Халтурата ни краде духовността всеки ден
ПЕТЯ ЧАЛЪКОВА е лекар в региона на цифровите изкуства на Националната художествена академия и ученик на Нов български университет в специалностите философия, социология и реклама със семиотичен профил. Във образното подчертава върху курирането на пространства, правенето на планове и шерването на гения. Абсолютен почитател е на метода на някои западни музеи, в които кураторството се преглежда като художествена процедура и част от художествения изказ. Описва себе си като човек, който обича да се забавлява, само че в това време е и доста проведена. Любопитна е, не стопира да учи, да разсъждава и, най-важното, да работи, като влага мисъл и бездънен смисъл във всичко, което прави. Обожава пътуванията и обича да върви пешком, като твърди, че може да измине по този начин безкрайни километри.
Снимки персонален списък
- Какво ви предизвика да застанете зад основаването на платформа, представяща български художници, Петя? Оправдаха ли се упованията ви за интереса, който провокира 5new, или начинанието ви към момента изисква работа в набелязаната посока?
- Работата в тази сфера в никакъв случай не затихва. 5new е платформа, която няма да спре да се развива, тъй като самите художници в никакъв случай не стопират да мечтаят и да творят. Виждате сами какъв брой динамичен е светът през днешния ден. Колко доста изисква от нас - да бъдем в час, да предвиждаме, да слагане нови правила на играта. С 5new ние (аз, Рада Якова и Ейми Чапман) се стремим да погледнем на изкуството от различен ъгъл - не закостеняло консервативния, а по-отворен, по-достъпен и евентуално даже по-весел. Моята връзка с изкуството изобщо е от доста години, само че едвам в този момент около работата ни в платформата съумях да видя свежата страна на нещата. Искаме да махнем прахоляка от старите схващания за непотребна пищност и псевдоелитарност и да разкрием лицето на актуалните художници, които могат да са в непосреден контакт с публиката, вместо някак отдалечени и качени на пясъчни пиедестали. Но, несъмнено, тук наблягам дебело, че не трябва и да се принизява прекалено много разбирането за ролята на художника. Защото и това го има. И ние също го срещаме в процеса на работа. В това отношение сме единомислещи с Рада и Ейми, че място за изкуство има във всеки дом, офис и най-много в сърцето на всеки. Нашата задача е да го покажем, да създадем връзката - тази среща сред публиката и художника, без да лишаваме нито вълшебството, нито уважението към двете страни. Това е нежен баланс, който аз персонално имам вяра, че би трябвало да се възпитава още от ранна детска възраст.
- Мотото на плана е " Изкуство оттатък разпоредбите ". Кои граници желаете да прескочите, с цел да се развивате по този начин, както го желаете?
- Много дискутирахме мотото. Имахме и други разновидности, само че една приятна вечер, до момента в който провеждахме регулярните ни срещи, с по чаша хубаво пиво, взехме решение да обсъдим кой по какъв начин схваща тъкмо тези думи. Кои тъкмо правила, за какво тъкмо оттатък тях. В последна сметка, всяка от нас имаше своите доводи да изберем тъкмо това мото. Дали водени от концепцията, че постоянно чуваме отсам и оттова по какъв начин светът на изкуството е мощно доминиран от мъжкото наличие (а ние сме представители на женското), дали поради концепцията, че всяка от нас с години е слушала - къде доброжелателни, къде не Ц препоръки за това " по какъв начин се прави ", дали от пристрастеност към концепцията да бъдем иноватори, бунтари и най-малко малко " непослушни ", тъй като имаме вяра, че точно там някъде се основава изкуството - в тази композиция от полуда, забавление, пристрастеност и блян към свободата. Може би, систематизирано, това е главната посока за нас.
На мен ми се желае да виждам във всеки дом и офис, локален хотел или ресторант, във всеки музей или изложба най-малко по една изплатена творба на български художник. Ако е от жив художник - още по-добре. Ей по този начин, като митинг към китайския кич (не стила " кич ", а халтурата, която ни краде духовността всеки ден), към бутафорията на всеобщата продукция, чиито цени не се разграничават чак толкоз значително от нашите оригинали. Иска ми се мотото " Изкуство оттатък разпоредбите " да е явен знак за всеки човек, да не го е боязън да влезе в изложба, да попита за цената на творбата, да не се усеща малоумен, компрометиран, да не живее с мантрата " аз нищо не запознат съм изкуство ", която чуваме постоянно. В същото време сполучливо да покажем на тези хора " за какво тяхното 5-годишно дете не би могло да нарисува същото " (цитирам едноименната книга на Сузи Ходж Why Your Five Year Old Could Not Have Done That). Нека да разбием правилото, че от изкуство имат привилегията да схващат единствено критиците, изкуствоведите, кураторите, художниците... Защото, в последна сметка, по-голям съдник от тежестта на времето няма, а също така при инвестицията в изкуството водеща е най-много интуицията на колекционера.
- Завършвате философия, социология и реклама със семиотичен профил, защитавате и докторат в региона на цифровите изкуства. До каква степен тези съществени специалности ви оказват помощ да разгърнете освен личния креативен капацитет, само че и да откривате гения у другите?
