Петьо Петков – Шайбата бил жертва на учителско насилие
Петьо Петков – Шайбата, прочут ни от „ Комиците “ и сериала „ Столичани допълнително “, е един нехарактерен артист и комедиант. Роден е на 10 октомври 1978 година в София. Първите си стъпки на сцената прави като 16-годишен в детска театрална студия „ Камбаната “. След като приключва междинното си обучение, постъпва в НАТФИЗ, където учи актьорско майсторство. Популярен е със занимателните си монолози по разнообразни тематики. В детските си години Петьо Петков бил жертва на учителско принуждение. Актьорът от „ Комиците “ изтърпял свиреп мъчения от класната си. Тя го налагала с пръчка, само че не поради неприятно държание или ниски оценки, а тъй като е левичар. „ Идваше при мен и ме биеше през лявата ръка. Казваше, че ще ме удря, до момента в който не се науча да пиша като естествен човек “, спомня си Шайбата жестоката учителка.
Бил толкоз изплашен от преподавателката, че отказал да върви на учебно заведение. Започнал да натрупа неизвинени отсъствия и бил през изключване. Не споделил обаче с никого, че е пребиван постоянно.
Синините обяснявал с рухвания при игра
„ Лъжех майка ми, че съм се наранил инцидентно. Не смеех да кажа истината “, спомня си той.
Баба му Нели била тази, която подушила, че става нещо неправилно и внукът й е жертва на тормоз. Притиснала го да „ изпее “ всичко и той през сълзи й споделил какво го терзае. Ядосаната му баба отишла в учебното заведение и вдигнала колосален скандал, след което Петьо бил изместен в друго школо, където в действителност приключил образованието си.
Звездата от „ Комиците “ е дете на разведени родители и още от дребен оказва помощ на майка си. Прибирал сестричката си Ели от детска градина, грижел се нищо да не й липсва, а в свободното си време работел, с цел да подкрепя фамилния бюджет.
Трудовия си стаж артистът почнал като продавач на вестници. Ставал рано заран, с цел да достави на хората утринната преса, а следобяд ходел на учебно заведение. Налагало му се е да работи навън при минусови температури и това е повода тялото му да помни няколко премръзвания.
Шайбата се пробвал и в строителството. Въпреки нежното си телосложение
бутал колички с вар, пренасял тежки тухли
и не се оплаквал даже и за момент. По-късно отпътувал за къмпинг „ Градина “, където работил като барман и сервитьор.
Към днешна дата Петьо е безапелационен, че в случай че не е бил НАТФИЗ, щял да си остане елементарен служащ по градежите. „ Добре, че ме одобриха! “, удовлетворен е той.
В театралната академия намира доста правилни другари, с които поддържа връзка и до през днешния ден. Пак там се среща и тогавашната си другарка Мария. Заради нея Шайбата отпътува за Франция. Влюбените плануват да се открият на Запад за непрекъснато, само че устоят единствено 6 месеца. „ В България си ми е по-добре! “, сигурен е към този момент Петьо.
Историята на прякора му Шайбата е доста забавна. „ По комунистическо време нямаше всякакви неща и аз свих една шайба от пързалката в „ Славия “, Минало е отминалост, надали някой в този момент би повдигнал обвинение… (смее се). Имах шайба за хокей и по този начин децата от квартала започнаха да ми споделят по този метод. Добре си е спрямо други прякори на хора от нашия квартал “, споделя той пред „ ШОУ “. С другари играел хокей на улицата по цяла зима, защото тогава софийските улици не били претъпкани с коли. „ Чакахме с часове да мине някой автомобил и го целехме с топки. Трябваше ни шайба и по този начин се стигна до моята кражба “, добавя той.
Сексуалният си живот почнал едвам 13-годишен. Обезчестила го махленска госпожица, която направила баджанаци всички момчета в махалата. „ Всички се бяхме наредили на опашка и почтително си чакахме реда. Момичето ни оказа помощ да опознаем доста неща в секса “, разкрива днешният комедиант.
