Петър Воденски е работил в МВнР (1978-2020). Бил е генерален

Петър Воденски е работил в Министерство на външните работи (1978-2020). Бил е общоприет консул в Истанбул (1990) и дипломат в Анкара (1991-1992), Кишинев (1995-2001) и Никозия (2005-2009). Два пъти шеф на аналитичната дирекция в Министерство на външните работи, два пъти шеф на Кабинета на министъра на външните работи. Полковник от военното разузнаване. Удостоен със златен почетен знак на Министерство на външните работи и златен почетен знак „ За вярна работа под знамената “ на МО. Член на УС на Българското дипломатическо сдружение. Автор на книгата „ А другояче дипломацията е сериозен поминък “ (2013, ново допълнено издание 2024).

В момента Иран гледа на нас като на съизвършител и цел. Трябва час по-скоро да се измъкнем от това състояние, само че, дублирам, не виждам кой от сегашните ни ръководители би могъл да направи това, споделя Петър Воденски пред " Епицентър. бг ".

Ето акценти от изявлението:

- Тръмп бе предупреждаван от разнообразни направления – в това число от негови близки сътрудници – да не подхваща военни дейности против Иран. Съединени американски щати нямат План " Б ", нямат задоволително ракети за продължителни военни дейности, не могат да обезпечат корабоплаването в Ормузкия пролив

- С времето Тръмп от ден на ден изпуска нещата.

- Тръмп подреди на антуража си и на медиите, ставащото във връзка с Иран да не се назовава „ война “, а „ специфична военна интервенция “? Каква хубост за Путин!

- Урсула и Кая - рядко могат да се срещнат по-неадекватни ръководители на такива постове.

- Вече надали бихме могли да приказваме за „ единна Европа “ и „ единно НАТО “, мина това време.

- Българските ръководители, при пораждане на нужда, на кого да се обадят? На Тръмп? На Путин? Разбирате ли в каква черна, галактическа дупка сме?

- Кой ще дава отговор за това, че предоставихме гражданското си летище в София на американски самолети-цистерни, които зареждат американски самолети, участващи във военни дейности в Близкия Изток?

- Имам възприятието, че хората, които управляват България сега, са като в детска приказка

- Всички си мислят, че са си измили ръцете, и в случай че „ стане нещо “, ще отидат „ по островите “

- Посланик Воденски, обстановката в Близкия изток доста бързо ескалира. Светът наподобява в капан и изправен пред война, по-дълга от предстоящото. Подценени ли бяха рисковете преди нанасянето на първите удари? Вървим ли към Трета международна война?

- Нещата не са по никакъв начин добре. Тръмп бе предупреждаван от разнообразни направления – в това число от негови близки сътрудници – да не подхваща военни дейности против Иран. Дори един върховен американски военачалник си подаде оставката, откакто разбра, че решението за удар е към този момент взето. Твърди се, че Нетаняху е придумал Тръмп. Представяте ли си, ръководителят на Израел е заставил президента на Съединени американски щати да предприеме нещо, за което Съединени американски щати са нямали подготвеност! И в този момент Израел, като видял, че войната с Иран ще се проточи, обмислял да удари с нуклеарно оръжие (има такива информации). На фона на мигновено декларираната подготвеност на ръководителя на Северна Корея да даде на Техеран ракети „ при поискване “, това звучи много апокалиптично. 

Оказва се, че Съединени американски щати нямат даже проект (те го назовават „ пътна карта “), в който да са разписали какви цели си слагат, в какви периоди считат да ги реализиран, има ли План „ Б “ – в случай че първият вид не проработи, и така нататък Сега се оказва, че Съединени американски щати нямат задоволително ракети за продължителни военни дейности, не могат да обезпечат корабоплаването в Ормузкия пролив – който е витално значим за доставяне на света с енергоносители, не могат да приключат войната за броени дни – както се надяваха, и впрочем непредвидени за тях резултати.

Що се отнася до въпроса Ви за Трета международна война – оптимистите споделят, че сме на прага й, а песимистите споделят, че тя към този момент е почнала.

- Военният ни министър Атанас Запрянов призна, че последните събития трансформират оценката на България за спора. В последните десетилетия, прочее, не е имало оценка, която да сочи непосредствена заплаха. Откъде идват заплахите за България и съответни ли бяха реакциите на институциите дотук? Какво, съгласно Вас, би трябвало незабавно да бъде подхванато?

