Честит рожден ден, Петко Славейков!
Петко Славейков е роден във Велико Търново на 17 ноември 1827 година . Син е на занаятчията Рачо Казанджията, като носи семейството Казанджиев до 1842 година, когато съгласно една от версиите той си избира името Славейков, впечатлен от среща със сладкопойната птица. Славейков е татко на 9 деца, от които политиците Иван Славейков и Христо Славейков, публициста Рачо Славейков и поета Пенчо Славейков .
Освобождение на България трансформира радикално всичко в младата страна . 1878 година разделя като бездна епохите преди и след нея. Различават се битът, мисленето, самочувствието на българина като свободен човек, стремежите и идеалите на народа. Много малко са и българите, оставили следа след себе си както по турско време, по този начин и по-късно. Като се замислим за такива хора, в съзнанието ни изникват имена като Стефан Стамболов, Никола Обретенов, Петко Каравелов и Петко Славейков. Тук ще проследим най-интересните събития в живота на последния и неговите значими заслуги.
Учи поредно в Търново, Дряново, Трявна и Преображенския манастир. Самообразова се с доста четене в библиотеките на манастирите към Търново. Голяма роля за неговото образование изиграва запознаването му с „ История славянобългарска “ на Паисий Хилендарски. По-късно учи в Свищов (при Емануил Васкидович), уголемява познанията си по гръцки и се среща с творби от сръбската и западноевропейската литература. Първото му литературно произведение „ Акатист на три светители “ е непокътнато.
Най-дълго просветителят се задържа в Трявна от – 1849 година до 1852 година. Славейков е пионер на българската възрожденска литература и журналистика. Първите му книги са издадени през 1952 година – “Смесена китка ”, “Песнопойка ” и “Басненик ”. Като създател върхът на неговия талант е поемата “Изворът на Белоногата ”, чиято основа е национално поверие . Тя е написана през 1873 година и самата чешма, на която е кръстена поемата, съществува и се намира в покрайнините на днешно Харманли. Петко Славейков е и първият български създател на басни, превежда и приспособява към българската реалност непознати създатели. Малко прочут факт е, че той е създател и на първата непокътната и до наши дни готварска книга.
Възрожденецът е незаместим и със своята издателска активност . Славейков се обрисува като най-известния български публицист по това време в Цариград. Издава повече от 60 книги (български и преводни) и периодика:-->
Вестници: „ Гайда “ (1863 – 1867), „ Македония “ (1866 – 1872)[4], „ Шутош “ (1873 – 1874), „ Костурка “ (1874);
Списания: „ Ружица “ (1871), „ Пчелица “ (1871), „ Читалище “ (1872 – 1873), „ Звънчатий глумчо “ (1872).
Той е измежду ръководителите на църковната битка. По-късно е преподавател в Българската екзархия. През 1873 година основава известната поема „ Изворът на белоногата “.
За публикацията „ Двете касти и управляващи “ (в. „ Македония “) е задържан и упрекнат във връзки с революционния комитет в Букурещ.
След пътешестване до Македония Славейков взе участие в основаването на българска гимназия в Одрин през 1874 година, където се бори с гръцкото въздействие върху българите. По-късно е преподавател в Стара Загора, написа героичен стихотворения (1876). За малко още веднъж е в пандиза след Априлското въстание. След завладяването на Стара Загора от съветските войски през 1877 година е назначен за ръководител на градската администрация. При последвалото опожаряване на града изгубва ръкописите си и събраните 15 000 пословици. През идващите месеци сътрудничи на съветските войски, превежда през Стара планина отряда на военачалник Михаил Скобелев, става очевидец на Шипченската победа и ги съпровожда до Сан Стефано.
И в истинските, и в подражателните си произведения П. Р. Славейков доразвива българския език. Пише исторически патриотични песни и поеми, любовна и пейзажна поезия под въздействие на съветските поети Александър Пушкин, Афанасий Фет и Николай Карамзин. Запазени са елементи от исторически патриотични поеми (написани най-вероятно под въздействие на Паисиевата история) – „ Крумиада “, „ Кралев Марко “, „ Самуилка “).
Славейков е прочут и като учредител на българската литература за деца, създател на учебници, демонстрира се като географ, историк и мемоарист .
Също по този начин е и създател на първата готварска книга .
Той е преводач, лингвист, фолклорист. Издава 2 сборника с национални песни (1860, 1868), възвръща събраните си пословици (17 000 на брой). Издава „ Български притчи и пословици и присъщи думи “, изследва българските традиции, обредната система, демонологията и народопсихологията. Пише под голям брой псевдоними.
През 1875 година Славейков става дописен, а през 1884 г. – почетен член на Българското книжовно сдружение, през днешния ден Българска академия на науките.
