Само в "ШОУ"! Петя Буюклиева с невероятна изповед за живота си и връзката й с Шарлопов: Малко преди да почине ние...
Петя Буюклиева е певицата с най-вече награди в цялата история на българската поп музика, както и с най-широк вокален диапазон на родната музикална сцена. Именно музиката я научава и на едни от най-важните житейски уроци. Тя е от създателите, които не стопират да предизвикат вниманието на многочислените си фенове – дали с екстравагантна визия, дали с забавни шлагери. Като „ Жена на всички времена” - по този начин се разказва самата певица, която е към този момент повече от 35 години на музикалната сцена. Разговорът с нея, по традиция, е по-искрен отвсякога.
- Петя, със напълно нов цвят на косата си – виолетов, и с него си по-атрактивна отвсякога! Ти обичаш да сменяш и цвета, и прическите, само че кое те предизвика в този съответен случай?
- По една случайност стана по този начин, че демонстрирах този нов цвят на косата, както и своята нова визия в „ Несемейни войни” неотдавна, където бях в компанията на Криси Димитрова, Марги Хранова, Роси Кирилова и Христо Кидиков. Имам прелестен фризьор – Филип Попов, който преди този момент ми направи и чудесната дълга руса коса, с която бях известно време. А другояче още веднъж взех решение да се върна при Кръстю Капанов. Помня по какъв начин, до момента в който се подготвяхме за „ Музикална академия”, той идваше, с цел да фризира участниците. И като ме видя, сподели: „ Айде, бе, Пете, ела си при мене. С теб започнахме…”. Именно Капанов ми е правил първите екстравагантни и цветни прически, които имах като супермлада звезда. При него започнах и в този момент още веднъж му се поверявам. Колкото до лилавата коса – нюансите ми предложи един от най-хубавите коафьори в България съгласно мен – Филип Попов. И в този момент имам всички цветове на люляка в косата си, свежо и пролетно. Интересното в тази ситуация е, че съм с напълно лична коса, без екстеншън. Щастлива съм да оставя косата си след 15-годишен екстеншън гнет (смее се). Радвам се, че всички доста ме харесват по този начин.
- Все отново „ жена на всички времена” – рефренът, с който те показаха и в „ Несемейни войни”, допуска жена, която се мени, съгласно времето, обаче тази, която остава такава, постоянно е натурална и естествена, обратно на днешните тенденции…
- Много хубаво го сподели! Ами тъкмо по този начин е на процедура. Всякакви опити съм правила, само че в този момент още веднъж съм напълно себе си и косата ми наподобява супер, макар че години наред съм я тероризирала с какво ли не. Като виждам и артистите, които минават по аления килим в Холивуд, към този момент несъмнено се залага на естественото. И силиконът отстъпва, а дамите се стараят да не наподобяват едни и същи, да имат своя еднаквост. В последна сметка, изкуственото към този момент идва малко допълнително. Аз бих оправдала сходен вид хирургични интервенции, единствено в случай че са с медицински цели. Но когато едно момиче е младо и си предизвиква това, не го одобрявам за съответно. Уникална експанзия към натуралното!
- Ще те върна за малко в интервала, когато участваше в „ Звездни стажанти”, където Стефан Шарлопов те дефинира като „ талисман” на тима! Него, за жалост, към този момент го няма физически…
- Помня доста добре този миг, по какъв начин. Когато аз отидох в мъжкия тим, направихме 5 следващи победи, а преди този момент те имаха 3 загуби. И Стефан Шарлопов се обърна към девойките и им сподели с усмивка: „ Ейй, изтървахте си талисмана, да знаете!” Бях избрана като човек с доста добра позитивна сила. Тити (Тити Папазов, б.а.) непрестанно ме прегръщаше и целуваше. Да не приказваме пък 100 Кила, който ми стана по-късно и един от най-любимите другари. И до ден-днешен той не пропусна да ме поздрави за рождени дни, за празници. Голям сладур се оказа (усмихва се). Но Стефан Шарлопов в действителност имаше в действителност неповторим нюх – и към позитивната сила, и към хората, които я носят. Явно е усетил такава и в мен.
