Архиерейска света Литургия на 5 Неделя на Великия пост – Преп. Мария Египетска. 1140 години от успението на св. Методий Славянобългарски
Петата Неделя на Великия пост, отдадена на преподобната Мария Египетска, която е дадена за образец на християните като популярен образец на покаянието[1], събра голям брой християни във варненския храм „ Св. Атанасий “, където Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан възглави светата Василиева литургия.
Заедно с него служиха ръководителят на храма ставрофорен иконом Дончо Александров, който е и епархийски консултант, иконом Божидар Янакиев и иконом проф. Теодор Стойчев. Песенно утринното свещенодействие украси сборна група от клиросни артисти под диригентството на Тодор Тодоров, а светата Литургия от хора при благолепния храм.
В края на богослужбата Високопреосвещеният Варненски и Великопреславски митрополит произнесе слово, в което съобщи: „ Сега светата Църква възпоменава преподобна Мария Египетска, чието житие ние с вас добре знаем, тъй като то се чете цялото на пета Неделя на Великия пост и тъй като мнозина от нас неведнъж са чели това житие вкъщи си. Това е доста покъртителен роман за жена, която прекарала своята младост в пристрастености, само че след това, вразумена с глас от Пресвета Богородица, оставила светския живот, отишла в пустинята и там в огромни подвизи достигнала висока святост “.
„ Често се случва да слушаме, че Мария Египетска била развратница, казано на актуален език – продажница. Но това не е по този начин – в житието нищо не се споделя за това. Обратното, разказвайки на стареца Зосима за своята младост, тя загатва, че прекарвала живота си блудно и виждала приятност в това да живее с разнообразни мъже, само че не взимала за това пари, а средствата за битие заработвала от предене. Тоест тя била една от тези млади дами (те и през днешния ден не са малко), които мисля, че щастието в човешкия живот се заключава в това да получат колкото може повече удоволствия: в случай че има някъде паралелно хубав момък, то за какво да не встъпят с него във физическа непосредственост? Така мислят и мнозина младежи: в случай че има красива госпожица, за какво да не легнат с нея в постелята? “, посочи митрополит Йоан.
Архиереят съобщи още, че „ доста постоянно точно с това стартира запознанството на младежите един с различен. Така свободното държание довежда до това, че когато пораснат, тези младежи и девойки желаят да основават семейство, у тях това не се получава, тъй като те са се развратили, тъй като не знаят какво е непорочие и съпружеска честност, тъй като за тях да изневериш на своя брачен партньор или брачна половинка е по този начин елементарно, както е било елементарно до встъпването в брака девойки да блудстват с младежи или младежи с девойки “.
„ Преподобна Мария Египетска оставила поради царството небесно всичко, което имала, всички наслаждения на земния живот. Господ и Пресвета Богородица не ни приканват всички да отидем в пустинята, да се откажем от нашия земен живот, да се откажем от земните удоволствия. Светата Църква ни благославя да живеем в мир, само че да помним, че царството Божие е вътре в нас и че пътят към него за всеки човек е нелек, тъй като минава през самоотречение и смирение, а покаянието за всеки от нас стартира с това, че ние осъзнаваме греховността на своя живот, разбираме, че не всичко е за изгода на индивида, по думите на свети деятел Павел: Всичко ми е разрешено, но не всичко е полезно (1 Кор. 6:12) “.
В умозаключение на словото си архиереят сподели: „ Не всичко, което ни дава околният свят, принася духовна изгода. Пътят на покаянието, който стартира с осъзнаване от индивида на личната му прегрешение, на личната отпадналост, с осъзнаване на това, че методът на живот съгласно пристрастеностите и стихиите на този век не привежда към царството небесно, би трябвало да продължава за нас освен през Великия пост, само че и през целия живот. Великият пост – това е време на интензивно смирение, когато Църквата ни приканва да преосмислим своя живот. Но това не значи, че щом постът свърши, а това ще бъде напълно скоро, ние би трябвало да забравим за покаянието и да се предадем на пристрастеностите, да вкусваме в безкрайно количество всякаква налична за нас храна, да одобряваме алкохолни питиета и да слушаме всякаква музика. Не. Ние би трябвало да внимаваме над себе си. Ние би трябвало да следим за това нашият живот да бъде непорочен, това духовно прояснение, което ние изпитваме в дните на Великия пост, да не ни оставя и тогава, когато постът свърши. Може би точно по тази причина Църквата е открила празнуването на паметта на преподобна Мария Египетска към края на светата Четиридесетница: та ние още един път да се замислим за това какво значи смирение, какво значи изменение на метода на живот и по какъв начин ние с вас би трябвало да се движим по пътя към царството небесно. Амин “.
