Петър Воденски: Лавров да подкани учтиво европосланиците да напуснат Русия
Петър Воденски
Авторът е посланик. Бил е общоприет консул в Истанбул (1990) и дипломат в Анкара (1991-1992), Кишинев (1995-2001) и Никозия (2005-2009).
Един външен министър поканил на среща група европейски посланици, упълномощени в страната, на която той е външен министър. Те отказали.
Според букварни аксиоми на дипломацията, работата на посланиците по принцип е да прокарват ползите на своята страна в страната на акредитация, посредством диалози на друго равнище и в разнообразни сфери - политическа, икономическа, културна, публицисти и прочие, наличие на разнообразни събития, с дискретни оферти по-късно до столицата на изпращане за дейности. Без интервенция във вътрешните работи, другояче ги гонят.
Споменатите нагоре посланици, като не желаят да се срещат с външния министър, и изключително в случай че не им дават достъп до президента (а достъпът до президента нормално е стеснен, даже в елементарни обстановки и без война или " военна интервенция " - например " Пустинна стихия ", " Атила ", СВО), какво вършат Техни Превъзходителства в страната на акредитация, срещат се с опозицията и единствено това ли?!?
Какви нефелници посланици...
А, да не не помни - този министър е Лавров. На мястото на Лавров бих подканил учтиво посланиците да изоставен страната, и техните заместници да се срещат единствено с неговите заместници, а в случай че съм добричък, бих лимитирал достъпа им в Министерство на външните работи (Руското външно министерство) - да се срещат единствено с референтите по дадената страна (референтът, нормално, е аташе - най-ниският дипломатически сан - и над него е началник на секция, след това шеф отдел, след това шеф, след това общоприет шеф, и след това зам.-министри, над които е министърът, такава е йерархията).
