"Търсех някаква сламчица". Колко време България ще мълчи за домашното насилие
Петя взема решение да напусне мъжа си, до момента в който се крие заключена дружно с детето си в дома си. През това време той крещи, хвърля камъни и чупи предмети извън.
Преди това тя е била подлагана в продължение на години на душевен и физически тормоз. Преживяла е полово принуждение от колегата си. Виждала е по какъв начин той тормози детето им. Възползвал се е от страховете ѝ, с цел да я управлява.
" Тогава бях безработна, което правеше още по-тежка обстановката - без пари, без жилище, с дете ", споделя Петя*. Тогава е била на 38 години. Казва, че е събрала сили да напусне насилника си поради детето, което тогава е било на три. Подала е молба за бракоразвод и се е отказала от имущество единствено с цел да може по-бързо и елементарно да завърши контактите си с него.
" Единственото мъчно на бракоразводното дело беше още веднъж да се срещна с този човек ", споделя Петя. " След като се изнесох и разведох, психическият тормоз стана още по-силен. Той ме преследваше, направи опит за похищение на детето, заплашва ме с ликвидиране. Страхувала съм се непрестанно - и за живота си, и за околните си. Крила съм се, не съм излизала от у дома. "
Петя е една от хилядите дами, подложени на домашно принуждение в България. Точни данни за техния брой няма, тъй като никоя държавна институция не събира такава информация.
Организациите за отбрана на правата на дамите броят жертвите въз основата на медийни изявления. Според данните на " Зонта Интернешънъл " те са 15 от началото на тази година. Последният случай на жена, убита от колегата си, беше на 30-годишната Евгения, задушена от брачна половинка си с фолио и изхвърлена в куфар. (В деня на обявата на този текст беше убита 16-ата жертва - 21-годишно момиче - бел. ред.)
" Травмата е голяма "
Петя споделя, че през първите години от брака им с някогашния ѝ брачен партньор са били щастливи. " Изобщо през разум не ми е минавало, че може по този начин да се развият нещата ", споделя тя. След това обаче той стартира да я подлага на всякакъв тормоз.
" Имам боязън от високи скорости. Той купи нова кола и един ден излязохме, сякаш да отидем на разходка, да ѝ се порадваме. Затвори ме вътре и на една права права я ускори до такава скорост, че аз изпаднах в положение на беззащитност, суматоха, вцепеняване ", описа тя пред " Свободна Европа ". " Знаейки моя максимален боязън, той се възползва от него и си показва силата, без да се съобрази с молбите ми, с рева ми, с нищо ", спомня си тя.
В началото Петя не подхваща нищо, тъй като се надява всичко да отшуми, само че това не става.
Решава да се изнесе небрежно, от боязън за своята сигурност и за сигурността на детето си. След като получава бракоразвод, тормозът против нея не стопира, въпреки че е съумяла да получи ограничаваща заповед за някогашния си брачен партньор.
" Телефонният тормоз, следенето, заканите, те бяха задоволителни, с цел да ме лишат от пълностоен метод на живот ", споделя тя. Спомня си и за случай, в който някогашният ѝ мъж идва пред жилището ѝ и се опита да я принуди да излезе, макар ограничаващата заповед.
" Травмата е голяма. Все още, говорейки за тези неща, се насълзявам и към момента се опасявам, че нещо може да го предизвика и да се възобнови тормозът. "
" Има към кого да се извърнат "
Когато взема решение да се изнесе от вкъщи, в който живее с насилника си, Петя за пръв път се обажда на телефонната линия за потърпевши от насилие**. Казва, че оттова е получила скъпи препоръки и поддръжка в моментите, в които ѝ е било най-трудно.
" Дори в миг на суматоха, на смут, на ступор, на боязън, съм си давала телефона, до момента в който те са били на линия да беседват с служителите на реда, които са били до мен, с цел да могат да обяснят съответно и рационално, защото аз не съм била в положение ", споделя тя.