- Какво още съумя да събереш като персонално усещане от Стефан Шарлопов? Знам, че той е обичал да оказва помощ доста на изкуството и хората, които го творят.
- Моите усещания от него, Бог да го елементарни, бяха прелестни. Той, на първо място, беше едно огромно сърце и един необикновен предприемач. Но даже и да не приказваме за бизнеса му, като човек той бе доста широкоскроен. Много е тъжно, че си отиде, тъй като добрините, които е направил, нямат край. И не е бил камбаната, когато ги е правил. На доста мои сътрудници е оказал помощ. Лично на мен не, само че аз съм пяла в негови клубове, където отношението е било прелестно. Беше човек, който, като види, че против него стои стойност и качества, незабавно подава ръка. Не премълчаваше положителното, а го издигаше на фундамент. Неслучайно екипите, с които работи на всички места, са формирани все от доста качествени и положителни хора, на които може да разчита, както виждам и след гибелта си. Беше добра сила и една прелестна усмивка. Лесно ми бе да го почитам – освен поради делата му, а и поради прелестната душа, която имаше. Но ще ти кажа и нещо забавно, за което се замислих сега… Често се разхождаме със брачна половинка ми в Южния парк, където се засичахме с Шарлопов и неговото семейство все на едно и също място, макар че идвахме от разнообразни направления. И един път той се усмихна и сподели: „ Айде да изпием едно кафе”. И по този начин и не успяхме да го изпием това кафе… той си отиде. Загубата му е в действителност огромна, освен за фамилията му, само че и за културата в България. Отиде си един човек, който не 50, а 100 години да беше, отново щеше да е малко да живее. Мъчно ми е.
- Той те е определил като доста добра сила. А може да се каже и, че си човек, който носи шанс на хората?
- Мисля, че съм човек, който носи шанс на хората, да, изключително на тези, които обичам. Забелязала съм, че просто по един или различен метод, аз съумявам да направя добрини на тези хора. Преди към два месеца, да вземем за пример, взех решение един голям и дълготраен проблем за моите кооператори по отношение на едни гаражи. Някак си съумях да дам цялата си сила и да им оказа помощ да уредят нещата. Преди това направих по този начин, че да бъде даден заветният акт 16 на две кооперации в „ Лозенец” – помогнах на другари, чието състояние беше напряко безнадеждно и сериозно. Намерих метод и сили, единствено и единствено да се получи сполучливо всичко най-после. Обичам да върша положително. Може би в мен има доста позитивна сила, която съм взела от татко ми. Само да сме живи и здрави, с цел да вършим добрините. Замислих се в този момент и по тази причина, че когато нещо ме заболи, просто си поставям ръка на мястото, арестувам за известно време и след това ми минава бързо. Не знам по какъв начин се случва, само че най-малко е за хубаво. По време на мои концерти пък доста хора са казвали, че са идвали с всевъзможни проблеми от вида на главоболие, насъбрано напрежение, и силата, която аз съм им дала посредством песните си, ги е разтоварила. Накарала ги е в границите на тези два или три часа да не помнят проблемите, напрежението, и да се усещат щастливи. Но музиката, по този начин или другояче, е една потвърдена и невероятна терапия. Ако човек не я употребява, значи нищо не схваща.
- С теб и различен път сме си говорили за това, че ти си като лакмус за всевъзможни сили към себе си. Бързо ги улавяш и бързо ти оказват въздействие. А какво се случва, когато отсреща имаш неприятел? Може ли това да те събори душевен?
