Петро Хурин разказва, че здравето му никога не е било

Петро Хурин споделя, че здравето му в никакъв случай не е било същото, откакто преди 40 години е бил изпратен да се оправи в последствията в региона на Чернобил след най-тежката нуклеарна повреда в историята.

Той е бил измежду стотиците хиляди " ликвидатори ", изпратени да почистят след детонацията в реактор № 4 на атомната електроцентрала в Чернобил, в Северна Украйна, на 26 април 1986 година Катастрофата води до разпръскването на облаци от радиоактивни материали над огромна част от Европа.

Международни новинарски абонаменти
Тридесет и един служащи от АЕЦ и пожарникари умират директно след повредата, най-вече от остра лъчева болест. Оттогава хиляди други са умряли от болести, свързани с излагането им на високи равнища на радиация, макар че общият брой на жертвите и дълготрайните последствия за здравето остават предмет на яростни разногласия.

По това време Хурин е работил за компания, която доставяла багери и строителна техника, и през юни 1986 година тя го изпратила в зоната за стеснен достъп към Чернобил. От 40-те души, изпрати от компанията на мястото, през днешния ден са живи единствено пет, сподели той.

" Няма нито един човек от Чернобил, който да е в положително здраве ", сподели 76-годишният мъж. " Това е гибел от цялост от голям брой болести ", добави той.

Съветските управляващи се пробвали да скрият мащаба на злополуката в Чернобил, като отказали да анулират парада на 1 май в Киев, намиращ се на към 100 километра южно. Настоящото държавно управление на Украйна нееднократно е подчертавало несъответстващата реакция на руските управляващи при случая и опитите им да прикрият случилото се.

Хурин споделя, че някои от сътрудниците му са показали медицински бележки, с цел да се освободят от работа в Чернобил, само че той е бил подготвен да помогне. " Осъзнах, че колкото и дребен да е приносът ми, аз давам своята част за преодоляването на това атомно страшилище ", сподели той.

Главоболие, болки в гърдите, кървене

Работейки на 12-часови смени, Хурин е употребявал екскаватор, с цел да товари изсъхнал бетон, разбъркан с олово - доставян на обекта с речни баржи - в камиони за превозване до реактора, където той е бил смесван и употребен за построяването на голям саркофаг, предопределен да задържа радиацията.

" Прахът беше ужасяващ ", спомня си Хурин. " Работиш половин час с респиратор и най-после той изглеждаше (кафяв) като лук ", добави той.

След четири дни Хурин споделя, че е почнал да изпитва тежки признаци като главоболие, болки в гърдите, кървене и железен усет в гърлото. Лекарите са го лекували, само че след още една промяна той едвам е могъл да върви. Страхувал се е, че му остават " ден-два " живот.

" Заведоха ме в болничното заведение и лекарите първо ми направиха кръвен тест ", споделя Хурин. " Убодоха ми всички пръсти и изтече бледа течност, само че не и кръв ", добави той.

Съветските лекари отхвърлят да слагат диагноза " лъчева болест " - умозаключение, което съгласно него, по това време не се допускало. Вместо това му споделили, че страда от вегетативно-съдова дистония - нервно разстройство, постоянно обвързвано със напрежението.

Преди злополуката Хурин в никакъв случай не е употребил болничен, само че по-късно прекарва към седем месеца, преминавайки от една болница в друга, с цел да получи лекуване, в това число кръвопреливане.

Той споделя, че са му били сложени диагнози анемия - постоянно свързвана с лъчева болест, ангина, панкреатит и редица редица други болести.

По стандартите на сънародниците си Хурин е живял дълъг живот. Според Световната здравна организация (СЗО) междинната дълготрайност на живота при мъжете в Украйна е била 66 години през 2021 година, като е отбелязала спад по време на КОВИД пандемията.

Сега, към този момент пенсионер, Хурин живее със брачната половинка си Олга в Черкаска област в централната част на Украйна. Въпреки че страда от здравословни проблеми, той към момента свири на баян - тип акордеон - и написа песни и стихове.

Той споделя, че се бори за приемането на специфична пенсия за неработоспособност, която се поставя на " ликвидаторите " на нуклеарната злополука.

Друга злополука - съветската инвазия в родината му през 2022 година - е почнала да господства в живота му. Той и брачната половинка му Олга постоянно посещават мемориала в близкия регион Холдний Яр, отдаден на внука им Андрий Воробкало, украински военнослужещ, погубен преди три години във войната на 26-годишна възраст.

След като щерка му отпътува да работи в Европа, Хурин и брачната половинка му отглеждат Андрий откогато той е бил четиригодишен. Когато Русия нахлува в Украйна през 2022 година, Андрий напуща работата си в Гърция. " Той остави всичко зад себе си и пристигна да пази Украйна ", споделя Хурин пред Ройтерс, изравен до паметника, отдаден на внука му. " Мислим за Андрий от самото начало ", добави той.