Петте асоциации за производство на електроенергия от ВЕИ в България

Петте асоциации за произвеждане на електрическа енергия от ВЕИ в България показват изрично несъгласието си с предложението за продължение на режима за установяване на таван на приходите за производителите на електрическа сила. В специфична позиция по тематиката те развиват и тезата си, че приемането на по-нисък таван на приходите ще заплаши действието на целия енергиен бранш в страната и ще принуди редица производители да преустановят работа или да понижат фрапантно размера на произвеждане.   Мотивите ни против продължаващата непозволена интервенция на страната в пазарните правила и динамичност се основават на неналичието, на каквато и да е икономическа аргументираност, несъгласие със стратегически правила и цели на страната, касаещи енергийния преход и жестоко нарушение на законните ползи на вложителите декларират ВЕИ-асоциациите. Предвид чувствителността и смисъла на тематиката публикуваме мнението на ВЕИ-асоциациите без редакторска интервенция.   От името на Асоциация „ Хидроенергия “, „ Българска Ветроенергийна асоциация “ (БГВЕА), „ Българска фотоволтаична асоциация “ (БФА), „ Асоциацията за произвеждане, предпазване и търговия с електрическа енергия “ (АПСТЕ) и „ Съюз на производителите на екологична сила “ (СПЕЕ БГ) в качеството си на законни представители на възобновимия бранш, показваме безапелационното си противоречие с предлагането да бъде удължен режимът за установяване на таван на приходите за производителите на електрическа сила. Мотивите ни против продължаващата непозволена интервенция на страната в пазарните правила и динамичност се основават на неналичието на каквато и да е икономическа аргументираност, несъгласие със стратегически правила и цели на страната, касаещи енергийния преход и жестоко нарушение на законните ползи на вложителите. Предложения, които са нестимулирани и опонират на европейски регулации за вътрешния пазар на електрическа енергия и регламенти с директно деяние в българското законодателство, целящи осъществяването на стратегическата цел на Европейския съюз, слагат България в неравностойна позиция и дискриминират най[1]активния частен капиталов бранш в страната, с добавена стойност към Брутният вътрешен продукт, с главен принос за декарбонизацията и способствуващ директно за осъществяване на уговорките на България за сполучливо реализиране на енергийната промяна и консолидиране на по[1]висок дял на възобновимата сила в енергийния микс на страната (по публични данни частният възобновим бранш съставлява половината от общата конфигурирана мощ в енергетиката в страната). Остротата на казуса се ускорява и от неяснотата, обвързвана с остойностяването на мярката, която се дефинира с акт на Министерски съвет и съответно от формалното изявление на министър Малинов, че ще бъде препоръчано понижаване на цената на съществуващия таван на приходите. Категоричната ни позиция е, че приемането на по-нисък таван на приходите ще заплаши действието на целия енергиен бранш в страната и ще принуди редица производители да преустановят работа или да понижат фрапантно размера на произвеждане. Това от своя страна ще докара до сензитивно утежняване на капиталовия климат в бранша и ще сложи страната в неравностойно състояние спрямо останалите страни от Европейски Съюз. Българската енергетика ще загуби своята конкурентоспособност, както и тласъците на участниците на пазара да продължат да влагат и да поддържат в техническа редовност оборудванията, които експлоатират. Предвид обективните пазарни действителности, от изключителна значимост е да станат публично известни причините за установяване на съответните стойности. Установяването на транспарантни процеси в този подтекст ще способства за легитимност на решението, което беше сложено под подозрение при удължение на мярката, през последните години. Досегашният опит демонстрира цялостна липса на бистрота, аргументация и оценка на въздействието, което преглеждаме като невиждана порочна процедура, учредена на неправилни схващания по отношение на действителността на енергийните пазари. Всяка интервенция би трябвало да се основава на постоянен разбор на изгодите и цялостното влияние върху крайните консуматори като редом с това се регистрират действителните спомагателни разноски за производителите, които не са съществували все още на осъществяване на вложенията и са вследствие на редица законодателни и нормативни промени през последните 10 години, които