Петко Цанков: Нуждаем се от постоянство, този сезон няма да е като миналия
Петко Цанков е едно от многото млади момчета в състава на Витоша (Бистрица), които получиха късмет за изява на най-голямата сцена у нас – Първа лига. Започнал 2017-а като футболист в аматьорската Североизточна Трета лига, няколко месеца по-късно юношата на Черно море към този момент бе осъществил трансфер във Втора лига и спечелил промоция за елита на България, където мереше сили с родните грандове. Днес Пецата е един от главните футболисти в селекцията на „ тигрите “, с чията фланелка към този момент има 33 мача и 1 гол в Първа лига. За прехвърлянето в „ полите на Витоша “, мечтаните последни 18 месеца и задачите пред себе си, някогашният състезател на „ моряците “, Калиакра (Каварна), Добруджа и Черноморец (Балчик) приказва пред формалния уебсайт на клуба.
– Пеца, здравей! Преди да стигнем до началото на сегашния сезон и всичко, което изживяхме дружно в последните няколко месеца, разкажи по какъв начин се озова в Бистрица?
– До прехвърлянето ми се стигна, откакто предходната зима, тогава като част от водача в Североизточната Трета лига Черноморец (Балчик), играх против Витоша на зимния шампионат „ Балчик Къп “. Имахме пряк дуел с отбора от Бистрица, който по това време бе във Втора лига, и след неговия край се появи интерес от страна на към този момент някогашния старши треньор Костадин Ангелов към мен. Преговорите минаха бързо и аз одобрих предизвикването да стана част от Витоша (Бистрица).
– Сам казваш, че си бил част от Трета лига. Какви бяха упованията и настройката ти, тъй като въпреки всичко смени аматьорската група с професионална?
– Такива, каквито са на всяко едно младо момче, което желае да се развива. Имах предпочитание да играя футбол на високо равнище. Тъй като тимът бе в челото на класирането, скрито се надявах, че ще успеем да се преборим да влезем в елита. Нямахме го сложено като цел, само че ни бе казано, че никой няма да ни пречи да използваме една възможна промоция.
– Колко мъчно е да преминеш за няколко месеца от аматьорската „ В “ група до елита на България?
– Това е един доста сложен преход, по време на който доста момчета се отхвърлят от футбола и поставят завършек на детската си фантазия. При мен също не се получи кой знае какъв брой елементарно, защото година и половина се подвизавах във „ В “ група. Да, бях част от водещи тимове, само че въпреки всичко приказваме за аматьорски футбол. Не е по никакъв начин елементарно да отидеш в някое село, в което теренът е неравномерен и корав, защото не е поливан от няколко месеца, а локалните почитатели нахлуват на него без никакви проблеми. В един миг обаче шансът ми се усмихна. Преминах във Витоша – тим, в който всичко бе и към момента е на професионално ниво, влязохме в елита и успяхме да се задържим. Емоциите, които изживяхме при извоюваната промоция против Нефтохимик, както и след баража против Локомотив (София) това лято, са сложни за разказване с думи. Те би трябвало да се изживеят! Невероятно е!
– Сега към този момент, откакто имаш един сезон зад тила си в Първа лига, какво мислиш за равнището?
– Смятам, че през последните 3-4 години непрестанно се покачва. Виждаме какво прави Лудогорец, а в този момент и ЦСКА в Европа. Има в действителност огромна разлика сред двете групи. Футболът в елита е доста по-бърз, доста по-динамичен. Това си пролича най-ясно преди няколко месеца, когато и двата баража бяха извоювани от първодивизионните клубове.
– Защо Витоша толкоз дълго време чака първата си победа? (б.а.: момчетата на Костадин Ангелов завоюваха исторически първи три точки едвам в 36-ия кръг)
– Дълго чакахме, защот редица условия бяха против нас. Започнахме доста добре първоначално. Показахме качествена игра, само че противници ни бяха най-силните тимове в България. Те се възползваха от всяка една неточност, която допускахме. Така се случи, че загубихме дуелите си на старта на сезона, а оттова се занижи доста и увереността в нас самите. В най-важния миг обаче показахме геройство и религия и успяхме да извоюваме оставането си в Първа лига.
– Кое бе в основата на това толкоз трагично за нас оцеляване?
– Най-вече фактът, че най-после на сезона имахме нужния опит, нужното самочувствие. Също по този начин до последния мач нямаше безусловно никакво напрежение от страна на президент и управление. Всички до дъно имаха вяра в нас, подкрепяха ни и ни повтаряха, че имаме сили да се оцелеем.
– Колко по-различно е в този момент спрямо предходната година?
– Както загатнах, в този момент към този момент всички имаме по 30-ина мача зад тила си в Първа лига, както и извоювано оставане в елита. Това е опит, това е самочувствие, което, вижда се добре, сполучливо използваме от началото на сегашния сезон.
– Къде очакваш да завърши Витоша този сезон?
– Смятам, че задачата пред тима умерено може да бъде 7-8 място. Това е изцяло постижимо. Единственото, от което се нуждаем, с цел да ни се получат нещата, е неизменност. Този сезон няма да има нищо общо с предходния.
– Какви са твоите персонални упоритости?