Телефонната линия се поддържа от екип на " Асоциация Анимус ". На нея пострадалите или хората, които са станали очевидци на принуждение, могат да получат информация и поддръжка.
" Хората би трябвало да знаят, че в действителност има към кого да се извърнат, в случай че считат, че се намират в обстановка, в която против тях се упражнява принуждение и желаят най-малкото да се осведомят какво биха могли да създадат ", споделя Атанас Киров, който е помощник координатор на Националната телефонна линия за потърпевши от принуждение. Той припомня, че диалозите са анонимни и не задължават потърпевшия да предприеме каквито и да е дейности.
" Когато човек желае да предприеме нещо съответно, ние гледаме да обсъдим какви са неговите варианти все още, какви са опциите, с които разполага - от една страна до каква степен е стимулиран да предприеме нещо, въпреки това до каква степен разполага със средства, има ли хора, които биха му помогнали. Изследваме до каква степен разполага с благоприятни условия да се отдели от средата на принуждение ", прибавя Киров. " Ако няма такива благоприятни условия, обсъждаме проект за деяние или варианти за настаняване, или съответна услуга, към която може да се обърне и вероятно сигнализираме. "
Тунел и мрак, само че има излаз
Петя е намерила поддръжка от родителите си, при които живее и досега.
" Изведнъж като ти рухне целият свят, би трябвало да си намериш някакво островче, някаква сламчица, да се хванеш и да се изтеглиш още веднъж нагоре. Наистина е тунел и е мрак. Не е допустимо самичък да се оправи човек. Има потребност от поддръжка от близки, родственици, другари. "
Всичко това ѝ се е случило преди към година и в този момент е почнала да гради нов живот. Има и работа. " Все едно се разсънвам за нов живот ", споделя тя.
Сега Петя открива смисъл в това да оказва помощ на други жертви на домашно принуждение. Затова и споделя историята си - с цел да покаже на потърпевшите, че това не се е случило единствено на тях.
" Неминуемо след прочут интервал от време животът се подрежда. В началото е ужасно, само че се излиза, минава се. Никоя жена не заслужава такова отношение. "
" Всяка жена, която е предходна през този пъкъл, оказва помощ с необятно отворено сърце. Жените, които имат потребност от помощ, би трябвало да ни търсят, да се свързват с нас. Да не се срамят и да знаят, че виновността не е в тях. И че това не е безпределно, че има излаз ", споделя тя. " Една жена има капацитета да се оправи с всичко. "
Една на всеки четири
Точни данни за броя на жертвите на домашно принуждение в България няма. Според данни на Министерство на вътрешните работи, обявени на конференция в навечерието на интернационалния ден за битка с насилието против дами, позвъняванията на незабавния телефон 112 със сигнали за домашно принуждение доближават 90 дневно.
Данните от телефонната линия на " Асоциация Анимус " демонстрират, че от 1852 позвънявания от началото на годината, 1280 са за домашно принуждение.
" Част от казуса е, че българските институции не могат да нарекат казуса " домашно принуждение " с неговото име и да го разграничат, да го разпознават, с цел да се оправят с него ", споделя пред " Свободна Европа " директорката на " Асоциация Анимус " Надежда Стойчева. Тя цитира проучвания, съгласно които една на всеки четири дами е подложена на домашно принуждение.
Тя показва няколко фактора, които въздействат на тежестта на казуса с домашното принуждение в България. На първо място е неналичието на заинтригуваност от институциите и политиците.
Тя показва, че препоръчаните промени в Закона за домашното принуждение, които са в интерес на жертвите, са направени, само че още не са признати. Освен това на пострадалите не се обезпечават задоволително благоприятни условия за настаняване.
" В София има единствено едно спешно звено с осем кревати. Ние го управляваме. Мислите ли, че е задоволително за едномилионна София? А има 12 района в България, където въобще няма такива. "
Според Стойчева с изключение на приемането на законови ремонти и разкриването на спешни центрове, където жертвите да могат да получат помощ, е нужно да бъдат обучавани всички, които се допират до насилието - служители на реда, съдии, лекари, обществени служащи.
