Президентът поема властта до дни, преди това се назначава нова ЦИК
Пети май ще е много претрупан ден за президента Румен Радев. Сутринта той ще връчи мандата за сформиране на държавно управление на третата по величина парламентарна група Българска социалистическа партия, а следобяд ще организира обществени съвещания с парламентарно показаните партии за определянето на претендентите за новия състав на Централната изборна комисия (ЦИК), които би трябвало да назначи според последните промени в Изборния кодекс.
Интрига с мандата на третата партия няма да има. В събота националният съвет на социалистите взе решение да не прави опит за съставяне на държавно управление, тъй че приемането и връщането на мандата незабавно ще е просто условност. След това от президента ще зависи по кое време ще издаде указа за разформироване на Народното събрание и да насрочи датата за предварителните парламентарни избори, което съгласно конституцията би трябвало да стане с един акт, както и да назначи служебно държавно управление. Той обаче не може да бави прекомерно дълго процеса по две аргументи. Първо, рискува датата на вота да отиде към края на юли, когато към този момент ще е почнал сезонът на отпуските и гласоподавателите ще са на отмора, и второ, ще му е мъчно да откри безапелационна за множеството хора причина, тъй че да не понесе политически вреди.
Ако се съди по авансово оповестения дневен ред за работата на Народното събрание, най-вероятно това ще стане в петък, тъй като до тогава управлението на Народното събрание възнамерява да разисква законопроекти.
Това значи, че най-вероятно това Народно заседание ще бъде необуздано от началото на идната седмица, надлежно от този момент ще бъде назначено служебно държавно управление. В този вид изборите ще би трябвало да се проведат най-късно на 11-ти юли.
Интригата с ЦИК
Интрига обаче може да се заформи към избора на новия състав на ЦИК. Според признатите предишния четвъртък промени в Изборния кодекс нейният състав ще бъде понижен от 20 на 15 души, а при образуването ѝ в нея няма да вземат участие представители на партиите, които имат депутати в Екологичен потенциал, само че нямат в българския, както беше до момента. Освен това се промени и методът, по който те ще бъдат избирани. Досега ръководителят на изборния орган, заместниците му и секретарят се избираха от Народното събрание, а членовете се назначаваха от президента. С новите промени в Изборния кодекс назначението на целия състав на ЦИК се трансферира към президента, който би трябвало да ги назначи с декрет по предложение на парламентарно показаните политически сили и по препоръчана от него процедура. При гласуването на текста в правната комисия председателката на Народното събрание Ива Митева от " ИТН " изясни, че тази смяна се постанова поради съкратеното време на работа на Народното събрание поради предварителните парламентарни избори. Преди за избора на управление на ЦИК от Народното събрание първо се одобряваха правила, след което се предлагаха претенденти, които се изслушваха от правната комисия, и след това гласоподаваха в пленарната зала като процедурата отнемаше повече от месец.
Според публикуваното от президентската институция систематизиране на местата на парламентарно показаните обединения по метода на най-големия излишък най-вече места ще имат ГЕРБ - 4, следват " ИТН " и Българска социалистическа партия с по три, Движение за права и свободи и " Демократична България " по две, и " Изправи се! Мутри вън! с едно. Спазен е правилото, който важеше и за предходната ЦИК - нито една от политическите сили да няма болшинство в изборния орган. За претендентите има избрани условия, които са разказани в Изборния кодекс. Интересен обаче е изборът на управление на ЦИК.
Интрига с мандата на третата партия няма да има. В събота националният съвет на социалистите взе решение да не прави опит за съставяне на държавно управление, тъй че приемането и връщането на мандата незабавно ще е просто условност. След това от президента ще зависи по кое време ще издаде указа за разформироване на Народното събрание и да насрочи датата за предварителните парламентарни избори, което съгласно конституцията би трябвало да стане с един акт, както и да назначи служебно държавно управление. Той обаче не може да бави прекомерно дълго процеса по две аргументи. Първо, рискува датата на вота да отиде към края на юли, когато към този момент ще е почнал сезонът на отпуските и гласоподавателите ще са на отмора, и второ, ще му е мъчно да откри безапелационна за множеството хора причина, тъй че да не понесе политически вреди.
Ако се съди по авансово оповестения дневен ред за работата на Народното събрание, най-вероятно това ще стане в петък, тъй като до тогава управлението на Народното събрание възнамерява да разисква законопроекти.
Това значи, че най-вероятно това Народно заседание ще бъде необуздано от началото на идната седмица, надлежно от този момент ще бъде назначено служебно държавно управление. В този вид изборите ще би трябвало да се проведат най-късно на 11-ти юли.
Интригата с ЦИК
Интрига обаче може да се заформи към избора на новия състав на ЦИК. Според признатите предишния четвъртък промени в Изборния кодекс нейният състав ще бъде понижен от 20 на 15 души, а при образуването ѝ в нея няма да вземат участие представители на партиите, които имат депутати в Екологичен потенциал, само че нямат в българския, както беше до момента. Освен това се промени и методът, по който те ще бъдат избирани. Досега ръководителят на изборния орган, заместниците му и секретарят се избираха от Народното събрание, а членовете се назначаваха от президента. С новите промени в Изборния кодекс назначението на целия състав на ЦИК се трансферира към президента, който би трябвало да ги назначи с декрет по предложение на парламентарно показаните политически сили и по препоръчана от него процедура. При гласуването на текста в правната комисия председателката на Народното събрание Ива Митева от " ИТН " изясни, че тази смяна се постанова поради съкратеното време на работа на Народното събрание поради предварителните парламентарни избори. Преди за избора на управление на ЦИК от Народното събрание първо се одобряваха правила, след което се предлагаха претенденти, които се изслушваха от правната комисия, и след това гласоподаваха в пленарната зала като процедурата отнемаше повече от месец.
Според публикуваното от президентската институция систематизиране на местата на парламентарно показаните обединения по метода на най-големия излишък най-вече места ще имат ГЕРБ - 4, следват " ИТН " и Българска социалистическа партия с по три, Движение за права и свободи и " Демократична България " по две, и " Изправи се! Мутри вън! с едно. Спазен е правилото, който важеше и за предходната ЦИК - нито една от политическите сили да няма болшинство в изборния орган. За претендентите има избрани условия, които са разказани в Изборния кодекс. Интересен обаче е изборът на управление на ЦИК.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ




