Днес е Петльовден по нов стил
Петльовден е български национален празник, бит с районно разпространяване. Чества се основно в източнобългарската етническа територия – от Одринско и Лозенградско, до Добруджа. Празнува се на 20 януари (нов стил) или на 2 февруари (стар стил).
Приеман е като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата; на някои места е обсъждан и като мъжки аналог на обичая Бабинден, а съгласно някои откриватели, е правоприемник на античен славянски празник в чест на лова и пчеларството, на който се приема новата генерация ловци.
Празникът е прочут под разнообразни имена, което се дължи на съвпадането на датата на неговото честване с датата на християнския празник, почитащ паметта на Св. Евтимий Търновски.
Самото наименование Евтимовден съвсем не е записано за сметка на неговите производни: Евтимя (Котел); Ихтим, Ихтимя, Хетим (с. Козичино, с. Голица); Ихтиман (Карнобат и близките села), Евтимиювден и сходни (селата Риш, Александрово, Веселиново, Богданово, Жребино и др.). Името Петльовден се използва основно в селата Голица, Козичино, Венелин, Генерал Кантарджиево, Кичево и др.). В Карнобатско е прочут и като Петеларовден; Петлешковден – в някои бургаски села (Присад, Зидарово); Петелковден (Падина и други, Варненско); Петловден (Котел и близките села). Някъде (селата Деветак, Деветинци, Железник и др.) празникът е именуван и Св. Черна, защото там се коли наложително черен петел.
В Котленско и Карнобатско празникът е по-познат с имената, производни от Евтимий, до момента в който във Варненско и така наречен вайковски села (Голица, Козичино и др.) с производните от Петльовден.
Според теренните наблюдения на изпълнявания в българската територия бит, той може да се раздели на два разновидността, които имат известни отлики един от различен. Единият е условно нареченият Котленско-Карнобатски вид (изпълняван в посочените области, както и в някои елементи на Североизточна България, Добруджа и др.), а другият – Вайковски вид (отново условно наименование), изпълняван в селата обитаеми с така наречен вайковци.
Обичаят, който се извършва измежду вайковците (селата Голица, Козичино, Солник, Добри дол и др.) е доста сходен на гореописания, само че има някои основни отлики, като една от главните е свързването му от хората с Бабинден.
И тук в денят преди празника къщата се почиства, измита и белосва; хората (най-вече жените) се пременяват в празнични облекла, изваждат се старинните носии, постоянно се обличат булчинските премяни. Петелът за жертвоприношението нормално е цветен и се отглежда още от лятото или есента за тази цел. Задължително е приготвянето на свещ, с която се отива при „ бабата “ от Бабинден. Приготвят се и дребни валма от вълна („ къделки “), които също се носят на бабата и с които тя се закичва.
В с. Козичино за празника се прави и петльовденско знаме („ байряк “) от чимшир, декориран с пера от петльова опашка, червен конец и цветя.
Когато се съберат у бабата, тя забучва свещ на своята пита (жените вършат същото) и прекадява събралата се софра и дамите под полите, с цел да имат мъжки чеда. След това дамите стартират да си „ подават “ една на друга, с което в действителност стартира празничната софра, съпроводена с доста смешки и смях. Пеят се специфични песни (шегите също са „ специфични “) и се играят хора до късно вечер. Вече в по-късно време дамите се събират с мъжете в кръчмата, където приключват празника.
Преданията описват следната 300-годишна история: Петльовден е обвързван със събирането на най-тежкия за нашия народ налог – кръвния, взимането на дребни момчета. Разпитаните остарели хора и легендата описват по какъв начин смела голичанка (с. Голица, Варненско) скрива мъжкото си чадо и отхвърля да го даде на турците, а те се заканват, че в случай че не го съобщи, то ще бъде заклано. Тогава тя декларира, че сама ще заколи скъпото си момче, само че не ще им го даде. През нощта тя извежда и скрива детето си надалеч отвън селото, заклала в среднощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навсякъде. Когато сутринта пристигнали наново, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Голица. Оттогава та до през днешния ден този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български.
