Почитаме Света Петка - Петковден
Петковден е празникът в чест на светицата Петка, наречена още Българска, живее в края на Х и началото на ХІ век. Св. Петка покровителства брака и плодовитостта.
Св. преподобна Параскева Епиватска, наричана от българския народ Петка Българска, е една от най-обичаните и почитани светици освен в България, само че и в целия православен свят.
Светицата е известна с чудни отшелнически и аскетични подвизи в светите земи на Палестина и приключва земния си път в родния си Епиват, където нетленните ѝ мощи не престават да правят многочислени чудеса. Оттам започвати нейните дълги посмъртни скитания по земите на Балканския полуостров, а българи, сърби, румънци и гърци я признават за " своя " светица.
Освен благочестивия ѝ живот и чудотворните ѝ мощи, за всеправославната респект към св. Параскева огромно значение има и нейното име, което в превод от гръцки значи " петък ". Това е денят на кръстната гибел на Спасителя. Монахинята св. Параскева постоянно се изобразява на икони и фрески паралелно със св. Неделя в царски одежди - знак на Възкресението в неделния ден.
Въздигането на посмъртната популярност на св. Параскева е обвързвано с българското царство. Когато Източната Римска империя пада под властта на латините (след 1204 г.), мощите на преподобната Петка били пренесени от Епиват в Търново. Това става през 1238 година по времето на цар Йоан Асен II и патриарх Йоаким. Тук преподобната се радва на извънредно уважение като настойничка на града и на цялото царство.
Тук е написано и най-вдъхновеното житие на светицата - от св. патриарх Евтимий. Светите мощи остават в Търново до рухването на българската столица през 1393 година След това са пренесени в свободния още Бдин, столицата на Видинското царство. Когато османците превземат и тази твърдина, през 1396 година, реликвата още веднъж е пренесена - този път в Белград. След окончателното завземане и на сръбските земи при султан Сюлейман Великолепни мощите на светицата били пренесени в Цариград. Това става през 1521 година.
С благословението на Вселенския патриарх Партений на 13 юни 1641 година мощите на св. Петка са пренесени в новопостроения храм " Св. Три светители " в Яш . Храмът е повдигнат по времето на крал Василий Лупу и осветлен от Молдовския митрополит Варлаам. В тази черква те били съхранявани в готическата зала на Василий Лупу.
В този параклис избухва пожар, само че мощите на светицата по знамение остават невредими.
На 27 декември 1888 година с благословението на митрополит Йосиф мощите на св. Петка са пренесени в новата митрополитска катедрала в Яш, където обитават и до през днешния ден, утвърждавайки храма и града като основен център на поклонничеството в Румъния.
Освен като празник на света Параскева (Петка) Епиватска Българска, Петковден е прочут и като празник, отбелязващ края на лятото и идването на зимата в националните вярвания. Зимният Петковден дава началото на почитта към настойника на фамилията и рода. Народът отбелязва този ден като начало на зимните празници - вършат се оброчни курбани и сборове. Жените раздават питки за здравето на животните.
В националните митове светицата се смесва и с духа-покровител на къщата и фамилията (затова се явява като змия-пазителка на дома). На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се назовава на св. Петка. Хлябът и къщата би трябвало да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата. Яде се овче месо, курбан супа, яхния с праз и сарми.
Според националните вярвания от Петковден до Димитровден - 26 октомври, не се работи с вълна, не се крои и не се шие. Народът има вяра, че в случай че човек облече дреха, шита сред тези два огромни празника, ще се разболее.
На тази дата своя Храмов празник отбелязва църквата " Св. Петка " в село Лозно, община Кюстендил, където се дава курбан за здраве на локалното население.
Днес би трябвало да почерпят Петка, Параскева, Парашкева, Петко, Петкана, Пенка, Паро, Парун. Името Петко произлиза от славянската дума " петък ", петият ден от седмицата. Счита се, че е свободен превод и цялостно сходство на името " Параскев " или " Параскева " ( " петък ", в смисъл на подготовка за празника, от гръцкото " Παρασκευή " ).
