Петролните доставки през Ормузкия проток може никога да не се

Петролните доставки през Ормузкия пролив може в никакъв случай да не се върнат към равнищата отпреди войната сред Иран и Съединени американски щати, защото корабособствениците към този момент би трябвало да преценят риска от ненадейно обновяване на военните дейности в нестабилния регион на Персийския залив.

Западните търговски кораби евентуално ще бъдат изключително внимателни, в случай че Ормуз остане под фактическия надзор на Иран. Причината е, че възможна съгласуваност с Корпуса на гвардейците на Ислямската гражданска война може да ги изложи на риск от нарушение на американските наказания.

Това е сюжет с мъчно предвидими последствия, като се има поради основната роля на протока за международните енергийни пазари. До експлоадирането на войната свободното мореплаване през Ормуз в никакъв случай не е било съществено поставяно под въпрос. Ситуацията се трансформира, откакто Иран на процедура блокира морския кулоар в отговор на военната интервенция, стартирана от Съединени американски щати и Израел на 28 февруари.

Блокадата на Ормуз провокира най-голямото спиране на петролни доставки в историята и усили натиска върху Вашингтон да реализира съглашение с Техеран, защото рискът за международната стопанска система пораства с всеки минал ден.

Според анализатори, представени от CNBC, Иран се стреми да употребява тази обстановка, с цел да затвърди контрола си върху протока като част от бъдещо спокойно споразумяване на спора.

Амос Хохщайн, някогашен старши консултант по енергетика и национална сигурност на президента Джо Байдън, разяснява, че водачите в Близкия изток към този момент одобряват, че Иран е открил надзор над Ормуз.

„ Каквото и да се случи, Иран ще управлява Ормузкия пролив в обозримо бъдеще “, споделя той пред CNBC. „ Дори няма значение какво написа в възможното съглашение. Всички в района имат вяра в това. “
Новата действителност за корабоплаването
Според Хелима Крофт, началник на отдела за първични материали в RBC Capital Markets, равнищата на трафик през Ормуз отпреди войната може да се окажат връхна точка, която няма да бъде достигната още веднъж скоро.

„ Всеки завършек на спора, при който Иран резервира действен надзор и въздействие върху протока, евентуално ще докара до осезаемо по-ниски размери на преминаващия трафик “, показва тя в разбор до клиенти, представен от американски финансови медии.

При сходен сюжет трафикът може да се възвърне едвам до 60-70% от равнищата отпреди войната. Корабите, свързани с Китай, евентуално ще продължат да минават свободно, до момента в който западните превозвачи ще би трябвало да договарят достъпа си непосредствено с Техеран.

„ Това няма да докара до световна криза, както плануват някои от най-песимистичните сюжети, само че няма и да разреши връщане към предвоенните равнища “, споделя Ричард Мийд, основен редактор на профилираното издание Lloyd’s List.

По думите му резултатът може да бъде „ доста по-коварен “ – трайно разграничен морски кулоар, в който достъпът зависи от политическата ориентировка, а не от правилото за свободно мореплаване.
Урокът от Червено море
Анализаторите показват рецесията в Червено море като образец какъв брой дълготрайни могат да бъдат следствията от сходни спорове.

През ноември 2023 година подкрепяните от Иран хути в Йемен започнаха офанзиви против търговски кораби в отговор на войната в Газа. Само за няколко месеца трафикът през пролива Баб ел-Мандеб спадна с повече от 50%, а и повече от две години по-късно не се е възстановил до предходните си равнища.

„ Един от най-важните заключения е, че не е нужна голяма военноморска мощ, с цел да бъде нарушено придвижването през основен морски кулоар “, споделя Томър Раанан от Lloyd’s List.

Въпреки че хутите не са атакували кораби в Червено море от края на предходната година, това не е било задоволително, с цел да върне корабния трафик към равнищата от 2023 година
Има ли опция на Ормуз?
Според специалистите точно тук е огромната разлика сред Червено море и Ормуз.

Корабите могат да избегнат Червено море, като заобиколят Африка през нос Добра вяра. Ормуз обаче няма равностойна опция.

Преди войната през него прекосяваха към 20% от международните доставки на нефт и полутечен природен газ.

Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства към този момент употребяват тръбопроводи, с цел да пренасочват част от износа си към терминали на Червено море и Оманския залив. Това облекчава обстановката, само че не може изцяло да замести Ормуз.

„ Част от товарите могат да бъдат трансферирани към тръбопроводи, само че не всичко “, споделя Раанан. „ Не приказваме единствено за нефт. “

Ормуз е жизненоважен и за пазара на полутечен природен газ, торове и редица други първични материали.

Въпреки това страните от Залива към този момент търсят нови направления. Обединените арабски емирства форсират построяването на втори водопровод, който ще заобикаля Ормузкия пролив и би трябвало да влезе в употреба през 2027 година

Американският министър на енергетиката Крис Райт счита, че смисъла на Ормуз за международния енергиен пазар последователно ще понижава точно поради сходни планове. „ Ще се появят и други направления, по които силата да напуща Персийския залив “, споделя той.

Според Райт смисъла на Ормуз ще отслабва, само че това няма да понижи ролята на страните от района като основни производители и снабдители на сила за света.