.
[1] Чифлянов, Благой, протопр. Православна литургика. София: Унив. изд. „ Св. Климент Охридски “, 2008, с. 86.
Изготви: Георги Великов
Заедно с него служиха ръководителят на храма ставрофорен иконом Дончо Александров, който е и епархийски консултант, иконом Божидар Янакиев и иконом проф. Теодор Стойчев. Песенно утринното свещенодействие украси сборна група от клиросни артисти под диригентството на Тодор Тодоров, а светата Литургия от хора при благолепния храм.
В края на богослужбата Високопреосвещеният Варненски и Великопреславски митрополит произнесе слово, в което съобщи: „ Сега светата Църква възпоменава преподобна Мария Египетска, чието житие ние с вас добре знаем, тъй като то се чете цялото на пета Неделя на Великия пост и тъй като мнозина от нас неведнъж са чели това житие вкъщи си. Това е доста покъртителен роман за жена, която прекарала своята младост в пристрастености, само че след това, вразумена с глас от Пресвета Богородица, оставила светския живот, отишла в пустинята и там в огромни подвизи достигнала висока святост “.
„ Често се случва да слушаме, че Мария Египетска била развратница, казано на актуален език – продажница. Но това не е по този начин – в житието нищо не се споделя за това. Обратното, разказвайки на стареца Зосима за своята младост, тя загатва, че прекарвала живота си блудно и виждала приятност в това да живее с разнообразни мъже, само че не взимала за това пари, а средствата за битие заработвала от предене. Тоест тя била една от тези млади дами (те и през днешния ден не са малко), които мисля, че щастието в човешкия живот се заключава в това да получат колкото може повече удоволствия: в случай че има някъде паралелно хубав момък, то за какво да не встъпят с него във физическа непосредственост? Така мислят и мнозина младежи: в случай че има красива госпожица, за какво да не легнат с нея в постелята? “, посочи митрополит Йоан.
Архиереят съобщи още, че „ доста постоянно точно с това стартира запознанството на младежите един с различен. Така свободното държание довежда до това, че когато пораснат, тези младежи и девойки желаят да основават семейство, у тях това не се получава, тъй като те са се развратили, тъй като не знаят какво е непорочие и съпружеска честност, тъй като за тях да изневериш на своя брачен партньор или брачна половинка е по този начин елементарно, както е било елементарно до встъпването в брака девойки да блудстват с младежи или младежи с девойки “.
„ Преподобна Мария Египетска оставила поради царството небесно всичко, което имала, всички наслаждения на земния живот. Господ и Пресвета Богородица не ни приканват всички да отидем в пустинята, да се откажем от нашия земен живот, да се откажем от земните удоволствия. Светата Църква ни благославя да живеем в мир, само че да помним, че царството Божие е вътре в нас и че пътят към него за всеки човек е нелек, тъй като минава през самоотречение и смирение, а покаянието за всеки от нас стартира с това, че ние осъзнаваме греховността на своя живот, разбираме, че не всичко е за изгода на индивида, по думите на свети деятел Павел: Всичко ми е разрешено, но не всичко е полезно (1 Кор. 6:12) “.
В умозаключение на словото си архиереят сподели: „ Не всичко, което ни дава околният свят, принася духовна изгода. Пътят на покаянието, който стартира с осъзнаване от индивида на личната му прегрешение, на личната отпадналост, с осъзнаване на това, че методът на живот съгласно пристрастеностите и стихиите на този век не привежда към царството небесно, би трябвало да продължава за нас освен през Великия пост, само че и през целия живот. Великият пост – това е време на интензивно смирение, когато Църквата ни приканва да преосмислим своя живот. Но това не значи, че щом постът свърши, а това ще бъде напълно скоро, ние би трябвало да забравим за покаянието и да се предадем на пристрастеностите, да вкусваме в безкрайно количество всякаква налична за нас храна, да одобряваме алкохолни питиета и да слушаме всякаква музика. Не. Ние би трябвало да внимаваме над себе си. Ние би трябвало да следим за това нашият живот да бъде непорочен, това духовно прояснение, което ние изпитваме в дните на Великия пост, да не ни оставя и тогава, когато постът свърши. Може би точно по тази причина Църквата е открила празнуването на паметта на преподобна Мария Египетска към края на светата Четиридесетница: та ние още един път да се замислим за това какво значи смирение, какво значи изменение на метода на живот и по какъв начин ние с вас би трябвало да се движим по пътя към царството небесно. Амин “.
.
[1] Чифлянов, Благой, протопр. Православна литургика. София: Унив. изд. „ Св. Климент Охридски “, 2008, с. 86.
Изготви: Георги Великов
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