Пети март, 8 часа. По една от големите телевизии започва

Пети март, 8 часа. По една от огромните малките екрани стартира първият избирателен спор - фактическото начало на предизборната акция. Участниците са четирима - единствено представители на досегашни парламентарни партии, двама от тях са и министри в настоящото държавно управление. И дебатът, естествено, потича в до болежка познатото русло. Същите изтъркани общи изречения, изкусно заобикалящи най-важните въпроси. Въпреки добре обиграното опълчване си проличава, че участниците са привикнали и се усещат добре един с различен - комфортното съревнование на властващото статукво.

Отвличане на вниманието

Да, по-нататък в телевизионните диспути ще бъдат пуснати и неуместни участници - такива, които не са част от статуквото и дават обещание да го разбият. Ще се надбягват с дефицита на ефирно време в опит да кажат нещо значително и да изложат в целокупност концепциите си. Но надали ще съумеят кой знае какъв брой да повлияят на характера на почналата предизборна акция. Защото другите разполагат с доста повече време и благоприятни условия да задават тона.

Казват, че в предизборната акция партиите би трябвало да се конкурират със своите правила, идеология, дълготрайна визия за бъдещето и проект за деяние, с цел да могат жителите да създадат осведомен избор. Казват в същото време, че пандемията ще попречи на партиите и ще направи акцията по-различна от всички останали. Нищо сходно. Мнозинството от участниците в акцията не са били и не са обвързани с трайни правила и избрана идеология, още по-малко с някаква визия за бъдещето. И нямат какво ново да предложат. Затова и главната им грижа е да отвличат вниманието: от същинските проблеми и неспособността си да се оправят с тях, от това, че самите те са част от проблемите, а не от смяната, от която обществото има крещяща потребност. За тази цел пандемията е в действителност добре пристигнала за тях. А предизборната акция не им е нужна и даже им пречи.

Номерът на ръководещите