Петър Воденски е работил в МВнР (1978-2020). Бил е генерален

Петър Воденски е работил в Министерство на външните работи (1978-2020). Бил е общоприет консул в Истанбул (1990) и дипломат в Анкара (1991-1992), Кишинев (1995-2001) и Никозия (2005-2009). Два пъти шеф на аналитичната дирекция в Министерство на външните работи, два пъти шеф на Кабинета на министъра на външните работи. Полковник от военното разузнаване. Удостоен със златен почетен знак на Министерство на външните работи и златен почетен знак „ За вярна работа под знамената “ на МО. Член на УС на Българското дипломатическо сдружение. Автор на книгата „ А другояче дипломацията е сериозен поминък “.

- Посланик Воденски, неотдавна в текст за Епицентър.бг посочихте, че Тръмп е почнал втория си президентски мандат, когато към този момент е осъзнал загубата на Украйна от Русия. Докато Европейски Съюз и НАТО и през днешния ден са на най-ниското равнище на осъзнаване – това на отказване на действителността. Като анализирате последните събития – проверката на мирния проект, решението на Европейска комисия за потребление на съветските активи в Белгия за подкрепяне на Украйна и други - по какъв начин ще отговорите на въпроса може ли Европейски Съюз да се приближи до действителността или ще остане още дълго в позицията на отрицанието?

- Тръмп нито е първият, нито последният, който е схванал, че Русия побеждава във войната. А това е война не на Русия с Украйна, а на НАТО с Русия – всички страни от НАТО доставяха Киев кой с каквото може за водене на военни дейности. Отначало с „ отбранителни качества “ (каски, бронежилетки, бинокли), а след това оръжия за нахлуване с все по-голям обхват. Съществено значение имат разследващите данни, както и засиленото наличие на „ доброволци “ от НАТО, които инструктират украинците за нанасяне на точни и мъчителни удари по Русия. (Т.нар. доброволци от страни от НАТО са на особена „ респект “ измежду съветските бойци за бързо очистване, тях ги търсят за очистване на първо място).

Все повече хора в Европа, измежду тях и водачи, към този момент схващат, че тази война е освен изгубена, само че тя води Стария континент към загуба на геополитически позиции (доколкото Европа ги имаше досега) и към стопански крах, съпровождан с вълнения, безпорядък, промяна на досегашните „ елити “, които с нелепостта си и липса на експертиза, с недомислените си решения, изиграха голяма роля за този иден крах.

Тръмп си дава сметка, че няма по какъв начин Съединени американски щати да завоюват тази война. Единственият потребен ход е „ ограничение на вредите “ и „ гладко оттегляне “ от цялостния неуспех. Досегашните елити в Европа (вече с някои изключения) няма по какъв начин да одобряват тази загуба, тъй като единственият им метод да останат на власт е войната да продължи с ликвидирането на още повече украинци, а като свършат украинците, ще желаят да изпратят в месомелачката нашите деца и внуци. 

- Решението за съветските активи е невиждано. ЕЦБ отхвърли да спомага на Европейска комисия в организирането на скица за предаване на замразените валутни запаси на Русия като репарационен заем за Украйна. Дмитрий Медведев пък предизвести, че в случай че това се случи, ще бъде признато от Русия за casus belli. Други предизвестяват, че Европа ще загуби всякакво доверие и икономическите последствия ще бъдат съществени. Как ще коментирате Вие това решение? Търси се мотив за ескалация?

- Търси се метод за продължение на оставането на власт на Урсулите (нарицателно-събирателно наименование). Съединени американски щати стопираха финансирането на военните качества на Киев и в този момент единствено продават (не за без пари) на Европа оръжия, които тя да дава на Украйна. Европа няма задоволително пари и търси от кое място да ги вземе. Редица европейски страни отхвърлят да вземат участие във вземането на общ заем за финансиране на Украйна. 
Изземането на съветските активи в Европа наподобяват за Урсула и Кая като „ елементарно решение “, само че това ще има някои „ дребни “ последици – взелите това решение ще бъдат съдени с десетилетия (изплащане на взетото, затвор); доверието в досегашната парична система (евро, долар) ще се срине, а това ще докара до стопански срив в света. А пък Медведев, със свойствената си искреност и непосредствен език, внесе нова нотка на натурализъм, особено за „ Урсулите “ – сподели, че такава стъпка ще е casus belli. Ако съвместим това изявление на Медведев с изявлението предишния ден на Путин в ключ: „ Ако Европа ни нападне, ние ще отговорим, само че не меко като в Украйна, която не ни е зложелател, а като против същински зложелател, и по-късно в дословен смисъл Русия няма да има с кого да договаря “, та, при тези изявления на Путин и Медведев, нека се откри към момента малко-от-малко разсъдък в Европа.