- Моята пристрастеност постоянно е била да узнавам нови неща. Не спирам да изучавам. Много пъти съм чувала: " Не се ли изучи, не ти ли омръзна?! " Не! И не преставам. Карам курсове онлайн, вземам участие в конференции, развъртвам кръгозора си. Това е моето предизвикателство, което непрекъснато ми припомня какъв брой малко знам и какъв брой доста има още да се открива в света. Всеки диалог, който организирам в подкаста на 5new " В ателието на художника ", всяка нова среща с вълнуваща творба за мен е като отворена вълшебна книга, с която мога да върша вълшебства. Разбира се, от време на време не ми се получават, а различен път стават страхотни неща, които ми припомнят за какво се възпламених по обществените, публичните и културните тематики. Всяка парченце познание е малко парче от пъзела, който се стремя да подредя за себе си, в търсене на смисъл.
Обичам контакта с създателите и специалистите, изключително когато е по този начин непосреден, изключително когато имам опция да ги поразпитам по-подробно за техните биографии и житейския им опит. Толкова завладяващи истории има! Дългогодишната ми работа в младежкия бранш в Центъра за развиване на човешките запаси ми сподели, че истории има на всички места и всеки е добър в нещо. Важно е да не остава неусетно. Хората се развиват, обществото разцъфтява, когато всеки получава почитание и самопризнание. Затова за нас в 5new достъпността до изкуството и в обществен аспект е доста значима. Направихме уеб страницата една концепция по-достъпен за хора със специфични потребности и също така планираме да развием платформата още повече в тази посока, да вземем за пример с гласово изложение на творбата за хора със зрителни увреждания.
- По-лесен ли е животът в Нидерландия за хора на изкуството и създателите като цяло? Успяхте ли да се почувствате вкъщи в тази страна? Какво дотам ви харесва там, че бихте желали да го придвижите и в България? И противоположното - кое от родината си мечтаете да придвижите в Нидерландия и да запалите холандците по нещо наше?
- Животът на създателите на никое място по света не е елементарен и в това няма нищо неприятно. Дори в противен случай. Те са авангардът на обществото. От тях научаваме новините за тежките и за прелестните неща в живота. Творческата интерпретация на сегашното и копнежите за бъдещето са една от водещите човешки черти. Голяма е тематиката за страданието в изкуството, само че, несъмнено, всеки би трябвало да яде, нали? Ето тук към този момент може да се каже, че има какво да се желае в родината ни. Има едно безхаберие, само че не безусловно и по нужда единствено в областта на изкуството. Виждаме го във всички аспекти на живота. И въпреки всичко Нидерландия е едно напълно друго конструирано общество. Има доста какво да се каже, има доста по какво да се съпостави, само че на първо място има доста, може би прекалено много разлики в полезностите и във взаимоотношенията. Последните години ме научиха, че в този аспект " друго " не значи " по-добро ". Аз взимам най-хубавото за мен - това, което работи за мен и от двете общества, пък да забележим какво ще стане. Вярвам безусловно, че българското модерно изкуство има отредено място толкоз надалеч на Запад. Затова желая точно него да отнеса в Нидерландия, с цел да го покажа там на моите другари и сътрудници, да ги запаля по гения и лекотата, с която се твори у нас. Разбира се, всички тези цели имат потребност от солидна поддръжка и към момента са единствено в областта на фантазиите.
В някои аспекти считам обаче, че изрично се проваляме като общество и това са наличната градска среда и стратегиите за децата в музейното дело. Има заплаха в бъдеще да понесем следствията от това апатично държание.
В България има един специфичен дух, който ни оказва помощ да бъдем доста мощни самостоятелно. В Нидерландия реализират това, като сплотяват напъните си. Харесват ми и двете неща, желае ми се да намеря салдото сред тях.
- У нас се основава чувството, че чужденците са по-склонни да влагат в картини и статуи. Има ли съгласно вас късмет българите да се интересуват от художествени творби най-малко толкоз, колкото са загрижени къде ще отидат на отмора, да вземем за пример?
- Този въпрос е доста прекрасен, значим и на място. Това, което следим в чужбина (основно отвън Балканите, като изключим Сърбия), е резултат от десетилетия просветителни начинания, тактики и политики. Твърде доста подтекст има зад тези практики и не е елементарно да се пренапишат небрежно навиците на обществото. Според мен българинът ще стартира да купува и да влага в изкуството, когато то му стане по-познато, близко и когато повярва в него. В този смисъл дано изборът да не е сред почивката и картина на нашенски художник. Всеки има потребност от отмора. Просто би трябвало да се появи и потребността от хубост или художествена провокация в живота. Чужденците не избират сред картина и отмора. Те възнамеряват вложенията си и в двете. Освен това, институционално получават поддръжка за своя избор посредством кредитиране или други подкрепящи схеми. У нас не избираме, а приоритизираме. Често предпочитано е яденето и пийването. Затова считам, че е добър трик от страна на художниците да възнамеряват по чаша вино по време на откриванията (на смешка казано). Все отново в България има отличен избор и на храна, и на вино, и на изкуство! В някакъв смисъл живеем в хедонистичен регион на планетата. Такава ни е средата и в това няма нищо неприятно, в противен случай, добре е да се възползваме. Просто от всяка сметка в ресторант заделяйте по 2 лв. в буркан у дома и хоп - в края на годината си подарете за Коледа една красива истинска творба. Как и къде да намерите такава - ние можем да ви дадем съвет.
