Петър Воденски: Турция навреме предложи посредничество във войната. Защо България не го направи?
Петър Воденски е посланик. Бил е общоприет консул в Истанбул (1990) и дипломат в Анкара (1991-1992), Кишинев (1995-2001) и Никозия (2005-2009). Два пъти е бил шеф на Кабинета на министъра на външните работи (при Станислав Даскалов и Соломон Паси). Член на Стратегическия съвет към президента.
- Посланик Воденски, след повече от 10 дни на война каква е оценката Ви за обстановката? Имат ли късмет дипломатическите старания и посреднически задачи? Една от тях ще се състои в прилежаща Турция на 10 март, където ще беседват външните министри на Украйна и Русия.
- Нека първо кажа няколко думи за войната. Едва ли има естествен човек по света, който да утвърждава войната. Тя предизвиква човешки жертви и премеждия, в нея, в човешки проект, няма печеливши. Освен, несъмнено, простичко казано, мародерите и спекулантите – в актуалния свят те към този момент се назовават по различен, доста по-софистициран метод, само че същността си остава. От тази позиция, аз съм срещу войната. Казах и в профила си във Facebook преди повече от 10 дни: „ Не на войната! “
От позиция на специалността ми, отхвърлям войната изобщо като средство на решение на някакви въпроси сред хора, партии и страни. Войната значи неуспех на дипломацията. И по едно и също време с това, всяка война – рано или късно – приключва с мир и с договаряне на изискванията за това, т.е., още веднъж дипломация.
Ето за какво поздравявам всяко изпитание за ходатайство сред воюващите страни и преустановяване на войната. Впрочем, Турция доста в точния момент предложи такова ходатайство, чудя се за какво България не го направи. Занимавал съм се с Турция 20 години, работил съм в Турция повече от шест години и мога да направя оценка въз основа на насъбран опит, че Турция постоянно, във всяка обстановка, колкото и напрегната да е тя, съумява да дефинира националните си ползи и да ги пази ловко с дипломация и други принадлежности (предложеното ходатайство е точно подобен инструмент), без да се въздейства от идеология или от моментните съюзи и моментните партньорства, част от които е тя. Така, прочее, постъпват някогашните империи, и една от аргументите да са били велики и да са определяли дневния ред на света е точно умеенето да целеполагат националния интерес и да го отстояват. България била ли е в миналото империя?
- Сега, когато нашествието е реалност, мнозина настояват, че тя е била пред очите ни, само че подвластната от съветските първични материали Европа е предпочела те да бъдат затворени. Все отново толкоз огромни военни дейности изненадаха ли Ви и каква е тяхната цел?
- Наистина нещата бяха пред очите ни, най-вероятно анализите в другите институции и тинк-танкове не са довели до правилните прогнози и до съответни работещи оферти за дейности към политиците. Честно казано, аз не чаках да се разпали война, само че въпреки всичко аз от дълго време не съм в институциите, чиято работа е да плануват ситуацията към България, и не съм разполагал с информация от съществени източници. А за тези неща би трябвало да се мисли и приказва – с дипломация и обществено – преди, нагледно казано, „ стомната да се счупи “.
Още след Майдана в Киев имаше разбори, че пред Путин има четири вероятни сюжета за по-нататъшни дейности за отбрана (според него) от външни врагове, които биха употребявали Украйна, и сегашната война беше едно от тогавашните предвиждания. А задачите на Путин в сегашната война, както съветската страна твърди, са Украйна да приключи военната опозиция, да разгласи неутралитет, да признае Крим и двете новопризнати републики в Източната си част, да се денацифицира.
Киев пък желае Русия да приключи нашествието, съветските военни елементи да се изтеглят от украинска територия, и едвам по-късно да се договаря за мир. Засега мъчно бих планувал това да се случи, само че в това време страните би трябвало да вдървен, че всеки нов ден война е загуба както за едните, по този начин и за другите, и да потърсят някакъв компромис.
