Бившата депутатка и експерт по хранене Петя Раева: Влюбвала съм се няколко пъти, но обикнах само един мъж
Петя Раева е политик, депутат от парламентарната група на Движение за права и свободи в 41-то и 42-то Народно заседание. Огромна известност някогашната депутатка придобива с книгата си „ Радостта от храненето – бърз справочник за намаляване ”, която претърпя 5 тиража. Благодарение на хранителния режим, който сама създава, Петя съумява да смъкна 35 кг. Колегите й са толкоз впечатлени от резултата, че я канят за техен съветник по хранене. Резултатите са невероятни.
Петя Раева е приключила право в Пловдивския университет, а по-късно минава и образование по стратегия „ Кохран ” към Департамента по земеделие в Съединени американски щати. Родена е на 6 октомври 1976 година и е измежду дребното дами, които не крият възрастта си.
Ето какво споделя Петя Раева в изявление за " Уикенд ".
- Какво си пожелахте точно на рождения си ден?
- Пожелах си доста сакрално нещо, което ще запазя за себе си. Не съм го споделила на никой и няма да го направя. Такъв табиет имам. Духнах свещите на тортата към 5 сутринта в компанията на сина ми и моята сестра, въпреки че в заведението имаше 150 посетители. Пожелах си и клишираното, само че доста значимо здраве. Ще ми се всичките ми инициативи да са сполучливи, а аз да добрувам.
- Каква бе миналата година за вас в персонален и в професионален проект?
- Изключително сложна. Може би 2017-а ми беше една от най-трудните в живота, само че пък реализирах невероятни триумфи – съумях да си разработя и двата ресторанта, бизнесът с добавките за намаляване потегли съвършено, съумях даже да се явя на избори. Е, не съумях да стана народен представител – такава е повелята на гласоподавателя, макар че съгласно мен направих добра акция. Изпратих динамична година, която бе доста приятна от прочувствена позиция. В същото време ми беше и мъчно, поради динамичността на събитията – тя не разрешава на човек да се концентрира в най-важните си неща. Мисля че съумях, удовлетворена съм от себе си.
- Имате ли паметен рожден ден?
- Всеки идващ рожден ден е паметен. Миналата година станах на 40. Не чествах юбилея поради поверията, че не трябва да се отбелязва. Но тази година веселбата беше двойна. Станах на 41 години. Купонът мина радостно, тъй като пристигнаха съвсем всички поканени, с дребни изключения на другари, които бяха в чужбина. Въпреки това ми изпратиха цветя. Най-готиното беше, че ми подариха един апарат-полароид за моментни фотоси. Снимахме се в разнообразни разновидности, станаха превъзходни снимки, които раздавах на гостите си.
- Какво е отношението ви към подаръците?
- На най-близките си хора постоянно споделям какво желая. Получавам доста дарове. Тази година сестра ми ме изненада с калъф за мобилния телефон. Радвам се и на една гривна от розов кврац, ръчна направа – подариха ми я синът ми и неговата другарка. Към гривната има и пеперуда, което не е инцидентно. Много одобрявам пеперудите, освен тъй като са красиви. Те са знак на независимост и освен. Пеперудите са свободни, волни, вършат каквото желаят през живота си. В същото време са извънредно нежни създания. Ако докоснем единствено едното им крилце, няма да могат да летят. Пеперудите са елементарно раними, само че както са чувствителни, по този начин могат и да провокират торнадо. Всички сме чували за резултата на пеперудата и неговата мощ. Започне ли да пърха с крила – може да отекне чак в другия завършек на земното кълбо. Може би пеперудата въплъщава моята психика. Радвам се и на алено портмоне, завършено по разпоредбите на фън шуй за привличане на благополучие. Близки другари ме зарадваха с прелестни бижута.
- Кой е най-хубавият и най-лошият миг в живота ви?
- Когато съм с хората, които обичам, постоянно е прекрасен миг. Живея с вярата, че и те ме обичат. Много щастлива съм се чувствала в Картаген. За мен Ханибал е изключителна персона. Отчасти по темперамент наподобявам на него. Сега желая да посетя Флоренция поради Микеланджело и Леонардо да Винчи, в които съм влюбена. Лоши моменти съм преживявала доста, само че тъй като съм положителен човек, дори не желая да приказвам за тях. Много неприятни са моментите, в които човек, който обичам, страда. Самата аз съм склонна към страдалчество, само че това не е най-лошия миг. По-лошо от това да пострадвам аз е, когато съпреживявам болката на близки. Проявявам голяма емпатия към хората, които обичам и пребивавам с тяхната болежка. Преживявам я с всичките си сетива.