С Рада Якова и Ейми Чапман
Преди време във фейсбук се появи група, наречена " Купи изкуство, поддържа художник ", която цели да подкрепи български създатели, наранени от свития пазар поради пандемията. Какво е мнението ви за сходни начинания?
- Само положително! Интернет пространството е безпределно и разрешава на всеки да открие своето място и своите хора.
Все отново фантазията ми още преди пандемията е българските художници да нямат потребност от " помощ " и " избавяне ". Не ми се желае да мисля за тях като за изчезващ тип. Затова считам, че е хубаво сходни начинания да съществуват. Те демонстрират какъв брой многочислени в действителност са художниците и какъв брой малко, въпреки това, ние виждаме от тях във физическите пространства на градовете. Това са остарели, дъвкани към този момент тематики - за присъединяване на младите художници в културния живот, за неналичието на функционална постройка и среда за потребностите на актуалното изкуство, за неналичието на годишен сборник или онлайн азбучник за това какво се е случило в сферата през годината, за работата на институциите, които някак си фейсбук средата съумя да измести, и още, и още...
- Има ли прилики във усетите на ценителите на изкуството в нашата страна и феновете му в чужбина?
- Определено има. В момента работя с галериите в малко градче в Нидерландия и с тях доста в детайли обсъждаме тъкмо тези въпроси. И там като тук се следят моди, само че има и някои непреходни неща. Да не забравяме обаче тяхната огромна обич и респект към техните остарели майстори на фламандското изкуство. И тук следим сходен интерес - към по-старото, класическото изкуство. Да се върна още веднъж към виното като метафора и образец - добре отлежало, от добра годишна продукция - ценителите знаят, че с този си избор не могат да сбъркат. Въпреки това обаче има жадност за свежи нови хрумвания. И тук малко нещата се разминават. В международен проект последните две години бяха отдадени на африканското изкуство и на цифровите произведения и трансформацията на бранша по посока отваряне на търговете и онлайн продажбите. У нас към момента не се разпознават като търсени тези форми и сюжети. Иначе в България предложение от страна на художниците има и все още. И точно тези създатели е добре да погледнат на открито, където да осъществят творбите си. Ако оставим на страната генералните заключения от последните 24 месеца, да се сдобиеш с произведение, каквото и да е то, си остава един доста персонален, специфичен, личен акт.
- Съвпадат ли желанията на хората да си купуват картини с техните финансови благоприятни условия?
- Могат изцяло да съвпаднат, в случай че се извърнат към медиатор - изкуствовед или куратор, да вземем за пример, който да ги насочи (в случай, че не са хвърлили око на съответна творба от откриването на изложбата). Нашата работа е да познаваме творчеството на художниците в елементи и да подсигурим връзката сред публиката и художника. Аз самата постоянно би трябвало да предпочитам. Понякога даже не цената се оказва определяща, а доста други странични фактори. Точно по тази причина стартираме идния месец една серия към нашия подкаст, отдадена на изкуството в интериора с нашата холандска сътрудничка Фемке Батен. Тя е съветник по интериорен дизайн и в сериите ни споделя по какъв начин да комбинираме, по какъв начин да аранжираме пространството, по отношение на изкуството, което притежаваме или с което желаеме да се сдобием. Всички епизоди ще бъдат налични напълно скоро в канала ни в YouTube.
Е, постоянно съществува опция да дадете една забележително огромна сума и да приберете придобивката в сейфа. Има и подобен вид. Но в случай че питате мен: дали може да се наречеш колекционер и в това време да купуваш единствено налични неща - моят отговор би бил: " Твърдо да! " Ние пуснахме тъкмо такава дребна сбирка - на ниски цени, само че с доста висока колекционерска стойност през февруари тази година, налична още в архива на уеб страницата ни 5new.org.
- Продуцирате кино лентата " Откъде накъде българско изкуство " за белгийския колекционер Уго Вутен. С какво ви впечатли той дотам, че да пожелаете да увековечите неговата история по този метод?
- Неговата порода е рядка, въпреки и постоянно срещана в Белгия съответно - непопулярна персона, с положителни финансови благоприятни условия и наследени колекционерски привички. За нас основен беше моментът с разбиранията му за това по какъв начин е правил избора на творбите, на правилото Je m`en fous ( " Не ме интересува " ). Това ни въодушеви и да продължим неговата традиция към пътуващата галерия да прибавяме непрекъснато нови произведения. Така експозицията ще бъде доста по-жива и интерактивна, напълно в духа на белгийския колекционер. Уго Вутен е имал добър усет както за по-модерните творбите, по този начин и за актуалните. Макар че е почнал с по-класически творби, в един миг той се насочва към живите създатели, тъй като за него е значимо да се срещне с тях, да ги познава. Това доста мощно ни влияе.