- В последните десетилетия оценките на българските институции сочеха, че има заплаха за България, и тя идва от Москва (има едни отчети на Министерски съвет, проверете ги, в случай че не ми вярвате). Сега ръководителите на страните в Персийския залив, в които има американски бази и които станаха цели на обстрел от Иран, се обаждат на Тръмп и го молят да спре войната с Иран. Същевременно се обаждат и на… Путин, с молба „ да направи нещо “! 

Българските ръководители, при пораждане на нужда, на кого да се обадят? На Тръмп? Той дали ще вдигне телефона? На Путин? Какво да му кажем? Че българският Черноморски бряг е доста значим за Русия и не трябва да бъдат допускани удари на Иран против България, нито да ни дава на Турция? Кой от днешните български ръководители би се обадил на Путин с подобен разбор? 
Разбирате ли в каква черна, галактическа дупка сме? 

Защо до момента слушахме безусловно Рюте, Урсула и Кая Калас, без да кажем „ гък “ за нашите национални ползи на сбирките на НАТО и на Европейски Съюз? На Марк Рюте сме му сърбали попарата преди десетина години, той, поради тесногръдия интерес на страната си, не ни пускаше в Шенген, въпреки да бяхме механически изцяло подготвени. Е, махна се Рюте от поста в Нидерландия, влязохме в Шенген. А Урсула и Кая не искам да ги разясня, рядко могат да се срещнат по-неадекватни ръководители на такива постове.

- Към пребиваването на американските самолети на летище „ София “ се прибави и разрешението за прекосяването през въздушното ни пространство и пребиваването на територията на България на съюзнически и непознати въоръжени сили и средства. То е обещано от военния министър, като е известено Народното събрание. Мишена ли сме, съизвършител ли, дипломат Воденски, след тези решения?

- Знаете ли, имам възприятието, че хората, които управляват България сега, са като в детска приказка. Заспали са преди няколко години, през вчерашния ден са се събудили и в този момент приказват на езика, на който се е говорело преди да са заспали. Без да си дават сметка за времето, което е минало и за измененията в света, които са настъпили. Осъждат ударите на Иран по американските бази в близост, само че не споделят в отговор на какво са тези удари. Казват, че главната опасност идва от Русия, като даже не си дават сметка, че към този момент сме част от войната в Близкия Изток. В момента Иран гледа на нас като на съизвършител и цел. Трябва час по-скоро да се измъкнем от това състояние, само че, дублирам, не виждам кой от сегашните ни ръководители би могъл да направи това.

- Кои опасности за националната ни сигурност бихте извели като първи по значимост? Непосредствен удар, бежанска вълна, галопиращи цени?

- Бих споделил – и трите. Единствената ми вяра се базира на обстоятелството, че екстрасенсите/гледачките споделят, че България ще бъде подмината от този прелом. Но, както споделя народът, „ Бог оказва помощ, само че в кошара не вкарва “, в нашия случай това, съгласно мен, значи, че би трябвало смяна в мисленето на сегашните ни ръководители. Бърза смяна, тъй като не остава доста време.

- Високопоставен чиновник в Техеран съобщи, че Иран няма желание да договаря със Съединени американски щати и е подготвен за дълга война. Кой ще завоюва и кой ще загуби, в случай че войната се проточи?

- Израел и Съединени американски щати започнаха ударите против Иран сега, в който се набелязваха изгледи за реализиране на някакъв резултат в иранско-американските договаряния. Израел побърза да ликвидира висшия началник на Иран, удари девическо учебно заведение и умъртви стотици ученички, умъртви фамилията на аятолаха, в това число внучката му – бебе. Как се чака след цялото това варварско държание някой в Иран да желае да договаря?

В класическата дипломация има една максима: когато преговаряш, не би трябвало да притискаш партньора/врага в ъгъла, а би трябвало да му оставиш вратичка/начин да излезе с достолепие от ситуацията. Какво да чакаме от Иран при ситуацията, в което е подложен? Техеран се бори за своето оцеляване и чакам да употребява за това всички възможни и неприемливи средства.

- Тръмп твърди, че „ иранците карат на изпарения “ и даде обещание подпомагане за танкерите, преминаващи през Ормузкия пролив. Но позициите му като че ли наподобяват разтърсени. Под въпрос ли е политическото му оцеляване?