" Държавата би трябвало да има дълготрайна тактика за откриване на обществени служби, консултативни центрове за домашно принуждение. Институциите би трябвало да се координират по всеки един от случаите ", споделя тя.
Друг фактор за мащабите на домашното принуждение съгласно Надежда Стойчева е отношението на обществото.
" Част от българското общество смята, че този проблем е персонален. Тези хора не желаят да има смяна, не желаят да има закон. Те са на всички места - работят в институции и са в цялото общество. "
Проучване на Алфа рисърч и " Отворено общество " от октомври 2021 година сочи, че болшинството българи поддържат равенството сред мъжете и дамите и считат за неприемливи другите форми на принуждение над дами. Въпреки това 15,8% от интервюираните считат, че домашното принуждение над дами е персонален проблем и би трябвало да се взема решение вкъщи. Проучването сочи още, че 6% от далите отговор считат за задоволително мъжът да не разрешава на дамата да се вижда с някои родственици и другари, а 3,6% споделят, че е задоволително мъжът да удари дамата.
България е една от шестте страни членки на Европейски Съюз, които не са утвърдили Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение, по-известна като Истанбулската спогодба. Конституционният съд реши, че тя опонира на главния закон.
Този документ е първият, който съдържаше повсеместен взор върху казуса и задължаваше страните да вкарат промени в пакет от закони, а освен да променят един или два.
Вместо този документ при започване на 2019 година депутатите предложиха локален сурогат, с който беше реализирана една от стъпките напред: управляващите към този момент са длъжни да уведомяват жертвата, в случай че наказаният излезе на независимост или избяга, а някои закононарушения към този момент са квалифицирани, в случай че са осъществени " в изискванията на домашно принуждение ".
*Името е заменено.
**Гореща телефонна линия за потърпевши от принуждение на телефон: 0800 1 8676 и 02981 76 86
Връзка с фондация " Асоциация Анимус " може да бъде осъществена и на имейла им
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Преди това тя е била подлагана в продължение на години на душевен и физически тормоз. Преживяла е полово принуждение от колегата си. Виждала е по какъв начин той тормози детето им. Възползвал се е от страховете ѝ, с цел да я управлява.
" Тогава бях безработна, което правеше още по-тежка обстановката - без пари, без жилище, с дете ", споделя Петя*. Тогава е била на 38 години. Казва, че е събрала сили да напусне насилника си поради детето, което тогава е било на три. Подала е молба за бракоразвод и се е отказала от имущество единствено с цел да може по-бързо и елементарно да завърши контактите си с него.
" Единственото мъчно на бракоразводното дело беше още веднъж да се срещна с този човек ", споделя Петя. " След като се изнесох и разведох, психическият тормоз стана още по-силен. Той ме преследваше, направи опит за похищение на детето, заплашва ме с ликвидиране. Страхувала съм се непрестанно - и за живота си, и за околните си. Крила съм се, не съм излизала от у дома. "
Петя е една от хилядите дами, подложени на домашно принуждение в България. Точни данни за техния брой няма, тъй като никоя държавна институция не събира такава информация.
Организациите за отбрана на правата на дамите броят жертвите въз основата на медийни изявления. Според данните на " Зонта Интернешънъл " те са 15 от началото на тази година. Последният случай на жена, убита от колегата си, беше на 30-годишната Евгения, задушена от брачна половинка си с фолио и изхвърлена в куфар. (В деня на обявата на този текст беше убита 16-ата жертва - 21-годишно момиче - бел. ред.)
" Травмата е голяма "
Петя споделя, че през първите години от брака им с някогашния ѝ брачен партньор са били щастливи. " Изобщо през разум не ми е минавало, че може по този начин да се развият нещата ", споделя тя. След това обаче той стартира да я подлага на всякакъв тормоз.