Друг значим миг беше цялостната поддръжка от страна на сътрудничката към центъра за изкуство " Уго Вутен " - Евелин Хейлен. Получихме и цялостно съдействие от страна на Регионален исторически музей Русе, което ни вдъхна още повече убеденост, че се движим в вярната посока, до момента в който пътуваме към Антверпен. Буквално имахме попътен вятър, разполагахме единствено с един снимачен ден, в който да осъществяваме плана, и за наш шанс случихме на чудесно време. Сякаш всичките творби знаеха, че им идват посетители от тяхната земя, да ги навестят, да им се порадват от сърце. Така и стана. Останахме смаяни от сбирката. Това е нещо, което би трябвало наложително да се види от всеки българин.
- В Нидерландия работите за фондация, която провежда събития, налични за хора със слухови и зрителни увреждания. Какво открихте сама за себе си, посвещавайки се на подобен жанр активност? Може ли сходни образци да вдъхновят и българи да се захванат с нещо сходно?
- Possibilize (така се споделя фондацията) е неповторим план, в който работи обединен екип от хора с всевъзможни качества и благоприятни условия. Вече 12 години този екип се старае да направи нещата за хората със специфични потребности по-добри и най-много по-въвличащи в обществената среда. Фондацията провежда фестивал, който изключително тази година закупи огромна известност. Същата организация организира съвещания с " Евровизия " (Ротердам `21) за това по какъв начин да се трансформира събитието във включващо и мощно прекарване за разнообразни уязвими групи.
От опита ми в професионалната сфера из страните в Европа ми стана ясно, че в България ние можем да създадем всичко, стига да желаяме и да повярваме. Тук има независимост, която не видях другаде. Тя ни разрешава да създадем страхотни неща. Липсва, може би, обаче, волята, тъй като никой нищо не дава безплатно. Трябва неизменност, належащо е самообладание, нужни са доста старания и да не се отхвърляме на финалната права, когато изкачването е най-стръмно. Проектът ни мина през какво ли не, само че ръководителят не се отхвърли и рискува да продължи, вместо да се оправдае със международната рецесия, времето, подправените другарства, съмнителните партньорства, забавените периоди и какво ли още не. Препятствия има на всички места, само че ние пък от 5new си имаме един " Розов облак " (инсталацията на Рада Якова, която можете да видите на уеб страницата и в РИМ-Русе), на който се носим, устремени напред.
- Недооценена ли е ролята на куратора съгласно вас? Какво не знаят множеството хора за тази специалност, а е добре да научат?
- Може би да научат самата дума. Тя към момента не е изцяло известна у нас и това е изцяло обикновено, поради историческите обстоятелства. От тази позиция просто не е имало кой знае каква потребност в годините преди 1989-а. Има една книга на Весела Ножарова - " Въведение в българското модерно изкуство 1982-2015 ", която горещо предлагам на всички. Там се споделя в детайли за групата на българските куратори от близкото ни минало. Има една въпреки и дребна, въпреки всичко мощно продуктивна група от специалисти със забележителен опит, които са дейни и до през днешния ден.
Кураторът може и има отговорност да показа и собствен критически прочит към изложбата. В този смисъл за мен персонално към момента се губи логиката в някои случаи самият художник да е и куратор на изложбата си. Разбира се, всеки художник може да бъде куратор, както и противоположното. Но когато става дума да заемаш и двете функции в едно и също събитие, се губи най-важното, а точно разговорът в изкуството. Ако аз основа една критическа галерия с произведения на художници, бих желала да чуя тяхното мнение и препоръки. Иначе ми се коства доста самотно делото. Вероятно не всяка галерия има потребност от куратор. Тогава просто подобен не се кани и не се написа към изложбата.
Функциите на куратора са доста, само че една от водещите е грижата (откъдето идва и самата дума curo - надзиравам, грижа се за, лекувам) за публиката и художника. Тази грижа би трябвало да се усеща и вижда. Тя не минава през забрани и кряскане след посетителя: " Не пипай това! " или " Не стъпвай там! " Не! Тя е виновна задача, в която най-трудното е да се запазят чувствата на публиката самостоятелни и необременени.
Не на последно място, ми се ще да си показва по какъв начин в България кураторите да бъдат лечители за душата на хората и когато изпитате културен апетит, ние да ви нагостим със сгряваща душата галерия.
- Почитателка сте на ходенето пешком... Какво е най-голямото разстояние, изминато от вас?
Причината, заради която обичам да вървя пешком, е точно неналичието на схеми и проекти. Просто ходя от точка А до точка Б, до момента в който не ми се подгънат краката. Когато пътувам с транспортно средство, а и около новите технологии, постоянно знам какво разстояние пропътувам, от кое място минавам, по кое време ще стигна, какъв брой време ще ми отнеме и впрочем обстоятелства. Подариха ми крачкомер за предходната Коледа. Сложих го няколко пъти, само че това тъкмо ме изнерви и го смъкнах. Не желая да броя. Искам просто да ходя напред. Често даже не знам дали съм в вярната посока. Особено в Нидерландия доста постоянно ми се случва да се изгубя. Обърква ме равното, неналичието на релеф. Тук ми е по-добре да се разхождам, а и дистанциите са по-големи, провокации по пътя също не липсват - държат те безсънен...
