Инкубатор за вербуване на агентурен апарат
Петнайсет хиляди души - 11 хиляди от тях без съд и присъда, минават през най-дълго съществувалия концлагер на комунистическата власт - на остров Белене (1949-1987 г.) На него е отдадено новото проучване на Борислав Скочев " Концлагерът Белене (1949-1987) ", оповестено от издателство " Сиела ".
В 924 страници, с над 1800 бележки създателят наблюдава в детайлности стадиите на битие на мястото, станало синоним на терора: от организацията, стопанството и бита му до броят на въдворените, законовите учредения за тяхното задържане, агентурно-оперативната работа, насилственият труд, убийствата и опитите за бягство.
" Дневник " разгласява фрагмент от увода. Заглавието е на редакцията.
Концлагерът, който съпътстваше
комунистическа България
Корабът елегантно се движи по течението на реката, ние вършим слънчеви бани на горната палуба и се къпем под душовете, радиото свири приятна занимателна музика, когато някой (при всяко пътешестване този глас призрачно се появява) споделя: " Белене ". Всички българи, които се намират на кораба, обръщат глави и дълго гледат към зеления остров, до момента в който той изчезне надалеч обратно. Като че музиката на радиото ненадейно се трансформира в вик на кукумявка, цялото почтено обаяние на реката изчезва и слънцето отива по дяволите, с цел да дойдат страшните показа от толкоз разкази и клюки за този остров на българската тъга и гибел.
Едва ли има българин, който да не познава някой жив или мъртъв жител на тази най-вярна витрина на социализма. Близки другари, състуденти и съученици са минали през пъклен тествания единствено на един хвърлей от кораба на нашето наслаждение. Тук е бил Васил, който са държали вързан с вериги цели две седмици в лодка, заклещена измежду ледовете на най-студения февруари, Стамен, който е бил карциран денонощия във вода до гушата, момчета от политехниката, които са били убити на място без мотив и присъда Веднъж, провесил крайници над водата, някакъв малчуган с китара пееше от кораба странна ария:
" Дунав, бели Дунав, безшумно си течеш,
Дунав, черни Дунав, страшна тъга ти влечеш "
Георги Марков
Някога намирах за неправда на историческата памет, че концлагерът " Белене " се е трансформирал в знак на комунистическата принуда, а имената на десетките други концлагери, които също са " най-вярна витрина на социализма ", в които също се създава приложеният по-късно в цяла България модел на изолация от свободния свят, на беззаконие, на цялостна взаимозависимост в труда и бита, на боязън и подозрителност, са потънали повече или по-малко в мъглата на забравата. Още при започване на проучването си към този момент знаех, че в това има и логичност, и правдивост. " Белене " не е нито първият, нито последният комунистически концлагер, само че той съществува доста по-дълго от всички останали, от 1949 до 1987 година съвсем без спиране. Географското разположение на този остров, откъснат от България от мощните води на Дунав, дава видимост на претърпяното от няколко генерации лагеристи възприятие, че си изтръгнат от родината, че си отписан от света на живите. Самата комунистическа власт до своя край целеустремено употребява името " Белене " като застрашителен знак.
Истории от Белене >
През дългото си битие концлагерът " Белене " обслужва всички репресивни акции, в това число осъществените преди неговото основаване. Организиран през юни 1949 година, той приема от останалите концлагери най-авторитетните, непоправимите представители на категориите, репресирани в тези от стадиите на съветизацията, които са към този момент приключени: разграждането на държавните структури на Царство България, смазването на българския шовинизъм и на антисталинския ляв радикализъм, ликвидирането на партийната политическа система, национализацията, идеологизирането на образованието. Превърнатият в концлагер остров бързо се заселва от някогашни служители на реда и офицери, предвоенни държавници и политически дейци, членове на младежките националистически организации и на Вътрешна македонска революционна организация, анархисти и троцкисти, уволнени съдии, прокурори, служители, академични преподаватели, изключени студенти, лишени от правото да практикуват юристи, национализирани индустриалци и едри търговци, водачите и най-активните дейци на Земеделския съюз, Демократическата, Радикалдемократическата, Социалдемократическата партия Вече след основаването на лагера е форсирана насилствената колективизация, осъществена е вътрешнопартийната чистка, завладяна е православната черква и са проведени показните процеси против католическата и протестантските църкви и в лагера селските стопани стават близо половината от лагерния състав, образувани са цели бригади от духовници, появяват се въдворени комунисти, които бързо заемат управителните места в лагерния актив.
