Юристът Димитър Стоянов: Румен Радев е петият крак в четирикрака коалиция
„ Петият крайник “ в „ четирикраката “ е президентът Румен Радев. Това написа в собствен разбор за уеб страницата " Трибюн " юристът Димитър Стоянов.
На 13 декември 2021 година за първи път от половин година, след три извършени парламентарни избори и след невиждано дълъг по продължителността на своя мандат длъжностен кабинет, страна най-сетне получи постоянно определени министър-председател и препоръчани от него конструкция и състав на Министерски съвет. На фона на въпреки всичко относително монолитните управнически обединения, които се оформиха през предходните години, образуваната към кабинета „ Петков “ се отличи с извънредно разнообразие в своята поддръжка – от заместител министър-председатели в кабинета на Жан Виденов до телевизионни сценаристи с опит в образуване на полуконституционни референдуми.
свързани новини32994на 13.12.2021
Четирите политически сили, сглобили това болшинство, даже не са партии в класическия смисъл на думата, а съставляват обединения (като изключим „ ИТН “), което значи, че процесът по взимане на решения първо ще е на равнище управническа сред Политическа партия, Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ и Демократична България, а по-късно ще бъде пренесен на по-ниско съдружно равнище, където да вземем за пример „ Да, България “ може да има по-различно мнение от ДСБ. Това единствено по себе си прави структурата на ръководството много тежка в процеса по взимане на решения и автоматизирано минира монолитната политическа воля на едно болшинство – там всяко нещо би било обект на извънреден компромис и евентуално надълбоко осакатено по своя политически обсег. Особено мощно това си проличава и по управническата стратегия – в частта „ Правосъдие “ да вземем за пример единствените сигурни ограничения са закриването на профилирания углавен съд и политическа декларация с искане за оставката на основния прокурор Иван Гешев. Всичко друго са разбори, разисквания, задълбочени разбори и още разисквания.
Но присъединяване на четири разнообразни, мъчно съвместими и идеологически разнообразни политически сили в ръководещата не изчерпва нейния личен състав. В този смисъл четворната може да бъде избрана като петорна. Петият детайл на пръв взор няма директен глас в процеса по взимане на решения, образуване на парламентарни болшинства, не участва на съдружните препоръки, не взе участие директно в ежедневния живот на обединението. Но той има лостовете за солидно въздействие – по едно и също време политически и оперативни. „ Петият крайник “ в „ четирикраката “ е президентът Румен Радев.
Политическата биография на Румен Радев по време на първия му президентски мандат мина в цялостна и безкомпромисна борба с всички вероятни институции отвън неговата – законодателната власт в лицето на Народното събрание, която той обявяваше за изчерпана и зовеше за разформироване на парламента; изпълнителната власт на кабинета „ Борисов “-3, с който Радев водеше същинска война; правосъдната власт в лицето на Висшия правосъден съвет, Върховния административен съд и изключително основния прокурор. Президентът политизира отлагателното несъгласие и обръщенията към нацията. Всяка една самодейност на законодателната и изпълнителната власт бе посрещана с рецензия и съмнение от негова страна, а по време на летните митинги през 2020 година държанието на Румен Радев мина оттатък границите на Конституцията.
С избирането на кабинета „ Петков “ Румен Радев напълно трансформира своето отношение към властта и се трансформира от фелдфебел в окопите на позиционната война против всички останали управляващи, в може би скритият фелдмаршал на новото ръководство. От една страна президентът упражнява (на този етап) голямо политическо въздействие върху едни политически неопитни лица, които го преглеждат като собствен наставник. Няма да е неверно да се каже, че той даде старта на същинската политическа кариера на Кирил Петков (с противоконституционен указ) и Асен Василев, които до оня миг бяха окончателно изгубени из дебрите на „ Да, България “ на Христо Иванов. Половин година по-късно единият (вече единствено български гражданин) е постоянно определен министър-председател, а другият постоянно определен вицепремиер и министър на финансите. Нещо, което нямаше да се случи без дейното присъединяване на Румен Радев. Политическата взаимовръзка тук обосновава необятни благоприятни условия за въздействие от страна на президентството по отношение на Министерския съвет и парламентарното болшинство и прокарването на тези начинания, които са мечтани от самия президент.