Снимки персонален списък
- Какво ви предизвика да застанете зад основаването на платформа, представяща български художници, Петя? Оправдаха ли се упованията ви за интереса, който провокира 5new, или начинанието ви към момента изисква работа в набелязаната посока?
- Работата в тази сфера в никакъв случай не затихва. 5new е платформа, която няма да спре да се развива, тъй като самите художници в никакъв случай не стопират да мечтаят и да творят. Виждате сами какъв брой динамичен е светът през днешния ден. Колко доста изисква от нас - да бъдем в час, да предвиждаме, да слагане нови правила на играта. С 5new ние (аз, Рада Якова и Ейми Чапман) се стремим да погледнем на изкуството от различен ъгъл - не закостеняло консервативния, а по-отворен, по-достъпен и евентуално даже по-весел. Моята връзка с изкуството изобщо е от доста години, само че едвам в този момент около работата ни в платформата съумях да видя свежата страна на нещата. Искаме да махнем прахоляка от старите схващания за непотребна пищност и псевдоелитарност и да разкрием лицето на актуалните художници, които могат да са в непосреден контакт с публиката, вместо някак отдалечени и качени на пясъчни пиедестали. Но, несъмнено, тук наблягам дебело, че не трябва и да се принизява прекалено много разбирането за ролята на художника. Защото и това го има. И ние също го срещаме в процеса на работа. В това отношение сме единомислещи с Рада и Ейми, че място за изкуство има във всеки дом, офис и най-много в сърцето на всеки. Нашата задача е да го покажем, да създадем връзката - тази среща сред публиката и художника, без да лишаваме нито вълшебството, нито уважението към двете страни. Това е нежен баланс, който аз персонално имам вяра, че би трябвало да се възпитава още от ранна детска възраст.
- Мотото на плана е " Изкуство оттатък разпоредбите ". Кои граници желаете да прескочите, с цел да се развивате по този начин, както го желаете?
- Много дискутирахме мотото. Имахме и други разновидности, само че една приятна вечер, до момента в който провеждахме регулярните ни срещи, с по чаша хубаво пиво, взехме решение да обсъдим кой по какъв начин схваща тъкмо тези думи. Кои тъкмо правила, за какво тъкмо оттатък тях. В последна сметка, всяка от нас имаше своите доводи да изберем тъкмо това мото. Дали водени от концепцията, че постоянно чуваме отсам и оттова по какъв начин светът на изкуството е мощно доминиран от мъжкото наличие (а ние сме представители на женското), дали поради концепцията, че всяка от нас с години е слушала - къде доброжелателни, къде не Ц препоръки за това " по какъв начин се прави ", дали от пристрастеност към концепцията да бъдем иноватори, бунтари и най-малко малко " непослушни ", тъй като имаме вяра, че точно там някъде се основава изкуството - в тази композиция от полуда, забавление, пристрастеност и блян към свободата. Може би, систематизирано, това е главната посока за нас.
На мен ми се желае да виждам във всеки дом и офис, локален хотел или ресторант, във всеки музей или изложба най-малко по една изплатена творба на български художник. Ако е от жив художник - още по-добре. Ей по този начин, като митинг към китайския кич (не стила " кич ", а халтурата, която ни краде духовността всеки ден), към бутафорията на всеобщата продукция, чиито цени не се разграничават чак толкоз значително от нашите оригинали. Иска ми се мотото " Изкуство оттатък разпоредбите " да е явен знак за всеки човек, да не го е боязън да влезе в изложба, да попита за цената на творбата, да не се усеща малоумен, компрометиран, да не живее с мантрата " аз нищо не запознат съм изкуство ", която чуваме постоянно. В същото време сполучливо да покажем на тези хора " за какво тяхното 5-годишно дете не би могло да нарисува същото " (цитирам едноименната книга на Сузи Ходж Why Your Five Year Old Could Not Have Done That). Нека да разбием правилото, че от изкуство имат привилегията да схващат единствено критиците, изкуствоведите, кураторите, художниците... Защото, в последна сметка, по-голям съдник от тежестта на времето няма, а също така при инвестицията в изкуството водеща е най-много интуицията на колекционера.
- Завършвате философия, социология и реклама със семиотичен профил, защитавате и докторат в региона на цифровите изкуства. До каква степен тези съществени специалности ви оказват помощ да разгърнете освен личния креативен капацитет, само че и да откривате гения у другите?