Закрит през есента на 1953 година при постсталинисткото топене, концлагерът още веднъж е открит през ноември 1956 година в дните на Унгарската гражданска война. На острова са изпратени към 300 контрареволюционери – опозиционни престижи, които властта намира за способни да подбудят и оглавят " маджарски събития ". В началото на 1958 година в огромна акция, която би трябвало да респектира младото следвоенно потомство, още ненаучено да потиска порива си към независимост и харесващо западната музика, облекло и метод на живот, в лагера са изпратени 1700 хулигани. През лятото на същата година в още една репресивна акция, обслужваща втория стадий на насилствената колективизация, са въдворени към 100 турци и българи мюсюлмани. Лагерът е официално закрит през септември 1959 година, а на процедура е изместен край Ловеч. Но защото Ловешкият лагер съставлява качествено друго събитие, макар че през първата си година е административно еднакъв с Трудово-възпитателно общежитие " Белене " и продължава доста практики, родени на острова, той не е обект на това проучване.
© Петър Байчев, Петър Байчев
Портрет на лагерист, рисуван от Петър Байчев, въдворен в лагера сред 1949 и 1956 година
Концлагерът още веднъж е открит при започване на 1964 година, към този момент като общежитие за изселени на територията на настоящия затвор. Намерението на Министерство на вътрешните работи е той да се разрасне с въдворяването на 600 от най-непоправимите престъпни рецидивисти и хулигани. Поради неналичието на законово съображение това не се случва, само че общежитието действа и обслужва такива акции като първия опит за промяната на имената на българите мюсюлмани през 1964 година, превантивното изселване от София и огромните градове на политически враждебни и престъпно проявени лица по време на Световния юношески фестивал през 1968 година и промяната на имената на българите мюсюлмани през 1970–1973 година Концлагерът би трябвало да е закрит през 1977 година с влизането в действие на новия Закон за националната милиция, който анулира мярката " наложително определяне на ново местопребиваване ", само че хора без присъда на острова има и през 1978 година, и през 1981 година
Последното разкриване на концлагера е в самия завършек на 1984 година, в първите дни на насилствената промяна на имената на етническите турци. Сега " Белене " би трябвало да обезпечи превантивната изолираност на авторитетните персони измежду тях. Турците са основният обект на въдворяването, само че по своята вътрешна логичност то се разпростира и са въдворени българи мюсюлмани, чиито имена са заменени през 70-те, само че които съблюдават религиозните си обичаи, както и 14 българи без директна връзка с " възродителния развой ". Концлагерът е закрит през есента на 1986 година, само че обособени лагеристи остават до началото на 1987 година Концлагерът продължава да съществува в спешните проекти на режима до самия му край. На 3 май 1989 година на заседание на управлението на Министерство на вътрешните работи зам.-министър Григор Шопов споделя: " Вече е ясно, че ние ще изселваме огромната част от това население [турското] не в Белене, а в Турция и може би това мероприятие ще се окаже по-полезно, в сравнение с Белене. Но Белене би трябвало да се пази, ограниченията да се вземат, процесите да се управляват и законите да се ползват ".
Създаден откакто политическите партии са към този момент разпуснати, а вражеските съсловия – унищожени, концлагерът продължава да съществува и откакто е изиграл ролята си в потискането на към този момент победените политически и класови врагове и даже на техните синове и дъщери. За разлика от военновременните концлагери, " Белене " действа през един 40-годишен кротичък интервал – само че в перманентна война на тоталитарната страна против една или друга група от личното є население, в непрестанна насилствена смяна на обществото и индивида. За разлика от концлагерите на деспотичните, диктаторските, тираничните режими, той не цели единствено изолацията, репресията, изтреблението или робовладелската употреба на политическия съперник, ликвидирането на политическата опозиция и насаждането на всеобщ боязън.
Неговата основна задача е да създава хора, които след концлагера да бъдат други – освен в политическото и публичното си държание, само че и в най-частното. Те не просто би трябвало да се откажат от политическата битка, а от политическите си възгледи. Не единствено да подтиснат мисълта за бягство към свободния свят, само че и влечението си към неговото изкуство, музика, танци, облекло. Да не помнят ритуалите и традициите си, вярата си, етническата си принадлежност, името си. Да се защищават от всяка демонстрация на съпричастие. Да заменят изолацията на телените мрежи с отшелничеството на страха и съмнението. Да бъдат подготвени да предадат най-близките си.