" Имам боязън от високи скорости. Той купи нова кола и един ден излязохме, сякаш да отидем на разходка, да ѝ се порадваме. Затвори ме вътре и на една права права я ускори до такава скорост, че аз изпаднах в положение на беззащитност, суматоха, вцепеняване ", описа тя пред " Свободна Европа ". " Знаейки моя максимален боязън, той се възползва от него и си показва силата, без да се съобрази с молбите ми, с рева ми, с нищо ", спомня си тя.
В началото Петя не подхваща нищо, тъй като се надява всичко да отшуми, само че това не става.
Решава да се изнесе небрежно, от боязън за своята сигурност и за сигурността на детето си. След като получава бракоразвод, тормозът против нея не стопира, въпреки че е съумяла да получи ограничаваща заповед за някогашния си брачен партньор.
" Телефонният тормоз, следенето, заканите, те бяха задоволителни, с цел да ме лишат от пълностоен метод на живот ", споделя тя. Спомня си и за случай, в който някогашният ѝ мъж идва пред жилището ѝ и се опита да я принуди да излезе, макар ограничаващата заповед.
" Травмата е голяма. Все още, говорейки за тези неща, се насълзявам и към момента се опасявам, че нещо може да го предизвика и да се възобнови тормозът. "
" Има към кого да се извърнат "
Когато взема решение да се изнесе от вкъщи, в който живее с насилника си, Петя за пръв път се обажда на телефонната линия за потърпевши от насилие**. Казва, че оттова е получила скъпи препоръки и поддръжка в моментите, в които ѝ е било най-трудно.
" Дори в миг на суматоха, на смут, на ступор, на боязън, съм си давала телефона, до момента в който те са били на линия да беседват с служителите на реда, които са били до мен, с цел да могат да обяснят съответно и рационално, защото аз не съм била в положение ", споделя тя.
Телефонната линия се поддържа от екип на " Асоциация Анимус ". На нея пострадалите или хората, които са станали очевидци на принуждение, могат да получат информация и поддръжка.
" Хората би трябвало да знаят, че в действителност има към кого да се извърнат, в случай че считат, че се намират в обстановка, в която против тях се упражнява принуждение и желаят най-малкото да се осведомят какво биха могли да създадат ", споделя Атанас Киров, който е помощник координатор на Националната телефонна линия за потърпевши от принуждение. Той припомня, че диалозите са анонимни и не задължават потърпевшия да предприеме каквито и да е дейности.
" Когато човек желае да предприеме нещо съответно, ние гледаме да обсъдим какви са неговите варианти все още, какви са опциите, с които разполага - от една страна до каква степен е стимулиран да предприеме нещо, въпреки това до каква степен разполага със средства, има ли хора, които биха му помогнали. Изследваме до каква степен разполага с благоприятни условия да се отдели от средата на принуждение ", прибавя Киров. " Ако няма такива благоприятни условия, обсъждаме проект за деяние или варианти за настаняване, или съответна услуга, към която може да се обърне и вероятно сигнализираме. "
Тунел и мрак, само че има излаз
Петя е намерила поддръжка от родителите си, при които живее и досега.
" Изведнъж като ти рухне целият свят, би трябвало да си намериш някакво островче, някаква сламчица, да се хванеш и да се изтеглиш още веднъж нагоре. Наистина е тунел и е мрак. Не е допустимо самичък да се оправи човек. Има потребност от поддръжка от близки, родственици, другари. "
Всичко това ѝ се е случило преди към година и в този момент е почнала да гради нов живот. Има и работа. " Все едно се разсънвам за нов живот ", споделя тя.
Сега Петя открива смисъл в това да оказва помощ на други жертви на домашно принуждение. Затова и споделя историята си - с цел да покаже на потърпевшите, че това не се е случило единствено на тях.