Той е измежду водачите на Либералната партия след Освобождението , ръководител на Народното събрание (1880) и министър в няколко кабинета (1880 – 1881, 1884 – 1885).
Честит рожден ден, дядо Петко!
Благодарим ти!
Освобождение на България трансформира радикално всичко в младата страна . 1878 година разделя като бездна епохите преди и след нея. Различават се битът, мисленето, самочувствието на българина като свободен човек, стремежите и идеалите на народа. Много малко са и българите, оставили следа след себе си както по турско време, по този начин и по-късно. Като се замислим за такива хора, в съзнанието ни изникват имена като Стефан Стамболов, Никола Обретенов, Петко Каравелов и Петко Славейков. Тук ще проследим най-интересните събития в живота на последния и неговите значими заслуги.
Учи поредно в Търново, Дряново, Трявна и Преображенския манастир. Самообразова се с доста четене в библиотеките на манастирите към Търново. Голяма роля за неговото образование изиграва запознаването му с „ История славянобългарска “ на Паисий Хилендарски. По-късно учи в Свищов (при Емануил Васкидович), уголемява познанията си по гръцки и се среща с творби от сръбската и западноевропейската литература. Първото му литературно произведение „ Акатист на три светители “ е непокътнато.
Най-дълго просветителят се задържа в Трявна от – 1849 година до 1852 година. Славейков е пионер на българската възрожденска литература и журналистика. Първите му книги са издадени през 1952 година – “Смесена китка ”, “Песнопойка ” и “Басненик ”. Като създател върхът на неговия талант е поемата “Изворът на Белоногата ”, чиято основа е национално поверие . Тя е написана през 1873 година и самата чешма, на която е кръстена поемата, съществува и се намира в покрайнините на днешно Харманли. Петко Славейков е и първият български създател на басни, превежда и приспособява към българската реалност непознати създатели. Малко прочут факт е, че той е създател и на първата непокътната и до наши дни готварска книга.
Възрожденецът е незаместим и със своята издателска активност . Славейков се обрисува като най-известния български публицист по това време в Цариград. Издава повече от 60 книги (български и преводни) и периодика:-->
Вестници: „ Гайда “ (1863 – 1867), „ Македония “ (1866 – 1872)[4], „ Шутош “ (1873 – 1874), „ Костурка “ (1874);
Списания: „ Ружица “ (1871), „ Пчелица “ (1871), „ Читалище “ (1872 – 1873), „ Звънчатий глумчо “ (1872).
Той е измежду ръководителите на църковната битка. По-късно е преподавател в Българската екзархия. През 1873 година основава известната поема „ Изворът на белоногата “.
За публикацията „ Двете касти и управляващи “ (в. „ Македония “) е задържан и упрекнат във връзки с революционния комитет в Букурещ.
След пътешестване до Македония Славейков взе участие в основаването на българска гимназия в Одрин през 1874 година, където се бори с гръцкото въздействие върху българите. По-късно е преподавател в Стара Загора, написа героичен стихотворения (1876). За малко още веднъж е в пандиза след Априлското въстание. След завладяването на Стара Загора от съветските войски през 1877 година е назначен за ръководител на градската администрация. При последвалото опожаряване на града изгубва ръкописите си и събраните 15 000 пословици. През идващите месеци сътрудничи на съветските войски, превежда през Стара планина отряда на военачалник Михаил Скобелев, става очевидец на Шипченската победа и ги съпровожда до Сан Стефано.
И в истинските, и в подражателните си произведения П. Р. Славейков доразвива българския език. Пише исторически патриотични песни и поеми, любовна и пейзажна поезия под въздействие на съветските поети Александър Пушкин, Афанасий Фет и Николай Карамзин. Запазени са елементи от исторически патриотични поеми (написани най-вероятно под въздействие на Паисиевата история) – „ Крумиада “, „ Кралев Марко “, „ Самуилка “).
Славейков е прочут и като учредител на българската литература за деца, създател на учебници, демонстрира се като географ, историк и мемоарист .
Също по този начин е и създател на първата готварска книга .
Той е преводач, лингвист, фолклорист. Издава 2 сборника с национални песни (1860, 1868), възвръща събраните си пословици (17 000 на брой). Издава „ Български притчи и пословици и присъщи думи “, изследва българските традиции, обредната система, демонологията и народопсихологията. Пише под голям брой псевдоними.
През 1875 година Славейков става дописен, а през 1884 г. – почетен член на Българското книжовно сдружение, през днешния ден Българска академия на науките.
Той е измежду водачите на Либералната партия след Освобождението , ръководител на Народното събрание (1880) и министър в няколко кабинета (1880 – 1881, 1884 – 1885).
Честит рожден ден, дядо Петко!
Благодарим ти!
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