Как " Белене " реализира своята цел? Българските комунистически концлагери не са лагери за изтребване, смъртността в Трудово-възпитателно общежитие " Белене " в годините 1951–1953 и 1956–1959 се съизмерва с тази в ГУЛАГ през същия интервал (значително по-ниска от тази преди и по време на войната), българският лагерен диалект не създава сходство на Muselmann и доходяга. Въпреки напъните българската лагерна система не прераства в лагерно-производствен комплекс, концлагерното стопанство е недоразвито и непрекъснато губещо, а през 60-те, 70-те и 80-те години мъчно се намира приложение на труда на лагеристите. В този смисъл българският комунистически концлагер е по-чист пример на тоталитарен концлагер от руските и нацистките, тъй като реализира дилемите си без ужаса на индустриализираната гибел и без утилитарната многомилионност на ГУЛАГ.
Това, което едно проучване открива в концлагерите на комунистическа България и най-много в " Белене ", е дейната агентурно-оперативна работа. Тя е с вероятност – ориентирана към живота след лагера. През 1946 година отговарящият за лагерите контрольор от Държавна сигурност Желязко Троев предсказва огромна роля на Трудово-възпитателно общежитие в битката против враговете на националната Отечествен фронт власт с удобните им условия за рекрутиране. А през 1985 година ръководещият Държавна сигурност зам.-министър Григор Шопов дефинира " Белене " като развъдник за рекрутиране на агентурен уред. Лагерите постоянно са били административно ръководени от други структури на Министерство на вътрешните работи (с изключение на специфичния лагер " С " 1947–1950 г.), само че най-важната роля в тях е на Държавна сигурност, чиито оперативни служащи имат по-голяма неофициална власт над лагеристите от лагерния шеф.
Тежкият обичай и непостижимият труд са резултат на неприятната организация и стопанските упоритости, само че на първо място на възгледа за лагеристите като за врагове, чиито тела и душeвност би трябвало да бъдат сломени и готови за промяна. Категоризацията и режимът имат за цел не да превъзпитат, а да деморализират най-непримиримите и да поощрят предалите се. Културно-просветната работа цели не да внуши нови убеждения, а да унищожи всяко разбиране, да принуди лагеристите да се саморазкайват обществено за предишното си, да проговорят на езика на идеологическото лицемерие; нейната глупост показва власт даже над здравия разсъдък – най-характерният образец са предизборните мероприятия в лагера, предопределени за хора, които неофициално са лишени от право на глас.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (827)
В 924 страници, с над 1800 бележки създателят наблюдава в детайлности стадиите на битие на мястото, станало синоним на терора: от организацията, стопанството и бита му до броят на въдворените, законовите учредения за тяхното задържане, агентурно-оперативната работа, насилственият труд, убийствата и опитите за бягство.
" Дневник " разгласява фрагмент от увода. Заглавието е на редакцията.
Концлагерът, който съпътстваше
комунистическа България
Корабът елегантно се движи по течението на реката, ние вършим слънчеви бани на горната палуба и се къпем под душовете, радиото свири приятна занимателна музика, когато някой (при всяко пътешестване този глас призрачно се появява) споделя: " Белене ". Всички българи, които се намират на кораба, обръщат глави и дълго гледат към зеления остров, до момента в който той изчезне надалеч обратно. Като че музиката на радиото ненадейно се трансформира в вик на кукумявка, цялото почтено обаяние на реката изчезва и слънцето отива по дяволите, с цел да дойдат страшните показа от толкоз разкази и клюки за този остров на българската тъга и гибел.
Едва ли има българин, който да не познава някой жив или мъртъв жител на тази най-вярна витрина на социализма. Близки другари, състуденти и съученици са минали през пъклен тествания единствено на един хвърлей от кораба на нашето наслаждение. Тук е бил Васил, който са държали вързан с вериги цели две седмици в лодка, заклещена измежду ледовете на най-студения февруари, Стамен, който е бил карциран денонощия във вода до гушата, момчета от политехниката, които са били убити на място без мотив и присъда Веднъж, провесил крайници над водата, някакъв малчуган с китара пееше от кораба странна ария:
" Дунав, бели Дунав, безшумно си течеш,
Дунав, черни Дунав, страшна тъга ти влечеш "
Георги Марков
Някога намирах за неправда на историческата памет, че концлагерът " Белене " се е трансформирал в знак на комунистическата принуда, а имената на десетките други концлагери, които също са " най-вярна витрина на социализма ", в които също се създава приложеният по-късно в цяла България модел на изолация от свободния свят, на беззаконие, на цялостна взаимозависимост в труда и бита, на боязън и подозрителност, са потънали повече или по-малко в мъглата на забравата. Още при започване на проучването си към този момент знаех, че в това има и логичност, и правдивост. " Белене " не е нито първият, нито последният комунистически концлагер, само че той съществува доста по-дълго от всички останали, от 1949 до 1987 година съвсем без спиране. Географското разположение на този остров, откъснат от България от мощните води на Дунав, дава видимост на претърпяното от няколко генерации лагеристи възприятие, че си изтръгнат от родината, че си отписан от света на живите. Самата комунистическа власт до своя край целеустремено употребява името " Белене " като застрашителен знак.