- Русия твърдеше до последно, че няма да атакува Украйна, само че го направи. Сега доверието в Путин и Кремъл наподобява окончателно изгубено. Как се излиза от такава обстановка, по какъв начин се водят договаряния, по какъв начин може да бъде успокоено международното публично мнение, по какъв начин може да бъде възобновен интернационалният ред?
- Който може да даде рецепта за това, би заслужил Нобелова премия, само че същинска, а не както ги раздават „ ангро “ напоследък. Тук имам предвид и положително ходатайство, и положително предпочитание от двете воюващи страни – а това изисква „ узряване “ и осъзнаване на към този момент инкасираните и неизбежните бъдещи загуби, това допуска подобаващ запас (икономически, финансов, човешки), това изисква образуване отначало на международния ред за обща сигурност на мястото на в този момент съществуващия, и така нататък
- Западът – Съединени американски щати, Англия, Европейски Съюз, постановиха фрапантни наказания, само че отхвърлят молбите на Зеленски за затваряне на въздушното пространство. Това предотвратява разгръщане на спора, само че не оставя ли чувство за изменничество по отношение на Украйна?
- Москва предизвести, че въвличането на трети страни във военните дейности, в това число „ затваряне “ от самолети на НАТО на въздушното пространство на Украйна, би довело до международна война, а очевидно никой не би желал това, най-малко към настоящия миг. Сред колеги-дипломати имаше още преди години една смешка, че „ Украйна си мисли, че Западът ще се бие с Русия за нея, и не може да разбере, че Западът желае тя, Украйна, да се бие с Русия за него ".Признавам, че звучи доста цинично, само че ситуацията в този момент в Европа не е ли също толкоз цинично? Светът би трябвало да схване, че се води същинска война, това не е електронна игра, не е някъде надалеч от нас, а е война в Европа, пред нашата врата…
Много хора, дали поради COVID-изолацията и свързаната с нея виртуалност, дали поради десетилетията мир в Европа след Втората международна война, май не съумяват да осъзнаят, че иде тирада за същинска война, че човешките жертви няма като театрални герои на следващия ден да ги забележим в различен филм, и в този смисъл ентусиазмът, еуфорията, клишетата и пропагандата, които ни заливат от тв приемника и в обществените мрежи, дават съображение човек да се замисли за, уви, май трайното отделяне на актуалния човек от действителния живот... Не са малко и хората, които в тази човешка покруса преследват персоналния си алчен интерес и кариера, лична финансова адженда. Във всяка война ги е имало, само че техният интерес в никакъв случай не е бил ползата на болшинството.
- Води се спор/война и за понятията. Русия ще санкционира със затвор тези, които употребяват термина „ война “. То бе и една от аргументите за първия трус в българското държавно управление с оставката на военния министър Стефан Янев. Защо се дава толкоз огромна тежест на думата и какво, в случай че не война, се води в Украйна?
- Забелязвате ли по какъв начин от десетилетия никой, подхванал военни дейности по отношение на друга страна, не желае да употребява думата „ война “? Имаме образец с „ Операция „ Барбароса “ на Германия против Съюз на съветските социалистически републики, имаме образец с „ Операция „ Съюзна мощ “ на НАТО в Сърбия, имаме редица образци с войни на Съединени американски щати в другите региони на света (много са американските военни намеси след Втората международна война и не бих желал да пропусна някоя от тях, по тази причина не ги изреждам поименно), образеца на „ Операция „ Атила “ на Турция в Кипър, войната в Кавказ… Страните не използват термина „ война “, а нормално употребяват думата „ интервенция “. Но дали ще го назовем война, или интервенция, това по никакъв метод не облекчава страданията на хората, нито заличава сълзите на вдовиците и на майките на бойците, уви…
- Българската позиция се отличава със единодушие – на едно мнение са президент, изпълнителна власт и парламент, който съумя да одобри обща декларация. Но обществото като че ли е разграничено, войната сред фили и фоби пламна с нова мощ. Риск ли е това за националната сигурност? Може ли разграничено и демобилизирано общество да одобри и да се изправи пред заканите и идните стопански турбуленции?