Св. преподобна Параскева Епиватска, наричана от българския народ Петка Българска, е една от най-обичаните и почитани светици освен в България, само че и в целия православен свят.
Светицата е известна с чудни отшелнически и аскетични подвизи в светите земи на Палестина и приключва земния си път в родния си Епиват, където нетленните ѝ мощи не престават да правят многочислени чудеса. Оттам започвати нейните дълги посмъртни скитания по земите на Балканския полуостров, а българи, сърби, румънци и гърци я признават за " своя " светица.
Освен благочестивия ѝ живот и чудотворните ѝ мощи, за всеправославната респект към св. Параскева огромно значение има и нейното име, което в превод от гръцки значи " петък ". Това е денят на кръстната гибел на Спасителя. Монахинята св. Параскева постоянно се изобразява на икони и фрески паралелно със св. Неделя в царски одежди - знак на Възкресението в неделния ден.
Въздигането на посмъртната популярност на св. Параскева е обвързвано с българското царство. Когато Източната Римска империя пада под властта на латините (след 1204 г.), мощите на преподобната Петка били пренесени от Епиват в Търново. Това става през 1238 година по времето на цар Йоан Асен II и патриарх Йоаким. Тук преподобната се радва на извънредно уважение като настойничка на града и на цялото царство.
Тук е написано и най-вдъхновеното житие на светицата - от св. патриарх Евтимий. Светите мощи остават в Търново до рухването на българската столица през 1393 година След това са пренесени в свободния още Бдин, столицата на Видинското царство. Когато османците превземат и тази твърдина, през 1396 година, реликвата още веднъж е пренесена - този път в Белград. След окончателното завземане и на сръбските земи при султан Сюлейман Великолепни мощите на светицата били пренесени в Цариград. Това става през 1521 година.
С благословението на Вселенския патриарх Партений на 13 юни 1641 година мощите на св. Петка са пренесени в новопостроения храм " Св. Три светители " в Яш . Храмът е повдигнат по времето на крал Василий Лупу и осветлен от Молдовския митрополит Варлаам. В тази черква те били съхранявани в готическата зала на Василий Лупу.
В този параклис избухва пожар, само че мощите на светицата по знамение остават невредими.
На 27 декември 1888 година с благословението на митрополит Йосиф мощите на св. Петка са пренесени в новата митрополитска катедрала в Яш, където обитават и до през днешния ден, утвърждавайки храма и града като основен център на поклонничеството в Румъния.
Освен като празник на света Параскева (Петка) Епиватска Българска, Петковден е прочут и като празник, отбелязващ края на лятото и идването на зимата в националните вярвания. Зимният Петковден дава началото на почитта към настойника на фамилията и рода. Народът отбелязва този ден като начало на зимните празници - вършат се оброчни курбани и сборове. Жените раздават питки за здравето на животните.
В националните митове светицата се смесва и с духа-покровител на къщата и фамилията (затова се явява като змия-пазителка на дома). На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се назовава на св. Петка. Хлябът и къщата би трябвало да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата. Яде се овче месо, курбан супа, яхния с праз и сарми.
Според националните вярвания от Петковден до Димитровден - 26 октомври, не се работи с вълна, не се крои и не се шие. Народът има вяра, че в случай че човек облече дреха, шита сред тези два огромни празника, ще се разболее.
На тази дата своя Храмов празник отбелязва църквата " Св. Петка " в село Лозно, община Кюстендил, където се дава курбан за здраве на локалното население.
Днес би трябвало да почерпят Петка, Параскева, Парашкева, Петко, Петкана, Пенка, Паро, Парун. Името Петко произлиза от славянската дума " петък ", петият ден от седмицата. Счита се, че е свободен превод и цялостно сходство на името " Параскев " или " Параскева " ( " петък ", в смисъл на подготовка за празника, от гръцкото " Παρασκευή " ).
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