сензитивно утежниха жизнеспособността на сдруженията, опериращи в бранш възобновима сила (въвеждане на Нетно Специфично Производство, вноска във ФСЕС, обвързване за търговия на цялото количество създадена сила през платформите на БНЕБ и съответните дължими такси, разноски за балансиране, нараснали оперативни разноски вследствие на общия инфлационен напън и др.). Освен това, актуалният механизъм за установяване на тавана на приходите, прилаган за всяка договорка, основава обилни опасности за производителите на електрическа енергия. При този метод производителите носят целия риск за вложенията си, защото в часовете с ниски продажни цени на електрическата енергия те не получават доход до избрания таван, само че в това време не могат да се възползват от високите цени в други часови зони. Така средногодишно действителния доход на производителите е доста по невисок от избрания таван. Това води до дисбаланс, който подкопава правилото на пазарна равнопоставеност и съществено заплашва дълготрайната възвращаемост на вложенията в бранша. Ако въпреки всичко бъде избран таван на приходите, би следвало той да се пресмята на база среднопретеглена годишна пазарна цена. Това би разрешило реалистична оценка на динамичностите на пазара и би подсигурило, че производителите получават съответна възвращаемост на вложенията си в подтекста на забележителните разноски, свързани с оперирането на възобновими енергийни мощности. Обръщаме внимание и на други значими аспекти, които е належащо да бъдат регистрирани с приоритет: - голословното изземване на доход постанова спомагателна данъчна тежест, която се показва в следното - производителите на електрическа енергия внасят 5% от приходите от продажбата на електрическа енергия във Фонд Съд на Европейския съюз. В сегашния си тип, методиката за пресмятане, по този начин както е тълкувана от ФСЕС, води до двойно облагане на производителите. Веднъж производителят внася като целева вноска разликата сред пазарната цена и тавана, когато пазарната цена надвишава тавана, и повторно същата сума се включва в изчислението на 5% вноска към ФСЕС, което съставлява неприемливо двойно данъчно облагане. - продължаването на мярката влияе негативно на сигурността за вложителите и основава опасности за действието на пазара на електроенергия; - попречва постигането на задачите, избрани в предлагането за структурата на пазара на електрическа енергия, а точно да се улеснява сключването на съглашения за изкупуване на сила и да се подсигурява допустимо най-ликвиден пазар на такива споразумения; - жестоко нарушение на правилата на правна и пазарна равнопоставеност; Като представители на асоцииран интерес в годините сме заявявали неведнъж поддръжката си по отношение на цялостната либерализация на пазара, като за задачата е належащо да се приключи кръстосаното субсидиране на бизнеса и на крайните консуматори за сметка на енергийните производители. На фона на възходящата нужда от нови възобновими мощности за преодоляване на цените на електрическата енергия, превъзмогване на енергийната взаимозависимост на европейско и национално равнище и трансформацията към въглеродно-неутрални технологии би трябвало законодателят абсолютно да сътвори режим, гарантиращ отбрана на вложенията, с цел да действа обикновено икономическата система, вместо да се основават поредно обструкции, които утежняват жизнеспособността на сдруженията. Необходимо е въвеждане на тласъци за гъвкаво ползване от страна на промишлеността, съобразено с интервалите на произвеждане с по-ниски цени, които от своя страна съответстват с интервалите на високо произвеждане на сила от възобновими източници, както и възползването в цялостна степен от средствата, отпускани по „ Плана за възобновяване и резистентност “, които целят поддръжка за създаване на уреди за предпазване на електрическа енергия. Възприемането на сходен сложен метод ще усъвършенства енергийната успеваемост на промишлеността, ще понижи разноските за сила и ще усили тяхната конкурентоспособност. В умозаключение подчертаваме, че устойчивото развиване на стопанската система, капиталовата среда и зеленият преход са немислими, при изискване, че възобновимият бранш е поставян редовно в условия на неравнопоставеност, при жестоко нарушение на законните ползи на вложителите. Апелираме за обезпечаване на равнопоставеност сред обособените категории енергийни предприятия и унищожаване на пречките пред развиването и действието на на конкурентен енергиен пазар.