- Аз в действителност съм като лакмус, безусловно правилно. И с годините това доста се усилва. Без да познавам даден човек, сега, в който усетя неприятна сила в него, в случай че мога да се отдалеча на секундата и бързо да изчезна, го върша. Усещам като скенер неприятните очи и неприятните хора. Невинаги обаче можеш да реагираш по този начин. Има условия, които попречват тази настройка. Например, когато бях в „ Звездни стажанти”, усещах доста съсредоточено такава сила към себе си от някои девойки. Същото беше и при присъединяване ми в Къщата на „ Биг Брадър Ол Старс”. Хората от време на време носят неприятна сила поради свръхамбицията си да реализират нещо, само че в последна сметка тя предизвиква негатив най-вече на самите тях. В „ Биг брадър” нямаше къде да избягам. Ако имах крила, щях да отлетя. Усещах от време на време въпросната неприятна сила, само че гледах да я претърпявам философски. Казвах си: „ Господи, за какво е належащо да са толкоз неприятни хората?!”, „ Кому е нужно да споделят на черното – бяло и да премълчават или преиначават истината?!” Когато ти не си подобен човек, за какво зорлем искаш да изглеждаш и да звучиш, и да действаш по този метод! Истинско безумство е това, само че е реалност.
- Преди няколко години фестивалът „ Лирата на Орфей” завлече теб и доста твои сътрудници, измежду които и Марги Хранова, с хиляди левове. А индивидът, който ви подвежда, е Ангел Ангелски – тогавашен началник на Агенция „ Музика”.
- Този въпрос продължава да стои с отворен край и до през днешния ден. Невероятно ощетени се оказахме всички. Песните за този конкурс бяха написани за огромен оркестър – приказваме за дълги, огромни аранжименти, голям брой подготовки. А какъв брой музиканти останаха без възнаграждения! Авторите на песните също не получиха хонорари за труда си. И най-после излезе по този начин, че аз и сътрудниците ми спонсорирахме въпросния фестивал, тъй като ние ходихме до Пловдив, заплащайки безусловно всичко от личния си джоб, в това число студиата, в които се записваха песните. На мен персонално ми бе казано, че ден, откакто е завършил фестивалът, всеки би трябвало да отиде при касиерката, с цел да получи своя хонорар. В момента, в който това се случи обаче, се оказа, че касиерката е отпътувала на екскурзия в Гърция. Дотам беше всичко. А Ангел Ангелски бе с изключен телефон.
- Тогавашният министър на културата уволни Ангел Ангелски поради този случай!
- Така беше, да. Но аз мисля, че това е толкоз неприемливо, че не може да мине единствено с едно уволняване. Министерство на културата въобще не трябваше да позволява нещо сходно. И към момента може да реагира, в случай че прочете и осмисли обстановката. Защото тук не става въпрос за милиони, само че е въпрос на принцип! Авторите би трябвало да си получат хонорарите за огромния труд, който са вложили. А пък ние, артистите, е редно да си вземем съответните награди. Тогава имахме два концерта в летния спектакъл на Пловдив, в които сме вложили напълно – от първия до последния подробност. Министерство на културата са решавали какви ли не проблеми, а в този момент се оказва, че не могат да решат казуса на една шепа музиканти и то елитни! Български звезди от същинско злато! Ангел Ангелски изчезна, скри се вдън земя. „ Господари на ефира” го търсиха, с цел да му връчат „ Златен скункс”, само че той се покри тотално.
- Случвало ли ти се е различен път някъде сходна нагла машинация – в България или по света?
- Абсурд! Никога и на никое място по света – нито в Лос Анджелис, нито в Македония, Куба, Полша, Словакия, нито в България. Никой не си е разрешавал сходна безочливост! Нито един уважаващ себе си фестивал не може да допусне такава излагация. Много е банално, само че както споделят – рибата се вмирисва от главата. Министерство на културата бяха на първа писта в грамотите – вписани като съорганизатори на въпросния фестивал! И какво направиха… смениха се министрите, измиха си ръцете и завършиха тематиката. Но ние не сме толкоз жалки, с цел да вървим да се молим. Те са наши длъжници в тази ситуация – най-много морални и би трябвало да си поемат отговорността.