Приеман е като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата; на някои места е обсъждан и като мъжки аналог на обичая Бабинден, а съгласно някои откриватели, е правоприемник на античен славянски празник в чест на лова и пчеларството, на който се приема новата генерация ловци.
Празникът е прочут под разнообразни имена, което се дължи на съвпадането на датата на неговото честване с датата на християнския празник, почитащ паметта на Св. Евтимий Търновски.
Самото наименование Евтимовден съвсем не е записано за сметка на неговите производни: Евтимя (Котел); Ихтим, Ихтимя, Хетим (с. Козичино, с. Голица); Ихтиман (Карнобат и близките села), Евтимиювден и сходни (селата Риш, Александрово, Веселиново, Богданово, Жребино и др.). Името Петльовден се използва основно в селата Голица, Козичино, Венелин, Генерал Кантарджиево, Кичево и др.). В Карнобатско е прочут и като Петеларовден; Петлешковден – в някои бургаски села (Присад, Зидарово); Петелковден (Падина и други, Варненско); Петловден (Котел и близките села). Някъде (селата Деветак, Деветинци, Железник и др.) празникът е именуван и Св. Черна, защото там се коли наложително черен петел.
В Котленско и Карнобатско празникът е по-познат с имената, производни от Евтимий, до момента в който във Варненско и така наречен вайковски села (Голица, Козичино и др.) с производните от Петльовден.
Според теренните наблюдения на изпълнявания в българската територия бит, той може да се раздели на два разновидността, които имат известни отлики един от различен. Единият е условно нареченият Котленско-Карнобатски вид (изпълняван в посочените области, както и в някои елементи на Североизточна България, Добруджа и др.), а другият – Вайковски вид (отново условно наименование), изпълняван в селата обитаеми с така наречен вайковци.
Обичаят, който се извършва измежду вайковците (селата Голица, Козичино, Солник, Добри дол и др.) е доста сходен на гореописания, само че има някои основни отлики, като една от главните е свързването му от хората с Бабинден.
И тук в денят преди празника къщата се почиства, измита и белосва; хората (най-вече жените) се пременяват в празнични облекла, изваждат се старинните носии, постоянно се обличат булчинските премяни. Петелът за жертвоприношението нормално е цветен и се отглежда още от лятото или есента за тази цел. Задължително е приготвянето на свещ, с която се отива при „ бабата “ от Бабинден. Приготвят се и дребни валма от вълна („ къделки “), които също се носят на бабата и с които тя се закичва.
В с. Козичино за празника се прави и петльовденско знаме („ байряк “) от чимшир, декориран с пера от петльова опашка, червен конец и цветя.
Когато се съберат у бабата, тя забучва свещ на своята пита (жените вършат същото) и прекадява събралата се софра и дамите под полите, с цел да имат мъжки чеда. След това дамите стартират да си „ подават “ една на друга, с което в действителност стартира празничната софра, съпроводена с доста смешки и смях. Пеят се специфични песни (шегите също са „ специфични “) и се играят хора до късно вечер. Вече в по-късно време дамите се събират с мъжете в кръчмата, където приключват празника.
Преданията описват следната 300-годишна история: Петльовден е обвързван със събирането на най-тежкия за нашия народ налог – кръвния, взимането на дребни момчета. Разпитаните остарели хора и легендата описват по какъв начин смела голичанка (с. Голица, Варненско) скрива мъжкото си чадо и отхвърля да го даде на турците, а те се заканват, че в случай че не го съобщи, то ще бъде заклано. Тогава тя декларира, че сама ще заколи скъпото си момче, само че не ще им го даде. През нощта тя извежда и скрива детето си надалеч отвън селото, заклала в среднощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навсякъде. Когато сутринта пристигнали наново, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Голица. Оттогава та до през днешния ден този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