Хиляди празнуват днес! Петровден е
Петровден е - огромен празник за православните християни! Той се празнува всяка година на 29 юни. На Петровден честват имената Камен, Кремена, Павел, Павла, Павлина, Павлета, Павлети, Павлин, Панайот, Пейо, Пейчо, Пейя, Петра, Петрана, Петранка, Петър, Петьо, Петя, Полимен, Полина, Поли.
Прочетете още
На този ден църквата празнува паметта на двамата Христови апостоли – Петър и Павел, ревностни разпространители на християнството, минали през доста премеждия и гонения и наречени „ първовърховни престолници и космополитен учители “.
Петровден е един от най-почитаните летни празници от българския народ. Според традициите на този ден не трябва да се прави значима земеделска работа. Принася се жертвено животно в чест на светеца – нормално се коли „ петровско пиле„.
В черквата се носят петровски хлябове, колак и ябълки-петровки. Те се освещават и се раздават на родственици и съседи.
Петър е безпаричен риболовец от гр. Витсаида край Генисаретското езеро той е измежду първите възпитаници на Христос и един от най-преданите му почитатели. Павел, роден в Тарс, Киликия, той е изповедник на юдейската вяра и е измежду гонителите на християните. На път за Дамаск е ослепен от привидение на Господа.
Завеждат го назад в града, където след три дни е изцерен по знамение. От гневен съперник става най-ревностен пропагандатор на Христовото обучение. През 67 година дружно със сподвижника му Петър са разпнати на кръст от император Нерон в Рим.
Според националните вярвания Свети Петър е ключар на райските врати и основен съдник на човешките грехове, който дефинира коя душа е праведна и почтена да влезе в парадайса.
Две седмици преди празника има избран от църквата пост. През тези дни не се ядат блажни ястия. След края на литургията в памет на апостолите се поставя завършек на Петровия пост.
По остаряла българска традиция на този ден във всеки дом се коли курбан от най-младото петровско пиле в името на светеца. На трапезата се подрежда и обичайният за празника „ бял мъж “ или „ кутмач “ – особено за празника ядене, приготвено от бито прясно сирене, което е изпържено с брашно.
Домакинята подготвя още празнична погача, баница с масло и сирене и тиквеник.
В църквата се носят ябълки – петровки и ритуален колак, с цел да се осветят от свещеника, след което се раздават за здраве.
Този бит се съблюдава изключително прецизно от фамилии, в които има умряло дете и е обвързван с националните вярвания за райската градина.
Според националните показа, Свети Петър е добросърдечен дъртак, който е облечен в бели облекла. На него се паднала огромната отговорност да съхранява ключовете за парадайса при подялбата на света сред светците.
В райската градина растяло златно ябълково дърво, към което кръжали душите на умрелите деца съвсем като пчелички. Когато майките им раздавали ябълки на Земята, светецът им разрешават да си откъснат плод от райското дърво. Майките, обаче, не бивало да отхапват от тях.
Обредите и ритуалите, които са се запазили и до през днешния ден, се правят за предотвратяване от пожари, градушки и гръмотевици.
И до момента в който Св. Петър разрешавал на земеделците да работят на полето, Св. Павел не разрешавал да се прави никаква земеделска активност и бил подготвен да изпрати огън от небето, с цел да накаже всеки, дръзнал да наруши безапелационната му възбрана.
Прочетете още
На този ден църквата празнува паметта на двамата Христови апостоли – Петър и Павел, ревностни разпространители на християнството, минали през доста премеждия и гонения и наречени „ първовърховни престолници и космополитен учители “.
Петровден е един от най-почитаните летни празници от българския народ. Според традициите на този ден не трябва да се прави значима земеделска работа. Принася се жертвено животно в чест на светеца – нормално се коли „ петровско пиле„.
В черквата се носят петровски хлябове, колак и ябълки-петровки. Те се освещават и се раздават на родственици и съседи.
Петър е безпаричен риболовец от гр. Витсаида край Генисаретското езеро той е измежду първите възпитаници на Христос и един от най-преданите му почитатели. Павел, роден в Тарс, Киликия, той е изповедник на юдейската вяра и е измежду гонителите на християните. На път за Дамаск е ослепен от привидение на Господа.
Завеждат го назад в града, където след три дни е изцерен по знамение. От гневен съперник става най-ревностен пропагандатор на Христовото обучение. През 67 година дружно със сподвижника му Петър са разпнати на кръст от император Нерон в Рим.
Според националните вярвания Свети Петър е ключар на райските врати и основен съдник на човешките грехове, който дефинира коя душа е праведна и почтена да влезе в парадайса.
Две седмици преди празника има избран от църквата пост. През тези дни не се ядат блажни ястия. След края на литургията в памет на апостолите се поставя завършек на Петровия пост.
По остаряла българска традиция на този ден във всеки дом се коли курбан от най-младото петровско пиле в името на светеца. На трапезата се подрежда и обичайният за празника „ бял мъж “ или „ кутмач “ – особено за празника ядене, приготвено от бито прясно сирене, което е изпържено с брашно.
Домакинята подготвя още празнична погача, баница с масло и сирене и тиквеник.
В църквата се носят ябълки – петровки и ритуален колак, с цел да се осветят от свещеника, след което се раздават за здраве.
Този бит се съблюдава изключително прецизно от фамилии, в които има умряло дете и е обвързван с националните вярвания за райската градина.
Според националните показа, Свети Петър е добросърдечен дъртак, който е облечен в бели облекла. На него се паднала огромната отговорност да съхранява ключовете за парадайса при подялбата на света сред светците.
В райската градина растяло златно ябълково дърво, към което кръжали душите на умрелите деца съвсем като пчелички. Когато майките им раздавали ябълки на Земята, светецът им разрешават да си откъснат плод от райското дърво. Майките, обаче, не бивало да отхапват от тях.
Обредите и ритуалите, които са се запазили и до през днешния ден, се правят за предотвратяване от пожари, градушки и гръмотевици.
И до момента в който Св. Петър разрешавал на земеделците да работят на полето, Св. Павел не разрешавал да се прави никаква земеделска активност и бил подготвен да изпрати огън от небето, с цел да накаже всеки, дръзнал да наруши безапелационната му възбрана.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