Петльовден е. Този ден е посветен на паметта на Преподобни

Петльовден е. Този ден е отдаден на паметта на Преподобни Евтимий Велики, роден в град Милетин и живял през V век, както и на паметта на българския патриарх св. Евтимий Търновски (ок.1327 - 1402). По народному празникът е прочут като Ихтим, Ихтима, Петльовден, Петеларовден или Петларовден. Последните три названия са свързани с главната обредна процедура - жертвоприношение на петел.

Петел се коли във всяка къща с мъжка челяд . Обикновено жертвеният акт се прави на къщния предел, който съгласно обичайните национални схващания разграничава усвоеното пространство на дома от дивата природа.

Петелът се коли от петнадесет-шестнадесетгодишно момче, което би трябвало да дава отговор на условието за " полова непорочност ", т. е. момчето не би трябвало да е имало полова връзка. В обстановката на обреда юношата се назовава " петелар ".

След като заколи птицата, той прави кръстен знак с нейната кръв по челата на всички момченца в къщата, с цел да бъдат здрави през цялата година.

С кръвта на петела се рисуват кръстове и по външните страни на вратите и портите. Понякога това става напряко с отрязаната глава на петела, която по-късно се забучва на портата, обърната в източна посока. Краката на птицата се хвърлят на покрива на къщата, а перата й се резервират.

С тях бабите кадят заболели или урочасани деца. С част от петьовите пера се украсяват особено приготвените за празника флагове, които се назовават " колуни ". Всяко домакинство подготвя манджа от заклания петел, който би трябвало да бъде сварен цялостен.

Майките месят пресни пити и кравайчета, пържат тиганици и вършат баница или зелник. Част от обредния петел и кравайчетата се раздават на родственици и съседи за здравето на момчетата. В тези домове, където има женска челяд, стопаните колят нормално ярки за здравето на момиченцата.

Днес празник имат всички, които носят имената Евтим, Евтимия, Ефтим, Евтимий и Ефтимия .