Евала за смелостта
Петков напряко може да бъде разгласен за " Смешник " на последните три десетилетия
Изведнъж Ники сподели: " Евала на Кирил Петков за смелостта! ". Смаях се. Какво бях пропуснал? Помислих си, че несъмнено Просто-Кирчо се е изповядал по малкия екран и почтено си е признал всички нелепости - някои от тях невъобразими даже за страна като нашата - които екзалтирано изговори и сътвори единствено за някакви си шест месеца. Трябва да е била дълга изповед, наквасена на места с някоя сълзица и несъмнено, одухотворена с нова порция сочни неистини - тъй като те са по-важни за ПростоКирчо от всичко друго, те го съчиняват подобен, какъвто се мота пред очите ни. Какъв добряк съм! Ники имал поради напълно друго - изгонването на 70 руснаци - градинари, готвачи, техници и на места и някой същински посланик.
Това назовава Ники " храброст ", а е мъдро момче и би трябвало незабавно да реши, че за никаква храброст не става дума, а за театрализирана интервенция, подсказана на паникьосания Кирчо, с цел да избави нещичко от потъналата гемия, цялостна с развалена риба която той, незнайно за какво, наричаше " кабинет на смяната ". Ако това е храброст, тогава би трябвало да приемем, че днешната българска политика към този момент не може да се оправи с прояви на явна инфантилност и даже на налудност. Здравото в нея, доколкото е непокътнато, съществено е застрашено - тъй като простотиите и въобще цялостното държание на Кирчо и хора като него сигурно са заразни. Поначало простащината постоянно е била привлекателна в тукашната политика, елементарно се усвоява, а и прави усещане на простолюдието. Неграмотността пък никого не нервира - просто тъй като няма с кого да сравняваш неграмотника. Останаха малко на брой кадърни, речовити, едро скроени политици.
Прескачат се един различен политически лилипути, които се имат за великани. Те елементарно се поддават на всевъзможни внушения -например в последно време като диви прасета се втурнаха към най-новата спекулация - оказа се, че да си русофоб, в този момент е по-престижно и по-изгодно даже от това да си " гей като шансон " - наподобява, в гейската номенклатура " шансонът " заема едно от най-предните места. Впрочем този лаф е на Робърт Паркър.
Той има и един различен лаф: " Тия биха правили секс и с риба звук в случай че имаше по какъв начин да се уреди ". И той ми се вижда подобаващ за политическото съсловие, най-малко за част от него. Да се върнем към тематиката за смелостта - въпреки че да общуваш с риба звук, също изисква немалка храброст. ПростоКирчо единствено за шест месеца съумя да завоюва негласната конкуренция за най-одиозния министър председател на Прехода - освен това, той напряко може да бъде разгласен за Смешника на последните три десетилетия. Не бива да се търсят доста комплицирани комбинации зад неочакваното му появяване. Човекът е елементарен за разгадаване, още по-лесен е и за използуване. Притежава лоялност в неограничени количества - единствено би трябвало да бъде упътен към кого да я адресира - плюс непохватност в още по-големи количества.
А и постоянно можеш да го пуснеш по бобслея и да се отървеш от досадника. По-трудно е, когато би трябвало да го теглиш нагоре, към горните етажи на Властта - нещо, което се пробваха да създадат едни наши новооткрити братовчеди. Нямаха дълготраен триумф, само че въпреки всичко ни уредиха с една-две екстри - да вземем за пример от есента Кирчо няма да го има и ще внасяме огромни количества Студ Не е малко. ПростоКирчо крепко се остаряла, не би трябвало да отхвърляме това. И ни изправи пред един сложен въпрос: кое е по-опасно за народеца - вродената нелепост на един властник, небрежно събран от чаркове втора ръка, или смелостта на същия този простак? Нямам към този момент прецизен отговор, само че ми се привижда нещо още по-опасно - една опашка от кирчовци, очакващи часа си след ПростоКирчо.
Те нямат никакви съмнения или задръжки - също като Асенчо, сиамския близнак на Кирчо, който без никакви скрупули потегли да събира нов, втори кабинет, все едно, че няма нищо общо със зрелищния неуспех на първия. Да кажем в този момент едно евала на Ники Кънчев, който ни подтикна да размишляваме над безстрашието на нелепостта. Още преди 15 години, май 2007-а, написах специфична дописка за него - в този момент ми се вижда леко възторжена, само че не се отхвърлям от нито една оценка в нея. Нарекох го " Резервният огромен състезател " - и той в действителност си беше и остана огромен " състезател " - същинско събитие в подлото поле на малкия екран.
А го нарекох " аварийният ", тъй като ми се искаше да го виждаме отвън функциите му в шоу/риалити стратегиите, в които той е без всякаква конкуренция. И тогава имаше, и през днешния ден има и продукция в " Дарик радио ", която подсказва за големите му благоприятни условия в сериозните жанрове. Един-два пъти ме е интервюирал - и ми е било забавно като с никой различен, всичко му е ясно в занаята. " Стани богат " и " ВИП Брадър " единствено намекваха какви страхотни качества има. Сега стартира ново шоу/игра в Нова телевизия и сигурно още веднъж ще има триумф. Отгоре на всичко е и добър човек, можеш да му се довериш за всичко - по този начин съм го усещал през 2007-а и това не се е трансформирало и до момента.
И внезапно този остроумен наивник провижда " храброст " в една от рутинните нелепости на ПростоКирчо. Акцията му против съветското посолство не е нищо друго, с изключение на опит да прикрие неуспеха на кабинета си, да се самогероизира, да наподобява като " мъж като шансон ". Макар че никакъв шансон няма да дочуем - по-скоро някакво хлипане от безкрайната песен на предаността, с която към този момент е досадил и на опекуните си. Руското посолство в действителност бе пренаселено - изключително в случай че би трябвало да се съблюдава правилото на взаимност сред представителствата на две страни.
Пък и руснаците нямат потребност от дипломати, които да ровят из тайните ни, просто тъй като нямаме никакви секрети те знаят даже и тези пикантерии, за които нашите служби може би единствено се досещат. Пък и каква загадка е, че ПростоКирчо има навика да ровичка под полата на началничката на кабинета си - изключително когато се катерят по някое стълбище. В зоната на еротичното, той безспорно има необятно амплоа: ту го заварват да прави оценка художествените качества на продукцията на един гей уебсайт, ту го хващат да търси нещо под непозната пола/женска.
Изобщо половият му радикализъм се е разпрострял нашироко и това сигурно впечатлява хората с обичайни усети - какъвто безспорно е и Ники. Тази Кирчова освободеност може да се одобри и като самобитна храброст - и тя е толкоз значима за напредъка ни към новите цивилизационни устои, колкото и милувките на педерастите към Софийската централна баня преди 10 ноември 1989-а способстваха за рухването на комунизма. Връзката сред изявите на Кирчовата половост и сполучливата му борба против всичко съветско заслужава да бъде обгледана от бъдещите откриватели. Тогава, от отдалеченост на времето, доста неща ще бъдат преценявани по-справедливо и няма да бъдат окачествявани като изстъпленията на един разюздан разум.
Нодори и в този момент, обективният наблюдаващ ще одобри за нещо изцяло задоволително корелацията - или " куролацията ", както Кирчо редактира тази дума, с цел да търси по-дълбокия й смисъл - сред общественото опипвачество и патърдията към една банална дипломатическа процедура. Корелация или куролация, все едно - ПростоКирчо се оказа занаятчия в стартирането на димни пердета и като цяло занаятчия в производството на пушек Повече не е и нужно, с цел да си български министър председател през днешния ден. А по времето на соца, уменията на Кирчо сигурно щяха да бъдат оценени по достолепие и той щеше да бъде назначен за отговорник по пушеците в телевизионните вариететни стратегии.
Нямаме към момента пояснение за какво димната му кариера толкоз настойчиво подклажда след десетилетия късната му русофобия - само че дано оставим това бяло леке на бъдещите му откриватели. Както стана към този момент дума, през днешния ден късната настървена русофобия обезпечава нелош занаят. И не е нужна никаква храброст, с цел да я демонстрираш. То е, все едно в годините на соца да се дереш против американския империализъм - значително от ония слагани през днешния ден станаха видни русофоби. Писаха книги - примерно манекенът Агов - против американското " зло ", сетне, без никакво спиране, започнаха да пласират скудоумията си за. руската " Империя на злото ". Пумпали безподобни. Но значително телевизионни излъчвания си падат по тях, тъй като и тяхната съвест от дълго време е отровена от непрекъснатите пируети пред следващите властници. Хубаво им е да поддържат връзка с видове, в които има по-малко съвест, в сравнение с даже в един гипсов манекен. ПростоКирчо най-малко е явен - подготвен е на всичко, с цел да го пласират или задържат във Властта и не крие това.