- Моята пристрастеност постоянно е била да узнавам нови неща. Не спирам да изучавам. Много пъти съм чувала: " Не се ли изучи, не ти ли омръзна?! " Не! И не преставам. Карам курсове онлайн, вземам участие в конференции, развъртвам кръгозора си. Това е моето предизвикателство, което непрекъснато ми припомня какъв брой малко знам и какъв брой доста има още да се открива в света. Всеки диалог, който организирам в подкаста на 5new " В ателието на художника ", всяка нова среща с вълнуваща творба за мен е като отворена вълшебна книга, с която мога да върша вълшебства. Разбира се, от време на време не ми се получават, а различен път стават страхотни неща, които ми припомнят за какво се възпламених по обществените, публичните и културните тематики. Всяка парченце познание е малко парче от пъзела, който се стремя да подредя за себе си, в търсене на смисъл.
Обичам контакта с създателите и специалистите, изключително когато е по този начин непосреден, изключително когато имам опция да ги поразпитам по-подробно за техните биографии и житейския им опит. Толкова завладяващи истории има! Дългогодишната ми работа в младежкия бранш в Центъра за развиване на човешките запаси ми сподели, че истории има на всички места и всеки е добър в нещо. Важно е да не остава неусетно. Хората се развиват, обществото разцъфтява, когато всеки получава почитание и самопризнание. Затова за нас в 5new достъпността до изкуството и в обществен аспект е доста значима. Направихме уеб страницата една концепция по-достъпен за хора със специфични потребности и също така планираме да развием платформата още повече в тази посока, да вземем за пример с гласово изложение на творбата за хора със зрителни увреждания.
- По-лесен ли е животът в Нидерландия за хора на изкуството и създателите като цяло? Успяхте ли да се почувствате вкъщи в тази страна? Какво дотам ви харесва там, че бихте желали да го придвижите и в България? И противоположното - кое от родината си мечтаете да придвижите в Нидерландия и да запалите холандците по нещо наше?
- Животът на създателите на никое място по света не е елементарен и в това няма нищо неприятно. Дори в противен случай. Те са авангардът на обществото. От тях научаваме новините за тежките и за прелестните неща в живота. Творческата интерпретация на сегашното и копнежите за бъдещето са една от водещите човешки черти. Голяма е тематиката за страданието в изкуството, само че, несъмнено, всеки би трябвало да яде, нали? Ето тук към този момент може да се каже, че има какво да се желае в родината ни. Има едно безхаберие, само че не безусловно и по нужда единствено в областта на изкуството. Виждаме го във всички аспекти на живота. И въпреки всичко Нидерландия е едно напълно друго конструирано общество. Има доста какво да се каже, има доста по какво да се съпостави, само че на първо място има доста, може би прекалено много разлики в полезностите и във взаимоотношенията. Последните години ме научиха, че в този аспект " друго " не значи " по-добро ". Аз взимам най-хубавото за мен - това, което работи за мен и от двете общества, пък да забележим какво ще стане. Вярвам безусловно, че българското модерно изкуство има отредено място толкоз надалеч на Запад. Затова желая точно него да отнеса в Нидерландия, с цел да го покажа там на моите другари и сътрудници, да ги запаля по гения и лекотата, с която се твори у нас. Разбира се, всички тези цели имат потребност от солидна поддръжка и към момента са единствено в областта на фантазиите.
В някои аспекти считам обаче, че изрично се проваляме като общество и това са наличната градска среда и стратегиите за децата в музейното дело. Има заплаха в бъдеще да понесем следствията от това апатично държание.
В България има един специфичен дух, който ни оказва помощ да бъдем доста мощни самостоятелно. В Нидерландия реализират това, като сплотяват напъните си. Харесват ми и двете неща, желае ми се да намеря салдото сред тях.
- У нас се основава чувството, че чужденците са по-склонни да влагат в картини и статуи. Има ли съгласно вас късмет българите да се интересуват от художествени творби най-малко толкоз, колкото са загрижени къде ще отидат на отмора, да вземем за пример?
- Този въпрос е доста прекрасен, значим и на място. Това, което следим в чужбина (основно отвън Балканите, като изключим Сърбия), е резултат от десетилетия просветителни начинания, тактики и политики. Твърде доста подтекст има зад тези практики и не е елементарно да се пренапишат небрежно навиците на обществото. Според мен българинът ще стартира да купува и да влага в изкуството, когато то му стане по-познато, близко и когато повярва в него. В този смисъл дано изборът да не е сред почивката и картина на нашенски художник. Всеки има потребност от отмора. Просто би трябвало да се появи и потребността от хубост или художествена провокация в живота. Чужденците не избират сред картина и отмора. Те възнамеряват вложенията си и в двете. Освен това, институционално получават поддръжка за своя избор посредством кредитиране или други подкрепящи схеми. У нас не избираме, а приоритизираме. Често предпочитано е яденето и пийването. Затова считам, че е добър трик от страна на художниците да възнамеряват по чаша вино по време на откриванията (на смешка казано). Все отново в България има отличен избор и на храна, и на вино, и на изкуство! В някакъв смисъл живеем в хедонистичен регион на планетата. Такава ни е средата и в това няма нищо неприятно, в противен случай, добре е да се възползваме. Просто от всяка сметка в ресторант заделяйте по 2 лв. в буркан у дома и хоп - в края на годината си подарете за Коледа една красива истинска творба. Как и къде да намерите такава - ние можем да ви дадем съвет.