- В предварителния ни диалог ми показа, че подготвяш нов албум. Сякаш си безусловно неуморна в това отношение, нищо че си от дълги години на сцената. Има доста млади реализатори, които единствено след няколко години дейна креативна кариера, към този момент освен наподобяват, само че и са амортизирани музикално…
- Мисля, че и за това си доста права, да. Но разковничето съгласно мен се крие в това, че аз непрестанно върша нова музика. Не съм се серпантина и за момент. Напоследък пея песни, които синът ми написа за мен. С него и брачният партньор ми Тони дружно дори печелим и първи награди. Аз оказвам помощ постоянно и на други музиканти – и млади, и към този момент одобрени. И имам толкоз доста музика, че не за един, а за още несъмнено 10 албума ще стигне. Но в този в този момент ще уточнявам песните – ще има, както мои обичани евъргрийн шлагери с нови аранжименти, по този начин и нови, доста свежи песни, които демонстрират, че аз не заставам на едно място, а непрекъснато изкачвам стълбицата нагоре. Докъдето ми стигнат силите. Новият албум се чака да бъде подготвен есента. Преди това ме чака прелестен независим концерт, с който ще открия и джаз феста в Банско на 4 август, дружно с „ Биг Бенд” Благоевград и диригента Борис Янев.
- Имаш ли чувството, че обратно на логиката гласът ти, вместо да отслабва във времето, дори става по-силен?
- Давам си сметка, че аз мога да изпея шлагерите, с които съм печелила в миналото Гран при в истинските им тоналности, което е доста рядко срещано. Защото високите гласове с годините стартират да падат, а моя си свети и си грее (смее се). Да, с възрастта силата отслабва, само че когато имаш прелестна и отработена вокална техника, и я използваш вярно, без да я хабиш, не пушиш и живееш природосъобразно, нещата се получават. Целият ми организъм е надъхан по този начин, че да служи в посока да мога да пея с цяло гърло. Това е моят мотор. И когато владееш тази техника, годините не могат да ти попречат. Гласът ми е все по този начин мощен, Слава на Бога. Дори в елементарната тирада моят глас е по-изнесен, в сравнение с е на останалите хора.
- А би ли взела участие в „ Като две капки вода”? Виждаме в този момент Марги Хранова, която се престраши, макар че сякаш бе безапелационна, че няма да може да излезе от личния си глас, с цел да имитира друг…
- Аз отхвърлих преди 2 години, тъй като тъкмо тогава Стефан Шарлопов ме предложения за „ Звездни стажанти”. Предстояха ми и концерти в Германия. А в случай че бях подписала контракт с „ Капките”, трябваше да откажа тези задължения. Към днешна дата не знам какво да ти отговоря… аз мога да подражавам фантастично. Имам съвършен музикален слух, колкото и нескромно да звучи. Доказах го и влизайки в облика на Марта Уош преди няколко години на един от финалите на „ Като две капки вода” – когато Ненчо Балабанов стана победител. Тогава хора, които доста добре ме познават, просто не ме разпознаха, щом стъпих на сцената напълно преобразена. Чак на финала са се сетили, когато съм вдигнала високите тонове. И да ме поканят, постоянно ще направя шоу, тъй като в главата си имам кавъри на толкоз обичани артисти и шлагери.
- Ами хайде тогава – даваме такава концепция на продуцентите на „ Капките”!
- (смее се) Ти го сподели. Но знаеш ли – този формат просто е един необикновен трамплин за по-младите реализатори и актьори, макар че е и нож с две остриета – както можеш да блеснеш, по този начин и да загубиш. Аз бих паснала и в журито, само че постоянно мога да дам нещо от себе си и като подражател. Марги подходи доста самоуверено и й се веселя. Дано да се оправи.