Истории от Белене >
През дългото си битие концлагерът " Белене " обслужва всички репресивни акции, в това число осъществените преди неговото основаване. Организиран през юни 1949 година, той приема от останалите концлагери най-авторитетните, непоправимите представители на категориите, репресирани в тези от стадиите на съветизацията, които са към този момент приключени: разграждането на държавните структури на Царство България, смазването на българския шовинизъм и на антисталинския ляв радикализъм, ликвидирането на партийната политическа система, национализацията, идеологизирането на образованието. Превърнатият в концлагер остров бързо се заселва от някогашни служители на реда и офицери, предвоенни държавници и политически дейци, членове на младежките националистически организации и на Вътрешна македонска революционна организация, анархисти и троцкисти, уволнени съдии, прокурори, служители, академични преподаватели, изключени студенти, лишени от правото да практикуват юристи, национализирани индустриалци и едри търговци, водачите и най-активните дейци на Земеделския съюз, Демократическата, Радикалдемократическата, Социалдемократическата партия Вече след основаването на лагера е форсирана насилствената колективизация, осъществена е вътрешнопартийната чистка, завладяна е православната черква и са проведени показните процеси против католическата и протестантските църкви и в лагера селските стопани стават близо половината от лагерния състав, образувани са цели бригади от духовници, появяват се въдворени комунисти, които бързо заемат управителните места в лагерния актив.
Закрит през есента на 1953 година при постсталинисткото топене, концлагерът още веднъж е открит през ноември 1956 година в дните на Унгарската гражданска война. На острова са изпратени към 300 контрареволюционери – опозиционни престижи, които властта намира за способни да подбудят и оглавят " маджарски събития ". В началото на 1958 година в огромна акция, която би трябвало да респектира младото следвоенно потомство, още ненаучено да потиска порива си към независимост и харесващо западната музика, облекло и метод на живот, в лагера са изпратени 1700 хулигани. През лятото на същата година в още една репресивна акция, обслужваща втория стадий на насилствената колективизация, са въдворени към 100 турци и българи мюсюлмани. Лагерът е официално закрит през септември 1959 година, а на процедура е изместен край Ловеч. Но защото Ловешкият лагер съставлява качествено друго събитие, макар че през първата си година е административно еднакъв с Трудово-възпитателно общежитие " Белене " и продължава доста практики, родени на острова, той не е обект на това проучване.
© Петър Байчев, Петър Байчев
Портрет на лагерист, рисуван от Петър Байчев, въдворен в лагера сред 1949 и 1956 година
Концлагерът още веднъж е открит при започване на 1964 година, към този момент като общежитие за изселени на територията на настоящия затвор. Намерението на Министерство на вътрешните работи е той да се разрасне с въдворяването на 600 от най-непоправимите престъпни рецидивисти и хулигани. Поради неналичието на законово съображение това не се случва, само че общежитието действа и обслужва такива акции като първия опит за промяната на имената на българите мюсюлмани през 1964 година, превантивното изселване от София и огромните градове на политически враждебни и престъпно проявени лица по време на Световния юношески фестивал през 1968 година и промяната на имената на българите мюсюлмани през 1970–1973 година Концлагерът би трябвало да е закрит през 1977 година с влизането в действие на новия Закон за националната милиция, който анулира мярката " наложително определяне на ново местопребиваване ", само че хора без присъда на острова има и през 1978 година, и през 1981 година
Последното разкриване на концлагера е в самия завършек на 1984 година, в първите дни на насилствената промяна на имената на етническите турци. Сега " Белене " би трябвало да обезпечи превантивната изолираност на авторитетните персони измежду тях. Турците са основният обект на въдворяването, само че по своята вътрешна логичност то се разпростира и са въдворени българи мюсюлмани, чиито имена са заменени през 70-те, само че които съблюдават религиозните си обичаи, както и 14 българи без директна връзка с " възродителния развой ". Концлагерът е закрит през есента на 1986 година, само че обособени лагеристи остават до началото на 1987 година Концлагерът продължава да съществува в спешните проекти на режима до самия му край. На 3 май 1989 година на заседание на управлението на Министерство на вътрешните работи зам.-министър Григор Шопов споделя: " Вече е ясно, че ние ще изселваме огромната част от това население [турското] не в Белене, а в Турция и може би това мероприятие ще се окаже по-полезно, в сравнение с Белене. Но Белене би трябвало да се пази, ограниченията да се вземат, процесите да се управляват и законите да се ползват ".