- За тази година-и-нещо се наслушахме на най-различни приказки от Тръмп. Не изключвам да се стигне до импийчмънт, като се мине пред другите стадии – частични избори в законодателния орган и прочие
А за танкерите през Ормузкия пролив – застрахователите отхвърлят да ги застраховат, а Иран ги разгласи за цели. Трудно ще ни е, на всички нас.

- Европа не е единна в позицията си, само че страни като Испания към този момент бяха осъдени от Тръмп за позицията си и нежеланието да дават военни бази за американските удари. Какъв избор имат по-малки и по-зависими страни? Като България, да вземем за пример.

- С времето Тръмп от ден на ден изпуска нещата. Ще може ли да накаже Испания с търговия и мита? Не имам вяра. Ще може ли да се контракти още веднъж за мита с Европа, тъй като испанските артикули могат да минават от кое място ли не? Не имам вяра. А за шанса на България, дублирам: нужна е бърза смяна.

- Каква е Вашата оценка за европейските реакции?

- Много комплицирани и разностранни. Един ден споделят, че са подготвени да оказват помощ на страните от Залива да се оправят с ударите на Иран, на другия ден отхвърлят. Има даже случаи, когато два и повече източника от едно и също европейско държавно управление излизат с разнообразни позиции. Впрочем, към този момент надали бихме могли да приказваме за „ единна Европа “ и „ единно НАТО “, мина това време.

- Какви са в последна сметка задачите, които преследват Съединени американски щати и Израел с военните удари и има ли разлики сред тях? Къде са ползите на Китай в близкоизточния пъзел?

- Израел от години работи по разнообразни линии против Иран, по разнообразни дълбочинни аргументи, като на повърхността се приказва от десетилетия, че „ Иран до няколко часа, до няколко дни, до няколко седмици ще сътвори нуклеарно оръжие “. Очевидно е агитация за необятните маси. Съединени американски щати също имат съществени аргументи – да слагат под надзор добиването и производството на енергоносители (виждаме да се работи и в други райони по света), а също да основат самобитна „ дъга “ към Русия с оглед по-нататъшни дейности, както и да блокират коридорите на Китай. Китай от своя страна има интерес Съединени американски щати да губят запас, за реализиране на своите цели (много са).

- Реакцията на Москва бе остра – приказва се за цинизма на апелите от страна на Запада иранският народ да вземе нещата в свои ръце, за " мнимата иранска опасност ". В същото време Русия като че ли има дивиденти от протичащото се. Или?

- Русия призоваваше за решение на тези въпроси с дипломация, само че не се получи. Същевременно Русия отхвърля да одобри насилствената промяна извън на управлението на дадена страна, в несъгласие с всички постулати на интернационалното право. А това, че с дейностите си Съединени американски щати подвига цената на енергоносителите, които са доста значимо бюджетно перо за Москва, за Путин е добре пристигнало. Тръмп му направи подобен подарък!

И още нещо, забелязвате ли, че Тръмп подреди на антуража си и на медиите, ставащото във връзка с Иран да не се назовава „ война “, а „ специфична военна интервенция “? Каква хубост за Путин!

- Липсата на постоянно държавно управление и идната предизборна акция вършат ли обстановката у нас още по-нестабилна?

- Бих споделил, че обстановката у нас е плашеща не за друго, а поради липса на отговорност. Кой ще дава отговор за това, че предоставихме гражданското си летище в София на американски самолети-цистерни, които зареждат американски самолети, участващи във военни дейности в Близкия Изток? Кой ще поеме отговорност за това, че позволяваме в настоящия миг прекосяването през България на непознати военни средства? Коя партия? Това служебно държавно управление на кого е? На Президента, който няма думата при определянето на състава му? На Народното събрание? Всички си мислят, че са си измили ръцете, и в случай че „ стане нещо “, ще отидат „ по островите “. От десетилетия българският, а и европейско-атлантическият хайлайф, живее с вярването, че „ неуязвимостта му “ е даденост, че „ нищо няма да му се случи, откакто до момента не се е случило “. Всяко предходно прекосяване на „ алена линия “ не е довело до злополука, значи „ няма ужасно “. Формира се модел „ можем да стигнем и по-далеч “. Хоризонтът е до идващите избори, не се мисли в дълготрайна вероятност. Наистина е плашещо!