Петровден е – какви са традициите и обичаите на този

Петровден е – какви са традициите и обичаите на този ден! На 29 юни Православната църква почита паметта на апостолите Петър и Павел.
Петър и Павел били най-видните
измежду апостолите на Иисус Христос. Средновековна традиция ги нарекла по гръцки „ корифеи “, което на български е предадено като „ първовърховни “. За Петър се приказва в евангелията и в книгата „ Деяния апостолски “, а за Павел – в „ Деяния апостолски “ и в посланията му.
Апостол Петър, родом от галилейското градче
Витсаида, бил един от дванадесетте ученици на Христос, свикан дружно с брат си Андрей. Андрей пръв бил извикан и след това основателно е наименуван „ първозвани “, но Петър го „ изпреварил “ с усърдието и бързите си реакции на запитвания или дейности на Учителя.
След Петдесетница деятел Петър
проповядвал в Йерусалим, в Антиохия (Сирия) и най-после в Рим. Написал две послания до християните в Мала Азия. В тях предлага на вярващите: „ Бъдете трезви, бъдете бодри, тъй като вашият съперник, дяволът, като лъв обикаля и търси кого да глътне; противостойте му с твърда религия, като знаете, че такива също премеждия
сполетяват и братята ви по света “.
Апостол Павел не бил измежду учениците на Христос, даже бил гонител на първата християнска общественост, произлязла от повярвали в Христос юдеи. Но до момента в който пътувал за град Дамаск да преследва там юдеите, минали към християнството,
му се явил Христос и от този момент гонителят
радикално се трансформирал – станал ревнив християнин и просветител на новата религия. Роден в разсеяние (диаспора), той насочил проповедта на вярата към хората отвън Палестина и почнал да притегля в Църквата хора, които не са евреи. Проповядвал по цялото Средиземноморие, претърпял доста тествания и приключил живота си в Рим. Оставил 14 писма (послания), които са пространни и
задълбочени разработки по въпроси на вярата.
Според преданието двамата апостоли потърпевши в Рим на днешния ден в 67 година, по времето на император Нерон. Петър бил разпънат на кръст, а Павел – посечен с меч.

Празникът в чест на светците Петър и Павел е и за предотвратяване от огън, пожар, мълния и град. В някои краища Павловден се чества настрана на 30 юни и се назовава Пальовден (от глагола паля). В националния календар Петровден се предшества от Петровите заговезни, които стартират с първата седмица след Петдесетница. В този ден приключва постът
и се отговява с младо петровско пиле.
Празникът съвпада с времето на жътвата и на него се работи, нормално през първата половина на деня. В някои региони на Петровден се вършат сборове. Месят се обредни хлябове и се ядат ранни ябълки петровки. В доста селища на този ден се вършат сборове, колят курбани за светиите и се поставя обща софра с песни и хора. И тук, както в по-голямата част на националния ни календар, в границите на християнското честване на първоапостолите
са вмъкнати ритуални дейности с атропеен темперамент.
Преди всичко това е жертвоприношението на петел, а знае се, че още в античните митологии птицата е знак на висшето, небесното. Петелът е слънчев знак: той, както и слънцето, отмерва времето и е знак на възкресението.
Жертвоприношението му се свързва със запалването
на огъня и надлежно – с омилостивяването на силите, които изгарят природата. Така обвързваният с живота и гибелта петел символизира плодородието и продуктивността; по тази причина постоянно той е жертва и в сватбените обреди, която ще обезпечи плодовитостта на брака. В Новия завет петелът става знак на разкаянието на Петър.
Имен ден на Петровден честват:
Петър, Петрана, Петя, Павел, Павлин, Павлина, Пoлина, Пенка, Пенчо, Камен, Кремена.