Интервю на Анелия ПОПОВА, в. ШОУ
ОЩЕ ИНТЕРЕСНИ ИНФОРМАЦИИ ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА " ШОУ ", КОЙТО ВЕЧЕ Е НА ПАЗАРА
- Петя, със напълно нов цвят на косата си – виолетов, и с него си по-атрактивна отвсякога! Ти обичаш да сменяш и цвета, и прическите, само че кое те предизвика в този съответен случай?
- По една случайност стана по този начин, че демонстрирах този нов цвят на косата, както и своята нова визия в „ Несемейни войни” неотдавна, където бях в компанията на Криси Димитрова, Марги Хранова, Роси Кирилова и Христо Кидиков. Имам прелестен фризьор – Филип Попов, който преди този момент ми направи и чудесната дълга руса коса, с която бях известно време. А другояче още веднъж взех решение да се върна при Кръстю Капанов. Помня по какъв начин, до момента в който се подготвяхме за „ Музикална академия”, той идваше, с цел да фризира участниците. И като ме видя, сподели: „ Айде, бе, Пете, ела си при мене. С теб започнахме…”. Именно Капанов ми е правил първите екстравагантни и цветни прически, които имах като супермлада звезда. При него започнах и в този момент още веднъж му се поверявам. Колкото до лилавата коса – нюансите ми предложи един от най-хубавите коафьори в България съгласно мен – Филип Попов. И в този момент имам всички цветове на люляка в косата си, свежо и пролетно. Интересното в тази ситуация е, че съм с напълно лична коса, без екстеншън. Щастлива съм да оставя косата си след 15-годишен екстеншън гнет (смее се). Радвам се, че всички доста ме харесват по този начин.
- Все отново „ жена на всички времена” – рефренът, с който те показаха и в „ Несемейни войни”, допуска жена, която се мени, съгласно времето, обаче тази, която остава такава, постоянно е натурална и естествена, обратно на днешните тенденции…
- Много хубаво го сподели! Ами тъкмо по този начин е на процедура. Всякакви опити съм правила, само че в този момент още веднъж съм напълно себе си и косата ми наподобява супер, макар че години наред съм я тероризирала с какво ли не. Като виждам и артистите, които минават по аления килим в Холивуд, към този момент несъмнено се залага на естественото. И силиконът отстъпва, а дамите се стараят да не наподобяват едни и същи, да имат своя еднаквост. В последна сметка, изкуственото към този момент идва малко допълнително. Аз бих оправдала сходен вид хирургични интервенции, единствено в случай че са с медицински цели. Но когато едно момиче е младо и си предизвиква това, не го одобрявам за съответно. Уникална експанзия към натуралното!
- Ще те върна за малко в интервала, когато участваше в „ Звездни стажанти”, където Стефан Шарлопов те дефинира като „ талисман” на тима! Него, за жалост, към този момент го няма физически…
- Помня доста добре този миг, по какъв начин. Когато аз отидох в мъжкия тим, направихме 5 следващи победи, а преди този момент те имаха 3 загуби. И Стефан Шарлопов се обърна към девойките и им сподели с усмивка: „ Ейй, изтървахте си талисмана, да знаете!” Бях избрана като човек с доста добра позитивна сила. Тити (Тити Папазов, б.а.) непрестанно ме прегръщаше и целуваше. Да не приказваме пък 100 Кила, който ми стана по-късно и един от най-любимите другари. И до ден-днешен той не пропусна да ме поздрави за рождени дни, за празници. Голям сладур се оказа (усмихва се). Но Стефан Шарлопов в действителност имаше в действителност неповторим нюх – и към позитивната сила, и към хората, които я носят. Явно е усетил такава и в мен.
- Какво още съумя да събереш като персонално усещане от Стефан Шарлопов? Знам, че той е обичал да оказва помощ доста на изкуството и хората, които го творят.
