Петър Воденски е дипломат. Бил е генерален консул в Истанбул

Петър Воденски е посланик. Бил е общоприет консул в Истанбул (1990) и дипломат в Анкара (1991-1992), Кишинев (1995-2001) и Никозия (2005-2009). Два пъти е бил шеф на Кабинета на министъра на външните работи (при Станислав Даскалов и Соломон Паси). Член на Стратегическия съвет към президента.

- Посланик Воденски, тематиката с българското несъгласие върху началото на договарянията Брюксел-Скопие става все по-гореща. Нещо повече – опари държавното управление и премиера Петков. Според обясненията на Слави Трифонов главната причина Има Такъв Народ да се отдръпна от коалиция е точно политиката по отношение на Северна Македония. Очаквахте ли този процес?

- Очаквах такова държание от хората в Има Такъв Народ, в чийто сектор е външната политика, познавам някои от тях, това са хора виновни и познаващи тематиката.

За страдание, не мога да кажа същото за Кирил Петков и външнополитическия му екип. Те от самото начало като че ли работят „ на парче “, в жанр „ тука има, тука нЕма “ (извинявам се за езика, бих могъл да употребявам и определението „ хитрец “), пробват се да основат усещане, че съблюдават българската позиция, закрепена в Декларацията на Народното събрание и на Консултативния съвет за национална сигурност, само че дейностите им са безредни, в юридически аспект са ялови - да вземем за пример, декларират, че Европейска комисия – или президентът Макрон - ще са поръчител за българските условия, само че Европейска комисия не може да подсигурява нищо, подсигурява го решение на Европейски Съюз, т.е. държавните ръководители, като тези условия са закрепени в преговорната рамка, както е в тази ситуация с Косово и преговорната рамка на Сърбия. Пък за Макрон – задоволително е да си напомним Минските съглашения за Украйна, с цел да стане ясно какъв поръчител би бил той.

При такова състояние, предвиждах, че в случай че Кирил Петков и външнополитическият му екип не поправят „ оптиката “ по въпросите със Скопие, хората в Има Такъв Народ няма да позволен национално изменничество и ще възразят с инструментите на политиката, което те и направиха.

- Кирил Петков неведнъж съобщи, че няма смяна в българската позиция за РСМ, че настояваме Скопие да извършва Договора за добросъседство като изискване за повдигане на ветото, само че все пак подозренията оставаха. Защо?

- Защото Кирил Петков едно приказва пред българското общество, а напълно друго – пред непознатите представители, като наивно и, още веднъж се оправдавам за определението – незряло, като младеж в пубертета – счита, че истината ще остане скрита. Той, евентуално, не си дава сметка, че с тези непознати представители се среща и приказва освен той, с тях се срещат и други хора, да вземем за пример други български представители, други чужденци и впрочем.

Ще дам един образец – когато съм бил дипломат на България в чужбина, съм си разрешавал „ да пусна “ дадена почтена информация от локалния фолклор на един-двама непознати посланици на коктейл, и по-късно съм засичал за какъв брой време тя ще се върне при мен. Затова измежду колеги-дипломати споделяме, че дипломатите сме най-големите клюкарки в дадена страна и непрекъснато обменяме един с различен информации и оценки. Така стана и в този момент със случая със Скопие – във външно министерство са провели диалог с непознати представители, които са споделили какво е споделил пред тях българският министър председател за повдигане на ветото пред РСМ, колегата-дипломат, който е участвал като note-taker (водещ мемоари за диалога, постоянно има подобен, той след това изготвя Паметна записка, в която е задължен напълно правилно да отрази диалога и да я разпрати), та този колега-дипломат е изготвил професионално паметна записка, разпратил я е по другите получатели – Президентство, Министерски съвет и впрочем. Има си подобаващ ред в администрацията, и когато министър председателят я е прочел, е споделил, че написаното не е истина и е наредил водещият бележките да бъде осъден, като че ли на упоменатата среща не са участвали и други „ очевидци “ и те не са чули какво е споделил непознатият представител. Недопустимо държание от страна на премиера.

Всичко това уронва доверието в изказванията на Кирил Петков, освен това освен в България, само че, допускам, и в чужбина. Единственото ми пояснение е, че, без да знае в какво се забърква, е поел задължения пред непознати столици, и в този момент се чуди по какъв начин да ги извърши.

- Какво действително бе свършено в полето на дипломацията през последните шест месеца в посока въпросът да се придвижи към задоволително решение?

