Петима души, сред които четири деца, загубиха живота си при

Петима души, измежду които четири деца, изгубиха живота си при тежки пътнотранспортни катастрофи единствено в границите на два дни, което още веднъж повдига въпроса за неналичието на съответни държавни ограничения. Мария Брестничка от Националната мрежа за децата разяснява в телевизионния ефир на NOVA стряскащата статистика, съгласно която всяка година в България умира приблизително по един цялостен учебен клас. Тя посочи нуждата от самодейни политики и ефикасни наказания, вместо да се реагира само след следващата покруса.

Реакции единствено след нещастия
Общественото внимание към сигурността на пътя се изостря само след тежки произшествия, считат експертите.

" Всеки път, когато приказваме за сигурността по пътищата, това се случва след тежък случай. Защо би трябвало да умират хора и деца, с цел да отворим още веднъж тематиката за пътната сигурност? ", пита Брестничка.

Тя акцентира, че статистическите данни са притеснителни и страната би трябвало да мисли за съответни ограничения и политики, които действително да предотвратяват съдбовните случаи, а освен да установяват вредите и жертвите.

Липса на народен приоритет
Според специалиста проблемите с сигурността на малолетните и малолетните са част от по-широка отрицателна наклонност у нас. Детските въпроси постоянно остават единствено на хартия, до момента в който обществото не бъде разтърсено от следващия смъртен случай.

" Имаме потребност от драматичен случай, с цел да стане тематиката настояща. След това децата още веднъж престават да бъдат действителен приоритет, с изключение на на хартия. Единственият метод този циничен кръг да бъде пресечен е жителите ясно да изискат смяна ", безапелационна е Брестничка.

За да се спре черната статистика, страната би трябвало да сложи детската сигурност като експлицитна цел. Това включва възстановяване на инфраструктурата, създаване на защитни уреди, по-строг надзор, съответни скоростни ограничавания и ефикасни санкции за нарушителите.

Нужда от виновна институция
Националната мрежа за децата към този момент две десетилетия упорства за основаването на поредни държавни политики. Организацията счита, че България се нуждае от една съответна институция, която да носи цялостна отговорност за всичко обвързвано с децата – от пътната сигурност и опазването на здравето до предварителната защита на насилието.

" Не сме спрели да повтаряме, че децата би трябвало да бъдат приоритет освен в декларациите, а и в действителните управнически решения ", добавя специалистът в своя коментар.