Доста е досаден и някои от соловите му осъществявания провокират противоположен резултат - подобен е казусът с изгонването на съветските дипломати и чиновници, той евентуално е провокирал спомагателната злост на необятната аудитория. Тя е наясно какви въртиопашки са някои от най-активните русофоби. Нито един от малко малко уталожен политик няма да утвърди прекомерната препирня с руснаците, в случай че не е същински мъж - като оня Тафров да вземем за пример. Както и да е, на Кирчо все някой ден ще му уври главата, както се случи с президента Плевнелиев -години наред той мачкаше по всевъзможни способи Трети март, свидеше му се даже да каже кой ни е освободил от турско иго. Накрая въпреки всичко узря за истината - тия дни споделил в изявление за Българска национална телевизия: " Да, Русия ни е освободила от турско иго и ние би трябвало да бъдем признателни, само че не и да раболепничим ".
Признанията на политическите къснозрейки постоянно са вълнуващи. Иначе, в случай че става дума за раболепничене, нашите слагачи са наясно чии подметки би трябвало да целуват - от всички познати техники на харесването, тази е най-подходяща за тукашните политически рибоци. И това също може да се одобри за самобитна храброст - смелостта обаче на към момента несъстоялия се човек, който в своята разбърканост може да ни навлече огромни беди. Смелост, която всекидневно е съпроводена с напряко налудно говорене - тия дни кирчовци непрестанно опяват, че " цялата страна не желае избори, а постоянна власт ". И преди малко провалените щели да обезпечат въпросната " постоянна " власт. Ето по този начин оскотява общественото говорене. А ние се тътрим като сомнамбули към Катастрофата - и към този момент невидими един от различен от пушеците на кирчовци.
Източник: в. Уикенд/Кевор Кеворкян
Изведнъж Ники сподели: " Евала на Кирил Петков за смелостта! ". Смаях се. Какво бях пропуснал? Помислих си, че несъмнено Просто-Кирчо се е изповядал по малкия екран и почтено си е признал всички нелепости - някои от тях невъобразими даже за страна като нашата - които екзалтирано изговори и сътвори единствено за някакви си шест месеца. Трябва да е била дълга изповед, наквасена на места с някоя сълзица и несъмнено, одухотворена с нова порция сочни неистини - тъй като те са по-важни за ПростоКирчо от всичко друго, те го съчиняват подобен, какъвто се мота пред очите ни. Какъв добряк съм! Ники имал поради напълно друго - изгонването на 70 руснаци - градинари, готвачи, техници и на места и някой същински посланик.
Това назовава Ники " храброст ", а е мъдро момче и би трябвало незабавно да реши, че за никаква храброст не става дума, а за театрализирана интервенция, подсказана на паникьосания Кирчо, с цел да избави нещичко от потъналата гемия, цялостна с развалена риба която той, незнайно за какво, наричаше " кабинет на смяната ". Ако това е храброст, тогава би трябвало да приемем, че днешната българска политика към този момент не може да се оправи с прояви на явна инфантилност и даже на налудност. Здравото в нея, доколкото е непокътнато, съществено е застрашено - тъй като простотиите и въобще цялостното държание на Кирчо и хора като него сигурно са заразни. Поначало простащината постоянно е била привлекателна в тукашната политика, елементарно се усвоява, а и прави усещане на простолюдието. Неграмотността пък никого не нервира - просто тъй като няма с кого да сравняваш неграмотника. Останаха малко на брой кадърни, речовити, едро скроени политици.
Прескачат се един различен политически лилипути, които се имат за великани. Те елементарно се поддават на всевъзможни внушения -например в последно време като диви прасета се втурнаха към най-новата спекулация - оказа се, че да си русофоб, в този момент е по-престижно и по-изгодно даже от това да си " гей като шансон " - наподобява, в гейската номенклатура " шансонът " заема едно от най-предните места. Впрочем този лаф е на Робърт Паркър.