- Имат ли съображение опасенията на редица европейски страни, че в случай че войната с Украйна бъде прекъсната в този момент, Путин ще продължи, нападайки други страни?

- Според мен – не.
Но да се обоснова. Има една българска поговорка, че „ всеки съди по себе си “. Европа (Франция и Федерална Република Германия, а дружно с тях и нашите „ държавници “) излъгахме Москва със споразуменията в Минск. А тези съглашения бяха резултат от напъните на Путин да откри по кротичък път решение за руснаците, останали в Украйна. Тази наша неистина докара до войната в Украйна.

Сега Съединени американски щати и Русия оферират да се изработят детайлни гаранции за сигурност на континента (това е част от проекта на Тръмп), след преустановяване на войната. Европа „ има едно на разум “ (че Москва няма да извършва гаранциите), като съди по личното си държание по отношение на договореностите в Минск, а и освен.

През последните 25-30 години на безметежно владичество в света на „ евроатлантизма “ и хората, които съумяха да се залепят за него в друго качество (държавни постове, държавна работа, грантове и пр.), ние от Европейски Съюз, НАТО, от „ белите страни “, загубихме способността да мислим и да работим по този начин, щото да произведем някакъв от малко малко допустим подготвен артикул. Това важи в цялостна степен и за експертизата, въз основа на която предлагаме на началниците решения.

Експертиза по Русия към този момент няма на никое място у нас – нито в държавните институции, нито в Министерство на външните работи, нито в службите. Може би има единствено в някои доста секретни центрове в Лондон и вероятно във Вашингтон. У нас сигурно няма, тъй като нашите „ водачи “ не вземат решения, те единствено извършват какво им споделят по телефона от ПосолствоТО, като към този момент не съм сигурен дали им го споделя съответната Галя, или е някой AI.

- В изявление за медията ни казахте преди време, че най-хубавото предложение, което Путин прави е първото. Оттам нататък идващите предложения стават по-лоши и по-лоши. Тръмп в този момент сподели същото: че времето на първата му среща със Зеленски в Белия дом е било уместно за съглашение, само че „ те взеха решение да не го вършат и в този момент доста неща са срещу тях “. Пропуска ли Киев и опцията, която се отвори с мирния проект, препоръчан от Тръмп и какви ще са следствията първо за Украйна, след това и за Европа?

- Нали не очаквате да отговоря в жанр „ споделих им нощес на Тръмп и на Путин, и те този път ме послушаха и постъпиха вярно “?
А в този момент съществено. За тези 25 години, откогато Путин пое Русия, той неведнъж сподели, че първото му предложение е най-хубавото за отсрещната страна – това си пролича в редица случаи: в Турция, в Сирия (кюрдите там), на Кавказ, а и по отношение на Киев. През пролетта на 2022 година, на договарянията в Истанбул, бяха реализирани договорености, които бяха в пъти, дублирам, в пъти по-добри за Украйна и Европа, спрямо през днешния ден. Провали ги не различен, а Лондон (БоДжонсън). В началото на годината Тръмп се опита да вразуми Зеленски, само че Зе, като едно глезено дете, го нахока и се наложи Тръмп да го изгони от Белия дом. 

При днешните развития, когато Зеленски още веднъж отхвърля проекта на Тръмп от 28 точки, изискванията за Украйна ще продължат да се утежняват. А за какво Зеленски отхвърля проекта на Тръмп, като употребява изтъркания дипломатически трик да трансформира в него основни договорености от Аляска и след това да упрекна Путин за неуспеха? Може би, би трябвало да питаме Лондон. Впрочем, Зеленски в този момент е в менгеме – американците разкриват корупцията в Киев слой след слой, това ще докара до разкрития и за корупция в Европейски Съюз и Европейска комисия. А в случай че Зеленски отстъпи, ще го унищожават неговите нацисти. А в случай че не одобри проекта, Тръмп ще продължи да го изобличава в корупция. Накрая не е изключено да го унищожават МИ 6, те по този начин постъпват по отношение на изразходваните си към този момент „ активи “. Може би Зеленски би трябвало да потърси амнистия и избавление при Путин? В хотела при Асад?