Създаден откакто политическите партии са към този момент разпуснати, а вражеските съсловия – унищожени, концлагерът продължава да съществува и откакто е изиграл ролята си в потискането на към този момент победените политически и класови врагове и даже на техните синове и дъщери. За разлика от военновременните концлагери, " Белене " действа през един 40-годишен кротичък интервал – само че в перманентна война на тоталитарната страна против една или друга група от личното є население, в непрестанна насилствена смяна на обществото и индивида. За разлика от концлагерите на деспотичните, диктаторските, тираничните режими, той не цели единствено изолацията, репресията, изтреблението или робовладелската употреба на политическия съперник, ликвидирането на политическата опозиция и насаждането на всеобщ боязън.
Неговата основна задача е да създава хора, които след концлагера да бъдат други – освен в политическото и публичното си държание, само че и в най-частното. Те не просто би трябвало да се откажат от политическата битка, а от политическите си възгледи. Не единствено да подтиснат мисълта за бягство към свободния свят, само че и влечението си към неговото изкуство, музика, танци, облекло. Да не помнят ритуалите и традициите си, вярата си, етническата си принадлежност, името си. Да се защищават от всяка демонстрация на съпричастие. Да заменят изолацията на телените мрежи с отшелничеството на страха и съмнението. Да бъдат подготвени да предадат най-близките си.
Как " Белене " реализира своята цел? Българските комунистически концлагери не са лагери за изтребване, смъртността в Трудово-възпитателно общежитие " Белене " в годините 1951–1953 и 1956–1959 се съизмерва с тази в ГУЛАГ през същия интервал (значително по-ниска от тази преди и по време на войната), българският лагерен диалект не създава сходство на Muselmann и доходяга. Въпреки напъните българската лагерна система не прераства в лагерно-производствен комплекс, концлагерното стопанство е недоразвито и непрекъснато губещо, а през 60-те, 70-те и 80-те години мъчно се намира приложение на труда на лагеристите. В този смисъл българският комунистически концлагер е по-чист пример на тоталитарен концлагер от руските и нацистките, тъй като реализира дилемите си без ужаса на индустриализираната гибел и без утилитарната многомилионност на ГУЛАГ.
Това, което едно проучване открива в концлагерите на комунистическа България и най-много в " Белене ", е дейната агентурно-оперативна работа. Тя е с вероятност – ориентирана към живота след лагера. През 1946 година отговарящият за лагерите контрольор от Държавна сигурност Желязко Троев предсказва огромна роля на Трудово-възпитателно общежитие в битката против враговете на националната Отечествен фронт власт с удобните им условия за рекрутиране. А през 1985 година ръководещият Държавна сигурност зам.-министър Григор Шопов дефинира " Белене " като развъдник за рекрутиране на агентурен уред. Лагерите постоянно са били административно ръководени от други структури на Министерство на вътрешните работи (с изключение на специфичния лагер " С " 1947–1950 г.), само че най-важната роля в тях е на Държавна сигурност, чиито оперативни служащи имат по-голяма неофициална власт над лагеристите от лагерния шеф.
Тежкият обичай и непостижимият труд са резултат на неприятната организация и стопанските упоритости, само че на първо място на възгледа за лагеристите като за врагове, чиито тела и душeвност би трябвало да бъдат сломени и готови за промяна. Категоризацията и режимът имат за цел не да превъзпитат, а да деморализират най-непримиримите и да поощрят предалите се. Културно-просветната работа цели не да внуши нови убеждения, а да унищожи всяко разбиране, да принуди лагеристите да се саморазкайват обществено за предишното си, да проговорят на езика на идеологическото лицемерие; нейната глупост показва власт даже над здравия разсъдък – най-характерният образец са предизборните мероприятия в лагера, предопределени за хора, които неофициално са лишени от право на глас.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (827)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