Българинът, който даде „очи“ на света в небето и морето
Петко Динев е името на един българин, дал на света неповторима технология, позволяваща да се проследят всички значими процеси в Космоса, под водата и на всички места към нас. Специалните камери, които са създание на българския инженер, летят с галактически ракети, на военни самолети и се гмуркат с нуклеарни подводници.
Зад този триумф стоят десетки години непримиримост и доста работа, „ изстреляла “ българския академик от родния Казанлък до НАСА. Петко Динев е роден в Казанлък през 1960 година, а негов класен началник в математическата гимназия в града е бил Теодосий Теодосиев, индивидът, който години по-късно ще бъде наименуван „ златния ” преподавател на България.
Петко и до през днешния ден си спомня за него като за другия преподавател – до момента в който другите просто чели учебника, Теодосиев карал учениците си да мислят. И евентуално с помощта на този метод бъдещият инженер в НАСА и съучениците му печелят премия след премия на национални и интернационалните олимпиади, преодоляват изпити и печелят състезания. Петко Динев приключва физика в Софийския университет, а след измененията, когато със брачната половинка му са към този момент асистенти в Техническия университет, вземат решение да потърсят развиването си в чужбина.
И по този начин в края на 1991 година отпътуват за Флорида. Там физикът стартира работа в НАСА и взе участие в създаването на първата в света High Definition камера с резолюция 1920 на 1080 пиксела и 60 фрагмента в секунда.
„ НАСА искаше тази камера да се качи на совалката, с цел да може да се прави видео и също по този начин да бъде употребена за измервания, да се записва по какъв начин работят космонавтите и също по този начин да записва дали всичко е наред ”, изяснява инж. Динев.
През 1994 година най-малкият ултразвуков уред е бил с размера на ледник. От НАСА имали концепцията да качат един подобен уред на совалката, с цел да видят по какъв начин работи човешкият организъм в галактически условия.
„ И по тази причина моята дисертация беше да направя дребен преносим ултразвуков уред, с който да можем да изследваме интензивността на човешкия мозък. Апарата го направих, съумях да го събера
в едно дипломатическо куфарче
– спомня си инж. Динев, който по това време прави докторантура в университета в Атлантик.
В края на 1996 година той получава научната степен „ лекар ”, а специфичен посетител на неговото дипломиране е учителят му Теодосий Теодосиев.
През втората половина на 90-те години стартират съкращения в НАСА. Закриват се планове и научни звена, само че българският академик вижда в това късмет да сбъдне фантазията си. През 2001 година основава своя компания.
Превръща гаража си в лаборатория, където създава „ Фрейм грабър ” – устройство, което записва сигнала от видеокамера в преносим компютър и го трансформира във видеофайлове. Петко Динев цялостен живот е желал да прави камери и стартира да ги прави. През 2003 година пуска първата своя камера.
Камерите, които той конструира, са с нараснала издръжливост, резистентност на трептения, работещи при минусови и високи температури. Интерес към тях демонстрират
компании от военната и аерокосмическата промишленост
През 2004 година камерите на инж. Динев са определени за летателни платформи. Това са всевъзможен тип дронове, самолети, хеликоптери, летящи платформи от различен тип, които не са стандартни.
Използват се и за надзор на качеството в фабрики по целия свят. Камерите се създават от българи в неговия американски офис в Бока Ратон, Флорида.
НАСА също е заинтригувана и тества камерите в лабораториите си за галактически проучвания. Оказва се, че са подобаващи за работа в ниска и висока орбита към Земята.
„ Това заинтригува доста и военните. И може би няколко месеца по-късно бяхме поканени да участваме в конкурс за създаване на нова камера за американските нуклеарни подводници. През 2008 година спечелихме състезанието и завършихме тази камера, тъй че от 2008 година огромна част от американските подводници носят, да не кажа всички, само че огромна част носят нашите камери на перископа си. ”
Камери, създадени от инж. Динев, се употребяват в медицински лаборатории и операционни зали по целия свят. Над хиляда от тях наблюдават трафика в съветската столица Москва. Монтирани са върху високоскоростни влакове в Китай, с цел да улавят проблеми по железопътната инфраструктура.
От 2014 година всяка ракета, изстреляна от „ Юнайтед Лаунч Алайънс ”, е оборудвана с сред 14 и 22 български камери. Досега 500 спътника са следили и снимали с тях Земята от Космоса. Израелският галактически уред Beresheet, който преди дни опита да кацне на Луната, към този момент изпрати изображения на лунната повърхнина с камерите на Динев.
Българските камери навлизат и в шоубизнеса
– от увеселителните паркове на „ Дисни “ до холивудските суперпродукции. Използват се нормално когато би трябвало да се снимат специфични резултати.
Инж. Петко Динев е измежду българските учени, постигнали международен триумф. Изминал е дълъг път от родния си град Казанлък до сбъднатите фантазии в Космоса. А почивката не влиза в проектите му.
Инфо: BG-VOICE