Второто равнище на въздействие минава по оперативна линия. В състава на Министерския съвет има министри, които бяха „ наследени “ от служебното държавно управление – Николай Денков, Бойко Рашков и Стефан Янев. Двама от тях са основни – Бойко Рашков в качеството му на министър на вътрешните работи и Стефан Янев в качеството му на министър на защитата. Тук би трябвало да прибавим и заменените управления на службите за сигурност. В резултат на това може да се каже, че към Румен Радев има образуван едносъставен силов административен блок с големи благоприятни условия да оказва въздействие. Няма да е неверно да се направи и един исторически паралел с държавното управление на Тройната и въздействието, което службите за сигурност биха могли да имат в оперативната политика – тогава министър председателят Станишев трансферира ДАНС на директно послушание на министър-председателя и я взе от Министерство на вътрешните работи на Румен Петков точно поради вътрешнополитическа война и опцията на организацията да нанесе големи вреди на министър-председателя. В този смисъл и службите за сигурност, и Министерство на вътрешните работи могат да бъдат употребявани като стабилен инструмент на въздействие върху държавното управление, с цел да следва то избрана политическа линия. И да се употребява за напън от страна на президента върху държавното управление.
Позиционирането на Румен Радев в четворната управническа допуска развиването на два вероятни разновидността – от една страна самото държавно управление да продължи да съществува в неговата сянка и да работи като аватар на неговите политически визии, а от друга да стартира постепенната равноправност на харвардските братя и техния тим от вездесъщия им политически кръстник. Евентуалното начало на втория развой ще има две ясни индикации – смяната на реториката на Румен Радев по отношение на кабинета на Кирил Петков и потреблението на президентското несъгласие за прекъсване на значими за ръководещото болшинство законопроекти, които не влизат в президентското схващане за ръководство. В България има дългогодишно завещание на война сред институциите, която в не дребна част от случаите е била подклаждана от въздействието, реториката и дейностите на президента. В този смисъл не е изключен сюжет на нова такава, която да стартира сред президент, ръководещо болшинство и кабинет, в случай че възможният развой на равноправност на кабинета „ Петков “ лиши Румен Радев от неговите лостове за въздействие.
На 13 декември 2021 година за първи път от половин година, след три извършени парламентарни избори и след невиждано дълъг по продължителността на своя мандат длъжностен кабинет, страна най-сетне получи постоянно определени министър-председател и препоръчани от него конструкция и състав на Министерски съвет. На фона на въпреки всичко относително монолитните управнически обединения, които се оформиха през предходните години, образуваната към кабинета „ Петков “ се отличи с извънредно разнообразие в своята поддръжка – от заместител министър-председатели в кабинета на Жан Виденов до телевизионни сценаристи с опит в образуване на полуконституционни референдуми.
свързани новини32994на 13.12.2021
Четирите политически сили, сглобили това болшинство, даже не са партии в класическия смисъл на думата, а съставляват обединения (като изключим „ ИТН “), което значи, че процесът по взимане на решения първо ще е на равнище управническа сред Политическа партия, Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ и Демократична България, а по-късно ще бъде пренесен на по-ниско съдружно равнище, където да вземем за пример „ Да, България “ може да има по-различно мнение от ДСБ. Това единствено по себе си прави структурата на ръководството много тежка в процеса по взимане на решения и автоматизирано минира монолитната политическа воля на едно болшинство – там всяко нещо би било обект на извънреден компромис и евентуално надълбоко осакатено по своя политически обсег. Особено мощно това си проличава и по управническата стратегия – в частта „ Правосъдие “ да вземем за пример единствените сигурни ограничения са закриването на профилирания углавен съд и политическа декларация с искане за оставката на основния прокурор Иван Гешев. Всичко друго са разбори, разисквания, задълбочени разбори и още разисквания.
Но присъединяване на четири разнообразни, мъчно съвместими и идеологически разнообразни политически сили в ръководещата не изчерпва нейния личен състав. В този смисъл четворната може да бъде избрана като петорна. Петият детайл на пръв взор няма директен глас в процеса по взимане на решения, образуване на парламентарни болшинства, не участва на съдружните препоръки, не взе участие директно в ежедневния живот на обединението. Но той има лостовете за солидно въздействие – по едно и също време политически и оперативни. „ Петият крайник “ в „ четирикраката “ е президентът Румен Радев.
