съюз от началото на 2020 година, е магнит за туристи, само че не е парадайс за локалните, които всеобщо напущат, с цел да избягат от мудната стопанска система и всеобщата корупция.
Въпреки че постът на президента е най-вече параден, досегашният, Колинда Грабар-Китарович, е знак на статуквото.
На власт от 2015 година 51-годишната Грабар-Китарович е подкрепена от дясноцентристката партия Хърватска демократична общественост (HDZ), която господства политиката съвсем непрекъснато от независимостта на Хърватия през 1991 година
Сега тя е подложена на офанзиви и от двете страни в изборите, резултатът от които евентуално ще стане явен след балотаж на 5 януари.
По това време Хърватия към този момент ще е поела ротационното председателство на Съвета на Европейски Съюз, фокусирано върху границите на Европейски Съюз – Англия ще се приготвя за Брекзит, а страните от Западните Балкани чукат на вратата.
" Торти в пандиза "
Грабар-Китарович, първата жена президент на Хърватия, стартира акцията си с комфортна преднина в социологическите изследвания, само че загуби позиции след серия от гафове.
Президентът провокира изненада през ноември, когато пя на празненство за рождения ден на забъркания в кавги кмет на Загреб Милан Бандич и сподели, че ще му носи торти в пандиза, в случай че бъде наказан по редица обвинявания в корупция.
© Associated Press
Зоран Миланович
Ако Грабар-Китарович загуби, анализатори разясняват, че това може да сътвори проблем за умерения министър председател на HDZ Андрей Пленкович на парламентарните избори идната година.
Основните ѝ съперници са някогашният министър председател социалдемократ Зоран Миланович и артистът и предприемач, последовател на крайнодесни хрумвания, Мирослав Шкоро, който се кандидатира като самостоятелен.
Ухажване на националистите
Шкоро, чиито патриотични фолклорни песни бяха шлагер през 90-те години, ухажваше националисткото крило на HDZ с вярата да открадне гласове от тези, които считат, че партията е станала корав умерена.
Петдесет и седем годишният Шкоро прикани да бъдат ситуирани военни, които да стопират мигранти на границата и даде обещание опрощение на наказан военнопрестъпник. Той желае още разширение на пълномощията на президента.
И самата Грабар-Китарович опита да умилостиви националистите и тази година разгласи кандидатурата си за преизбиране в крайнодясно списание.
" Клюкарска " акция
Междувременно 53-годишният лявоцентрист Миланович се надява да се възползва от разграничената десница. Той е познато лице, беше министър председател от 2011 до 2016 година
Обещава да трансформира Хърватия в " естествена страна ", която почита малцинствата и има самостоятелна правосъдна система.
Подкрепата за него обаче се изпари, откакто държавното управление му не съумя да спре културата на застъпничество и да укрепи стопанската система.
© Associated Press
Предизборен плакатна Мирослав Шкоро
Мила, пенсионирана учителка, показва страдание, че акцията е била доминирана от " злословия ". " За страдание те приказват повече за другите претенденти, в сравнение с за себе си ", споделя тя.
Според скорошни социологически изследвания утвърждението за Грабар-Китарович е към 27%. Шкоро получава към 22% поддръжка, а Миланович – сред 24 и 25 %.
Страната, която ще бъде ротационен ръководител на Съвета на Европейски Съюз от началото на 2020 година, е магнит за туристи, само че не е парадайс за локалните, които всеобщо напущат, с цел да избягат от мудната стопанска система и всеобщата корупция.
Въпреки че постът на президента е най-вече параден, досегашният, Колинда Грабар-Китарович, е знак на статуквото.
На власт от 2015 година 51-годишната Грабар-Китарович е подкрепена от дясноцентристката партия Хърватска демократична общественост (HDZ), която господства политиката съвсем непрекъснато от независимостта на Хърватия през 1991 година
Сега тя е подложена на офанзиви и от двете страни в изборите, резултатът от които евентуално ще стане явен след балотаж на 5 януари.
По това време Хърватия към този момент ще е поела ротационното председателство на Съвета на Европейски Съюз, фокусирано върху границите на Европейски Съюз – Англия ще се приготвя за Брекзит, а страните от Западните Балкани чукат на вратата.
" Торти в пандиза "
Грабар-Китарович, първата жена президент на Хърватия, стартира акцията си с комфортна преднина в социологическите изследвания, само че загуби позиции след серия от гафове.
Президентът провокира изненада през ноември, когато пя на празненство за рождения ден на забъркания в кавги кмет на Загреб Милан Бандич и сподели, че ще му носи торти в пандиза, в случай че бъде наказан по редица обвинявания в корупция.
© Associated Press
Зоран Миланович
Ако Грабар-Китарович загуби, анализатори разясняват, че това може да сътвори проблем за умерения министър председател на HDZ Андрей Пленкович на парламентарните избори идната година.
Основните ѝ съперници са някогашният министър председател социалдемократ Зоран Миланович и артистът и предприемач, последовател на крайнодесни хрумвания, Мирослав Шкоро, който се кандидатира като самостоятелен.
Ухажване на националистите
Шкоро, чиито патриотични фолклорни песни бяха шлагер през 90-те години, ухажваше националисткото крило на HDZ с вярата да открадне гласове от тези, които считат, че партията е станала корав умерена.
Петдесет и седем годишният Шкоро прикани да бъдат ситуирани военни, които да стопират мигранти на границата и даде обещание опрощение на наказан военнопрестъпник. Той желае още разширение на пълномощията на президента.
И самата Грабар-Китарович опита да умилостиви националистите и тази година разгласи кандидатурата си за преизбиране в крайнодясно списание.
" Клюкарска " акция
Междувременно 53-годишният лявоцентрист Миланович се надява да се възползва от разграничената десница. Той е познато лице, беше министър председател от 2011 до 2016 година
Обещава да трансформира Хърватия в " естествена страна ", която почита малцинствата и има самостоятелна правосъдна система.
Подкрепата за него обаче се изпари, откакто държавното управление му не съумя да спре културата на застъпничество и да укрепи стопанската система.
© Associated Press
Предизборен плакатна Мирослав Шкоро
Мила, пенсионирана учителка, показва страдание, че акцията е била доминирана от " злословия ". " За страдание те приказват повече за другите претенденти, в сравнение с за себе си ", споделя тя.
Според скорошни социологически изследвания утвърждението за Грабар-Китарович е към 27%. Шкоро получава към 22% поддръжка, а Миланович – сред 24 и 25 %.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