- Как си обяснявате позицията на Европейски Съюз и НАТО, която като че ли тласка събитията към развиването на огромна война?

- Проблемът не е в Европейски Съюз и НАТО. Проблемът е кадрови. 35 години негативен асортимент на политици и ръководители, единствено на места, на по-ниско равнище, съумяват да се промъкнат относително читави хора, които ядат плесници и отляво, и отдясно, и от горната страна. Но това към този момент завършва, и популярност на Създателя. В Съединени американски щати стартира, в Европа плахо-плахо се промъква смяната, у нас – като в по-глуха провинция – следва, към този момент стартира да се усеща.

- Путин съобщи в изявление за India Today, че „ при всички случаи Русия ще освободи Донбас и Новорусия – военно или по различен метод “. Това ли е противоречивата точка с Украйна, алената линия, която попречва сключването на спокойно съглашение?

- Това е третата фаза, към която Путин бе заставен да пристъпи след Майдана в Киев – да напомня: специалистите тогава (истински специалисти, а не просто русофоби) споделиха, че първата фаза на реакция на Путин ще е решение на правата на рускоговорящите посредством преговори; втората фаза ще е помощ с „ доброволци “ по отношение на съветските републики в Източна Украйна (това беше СВО и преди нея); третата фаза – в случай че първите две не проработят – ще е завладяване на цяла Новорусия, а четвъртата – завладяване на Киев. 
Досега Зеленски под наше, европейско влияние, отхвърли всички оферти на Москва. Така сега стигаме до третата фаза, която ми се коства към този момент неизбежна. Въпросът е не „ дали “ Путин ще вземе Новорусия, а „ по какъв начин “. По боен път, или без непотребни жертви. Дано ние, европейците, проявим здрав разсъдък, а не дебелоглав, като до момента.

- Тръмп, от една страна, натиска Зеленски и Украйна, само че въпреки това, наложи и съществени наказания на Русия, които прочее засегнаха и сдруженията на „ Лукойл “ в България. Само желанието му за Нобелова премия за мир ли се крие зад тези ходове? Впрочем американските оръжия към този момент ги заплаща НАТО, Вашингтон не е податлив да продължи финансирането.

- Смятам, че има някаква неизказана обществено договореност от Аляска по този въпрос. Дали е „ директна “, или е било „ намек “ от Тръмп за „ бизнес “ с Русия в региона на нефта (има го и това в дипломацията и политиката), а след това Путин да му дава „ благоприятни условия “ за подобен бизнес по собствен метод, като в подмяна Тръмп ползва своите обещания да не финансира войната – не знам. Но това някак наднича иззад кулисите. Другото – наказания, остри изказвания срещу Путин и прочие, най-вероятно е игра за пред публиката. То ще си покаже.

- Как виждате ролята на Турция в настоящите геополитически процеси? Печели ли Анкара от политиката на Европейски Съюз, която действително отслабва Европа?

- Анкара към този момент напълно несъмнено си има своя игра в района. Не виждам Брюксел да може да й въздейства на решенията по някакъв метод. Донякъде това важи и за Съединени американски щати. Според турските академично-прагматични (на терен) теории, в света има: определящи геостратегическото състояние държави; след това са огромните страни, които въздействат в даден район и в по-широк аспект; след тях са районните сили; и най-после – дребните страни. Иначе – всички страни сме „ свободни риби “, плаващи с идентични права в геополитическия океан, само че в действителност сме – както се вижда – в разнообразни аквариуми. Ердоган от дълго време се пробва да премине от „ третия аквариум “, (казано фигуративно), във втория.

- Позволете да се обърнем и към позицията на България. Според Вас ние с Тръмп ли сме, или с Брюксел? Какво разчитате зад тезите, които държавното управление стартира?

- При нас трендовете стигат постепенно и с доста дребни изключения в най-новата ни история нормално ни биват налагани извън. Така и не можах да науча младите дипломати в Министерство на външните работи, на които четях лекции по дипломация, че шансът ни е да работим доста, доста крепко, с цел да сме „ на пулса “ на това, което е в главите на огромните играчи, и преди те да са ни наложили силово техните решения, ние да им предложим наши, в които – с изключение на интереса на огромните – да е включен и нашият, български интерес. Но на кого му се работи „ крепко “, като може да отиде на една вечеря в обещано Посолство (САЩ, Англия, Русия, Китай, Турция) и там да му кажат какво да каже довечера и на следващия ден заран по телевизията…

- Като част от „ Коалицията на искащите “ какви опасности стоят пред България, в случай че хоризонтът за спокойно решение се отдалечи?