- Дипломацията по въпроса за тези шест месеца беше доста, доста дискретна. Видяхме някакви старания в региона на стопанската система – прочее, знае ли някой дали самолетната линия София-Скопие-София още действа? Видяхме наши видни историци да подхващат начинания и да пътуват до Страсбург, с цел да коментират на евродепутатите за какво българските претенции към Скопие са значими (дано историците ни и обществото ни продължат да работят по въпроса и да съхраняват чувствителността си по него). Видяхме президента Радев да отхвърля посещаване във Франция с тематика „ повдигане на несъгласие “ – знак, че той няма да отстъпи от българските претенции по РСМ. Но не прочетох да сме работили с европейските си сътрудници, да сме им обяснявали нашата позиция и за какво ние държим на поставените условия. Напротив, прочетох, че американски, немски, френски представители идваха в София да ни убеждават да вдигнем ветото, което ясно свидетелства, че сътрудниците и съдружниците ни не схващат нашето държание. И това е елементарно обяснимо, ще изтъквам министъра на външните работи госпожа Теодора Генчовска, която безусловно се оплака, че екипът на премиера организира по въпроса със Скопие външна политика, която е освен друга от провежданата от външно министерство, само че Министерство на външните работи даже не е правилно осведомено от Министерския съвет за нея, а научава това от непознати представители. Не бих желал да съм на мястото на външния министър, и не чакам при такова състояние някакъв от малко малко порядъчен резултат за нас.

- Бяха ли подведени западните сътрудници, че повдигане на българското несъгласие е допустимо без смяна в държанието на Скопие?

- Очевидно - да. И бяха подведени не от външно министерство – познавам много от сътрудниците там и зная, че те не биха си разрешили да подведат събеседниците си, само че явно някои от политиците ни са си разрешили да го създадат.

- Често се дава образец с договарянията сред Скопие и Атина, като се акцентира, че Гърция договаря 30 години за името. Какво можем да вземем като поука и не реагира ли България прекомерно късно на натрупващите се проблеми със съседите?

- Атина сподели доста добър образец за решение на сходни въпроси със Скопие, можем единствено да се учим. Мисля, че колегите-български дипломати, които приготвят опорни точки за диалози с непознати представители по въпроса, могат да включат в тях и „ гръцкия образец, от който България се учи и е подготвена да чака 30 години “ – аз персонално съм го употребявал в диалози и би трябвало да кажа, че това обръщение е малко като размер и хваща дикиш.

- Чакахме Скопие да направи взаимни отстъпки, с цел да получи зелена светлина за европреговорите, а дочакахме палежа на културния дом „ Иван Михайлов “ в Битоля. Засилва ли се омразата в Северна Македония по отношение на България? Достатъчно остра ли бе българската реакция?

- Омразата в Скопие към България и българите е трупана повече от 75 години, генерации наред се образоват в такава ненавист. Именно това е едно от нашите претенции – преустановяване на езика на омразата. Няма да е елементарно за Скопие, само че всякога нанякъде стартира с първа крачка, а те не са създали такава първа крачка, освен това, даже не показват желание да я създадат. А българската реакция – нашите политици реагираха остро, не разбрах единствено дали реагирахме пред сътрудниците и съдружниците ни. Представете си, да вземем за пример, че бе разпален не Българският културен дом в РСМ, а албанска джамия в РСМ, каква щеше да е реакцията на Европейска комисия, на Съединени американски щати, на НПО-та и прочие

- Имаме ли потребен ход, с цел да прекратим натрупването на ненавист и съмнения?

- Имаме, несъмнено. Скопие би трябвало да стартира да извършва нашите претенции. А тези наши претенции не са измислени през вчерашния ден, Скопие ги е приело в двустранни документи, дано изтъквам единствено двустранната Декларация от 1999 година и двустранния Договор за другарство, добросъседство и съдействие от 2017 година Та – тъй като Скопие ги е приело, само че не ги извършва - те би трябвало да бъдат записани в преговорната рамка преди започването на договарянията на Скопие за участие в Европейски Съюз, и в случай че Скопие продължава да не ги извършва, към този момент не София, а Европейски Съюз ще организира мониторинг и ще изисква от Скопие да ги извършва. Вижте какъв брой е елементарно, остава да се извърши.

- Грешка ли вършат Брюксел, Берлин, Вашингтон като показват мощна и демонстративна поддръжка за Скопие преди срещата на върха на водачите на Европейски Съюз и Западните Балкани?