- Моите усещания от него, Бог да го елементарни, бяха прелестни. Той, на първо място, беше едно огромно сърце и един необикновен предприемач. Но даже и да не приказваме за бизнеса му, като човек той бе доста широкоскроен. Много е тъжно, че си отиде, тъй като добрините, които е направил, нямат край. И не е бил камбаната, когато ги е правил. На доста мои сътрудници е оказал помощ. Лично на мен не, само че аз съм пяла в негови клубове, където отношението е било прелестно. Беше човек, който, като види, че против него стои стойност и качества, незабавно подава ръка. Не премълчаваше положителното, а го издигаше на фундамент. Неслучайно екипите, с които работи на всички места, са формирани все от доста качествени и положителни хора, на които може да разчита, както виждам и след гибелта си. Беше добра сила и една прелестна усмивка. Лесно ми бе да го почитам – освен поради делата му, а и поради прелестната душа, която имаше. Но ще ти кажа и нещо забавно, за което се замислих сега… Често се разхождаме със брачна половинка ми в Южния парк, където се засичахме с Шарлопов и неговото семейство все на едно и също място, макар че идвахме от разнообразни направления. И един път той се усмихна и сподели: „ Айде да изпием едно кафе”. И по този начин и не успяхме да го изпием това кафе… той си отиде. Загубата му е в действителност огромна, освен за фамилията му, само че и за културата в България. Отиде си един човек, който не 50, а 100 години да беше, отново щеше да е малко да живее. Мъчно ми е.
- Той те е определил като доста добра сила. А може да се каже и, че си човек, който носи шанс на хората?
- Мисля, че съм човек, който носи шанс на хората, да, изключително на тези, които обичам. Забелязала съм, че просто по един или различен метод, аз съумявам да направя добрини на тези хора. Преди към два месеца, да вземем за пример, взех решение един голям и дълготраен проблем за моите кооператори по отношение на едни гаражи. Някак си съумях да дам цялата си сила и да им оказа помощ да уредят нещата. Преди това направих по този начин, че да бъде даден заветният акт 16 на две кооперации в „ Лозенец” – помогнах на другари, чието състояние беше напряко безнадеждно и сериозно. Намерих метод и сили, единствено и единствено да се получи сполучливо всичко най-после. Обичам да върша положително. Може би в мен има доста позитивна сила, която съм взела от татко ми. Само да сме живи и здрави, с цел да вършим добрините. Замислих се в този момент и по тази причина, че когато нещо ме заболи, просто си поставям ръка на мястото, арестувам за известно време и след това ми минава бързо. Не знам по какъв начин се случва, само че най-малко е за хубаво. По време на мои концерти пък доста хора са казвали, че са идвали с всевъзможни проблеми от вида на главоболие, насъбрано напрежение, и силата, която аз съм им дала посредством песните си, ги е разтоварила. Накарала ги е в границите на тези два или три часа да не помнят проблемите, напрежението, и да се усещат щастливи. Но музиката, по този начин или другояче, е една потвърдена и невероятна терапия. Ако човек не я употребява, значи нищо не схваща.
- С теб и различен път сме си говорили за това, че ти си като лакмус за всевъзможни сили към себе си. Бързо ги улавяш и бързо ти оказват въздействие. А какво се случва, когато отсреща имаш неприятел? Може ли това да те събори душевен?