- Ами тези варианти стояха пред нас още при започване на военните дейности. Едната беше да се ситуираме като медиатор за решение на проблемите по кротичък път (направиха го Анкара, Будапеща, у нас го произнесе обществено президентът Радев). Другата алтернатива, които нашите ръководещи одобриха, е за присъединяване във войната – в началото с отбранителни средства, с приемане и обгрижване на мигранти, с политически и вербални (засега) нападки срещу Путин, с изпращане на нападателни оръжия за Украйна, а поемането по този път неизбежно води към стадия на присъединяване с наша жива мощ. Грешни решения през цялото време, вдишване по неверен път, а това неизбежно води до неверен резултат.

- След срещата си с президента Румен Радев в София външният министър на Унгария Петер Сиярто съобщи следното: „ Формира се съюз от европейски политици, противопоставящи се на войната и всеобщата миграция, а България е основен член “. Това слага редица въпроси – кои ще вземат участие в този съюз, ще се разцепи ли позицията на Европейски Съюз и най-важното – по какъв начин България ще стане основен член?

- Позицията на Европейски Съюз към този момент явно е разцепена. Да се вършим, че не го виждаме, е незряло. Мен персонално доста ми хареса, че външният министър Сиярто пристигна и се срещна САМО с президента Радев. Тогава си споделих – добре, че не съм външнополитически консултант на военния, на външния министър, или на премиера. Страхотен дипломатически знак. Този знак е сравним ненапълно с идването през януари 1989 година на президента Митеран в България и срещата му във френското посолство с български дисиденти, които след това заеха своето място в управлението на страната. На тази среща с Митеран бяха бъдещият президент доктор Ж.Желев, бъдещият вицепрезидент Б.Димитрова, бъдещи зам.-премиери и т.н. 

А след приключването на войната в Украйна чакам Европа да получи напълно нов образ – и по политическо-икономическа форма, и по наличие. Не знам нас в България дали ще ни питат къде да сме, само че не съм оптимист по този въпрос.

- Будапеща споделя, че възобновяване на мира в Европа със средствата на дипломацията би трябвало да е първостепенна задача на Европейски Съюз. На другия полюс е позицията на Лондон. Ключови ли са мненията на Париж и Берлин или те няма да последват политиката на сегашната администрация на Белия дом?

- Много простичко казано: Лондон приготви, с доста старания и разум, това, което става през днешния ден в Украйна. Подготвяше го повече от 30 години, още с идването на Горбачов. Наистина мъдро! Сега ситуацията е: някакви руснаци се бият с някакви други руснаци, обезкървяват се, към този момент повече от едно потомство мъже и от двете страни са елиминирани/ликвидирани/инвалидизирани. Това е от интерес за Лондон – единоборството сред Британската и Руската империи е от епохи. Междувременно, когато това свърши, Лондон към този момент – от години – приготвя нови „ провокации “ пред Русия – на Кавказ (изтърваха Грузия, само че впрегнаха Армения и Азербайджан), в Средна Азия (Казахстан и не само). В случая с Украйна, Лондон през тези години – с „ мека мощ “, с шпионски интервенции, с издигане на корумпирани ръководители и прочие принадлежности, си обезпечи поддръжка от Европейски Съюз и Европейска комисия, от Франция и Федерална Република Германия, от Полша, Румъния и други „ съседи “ (дали англичаните са дали обещание на поляците и румънците „ части “ от Украйна, не знам). Но явно е, че след постигането на мир, сегашните земи на Украйна ще останат една „ черна дупка “ в политически и стопански проект, там ще бъдат внасяни служащи от Индия, Пакистан, Китай, бъркотията ще продължава посредством основания капацитет за интервенция, а това е от интерес за Лондон.
Докога Лондон ще съумява да омайва като сирените на Одисей Европа, в това число България? Ами до момента в който слушаме тези омайни песни, и до момента в който не се смени сегашният хайлайф в европейските страни – а това наближава.

Татяна Джоева,