С Рада Якова и Ейми Чапман
Преди време във фейсбук се появи група, наречена " Купи изкуство, поддържа художник ", която цели да подкрепи български създатели, наранени от свития пазар поради пандемията. Какво е мнението ви за сходни начинания?
- Само положително! Интернет пространството е безпределно и разрешава на всеки да открие своето място и своите хора.
Все отново фантазията ми още преди пандемията е българските художници да нямат потребност от " помощ " и " избавяне ". Не ми се желае да мисля за тях като за изчезващ тип. Затова считам, че е хубаво сходни начинания да съществуват. Те демонстрират какъв брой многочислени в действителност са художниците и какъв брой малко, въпреки това, ние виждаме от тях във физическите пространства на градовете. Това са остарели, дъвкани към този момент тематики - за присъединяване на младите художници в културния живот, за неналичието на функционална постройка и среда за потребностите на актуалното изкуство, за неналичието на годишен сборник или онлайн азбучник за това какво се е случило в сферата през годината, за работата на институциите, които някак си фейсбук средата съумя да измести, и още, и още...
- Има ли прилики във усетите на ценителите на изкуството в нашата страна и феновете му в чужбина?
- Определено има. В момента работя с галериите в малко градче в Нидерландия и с тях доста в детайли обсъждаме тъкмо тези въпроси. И там като тук се следят моди, само че има и някои непреходни неща. Да не забравяме обаче тяхната огромна обич и респект към техните остарели майстори на фламандското изкуство. И тук следим сходен интерес - към по-старото, класическото изкуство. Да се върна още веднъж към виното като метафора и образец - добре отлежало, от добра годишна продукция - ценителите знаят, че с този си избор не могат да сбъркат. Въпреки това обаче има жадност за свежи нови хрумвания. И тук малко нещата се разминават. В международен проект последните две години бяха отдадени на африканското изкуство и на цифровите произведения и трансформацията на бранша по посока отваряне на търговете и онлайн продажбите. У нас към момента не се разпознават като търсени тези форми и сюжети. Иначе в България предложение от страна на художниците има и все още. И точно тези създатели е добре да погледнат на открито, където да осъществят творбите си. Ако оставим на страната генералните заключения от последните 24 месеца, да се сдобиеш с произведение, каквото и да е то, си остава един доста персонален, специфичен, личен акт.
- Съвпадат ли желанията на хората да си купуват картини с техните финансови благоприятни условия?
- Могат изцяло да съвпаднат, в случай че се извърнат към медиатор - изкуствовед или куратор, да вземем за пример, който да ги насочи (в случай, че не са хвърлили око на съответна творба от откриването на изложбата). Нашата работа е да познаваме творчеството на художниците в елементи и да подсигурим връзката сред публиката и художника. Аз самата постоянно би трябвало да предпочитам. Понякога даже не цената се оказва определяща, а доста други странични фактори. Точно по тази причина стартираме идния месец една серия към нашия подкаст, отдадена на изкуството в интериора с нашата холандска сътрудничка Фемке Батен. Тя е съветник по интериорен дизайн и в сериите ни споделя по какъв начин да комбинираме, по какъв начин да аранжираме пространството, по отношение на изкуството, което притежаваме или с което желаеме да се сдобием. Всички епизоди ще бъдат налични напълно скоро в канала ни в YouTube.
Е, постоянно съществува опция да дадете една забележително огромна сума и да приберете придобивката в сейфа. Има и подобен вид. Но в случай че питате мен: дали може да се наречеш колекционер и в това време да купуваш единствено налични неща - моят отговор би бил: " Твърдо да! " Ние пуснахме тъкмо такава дребна сбирка - на ниски цени, само че с доста висока колекционерска стойност през февруари тази година, налична още в архива на уеб страницата ни 5new.org.
- Продуцирате кино лентата " Откъде накъде българско изкуство " за белгийския колекционер Уго Вутен. С какво ви впечатли той дотам, че да пожелаете да увековечите неговата история по този метод?
- Неговата порода е рядка, въпреки и постоянно срещана в Белгия съответно - непопулярна персона, с положителни финансови благоприятни условия и наследени колекционерски привички. За нас основен беше моментът с разбиранията му за това по какъв начин е правил избора на творбите, на правилото Je m`en fous ( " Не ме интересува " ). Това ни въодушеви и да продължим неговата традиция към пътуващата галерия да прибавяме непрекъснато нови произведения. Така експозицията ще бъде доста по-жива и интерактивна, напълно в духа на белгийския колекционер. Уго Вутен е имал добър усет както за по-модерните творбите, по този начин и за актуалните. Макар че е почнал с по-класически творби, в един миг той се насочва към живите създатели, тъй като за него е значимо да се срещне с тях, да ги познава. Това доста мощно ни влияе.
