)
5-ти ден протест: Зад исканията на работниците стои надежда за по-добри условия на труд
Пети ден продължава блокадата на наземния превоз в София, посредством която служащите желаят по-добри условия на труд и повишение на приходите с 400 лева върху главната работна заплата.
Исканията им породиха разнопосочни мнения и съпоставения с други браншове, чуха се и изказвания за политическа постановка.
Каква е истината обаче, NOVINI.bg видя през погледа на един човек, отдал себе си на развиването на двуетажните автобусни линии, както и модерната визия на електронните табели в рейсове, тролеи и трамваи.
Ето какво сподели той:Аз съм Марио, работя в системата на публичния превоз на София от 2016 година. Подкрепям справедливия обществен митинг, посредством който заетите в бранша желаеме по-добро възнаграждение и естествени условия на труд. Секторът е редовно недофинансиран, липсват средства освен за фонд " Работна заплата ", само че и за възстановяване положението на инфраструктурата в депа и гаражи - някои халета са на над 50 години и не са ремонтирани от края на 80-те години на ХХ век. Водачите пък всекидневно са жертва на неприятни трасета, натоварен трафик, работят по 9-10 часа, някои от тях ръководят остарели транспортни средства, които в една естествена страна от дълго време да са бракувани. Аз работя и като сервизен служащ и постоянно се сблъсквам с проблемите, за които тези, обвиняващи ни в политическа провокация даже и не подозират - остаряла материална база, липса на профилиран инструментариум, липса на аварийни елементи. Често, служащите си купуват сами принадлежности, с които да подсигуряват качеството на осъществявания от тях ремонт. Транспортът е жива система: не е единствено водачи, той включва още техници, монтьори, диспечери, приемчици, механици, складови служащи, раздавачи на ГСМ, нарядчици. Без нито едно от тези звена, системата не може да работи. Възнагражденията, които всекидневно се получават са от 1800 до към 2500-2600 лева за тежък физически труд или работа в натоварен трафик. За да вземе един лидер 4000 лева, той поставя по над 60 часа ексклузивен труд, което на елементарен език значи да работи 28-29 дни от 31 дневен месец. Категорично се диференцирам от каквито и да било политически акции или провокации. Хората, работещи в превоза желаеме естествени условия на труд, както и съответен и прогнозируем растеж на възнагражденията, съгласуван с растежа на разноските за живот.
Евстатиев чудесно схваща, че проблемите се вземат решение едвам когато се слагат по метод, по който не могат да бъдат неглижирани.
Той има вяра, че разсъдъкът в политиците ще надделее и ще бъде направено нужното, служащите да получат желаните нараствания и да стартира дългочаканото възстановяване на изискванията на труд в депата, които са строени през 60-те и 70-те години на ХХ
