Петко Маринов говори за “Тема Спорт” във връзка с разпадането

Петко Маринов приказва за “Тема Спорт” по отношение на разпадането на баскетболния Академик (София). 71-годишната легенда изпълняваше ролята на ръководител на УС на студентите, като бе подложен на нея в края на 2019-а. Най-титулуваният състезател и треньор в родната история приказва за случилото се с клуба и бъдещето на спорта.

- Г-н Маринов, за какво се стигна до този край?

- Няма по какъв начин да отговоря на този въпрос. На него би трябвало да отговорят други хора. Само мога да заявя, че всички задания, които ни бяха сложили, с помощта на треньорите и играчите дори някои от тях бяха преизпълнени. Защо се отхвърлиха от нас обаче, не мога да кажа.

- Кой би трябвало да носи тази отговорност? На хартия вие се водехте ръководител на УС все пак…

- Виж, при започване на септември на мен ми бе обявено, че няма да съществуваме повече. Да, аз съм ръководител на УС, само че когато ти каже огромният спонсор, че няма да съществуваш, няма какво да направиш. През лятото се чуваше, че може да има проблеми, само че до началото на септември никой не бе споделил нищо. В момента имаме едно надарено момче, на 16 години е, висок 204 сантиметра, не може да се трансферира в Бургас в учебното заведение, има огромни проблеми. Пак споделям - август мислехме, че става въпрос за клюки, само че в края на месеца към този момент ни оповестиха, че преустановяваме.

- Нямаше ли вид да търсите други спонсори за избавяне на клуба?

- Доколкото знам, е говорено с А1, само че те са отказали. Нали се сещаш по какъв начин се намира спонсор през септември? При тази обстановка с пандемията за доста хора бе комфортно да откажат, тъй че нямахме никакви шансове. Не става въпрос за 50-100 хиляди лв.. Тук приказваме за към 500 хиляди лв. с школата. Не желая да упреквам някого, само че съм доста отчаян, тъй като ни оповестиха за този процес прекомерно късно. Играчите до последно чакаха, за което им благодаря. Неслучайно в този момент Георги Давидов е без работа, Даниел Клечков съумя да се уреди във Варна, а множеството играчи въпреки всичко успяхме да им помогнем да си намерят тимове.

- Защо се оказа, че Академик (София) е непотребен в българския баскетбол?

- Академик в никакъв случай не може да бъде непотребен, само че ни направиха подобен. Хора от компанията на Лукойл би трябвало да кажат. Явно са отказали и смятат, че в бъдещето не може да се финансира. Смея да кажа, че идната генерация български баскетболисти, в случай че въобще успеем да спасим баскетбола, са тези момчета. Разбира се, има гении в другите тимове, не се вършим на най-великите, само че ние в действителност работихме доста добре, прелестна база и това е най-жалкото.

- Георги Глушков сподели, че това е огромен удар и черно петно…

- Да, по този начин е. И е извънреден образец какво се случва в спорта в България. В последните 10-15 години разчитаме на благоволението на хора, само че по този начин е и в други спортове. Цялата картинка е такава и ние сме отражение.

- Модел “бащица” във футбола се разяснява много интензивно напоследък. Грешка ли е той?

- Не. Ние имахме бащица, само че когато го няма, става още по-зле. Левски влезе в групите на Шампионска лига с Мъри и Наско, когато имаше бащица. Чувам, че този модел не бил прекрасен, само че не съм склонен. ЦСКА сега има модел бащица и нещата са добре.

- Въпросът опира до бащицата?

- Точно по този начин. До неговото равнище, нрав и схващане за спорта. Вижаш и други образци - Лудогорец, Локомотив (Пловдив), Славия. При тях “бащица” работи, значи опира точно до това кой е и какъв е.

- Назад във времето сме видели и минали през доста. Може ли в близко бъдеще Академик още веднъж да е част от баскетболната ни общност?

- Това ще една фантазия, само че ми се коства, че от фантазия се трансформира в фантазия. Нали се сещаш какво стана с ЦСКА? Сещаш ли се Нефтомихик при дамите, на който имах достойнството да бъда треньор, за 7 години станахме 5 пъти първенци, играхме крайна четворка в Истанбул, към този момент го няма и все едно в никакъв случай не го е имало. Много мъчно се възвръща нещо счупено. Не е невероятно, само че трябват хора и най-вероятно бащица. Казах ти - Левски имаха бащица и стигнаха до групите на ШЛ. ЦСКА имат бащица и нямат проблеми да играят и побеждават, което към този момент зависи от треньор и играчи.

- На фона на протичащото се какво е мнението ви за бъдещето на баскетбола?

- Ако ме беше питал преди няколко месеца, щях да ти отговоря по различен метод. Тези момчета като се изключи че упражняваха съществено, играеха и доста съществено. Да, в този момент отиват в други тимове, само че там ще би трябвало да чакат. А в спорта не ти ли се даде късмет, не става. Аз в 11-и клас играх цялостен мач полуфинал за КЕШ. Ако изгубят още една-две години на пейката, ще стане като с Пини Гершон в Израел. Той имаше упражнение с младите еврейски играчи, упражняваха ръкопляскане на американските баскетболисти.

- Това ги чака…

- Това ги чака. За мен планът Академик в действителност бе неповторим. След толкоз доста трофеи, потвърден тим и в Европа, можехме да си позволим и да произвеждаме. Това стана, само че за огромно страдание, завърши.

- Кои мемоари са ви по-скъпи - тези от 2003-а или тези от последните две години?

- Виж, 2003-а постигнахме доста огромен триумф, тъй като от дълго време не бяхме печелили европейска купа, въпреки и Южната конфедерация на ФИБА. Победихме Тюрк Телеком и Арис (Солун) тогава, а не както в този момент - Кавардаци и Партизан (Тирана). Много влиятелно бе, след това имахме късмет и за финалната четворка на главния шампионат, само че тогава имаше и други ползи на ФИБА, които се намесиха. А последните три години са ми едни от най-щастливите, тъй като пред очите ми двама треньори израснаха - Давидов и Дани Клечков, а момчетата растяха като играчи. Аз съм видял и победи, и загуби, само че производството е доста по-различно.

- Какво смятате да вършиме в този момент, към този момент на 71 години?

- Разбит съм. Добре, че се занимавам с внука. Смятам, че още няколко години можех да оказвам помощ, тъй като направихме доста добър колектив с Давидов, Клечков и доктор Белев. Благодаря на тези момчета, отнасяха се с огромно почитание, в никакъв случай не съм злоупотребявал с него и съм бил оправдателен. Мъчно ми е за Давидов, тъй като той се отдаде напълно на баскетбола, а сега е незает. С огромно предпочитание бих траял да оказвам помощ, само че надали някой ще ме търси. Аз не съм финансов товар, в никакъв случай не съм бил подобен, само че се колебая да имат предпочитание. След 58 години животът ми към този момент е различен. Желая триумф на всички клубове, нека не им се случва това, което ни сполетя нас.

Хари Латифян, “Тема Спорт”
Снимки: Иван Йочев, Sportal.bg