– Мен персонално ми се желае да запиша допустимо най-вече мачове за Витоша и да оказа помощ с каквото мога на тима, с цел да реализира задачата си. А самият аз отсега нататък желая още повече да се развъртвам. Не укривам, че имам високи цели и ми се желае един ден да заиграя в чужбина. Мечтите ми са огромни, тъй че за какво да не осъществя и трансфер в някой гранд.
– Благодаря ти, Пеца! Искрено ти поисквам да реализираш фантазиите си.
– Благодаря и аз!
– Пеца, здравей! Преди да стигнем до началото на сегашния сезон и всичко, което изживяхме дружно в последните няколко месеца, разкажи по какъв начин се озова в Бистрица?
– До прехвърлянето ми се стигна, откакто предходната зима, тогава като част от водача в Североизточната Трета лига Черноморец (Балчик), играх против Витоша на зимния шампионат „ Балчик Къп “. Имахме пряк дуел с отбора от Бистрица, който по това време бе във Втора лига, и след неговия край се появи интерес от страна на към този момент някогашния старши треньор Костадин Ангелов към мен. Преговорите минаха бързо и аз одобрих предизвикването да стана част от Витоша (Бистрица).
– Сам казваш, че си бил част от Трета лига. Какви бяха упованията и настройката ти, тъй като въпреки всичко смени аматьорската група с професионална?
– Такива, каквито са на всяко едно младо момче, което желае да се развива. Имах предпочитание да играя футбол на високо равнище. Тъй като тимът бе в челото на класирането, скрито се надявах, че ще успеем да се преборим да влезем в елита. Нямахме го сложено като цел, само че ни бе казано, че никой няма да ни пречи да използваме една възможна промоция.
– Колко мъчно е да преминеш за няколко месеца от аматьорската „ В “ група до елита на България?
– Това е един доста сложен преход, по време на който доста момчета се отхвърлят от футбола и поставят завършек на детската си фантазия. При мен също не се получи кой знае какъв брой елементарно, защото година и половина се подвизавах във „ В “ група. Да, бях част от водещи тимове, само че въпреки всичко приказваме за аматьорски футбол. Не е по никакъв начин елементарно да отидеш в някое село, в което теренът е неравномерен и корав, защото не е поливан от няколко месеца, а локалните почитатели нахлуват на него без никакви проблеми. В един миг обаче шансът ми се усмихна. Преминах във Витоша – тим, в който всичко бе и към момента е на професионално ниво, влязохме в елита и успяхме да се задържим. Емоциите, които изживяхме при извоюваната промоция против Нефтохимик, както и след баража против Локомотив (София) това лято, са сложни за разказване с думи. Те би трябвало да се изживеят! Невероятно е!
– Сега към този момент, откакто имаш един сезон зад тила си в Първа лига, какво мислиш за равнището?
– Смятам, че през последните 3-4 години непрестанно се покачва. Виждаме какво прави Лудогорец, а в този момент и ЦСКА в Европа. Има в действителност огромна разлика сред двете групи. Футболът в елита е доста по-бърз, доста по-динамичен. Това си пролича най-ясно преди няколко месеца, когато и двата баража бяха извоювани от първодивизионните клубове.
– Защо Витоша толкоз дълго време чака първата си победа? (б.а.: момчетата на Костадин Ангелов завоюваха исторически първи три точки едвам в 36-ия кръг)
– Дълго чакахме, защот редица условия бяха против нас. Започнахме доста добре първоначално. Показахме качествена игра, само че противници ни бяха най-силните тимове в България. Те се възползваха от всяка една неточност, която допускахме. Така се случи, че загубихме дуелите си на старта на сезона, а оттова се занижи доста и увереността в нас самите. В най-важния миг обаче показахме геройство и религия и успяхме да извоюваме оставането си в Първа лига.
– Кое бе в основата на това толкоз трагично за нас оцеляване?
– Най-вече фактът, че най-после на сезона имахме нужния опит, нужното самочувствие. Също по този начин до последния мач нямаше безусловно никакво напрежение от страна на президент и управление. Всички до дъно имаха вяра в нас, подкрепяха ни и ни повтаряха, че имаме сили да се оцелеем.
– Колко по-различно е в този момент спрямо предходната година?
– Както загатнах, в този момент към този момент всички имаме по 30-ина мача зад тила си в Първа лига, както и извоювано оставане в елита. Това е опит, това е самочувствие, което, вижда се добре, сполучливо използваме от началото на сегашния сезон.
– Къде очакваш да завърши Витоша този сезон?
– Смятам, че задачата пред тима умерено може да бъде 7-8 място. Това е изцяло постижимо. Единственото, от което се нуждаем, с цел да ни се получат нещата, е неизменност. Този сезон няма да има нищо общо с предходния.
– Какви са твоите персонални упоритости?
– Мен персонално ми се желае да запиша допустимо най-вече мачове за Витоша и да оказа помощ с каквото мога на тима, с цел да реализира задачата си. А самият аз отсега нататък желая още повече да се развъртвам. Не укривам, че имам високи цели и ми се желае един ден да заиграя в чужбина. Мечтите ми са огромни, тъй че за какво да не осъществя и трансфер в някой гранд.
– Благодаря ти, Пеца! Искрено ти поисквам да реализираш фантазиите си.
– Благодаря и аз!
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