- Притеснявате ли се от старостта?
- Не, в противен случай. Аз се гордея, че съм на 41 години. Мога да се сбръчкам, да направя физиономия на лицето и да видите, че не съм си била ботокс. Имам една гънка към устата, която я назовавам „ гънка на щастието ”. И тъй като постоянно се усмихвам, тази гънка се трансформира в трапчинка на едната буза. Хич не ме тормозят бръчките. Във всеки човек бушуват размишления и пристрастености, всеки изпитва благополучие и болежка на всяка една възраст. Но по този начин се израства, по този начин се става същински човек. Мисля, че визията постоянно дава отговор на човешките прекарвания. Аз съм щастлива с доста неща. Примерно с това, че родих сина си на 20 години и сега той е прелестен млад и интелигентен мъж. Обикновено приятелите споделят: „ Защо не съм на 20, само че със настоящия ум? ”. Е, аз не съм на тяхното мнение. Лудостите, които сътворих на 20, с този ум на 40 нямаше по какъв начин да сътворя. Животът ми нямаше да е този, които е сега. Така че не скърбя за нищо, както пееше Едит Пиаф.
- Как виждате себе си след 10 години?
- Много ми се ще да имам още една трапчинка и на дясната си буза, която да е разследване на усмивките ми. Ще съм на 51 – витална, усмихната. За внуци не мисля, тъй като това ще са решенията на моя наследник. Оставила съм го да управлява живота си и аз не му се греша. В момента е втори курс, следва право в Софийския университет. Мисля, че едно от преимуществата на връзките със сина ми е това, че не планирам неговия живот. Нарича ме „ майка ми ”. Ако ми каже: „ Майка ми, нуждая се от помощ ”, аз му я давам. Не ми ли каже – не върша нищо. Бих желала и доста да пътувам, да опознавам светове и хора. Надявам се да продължа да работя и върху питателните си добавки, да съм потребна на хората, които имат проблем с тежестта си, тъй като знам какъв смут е това. Аз самата съумях да отслабна с 35 кг преди 8 години и до този миг не съм върнала нито грам. Позволих си да опиша методологията си и да основа продукта „ Грийн лайн ”, който оказва помощ на хората да редуцират тежестта си. Хиляди хора са удовлетворени, което доста ме радва.
- Има ли депутати, отслабнали с вашата добавка?
- Да, най-малко петима са, само че не знам дали е правилно да им разгласявам имената, без да съм ги питала. В питателните ми добавки има люти чушки, които ускоряват метаболизма, загряват тялото и топят мазнини. Доста народни представители са на моя хранителен режим. Ако сумирам свалените килограми от всеки, ще се окаже, че общо към един звук мазнини са свалили. Най-известната ми пациентка е Ивана. Много си я обичам, тъй като е извънредно положителна и надарена. Тя смъкна 15 кг с „ Грийн лайн ”. Казвам го, тъй като самата тя си го споделя.
- Вярвате ли в любовта или сте от хората, които считат, че тя съществува единствено в книгите, филмите?
- Любовта е имагинерно разбиране. Човек се влюбва, в мозъка протичат химически процеси – това трае към година. След което или заобичваш индивида или не го заобичваш. Няколко пъти през живота си бях влюбена, само че съумях да обикна единствено един мъж. Все още си го обичам. За страдание другите, като ми мина влюбването, не заобичах. Но съгласно Бегбеде любовта трае 3 години. Темата за любовта е комплицирана... Не мисля, че нито един духовно развъртян и образован човек не е намерил същинската обич. Моето разбиране за любовта, която сама съм си основала като мото е: „ Единствената допустима обич е невъзможната ”. Иначе изпадаш в битовизми, които ти пречат да живееш с даден човек. Но има и хора, които обичайки те, сами те тикат в ръцете на други, тъй като те тероризират. Това са наблюденията ми. Имам приятелки, безусловно тероризирани от мъжете си. Така девойките отидоха при други мъже, които бяха по-богати и можеха да се грижат за тях. Какво да се направи – има мъже и в такава роля... /смее се – б.а./
- Предопределена ли е ориста на всеки един от нас? Усещала ли сте намесата й?
- Много пъти съм усещала намесата й. Вярвам в кармата, в предходни животи. Неминуемо съм изкупвала грехове към някои хора. Срещам лица, свързани с предишните ми животи. Усещам, че в този момент съм тук, с цел да шетам карма, грехове. Трябва да ви кажа, че като видя един човек и разбирам дали е от предишните животи или от в този момент. За 41 години съм се срещнала с много хора от минали прераждания. Като срещна подобен, знам, че или имам нещо да му давам, или да изкупуваме нещо дружно. Уча се да разгадавам знаците на ориста. Миналата година си дадох няколко обещания. Едно от тях беше да изживея безусловната си обич на Земята, без значение дали ще имам ответна реакция от индивида.