Той има и един различен лаф: " Тия биха правили секс и с риба звук в случай че имаше по какъв начин да се уреди ". И той ми се вижда подобаващ за политическото съсловие, най-малко за част от него. Да се върнем към тематиката за смелостта - въпреки че да общуваш с риба звук, също изисква немалка храброст. ПростоКирчо единствено за шест месеца съумя да завоюва негласната конкуренция за най-одиозния министър председател на Прехода - освен това, той напряко може да бъде разгласен за Смешника на последните три десетилетия. Не бива да се търсят доста комплицирани комбинации зад неочакваното му появяване. Човекът е елементарен за разгадаване, още по-лесен е и за използуване. Притежава лоялност в неограничени количества - единствено би трябвало да бъде упътен към кого да я адресира - плюс непохватност в още по-големи количества.
А и постоянно можеш да го пуснеш по бобслея и да се отървеш от досадника. По-трудно е, когато би трябвало да го теглиш нагоре, към горните етажи на Властта - нещо, което се пробваха да създадат едни наши новооткрити братовчеди. Нямаха дълготраен триумф, само че въпреки всичко ни уредиха с една-две екстри - да вземем за пример от есента Кирчо няма да го има и ще внасяме огромни количества Студ Не е малко. ПростоКирчо крепко се остаряла, не би трябвало да отхвърляме това. И ни изправи пред един сложен въпрос: кое е по-опасно за народеца - вродената нелепост на един властник, небрежно събран от чаркове втора ръка, или смелостта на същия този простак? Нямам към този момент прецизен отговор, само че ми се привижда нещо още по-опасно - една опашка от кирчовци, очакващи часа си след ПростоКирчо.
Те нямат никакви съмнения или задръжки - също като Асенчо, сиамския близнак на Кирчо, който без никакви скрупули потегли да събира нов, втори кабинет, все едно, че няма нищо общо със зрелищния неуспех на първия. Да кажем в този момент едно евала на Ники Кънчев, който ни подтикна да размишляваме над безстрашието на нелепостта. Още преди 15 години, май 2007-а, написах специфична дописка за него - в този момент ми се вижда леко възторжена, само че не се отхвърлям от нито една оценка в нея. Нарекох го " Резервният огромен състезател " - и той в действителност си беше и остана огромен " състезател " - същинско събитие в подлото поле на малкия екран.
А го нарекох " аварийният ", тъй като ми се искаше да го виждаме отвън функциите му в шоу/риалити стратегиите, в които той е без всякаква конкуренция. И тогава имаше, и през днешния ден има и продукция в " Дарик радио ", която подсказва за големите му благоприятни условия в сериозните жанрове. Един-два пъти ме е интервюирал - и ми е било забавно като с никой различен, всичко му е ясно в занаята. " Стани богат " и " ВИП Брадър " единствено намекваха какви страхотни качества има. Сега стартира ново шоу/игра в Нова телевизия и сигурно още веднъж ще има триумф. Отгоре на всичко е и добър човек, можеш да му се довериш за всичко - по този начин съм го усещал през 2007-а и това не се е трансформирало и до момента.
И внезапно този остроумен наивник провижда " храброст " в една от рутинните нелепости на ПростоКирчо. Акцията му против съветското посолство не е нищо друго, с изключение на опит да прикрие неуспеха на кабинета си, да се самогероизира, да наподобява като " мъж като шансон ". Макар че никакъв шансон няма да дочуем - по-скоро някакво хлипане от безкрайната песен на предаността, с която към този момент е досадил и на опекуните си. Руското посолство в действителност бе пренаселено - изключително в случай че би трябвало да се съблюдава правилото на взаимност сред представителствата на две страни.
Пък и руснаците нямат потребност от дипломати, които да ровят из тайните ни, просто тъй като нямаме никакви секрети те знаят даже и тези пикантерии, за които нашите служби може би единствено се досещат. Пък и каква загадка е, че ПростоКирчо има навика да ровичка под полата на началничката на кабинета си - изключително когато се катерят по някое стълбище. В зоната на еротичното, той безспорно има необятно амплоа: ту го заварват да прави оценка художествените качества на продукцията на един гей уебсайт, ту го хващат да търси нещо под непозната пола/женска.