" Неминуемо след прочут интервал от време животът се подрежда. В началото е ужасно, само че се излиза, минава се. Никоя жена не заслужава такова отношение. "
" Всяка жена, която е предходна през този пъкъл, оказва помощ с необятно отворено сърце. Жените, които имат потребност от помощ, би трябвало да ни търсят, да се свързват с нас. Да не се срамят и да знаят, че виновността не е в тях. И че това не е безпределно, че има излаз ", споделя тя. " Една жена има капацитета да се оправи с всичко. "
Една на всеки четири
Точни данни за броя на жертвите на домашно принуждение в България няма. Според данни на Министерство на вътрешните работи, обявени на конференция в навечерието на интернационалния ден за битка с насилието против дами, позвъняванията на незабавния телефон 112 със сигнали за домашно принуждение доближават 90 дневно.
Данните от телефонната линия на " Асоциация Анимус " демонстрират, че от 1852 позвънявания от началото на годината, 1280 са за домашно принуждение.
" Част от казуса е, че българските институции не могат да нарекат казуса " домашно принуждение " с неговото име и да го разграничат, да го разпознават, с цел да се оправят с него ", споделя пред " Свободна Европа " директорката на " Асоциация Анимус " Надежда Стойчева. Тя цитира проучвания, съгласно които една на всеки четири дами е подложена на домашно принуждение.
Тя показва няколко фактора, които въздействат на тежестта на казуса с домашното принуждение в България. На първо място е неналичието на заинтригуваност от институциите и политиците.
Тя показва, че препоръчаните промени в Закона за домашното принуждение, които са в интерес на жертвите, са направени, само че още не са признати. Освен това на пострадалите не се обезпечават задоволително благоприятни условия за настаняване.
" В София има единствено едно спешно звено с осем кревати. Ние го управляваме. Мислите ли, че е задоволително за едномилионна София? А има 12 района в България, където въобще няма такива. "
Според Стойчева с изключение на приемането на законови ремонти и разкриването на спешни центрове, където жертвите да могат да получат помощ, е нужно да бъдат обучавани всички, които се допират до насилието - служители на реда, съдии, лекари, обществени служащи.
" Държавата би трябвало да има дълготрайна тактика за откриване на обществени служби, консултативни центрове за домашно принуждение. Институциите би трябвало да се координират по всеки един от случаите ", споделя тя.
Друг фактор за мащабите на домашното принуждение съгласно Надежда Стойчева е отношението на обществото.
" Част от българското общество смята, че този проблем е персонален. Тези хора не желаят да има смяна, не желаят да има закон. Те са на всички места - работят в институции и са в цялото общество. "
Проучване на Алфа рисърч и " Отворено общество " от октомври 2021 година сочи, че болшинството българи поддържат равенството сред мъжете и дамите и считат за неприемливи другите форми на принуждение над дами. Въпреки това 15,8% от интервюираните считат, че домашното принуждение над дами е персонален проблем и би трябвало да се взема решение вкъщи. Проучването сочи още, че 6% от далите отговор считат за задоволително мъжът да не разрешава на дамата да се вижда с някои родственици и другари, а 3,6% споделят, че е задоволително мъжът да удари дамата.
България е една от шестте страни членки на Европейски Съюз, които не са утвърдили Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение, по-известна като Истанбулската спогодба. Конституционният съд реши, че тя опонира на главния закон.
Този документ е първият, който съдържаше повсеместен взор върху казуса и задължаваше страните да вкарат промени в пакет от закони, а освен да променят един или два.
Вместо този документ при започване на 2019 година депутатите предложиха локален сурогат, с който беше реализирана една от стъпките напред: управляващите към този момент са длъжни да уведомяват жертвата, в случай че наказаният излезе на независимост или избяга, а някои закононарушения към този момент са квалифицирани, в случай че са осъществени " в изискванията на домашно принуждение ".
*Името е заменено.
**Гореща телефонна линия за потърпевши от принуждение на телефон: 0800 1 8676 и 02981 76 86
Връзка с фондация " Асоциация Анимус " може да бъде осъществена и на имейла им
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