Петя Раева е приключила право в Пловдивския университет, а по-късно минава и образование по стратегия „ Кохран ” към Департамента по земеделие в Съединени американски щати. Родена е на 6 октомври 1976 година и е измежду дребното дами, които не крият възрастта си.
Ето какво споделя Петя Раева в изявление за " Уикенд ".
- Какво си пожелахте точно на рождения си ден?
- Пожелах си доста сакрално нещо, което ще запазя за себе си. Не съм го споделила на никой и няма да го направя. Такъв табиет имам. Духнах свещите на тортата към 5 сутринта в компанията на сина ми и моята сестра, въпреки че в заведението имаше 150 посетители. Пожелах си и клишираното, само че доста значимо здраве. Ще ми се всичките ми инициативи да са сполучливи, а аз да добрувам.
- Каква бе миналата година за вас в персонален и в професионален проект?
- Изключително сложна. Може би 2017-а ми беше една от най-трудните в живота, само че пък реализирах невероятни триумфи – съумях да си разработя и двата ресторанта, бизнесът с добавките за намаляване потегли съвършено, съумях даже да се явя на избори. Е, не съумях да стана народен представител – такава е повелята на гласоподавателя, макар че съгласно мен направих добра акция. Изпратих динамична година, която бе доста приятна от прочувствена позиция. В същото време ми беше и мъчно, поради динамичността на събитията – тя не разрешава на човек да се концентрира в най-важните си неща. Мисля че съумях, удовлетворена съм от себе си.
- Имате ли паметен рожден ден?
- Всеки идващ рожден ден е паметен. Миналата година станах на 40. Не чествах юбилея поради поверията, че не трябва да се отбелязва. Но тази година веселбата беше двойна. Станах на 41 години. Купонът мина радостно, тъй като пристигнаха съвсем всички поканени, с дребни изключения на другари, които бяха в чужбина. Въпреки това ми изпратиха цветя. Най-готиното беше, че ми подариха един апарат-полароид за моментни фотоси. Снимахме се в разнообразни разновидности, станаха превъзходни снимки, които раздавах на гостите си.
- Какво е отношението ви към подаръците?
- На най-близките си хора постоянно споделям какво желая. Получавам доста дарове. Тази година сестра ми ме изненада с калъф за мобилния телефон. Радвам се и на една гривна от розов кврац, ръчна направа – подариха ми я синът ми и неговата другарка. Към гривната има и пеперуда, което не е инцидентно. Много одобрявам пеперудите, освен тъй като са красиви. Те са знак на независимост и освен. Пеперудите са свободни, волни, вършат каквото желаят през живота си. В същото време са извънредно нежни създания. Ако докоснем единствено едното им крилце, няма да могат да летят. Пеперудите са елементарно раними, само че както са чувствителни, по този начин могат и да провокират торнадо. Всички сме чували за резултата на пеперудата и неговата мощ. Започне ли да пърха с крила – може да отекне чак в другия завършек на земното кълбо. Може би пеперудата въплъщава моята психика. Радвам се и на алено портмоне, завършено по разпоредбите на фън шуй за привличане на благополучие. Близки другари ме зарадваха с прелестни бижута.
- Кой е най-хубавият и най-лошият миг в живота ви?
- Когато съм с хората, които обичам, постоянно е прекрасен миг. Живея с вярата, че и те ме обичат. Много щастлива съм се чувствала в Картаген. За мен Ханибал е изключителна персона. Отчасти по темперамент наподобявам на него. Сега желая да посетя Флоренция поради Микеланджело и Леонардо да Винчи, в които съм влюбена. Лоши моменти съм преживявала доста, само че тъй като съм положителен човек, дори не желая да приказвам за тях. Много неприятни са моментите, в които човек, който обичам, страда. Самата аз съм склонна към страдалчество, само че това не е най-лошия миг. По-лошо от това да пострадвам аз е, когато съпреживявам болката на близки. Проявявам голяма емпатия към хората, които обичам и пребивавам с тяхната болежка. Преживявам я с всичките си сетива.
- Притеснявате ли се от старостта?