Последната му работа, преди да го поканят в „ Комиците “, е като ски преподавател. Научен е да работи и го прави от 14-годишен. Пробвал се е в най-различни сфери. „ Работех по време на следването си във ВИТИЗ и по-късно. Не беше ми допустимо да се устоявам единствено от спектакъл. А по ските се възпламених още от дребен. Баща ми ме заведе на ски, като младежи с другари се качвахме да караме на Витоша и то ми стана като цел в живота “, споделя още той. Давил се е два пъти „ Два пъти морето се опита да ме прибере... Първият път се случи през 1995 година, като младежи се бяхме напили и на Созопол, на Харманите, си потеглиха спасителите и ние напълно неразумно нахлухме в морето. Около 45 минути се мъчех да изляза. Накрая даже се отхвърлих, само че очевидно тази мощ, за която ми приказваш, е решила, че не ми е времето. Една вълна ме обърна, съвсем нямах въздух към този момент... Усетих се, че съм по тил и една вълна ме хвана със страшна мощ, бързо се обърнах по стомах и вълната ме избута. Докоснах дъно и това ми даде сили, измъкнах се. На брега виждам един дъртак с бяла брада, сламена шапка, моряшка фланелка, седи облегнат на един чадър и пуши. А аз излизам и бълвам кръв. Той ми вика: „ Какво правиш, момче? Щеше да се удавиш, внимавай повече”. В това време пристигна една другарка и нервно й споделих да махне тоя дядка, че доста ме нервира. Тя ми сподели, че няма никой. Обръщам се и виждам, че правилно го няма! Сега, дали го е имало изобщо – един Господ знае… Всичко е поради злоупотреби с алкохола. Вторият път с един другар сме на скалите в Созопол след тежка нощ. Бях застанал на ръба на скалата с тил към морето - но във вътрешността, където не се скача. Паднах от високо на скали и си пръснах петата. Имаше огромни талази, страшна стихия. Заплувах към мястото, където се излиза. Виках си: „ Сега тази пералня ще ме смели”. Измъкнах се и сядайки горе ме удря отново една вълна и попадам още веднъж в страшната пералня. Жив съм, очевидно не ми е настъпило времето. Трябва да се внимава повече с алкохола. Природата в никакъв случай не би трябвало да се подценява “, безапелационен е той.
Подготви Красимир КРАСИМИРОВ
Бил толкоз изплашен от преподавателката, че отказал да върви на учебно заведение. Започнал да натрупа неизвинени отсъствия и бил през изключване. Не споделил обаче с никого, че е пребиван постоянно.
Синините обяснявал с рухвания при игра
„ Лъжех майка ми, че съм се наранил инцидентно. Не смеех да кажа истината “, спомня си той.
Баба му Нели била тази, която подушила, че става нещо неправилно и внукът й е жертва на тормоз. Притиснала го да „ изпее “ всичко и той през сълзи й споделил какво го терзае. Ядосаната му баба отишла в учебното заведение и вдигнала колосален скандал, след което Петьо бил изместен в друго школо, където в действителност приключил образованието си.
Звездата от „ Комиците “ е дете на разведени родители и още от дребен оказва помощ на майка си. Прибирал сестричката си Ели от детска градина, грижел се нищо да не й липсва, а в свободното си време работел, с цел да подкрепя фамилния бюджет.
Трудовия си стаж артистът почнал като продавач на вестници. Ставал рано заран, с цел да достави на хората утринната преса, а следобяд ходел на учебно заведение. Налагало му се е да работи навън при минусови температури и това е повода тялото му да помни няколко премръзвания.
Шайбата се пробвал и в строителството. Въпреки нежното си телосложение
бутал колички с вар, пренасял тежки тухли
и не се оплаквал даже и за момент. По-късно отпътувал за къмпинг „ Градина “, където работил като барман и сервитьор.