- Аз в действителност съм като лакмус, безусловно правилно. И с годините това доста се усилва. Без да познавам даден човек, сега, в който усетя неприятна сила в него, в случай че мога да се отдалеча на секундата и бързо да изчезна, го върша. Усещам като скенер неприятните очи и неприятните хора. Невинаги обаче можеш да реагираш по този начин. Има условия, които попречват тази настройка. Например, когато бях в „ Звездни стажанти”, усещах доста съсредоточено такава сила към себе си от някои девойки. Същото беше и при присъединяване ми в Къщата на „ Биг Брадър Ол Старс”. Хората от време на време носят неприятна сила поради свръхамбицията си да реализират нещо, само че в последна сметка тя предизвиква негатив най-вече на самите тях. В „ Биг брадър” нямаше къде да избягам. Ако имах крила, щях да отлетя. Усещах от време на време въпросната неприятна сила, само че гледах да я претърпявам философски. Казвах си: „ Господи, за какво е належащо да са толкоз неприятни хората?!”, „ Кому е нужно да споделят на черното – бяло и да премълчават или преиначават истината?!” Когато ти не си подобен човек, за какво зорлем искаш да изглеждаш и да звучиш, и да действаш по този метод! Истинско безумство е това, само че е реалност.
- Преди няколко години фестивалът „ Лирата на Орфей” завлече теб и доста твои сътрудници, измежду които и Марги Хранова, с хиляди левове. А индивидът, който ви подвежда, е Ангел Ангелски – тогавашен началник на Агенция „ Музика”.
- Този въпрос продължава да стои с отворен край и до през днешния ден. Невероятно ощетени се оказахме всички. Песните за този конкурс бяха написани за огромен оркестър – приказваме за дълги, огромни аранжименти, голям брой подготовки. А какъв брой музиканти останаха без възнаграждения! Авторите на песните също не получиха хонорари за труда си. И най-после излезе по този начин, че аз и сътрудниците ми спонсорирахме въпросния фестивал, тъй като ние ходихме до Пловдив, заплащайки безусловно всичко от личния си джоб, в това число студиата, в които се записваха песните. На мен персонално ми бе казано, че ден, откакто е завършил фестивалът, всеки би трябвало да отиде при касиерката, с цел да получи своя хонорар. В момента, в който това се случи обаче, се оказа, че касиерката е отпътувала на екскурзия в Гърция. Дотам беше всичко. А Ангел Ангелски бе с изключен телефон.
- Тогавашният министър на културата уволни Ангел Ангелски поради този случай!
- Така беше, да. Но аз мисля, че това е толкоз неприемливо, че не може да мине единствено с едно уволняване. Министерство на културата въобще не трябваше да позволява нещо сходно. И към момента може да реагира, в случай че прочете и осмисли обстановката. Защото тук не става въпрос за милиони, само че е въпрос на принцип! Авторите би трябвало да си получат хонорарите за огромния труд, който са вложили. А пък ние, артистите, е редно да си вземем съответните награди. Тогава имахме два концерта в летния спектакъл на Пловдив, в които сме вложили напълно – от първия до последния подробност. Министерство на културата са решавали какви ли не проблеми, а в този момент се оказва, че не могат да решат казуса на една шепа музиканти и то елитни! Български звезди от същинско злато! Ангел Ангелски изчезна, скри се вдън земя. „ Господари на ефира” го търсиха, с цел да му връчат „ Златен скункс”, само че той се покри тотално.
- Случвало ли ти се е различен път някъде сходна нагла машинация – в България или по света?
- Абсурд! Никога и на никое място по света – нито в Лос Анджелис, нито в Македония, Куба, Полша, Словакия, нито в България. Никой не си е разрешавал сходна безочливост! Нито един уважаващ себе си фестивал не може да допусне такава излагация. Много е банално, само че както споделят – рибата се вмирисва от главата. Министерство на културата бяха на първа писта в грамотите – вписани като съорганизатори на въпросния фестивал! И какво направиха… смениха се министрите, измиха си ръцете и завършиха тематиката. Но ние не сме толкоз жалки, с цел да вървим да се молим. Те са наши длъжници в тази ситуация – най-много морални и би трябвало да си поемат отговорността.