- България също декларира мощна поддръжка за започване на договаряния със Скопие, само че не и преди РСМ да дава отговор на критериите, годни за всички страни, които са водили договаряния за участие. Не знам дали Брюксел, Берлин и Вашингтон си дават сметка, че в случай че вкарат РСМ в Европейски Съюз, без да са изпълнени критериите, това няма да укрепи съюза, а ще го натовари с евентуални нови проблеми, ще го отслаби и ще вкара в него нови непознати въздействия, от които Брюксел и в този момент се оплаква. А в случай че приказваме за сигурност на района и за предотвратяване от такива непознати въздействия, какъвто е един от причините на Брюксел, Берлин и Вашингтон – РСМ нали е в НАТО? НАТО не е ли в положение да прави тази работа? НАТО не значи ли сигурност? Понякога причините, които слушам за „ бързо започване на договаряния “, са ми малко смешни.

- Каква е Вашата прогноза за срещата на 23 юни?

- Ако Кирил Петков „ вдигне ветото “ при настоящето състояние, това би била стъпка „ през пръсти “ и за такова действие има Наказателен кодекс, дано юристите кажат съответния член. А в случай че се опита да прекара сходно решение през Народното събрание, без да са изпълнени българските законно признати условия, се надявам депутатите да имат малко здрав разсъдък и да не позволен институционално изменничество.

- Шегата на албанския министър председател Еди Рама (по негови думи) пред канцлера Шолц, че Ковачевски е министър председател на „ бъдещата Западна България “ инцидентна ли беше съгласно Вас? Към кого е ориентиран този дълбокосмислен комизъм?

- Това беше рецензия, ориентирана към България, не считам, че шегата бе уместна. Но си припомням един диалог в Анкара, когато бях дипломат там, сред българския (тогава) министър на правораздаването Лучников и турския (тогава) министър председател Демирел (мир на праха им и на двамата!), в който, наред с другите въпроси, обсъждаха и разногласието сред Атина и Скопие за наименованието на новата страна Македония. Та тогава Лучников сподели на Демирел: „ Като се чудят по какъв начин да я нарекат, що не я нарекат Югозападна България “?, което преводачът не преведе. Добрите преводачи от време на време са по-ценни от злато.

- Опозицията в Скопие реагира остро като изиска оставката на Ковачевски поради неналичието му на реакция на албанската „ смешка “. Може ли и държавното управление в Скопие да падне, в случай че българското несъгласие остане? Чии ползи стоят зад дестабилизацията и на двете страни, които явно не могат да се схванат?

- Ако Ковачевски падне, това сигурно няма да е единствено поради шегата на Рама, а ще има и други аргументи, които не постоянно излизат на напред във времето.

- Може ли да се стигне до обстановка, при която Украйна получава бърза писта за Европейски Съюз, а Северна Македония и Албания остават във фризера и по какъв начин това ще се отрази върху обстановката в Европа и на Балканите?

- Аз имам вяра в критериите за банкет на дадена страна в Европейски Съюз, а те са освен политически. Може ли професорът по медицина да написа на студента отличен, въпреки студентът, съгласно критериите, да е дал отговор за двойка, в случай че студентът му е непосредствен по партийно-политическа линия? Може, само че да ни пази Господ по-късно този студент да ни оперира от апандисит. Едно време идеолозите на комунизма ни учеха, че Монголия е била изостанала в развиването си страна, само че благодарение на „ Съюз на съветските социалистически републики и останалите социалистически страни “ тя можела „ да стане социалистическа, въпреки и да е изостанала “. Сега дали ще сме очевидци на приемане на Украйна и Грузия преди те да дават отговор на критериите за участие в Европейски Съюз, единствено и единствено, с цел да създадем неприятно на Путин? За мен това е незряло и несериозно отношение.

- Как ще коментирате разрастващия се скандал с визитата на Петков и Бориславова в Солун?

- Като чета обстоятелствата, те са пътували за присъединяване в среща на върха на ПСЮИЕ в Солун, което е добре. Но за какво са пътували с огромния държавен аероплан, а не с кола за три-четири часа? Защо не са летели с вътрешните гръцки авиолинии? (Аз съм бил в командировка в Солун и съм летял по този начин преди двайсетина години, преди да оправят пътя до такава степен, в този момент с кола е лесно).
Участвали ли са в срещите там – многостранни и двустранна? Ако министър председателят е решил, че там ще го „ притискат “ да вдигне ветото по отношение на РСМ и е решил в последния миг да не взе участие, за какво не го каже пред всички, би могъл да си направи добър PR? Както се споделя, мъгла и тайнственост, само че истината в никакъв случай не остава скрита…