Към днешна дата Петьо е безапелационен, че в случай че не е бил НАТФИЗ, щял да си остане елементарен служащ по градежите. „ Добре, че ме одобриха! “, удовлетворен е той.
В театралната академия намира доста правилни другари, с които поддържа връзка и до през днешния ден. Пак там се среща и тогавашната си другарка Мария. Заради нея Шайбата отпътува за Франция. Влюбените плануват да се открият на Запад за непрекъснато, само че устоят единствено 6 месеца. „ В България си ми е по-добре! “, сигурен е към този момент Петьо.
Историята на прякора му Шайбата е доста забавна. „ По комунистическо време нямаше всякакви неща и аз свих една шайба от пързалката в „ Славия “, Минало е отминалост, надали някой в този момент би повдигнал обвинение… (смее се). Имах шайба за хокей и по този начин децата от квартала започнаха да ми споделят по този метод. Добре си е спрямо други прякори на хора от нашия квартал “, споделя той пред „ ШОУ “. С другари играел хокей на улицата по цяла зима, защото тогава софийските улици не били претъпкани с коли. „ Чакахме с часове да мине някой автомобил и го целехме с топки. Трябваше ни шайба и по този начин се стигна до моята кражба “, добавя той.
Сексуалният си живот почнал едвам 13-годишен. Обезчестила го махленска госпожица, която направила баджанаци всички момчета в махалата. „ Всички се бяхме наредили на опашка и почтително си чакахме реда. Момичето ни оказа помощ да опознаем доста неща в секса “, разкрива днешният комедиант.
Последната му работа, преди да го поканят в „ Комиците “, е като ски преподавател. Научен е да работи и го прави от 14-годишен. Пробвал се е в най-различни сфери. „ Работех по време на следването си във ВИТИЗ и по-късно. Не беше ми допустимо да се устоявам единствено от спектакъл. А по ските се възпламених още от дребен. Баща ми ме заведе на ски, като младежи с другари се качвахме да караме на Витоша и то ми стана като цел в живота “, споделя още той. Давил се е два пъти „ Два пъти морето се опита да ме прибере... Първият път се случи през 1995 година, като младежи се бяхме напили и на Созопол, на Харманите, си потеглиха спасителите и ние напълно неразумно нахлухме в морето. Около 45 минути се мъчех да изляза. Накрая даже се отхвърлих, само че очевидно тази мощ, за която ми приказваш, е решила, че не ми е времето. Една вълна ме обърна, съвсем нямах въздух към този момент... Усетих се, че съм по тил и една вълна ме хвана със страшна мощ, бързо се обърнах по стомах и вълната ме избута. Докоснах дъно и това ми даде сили, измъкнах се. На брега виждам един дъртак с бяла брада, сламена шапка, моряшка фланелка, седи облегнат на един чадър и пуши. А аз излизам и бълвам кръв. Той ми вика: „ Какво правиш, момче? Щеше да се удавиш, внимавай повече”. В това време пристигна една другарка и нервно й споделих да махне тоя дядка, че доста ме нервира. Тя ми сподели, че няма никой. Обръщам се и виждам, че правилно го няма! Сега, дали го е имало изобщо – един Господ знае… Всичко е поради злоупотреби с алкохола. Вторият път с един другар сме на скалите в Созопол след тежка нощ. Бях застанал на ръба на скалата с тил към морето - но във вътрешността, където не се скача. Паднах от високо на скали и си пръснах петата. Имаше огромни талази, страшна стихия. Заплувах към мястото, където се излиза. Виках си: „ Сега тази пералня ще ме смели”. Измъкнах се и сядайки горе ме удря отново една вълна и попадам още веднъж в страшната пералня. Жив съм, очевидно не ми е настъпило времето. Трябва да се внимава повече с алкохола. Природата в никакъв случай не би трябвало да се подценява “, безапелационен е той.
Подготви Красимир КРАСИМИРОВ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