- В предварителния ни диалог ми показа, че подготвяш нов албум. Сякаш си безусловно неуморна в това отношение, нищо че си от дълги години на сцената. Има доста млади реализатори, които единствено след няколко години дейна креативна кариера, към този момент освен наподобяват, само че и са амортизирани музикално…
- Мисля, че и за това си доста права, да. Но разковничето съгласно мен се крие в това, че аз непрестанно върша нова музика. Не съм се серпантина и за момент. Напоследък пея песни, които синът ми написа за мен. С него и брачният партньор ми Тони дружно дори печелим и първи награди. Аз оказвам помощ постоянно и на други музиканти – и млади, и към този момент одобрени. И имам толкоз доста музика, че не за един, а за още несъмнено 10 албума ще стигне. Но в този в този момент ще уточнявам песните – ще има, както мои обичани евъргрийн шлагери с нови аранжименти, по този начин и нови, доста свежи песни, които демонстрират, че аз не заставам на едно място, а непрекъснато изкачвам стълбицата нагоре. Докъдето ми стигнат силите. Новият албум се чака да бъде подготвен есента. Преди това ме чака прелестен независим концерт, с който ще открия и джаз феста в Банско на 4 август, дружно с „ Биг Бенд” Благоевград и диригента Борис Янев.
- Имаш ли чувството, че обратно на логиката гласът ти, вместо да отслабва във времето, дори става по-силен?
- Давам си сметка, че аз мога да изпея шлагерите, с които съм печелила в миналото Гран при в истинските им тоналности, което е доста рядко срещано. Защото високите гласове с годините стартират да падат, а моя си свети и си грее (смее се). Да, с възрастта силата отслабва, само че когато имаш прелестна и отработена вокална техника, и я използваш вярно, без да я хабиш, не пушиш и живееш природосъобразно, нещата се получават. Целият ми организъм е надъхан по този начин, че да служи в посока да мога да пея с цяло гърло. Това е моят мотор. И когато владееш тази техника, годините не могат да ти попречат. Гласът ми е все по този начин мощен, Слава на Бога. Дори в елементарната тирада моят глас е по-изнесен, в сравнение с е на останалите хора.
- А би ли взела участие в „ Като две капки вода”? Виждаме в този момент Марги Хранова, която се престраши, макар че сякаш бе безапелационна, че няма да може да излезе от личния си глас, с цел да имитира друг…
- Аз отхвърлих преди 2 години, тъй като тъкмо тогава Стефан Шарлопов ме предложения за „ Звездни стажанти”. Предстояха ми и концерти в Германия. А в случай че бях подписала контракт с „ Капките”, трябваше да откажа тези задължения. Към днешна дата не знам какво да ти отговоря… аз мога да подражавам фантастично. Имам съвършен музикален слух, колкото и нескромно да звучи. Доказах го и влизайки в облика на Марта Уош преди няколко години на един от финалите на „ Като две капки вода” – когато Ненчо Балабанов стана победител. Тогава хора, които доста добре ме познават, просто не ме разпознаха, щом стъпих на сцената напълно преобразена. Чак на финала са се сетили, когато съм вдигнала високите тонове. И да ме поканят, постоянно ще направя шоу, тъй като в главата си имам кавъри на толкоз обичани артисти и шлагери.
- Ами хайде тогава – даваме такава концепция на продуцентите на „ Капките”!
- (смее се) Ти го сподели. Но знаеш ли – този формат просто е един необикновен трамплин за по-младите реализатори и актьори, макар че е и нож с две остриета – както можеш да блеснеш, по този начин и да загубиш. Аз бих паснала и в журито, само че постоянно мога да дам нещо от себе си и като подражател. Марги подходи доста самоуверено и й се веселя. Дано да се оправи.
Интервю на Анелия ПОПОВА, в. ШОУ
ОЩЕ ИНТЕРЕСНИ ИНФОРМАЦИИ ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА " ШОУ ", КОЙТО ВЕЧЕ Е НА ПАЗАРА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