- Разбира се, че разделянето в нашето общество, освен това освен по този въпрос, ни прави по-слаби, а аз, като сдържан песимист, бих споделил, че „ то няма да е все по този начин, то ще става и по-лошо “…
- Какво държание диктува на елита и на обществото националният ни интерес съгласно Вас?
- Аз бих запитал – какъв е ползата на България в тази война на 200 км от границите ни? Ние сме НАТО и Европейски Съюз, ние сме длъжни да се съобразяваме с общите позиции в тези „ два клуба “. В същото време, в тези две организации имаме освен право на глас, ние имаме право на позиция, освен това такава, която да отразява нашия интерес, или пък, в случай че се постанова от време на време да се отклоним от нашия интерес (и това го има от време на време в договарянията и в дипломацията), да знаем ясно за какво го вършим и с какво го компенсираме. И в случай че няма с какво да го компенсираме, простичко казано, да не се съгласим.
Има ли България интерес от тази война в Украйна? Очевидно не. Има ли България интерес тази война да се проточва във времето? Очевидно не. Има ли интерес България да се бие с Русия? Очевидно не. Има ли интерес България от война НАТО-Русия, която би прераснала в международна нуклеарна война? Очевидно не. Значи, би трябвало да действаме в посока прекъсване, а не проточване на войната, а да не търсим оправдания за какво не си даваме на Украйна последните останали здрави няколко самолета, или пък за какво се съгласяваме с нашите вноски в Европейски Съюз да се закупува оръжие за едната воюваща страна. Разбира се, звучи примамливо от финансова позиция да „ продадем “ на Украйна няколкото останали ни годни от руско време самолети и тя да се бие с тях с руснаците, а след това в подмяна да получим от Съединени американски щати „ на облага “ нови-новенички Ф-16, в някакво бъдеще, само че в някои случаи в живота има неща по-важни от парите, и този, съгласно мен, е един от тях.
Въобще, в тази война най-големият губещ е Украйна, след нея Русия, по-късно Европа, т.е., ние.
Най-общо казано, Украйна губи човешки живот и опустошения, разрушена стопанска система, на нейна територия се бият едни с други всевъзможни наемници, а нейните хора страдат. Русия губи човешки живот, губи стопански и финансово, губи авторитет, в честен проект на Путин (а и на Русия) личното население в никакъв случай няма да елементарни, че „ два приятелски народа се бият и убиват един различен “. Европа губи, тъй като тази война задълго пресича използването от високотехнологичната европейска стопанска система на съветските енергоносители и други запаси, и Европа ще би трябвало да купува същото от други места (да забележим дали някой ще се сети кой печели от това). В интерес на политическата уместност няма да кажа кой има интерес от войната, само че има една максима – „ следвай потока на парите “ и ще схванеш кой-какво. А един наш прочут българин от Бесарабия (бел. ред. - артистът Руслан Мъйнов) сподели обществено предишния ден, че „ тази война не е на Русия с Украйна, а на Съединени американски щати с Русия “.
- Президентът Радев като че ли в началото застана зад Стефан Янев, след това се обърна. Какво е Вашето пояснение за позициите и за държанието на някогашния длъжностен министър председател, който показваше свое мнение в миг, когато елитът следва да бъде обединен?
- Както президентът Радев, по този начин и Стефан Янев се потвърдиха в сложни за България времена. Но в политиката всяко време желае своя човек. Бих споделил, че България още веднъж ще има потребност от Стефан Янев.
- Какви са упованията Ви от неговия правоприемник Драгомир Заков?