Друг значим миг беше цялостната поддръжка от страна на сътрудничката към центъра за изкуство " Уго Вутен " - Евелин Хейлен. Получихме и цялостно съдействие от страна на Регионален исторически музей Русе, което ни вдъхна още повече убеденост, че се движим в вярната посока, до момента в който пътуваме към Антверпен. Буквално имахме попътен вятър, разполагахме единствено с един снимачен ден, в който да осъществяваме плана, и за наш шанс случихме на чудесно време. Сякаш всичките творби знаеха, че им идват посетители от тяхната земя, да ги навестят, да им се порадват от сърце. Така и стана. Останахме смаяни от сбирката. Това е нещо, което би трябвало наложително да се види от всеки българин.
- В Нидерландия работите за фондация, която провежда събития, налични за хора със слухови и зрителни увреждания. Какво открихте сама за себе си, посвещавайки се на подобен жанр активност? Може ли сходни образци да вдъхновят и българи да се захванат с нещо сходно?
- Possibilize (така се споделя фондацията) е неповторим план, в който работи обединен екип от хора с всевъзможни качества и благоприятни условия. Вече 12 години този екип се старае да направи нещата за хората със специфични потребности по-добри и най-много по-въвличащи в обществената среда. Фондацията провежда фестивал, който изключително тази година закупи огромна известност. Същата организация организира съвещания с " Евровизия " (Ротердам `21) за това по какъв начин да се трансформира събитието във включващо и мощно прекарване за разнообразни уязвими групи.
От опита ми в професионалната сфера из страните в Европа ми стана ясно, че в България ние можем да създадем всичко, стига да желаяме и да повярваме. Тук има независимост, която не видях другаде. Тя ни разрешава да създадем страхотни неща. Липсва, може би, обаче, волята, тъй като никой нищо не дава безплатно. Трябва неизменност, належащо е самообладание, нужни са доста старания и да не се отхвърляме на финалната права, когато изкачването е най-стръмно. Проектът ни мина през какво ли не, само че ръководителят не се отхвърли и рискува да продължи, вместо да се оправдае със международната рецесия, времето, подправените другарства, съмнителните партньорства, забавените периоди и какво ли още не. Препятствия има на всички места, само че ние пък от 5new си имаме един " Розов облак " (инсталацията на Рада Якова, която можете да видите на уеб страницата и в РИМ-Русе), на който се носим, устремени напред.
- Недооценена ли е ролята на куратора съгласно вас? Какво не знаят множеството хора за тази специалност, а е добре да научат?
- Може би да научат самата дума. Тя към момента не е изцяло известна у нас и това е изцяло обикновено, поради историческите обстоятелства. От тази позиция просто не е имало кой знае каква потребност в годините преди 1989-а. Има една книга на Весела Ножарова - " Въведение в българското модерно изкуство 1982-2015 ", която горещо предлагам на всички. Там се споделя в детайли за групата на българските куратори от близкото ни минало. Има една въпреки и дребна, въпреки всичко мощно продуктивна група от специалисти със забележителен опит, които са дейни и до през днешния ден.
Кураторът може и има отговорност да показа и собствен критически прочит към изложбата. В този смисъл за мен персонално към момента се губи логиката в някои случаи самият художник да е и куратор на изложбата си. Разбира се, всеки художник може да бъде куратор, както и противоположното. Но когато става дума да заемаш и двете функции в едно и също събитие, се губи най-важното, а точно разговорът в изкуството. Ако аз основа една критическа галерия с произведения на художници, бих желала да чуя тяхното мнение и препоръки. Иначе ми се коства доста самотно делото. Вероятно не всяка галерия има потребност от куратор. Тогава просто подобен не се кани и не се написа към изложбата.
Функциите на куратора са доста, само че една от водещите е грижата (откъдето идва и самата дума curo - надзиравам, грижа се за, лекувам) за публиката и художника. Тази грижа би трябвало да се усеща и вижда. Тя не минава през забрани и кряскане след посетителя: " Не пипай това! " или " Не стъпвай там! " Не! Тя е виновна задача, в която най-трудното е да се запазят чувствата на публиката самостоятелни и необременени.
Не на последно място, ми се ще да си показва по какъв начин в България кураторите да бъдат лечители за душата на хората и когато изпитате културен апетит, ние да ви нагостим със сгряваща душата галерия.
- Почитателка сте на ходенето пешком... Какво е най-голямото разстояние, изминато от вас?
Причината, заради която обичам да вървя пешком, е точно неналичието на схеми и проекти. Просто ходя от точка А до точка Б, до момента в който не ми се подгънат краката. Когато пътувам с транспортно средство, а и около новите технологии, постоянно знам какво разстояние пропътувам, от кое място минавам, по кое време ще стигна, какъв брой време ще ми отнеме и впрочем обстоятелства. Подариха ми крачкомер за предходната Коледа. Сложих го няколко пъти, само че това тъкмо ме изнерви и го смъкнах. Не желая да броя. Искам просто да ходя напред. Често даже не знам дали съм в вярната посока. Особено в Нидерландия доста постоянно ми се случва да се изгубя. Обърква ме равното, неналичието на релеф. Тук ми е по-добре да се разхождам, а и дистанциите са по-големи, провокации по пътя също не липсват - държат те безсънен...
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