- Не, в противен случай. Аз се гордея, че съм на 41 години. Мога да се сбръчкам, да направя физиономия на лицето и да видите, че не съм си била ботокс. Имам една гънка към устата, която я назовавам „ гънка на щастието ”. И тъй като постоянно се усмихвам, тази гънка се трансформира в трапчинка на едната буза. Хич не ме тормозят бръчките. Във всеки човек бушуват размишления и пристрастености, всеки изпитва благополучие и болежка на всяка една възраст. Но по този начин се израства, по този начин се става същински човек. Мисля, че визията постоянно дава отговор на човешките прекарвания. Аз съм щастлива с доста неща. Примерно с това, че родих сина си на 20 години и сега той е прелестен млад и интелигентен мъж. Обикновено приятелите споделят: „ Защо не съм на 20, само че със настоящия ум? ”. Е, аз не съм на тяхното мнение. Лудостите, които сътворих на 20, с този ум на 40 нямаше по какъв начин да сътворя. Животът ми нямаше да е този, които е сега. Така че не скърбя за нищо, както пееше Едит Пиаф.
- Как виждате себе си след 10 години?
- Много ми се ще да имам още една трапчинка и на дясната си буза, която да е разследване на усмивките ми. Ще съм на 51 – витална, усмихната. За внуци не мисля, тъй като това ще са решенията на моя наследник. Оставила съм го да управлява живота си и аз не му се греша. В момента е втори курс, следва право в Софийския университет. Мисля, че едно от преимуществата на връзките със сина ми е това, че не планирам неговия живот. Нарича ме „ майка ми ”. Ако ми каже: „ Майка ми, нуждая се от помощ ”, аз му я давам. Не ми ли каже – не върша нищо. Бих желала и доста да пътувам, да опознавам светове и хора. Надявам се да продължа да работя и върху питателните си добавки, да съм потребна на хората, които имат проблем с тежестта си, тъй като знам какъв смут е това. Аз самата съумях да отслабна с 35 кг преди 8 години и до този миг не съм върнала нито грам. Позволих си да опиша методологията си и да основа продукта „ Грийн лайн ”, който оказва помощ на хората да редуцират тежестта си. Хиляди хора са удовлетворени, което доста ме радва.
- Има ли депутати, отслабнали с вашата добавка?
- Да, най-малко петима са, само че не знам дали е правилно да им разгласявам имената, без да съм ги питала. В питателните ми добавки има люти чушки, които ускоряват метаболизма, загряват тялото и топят мазнини. Доста народни представители са на моя хранителен режим. Ако сумирам свалените килограми от всеки, ще се окаже, че общо към един звук мазнини са свалили. Най-известната ми пациентка е Ивана. Много си я обичам, тъй като е извънредно положителна и надарена. Тя смъкна 15 кг с „ Грийн лайн ”. Казвам го, тъй като самата тя си го споделя.
- Вярвате ли в любовта или сте от хората, които считат, че тя съществува единствено в книгите, филмите?
- Любовта е имагинерно разбиране. Човек се влюбва, в мозъка протичат химически процеси – това трае към година. След което или заобичваш индивида или не го заобичваш. Няколко пъти през живота си бях влюбена, само че съумях да обикна единствено един мъж. Все още си го обичам. За страдание другите, като ми мина влюбването, не заобичах. Но съгласно Бегбеде любовта трае 3 години. Темата за любовта е комплицирана... Не мисля, че нито един духовно развъртян и образован човек не е намерил същинската обич. Моето разбиране за любовта, която сама съм си основала като мото е: „ Единствената допустима обич е невъзможната ”. Иначе изпадаш в битовизми, които ти пречат да живееш с даден човек. Но има и хора, които обичайки те, сами те тикат в ръцете на други, тъй като те тероризират. Това са наблюденията ми. Имам приятелки, безусловно тероризирани от мъжете си. Така девойките отидоха при други мъже, които бяха по-богати и можеха да се грижат за тях. Какво да се направи – има мъже и в такава роля... /смее се – б.а./
- Предопределена ли е ориста на всеки един от нас? Усещала ли сте намесата й?
- Много пъти съм усещала намесата й. Вярвам в кармата, в предходни животи. Неминуемо съм изкупвала грехове към някои хора. Срещам лица, свързани с предишните ми животи. Усещам, че в този момент съм тук, с цел да шетам карма, грехове. Трябва да ви кажа, че като видя един човек и разбирам дали е от предишните животи или от в този момент. За 41 години съм се срещнала с много хора от минали прераждания. Като срещна подобен, знам, че или имам нещо да му давам, или да изкупуваме нещо дружно. Уча се да разгадавам знаците на ориста. Миналата година си дадох няколко обещания. Едно от тях беше да изживея безусловната си обич на Земята, без значение дали ще имам ответна реакция от индивида.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