Политическата биография на Румен Радев по време на първия му президентски мандат мина в цялостна и безкомпромисна борба с всички вероятни институции отвън неговата – законодателната власт в лицето на Народното събрание, която той обявяваше за изчерпана и зовеше за разформироване на парламента; изпълнителната власт на кабинета „ Борисов “-3, с който Радев водеше същинска война; правосъдната власт в лицето на Висшия правосъден съвет, Върховния административен съд и изключително основния прокурор. Президентът политизира отлагателното несъгласие и обръщенията към нацията. Всяка една самодейност на законодателната и изпълнителната власт бе посрещана с рецензия и съмнение от негова страна, а по време на летните митинги през 2020 година държанието на Румен Радев мина оттатък границите на Конституцията.
С избирането на кабинета „ Петков “ Румен Радев напълно трансформира своето отношение към властта и се трансформира от фелдфебел в окопите на позиционната война против всички останали управляващи, в може би скритият фелдмаршал на новото ръководство. От една страна президентът упражнява (на този етап) голямо политическо въздействие върху едни политически неопитни лица, които го преглеждат като собствен наставник. Няма да е неверно да се каже, че той даде старта на същинската политическа кариера на Кирил Петков (с противоконституционен указ) и Асен Василев, които до оня миг бяха окончателно изгубени из дебрите на „ Да, България “ на Христо Иванов. Половин година по-късно единият (вече единствено български гражданин) е постоянно определен министър-председател, а другият постоянно определен вицепремиер и министър на финансите. Нещо, което нямаше да се случи без дейното присъединяване на Румен Радев. Политическата взаимовръзка тук обосновава необятни благоприятни условия за въздействие от страна на президентството по отношение на Министерския съвет и парламентарното болшинство и прокарването на тези начинания, които са мечтани от самия президент.
Второто равнище на въздействие минава по оперативна линия. В състава на Министерския съвет има министри, които бяха „ наследени “ от служебното държавно управление – Николай Денков, Бойко Рашков и Стефан Янев. Двама от тях са основни – Бойко Рашков в качеството му на министър на вътрешните работи и Стефан Янев в качеството му на министър на защитата. Тук би трябвало да прибавим и заменените управления на службите за сигурност. В резултат на това може да се каже, че към Румен Радев има образуван едносъставен силов административен блок с големи благоприятни условия да оказва въздействие. Няма да е неверно да се направи и един исторически паралел с държавното управление на Тройната и въздействието, което службите за сигурност биха могли да имат в оперативната политика – тогава министър председателят Станишев трансферира ДАНС на директно послушание на министър-председателя и я взе от Министерство на вътрешните работи на Румен Петков точно поради вътрешнополитическа война и опцията на организацията да нанесе големи вреди на министър-председателя. В този смисъл и службите за сигурност, и Министерство на вътрешните работи могат да бъдат употребявани като стабилен инструмент на въздействие върху държавното управление, с цел да следва то избрана политическа линия. И да се употребява за напън от страна на президента върху държавното управление.
Позиционирането на Румен Радев в четворната управническа допуска развиването на два вероятни разновидността – от една страна самото държавно управление да продължи да съществува в неговата сянка и да работи като аватар на неговите политически визии, а от друга да стартира постепенната равноправност на харвардските братя и техния тим от вездесъщия им политически кръстник. Евентуалното начало на втория развой ще има две ясни индикации – смяната на реториката на Румен Радев по отношение на кабинета на Кирил Петков и потреблението на президентското несъгласие за прекъсване на значими за ръководещото болшинство законопроекти, които не влизат в президентското схващане за ръководство. В България има дългогодишно завещание на война сред институциите, която в не дребна част от случаите е била подклаждана от въздействието, реториката и дейностите на президента. В този смисъл не е изключен сюжет на нова такава, която да стартира сред президент, ръководещо болшинство и кабинет, в случай че възможният развой на равноправност на кабинета „ Петков “ лиши Румен Радев от неговите лостове за въздействие.
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