Изобщо половият му радикализъм се е разпрострял нашироко и това сигурно впечатлява хората с обичайни усети - какъвто безспорно е и Ники. Тази Кирчова освободеност може да се одобри и като самобитна храброст - и тя е толкоз значима за напредъка ни към новите цивилизационни устои, колкото и милувките на педерастите към Софийската централна баня преди 10 ноември 1989-а способстваха за рухването на комунизма. Връзката сред изявите на Кирчовата половост и сполучливата му борба против всичко съветско заслужава да бъде обгледана от бъдещите откриватели. Тогава, от отдалеченост на времето, доста неща ще бъдат преценявани по-справедливо и няма да бъдат окачествявани като изстъпленията на един разюздан разум.
Нодори и в този момент, обективният наблюдаващ ще одобри за нещо изцяло задоволително корелацията - или " куролацията ", както Кирчо редактира тази дума, с цел да търси по-дълбокия й смисъл - сред общественото опипвачество и патърдията към една банална дипломатическа процедура. Корелация или куролация, все едно - ПростоКирчо се оказа занаятчия в стартирането на димни пердета и като цяло занаятчия в производството на пушек Повече не е и нужно, с цел да си български министър председател през днешния ден. А по времето на соца, уменията на Кирчо сигурно щяха да бъдат оценени по достолепие и той щеше да бъде назначен за отговорник по пушеците в телевизионните вариететни стратегии.
Нямаме към момента пояснение за какво димната му кариера толкоз настойчиво подклажда след десетилетия късната му русофобия - само че дано оставим това бяло леке на бъдещите му откриватели. Както стана към този момент дума, през днешния ден късната настървена русофобия обезпечава нелош занаят. И не е нужна никаква храброст, с цел да я демонстрираш. То е, все едно в годините на соца да се дереш против американския империализъм - значително от ония слагани през днешния ден станаха видни русофоби. Писаха книги - примерно манекенът Агов - против американското " зло ", сетне, без никакво спиране, започнаха да пласират скудоумията си за. руската " Империя на злото ". Пумпали безподобни. Но значително телевизионни излъчвания си падат по тях, тъй като и тяхната съвест от дълго време е отровена от непрекъснатите пируети пред следващите властници. Хубаво им е да поддържат връзка с видове, в които има по-малко съвест, в сравнение с даже в един гипсов манекен. ПростоКирчо най-малко е явен - подготвен е на всичко, с цел да го пласират или задържат във Властта и не крие това.
Доста е досаден и някои от соловите му осъществявания провокират противоположен резултат - подобен е казусът с изгонването на съветските дипломати и чиновници, той евентуално е провокирал спомагателната злост на необятната аудитория. Тя е наясно какви въртиопашки са някои от най-активните русофоби. Нито един от малко малко уталожен политик няма да утвърди прекомерната препирня с руснаците, в случай че не е същински мъж - като оня Тафров да вземем за пример. Както и да е, на Кирчо все някой ден ще му уври главата, както се случи с президента Плевнелиев -години наред той мачкаше по всевъзможни способи Трети март, свидеше му се даже да каже кой ни е освободил от турско иго. Накрая въпреки всичко узря за истината - тия дни споделил в изявление за Българска национална телевизия: " Да, Русия ни е освободила от турско иго и ние би трябвало да бъдем признателни, само че не и да раболепничим ".
Признанията на политическите къснозрейки постоянно са вълнуващи. Иначе, в случай че става дума за раболепничене, нашите слагачи са наясно чии подметки би трябвало да целуват - от всички познати техники на харесването, тази е най-подходяща за тукашните политически рибоци. И това също може да се одобри за самобитна храброст - смелостта обаче на към момента несъстоялия се човек, който в своята разбърканост може да ни навлече огромни беди. Смелост, която всекидневно е съпроводена с напряко налудно говорене - тия дни кирчовци непрестанно опяват, че " цялата страна не желае избори, а постоянна власт ". И преди малко провалените щели да обезпечат въпросната " постоянна " власт. Ето по този начин оскотява общественото говорене. А ние се тътрим като сомнамбули към Катастрофата - и към този момент невидими един от различен от пушеците на кирчовци.
Източник: в. Уикенд/Кевор Кеворкян
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