- Вече имах опцията да кажа, че дипломат Заков е от по-младото от мен потомство в Министерство на външните работи, измежду които се построиха отлични дипломати. Той е един от тях. Познава изтънко инструментите на интернационалната сигурност, работил е на терен по тези въпроси, употребява се с почитание. Отново му поисквам триумф и в бъдещите си решения да слага – както ни е завещал Христо Ботев – преди всичко Отечеството и след това останалите ползи.
- Посланик Митрофанова се извини за обидното „ подлоги “, което се появи на уеб страницата на съветското посолство по адрес на България, след диалог с премиера Петков. Но по този начин ли трябваше да реагира България – среща и някакъв тип мъмрене на високо равнище?
- Това известие на уеб страницата на съветското посолство беше доста вулгарно. Тази дума бе употребена от преводача на съветското посолство. От сътрудници чух, че съветската дума в текста, одобрен от дипломат Митрофанова, може на български да се преведе по няколко метода, и този не е най-удачният за дипломатически текст. И различен път в последно време, в текстове на съветското посолство във ФБ, е имало несполучлив превод на български. Посолството от дълго време трябваше да вземе ограничения, това явно е проблем за тях, а към този момент стана и проблем в двустранните българо-руски връзки.
А дали трябваше да се реагира по този начин от наша страна? Със сигурност България трябваше да реагира на тази засегнатост. В нашето общество е цялостно с „ разбирачи “, които непрекъснато оферират „ външно да привика посланика на дадена страна и да му връчи протестна нота, или да го изгони “. Нека се разберем, непознатият дипломат не е български служител, той е върховен представител на изпращащия го държавен глава и никой у нас, нито външният министър, нито министър председателят, нито президентът могат да го „ привикат “, а могат да го поканят на среща, която да се уговори в комфортно за двете страни време. Пък в случай че става въпрос за нещо доста, доста незабавно и даденият дипломат не може да пристигна незабавно, той може да изпрати посланик от посолството, който да получи незабавното нещо – дипломат Митрофанова, когато е била поканена в Министерство на външните работи незабавно, е била на Шипка във връзка 3 март и не е можела да пристигна неотложно, най-малко по този начин писаха.
Дали трябваше да изгоним съветския дипломат? Аз, като посланик, не бих посъветвал такова нещо, за преследване на дипломати питайте основния прокурор – майтапя се, несъмнено. Но би трябвало ли ни в тази напрегната обстановка да гоним посланика? Ами в случай че напрежението с Русия стане по-голямо, какво ще вършим, ще „ гръмнеме “ някой от посолството ли, както във ФБ оферират някои „ горещи сърца “? Сериозен поминък е дипломацията, не е здравословно всеки от улицата да дава препоръки, а още по-лошо е държавниците ни да слушат такива препоръки от инцидентни хора.
- Как оценявате реакциите на Външно министерство? Успяваме ли да окажем съответна помощ на бесарабските българи и на всички бежанци от Украйна?
- Колегите в Министерство на външните работи и в съответните български посолства и генерални консулства на терен работят по евакуацията на българите на ръба на силите си, безусловно. Имам персонални наблюдения. Те сътвориха бързо организация, доста хора бяха изведени от полето на военните дейности, работата продължава и понастоящем. Ползвам се от случая да им благодаря от мое име, нека началниците им осъзнаят каква значима и непостижима за всеки работа те са свършили и да ги оценят.
- Русия към този момент постави България, дружно с всички страни от Евросъюза, в лист с неприятелските страни. Какво да чакаме? При целия риск на прогнозите, които остаряват бързо в динамичната обстановка – ще се трансформират ли рисковете за България?
- България от дълго време е преместена в съветските документи в Москва в „ друга рубрика “, това си проличава по доста признаци. Прави ли ви усещане разликата в обществените изяви, да вземем за пример, на дипломат Митрофанова, от една страна, и на дипломат Макаров, който беше преди нея? Като се има поради, несъмнено, че в съветската школа в дипломацията посланикът не е оставен „ на самотек “, а Москва му задава линия на държание и му дава съответни указания по всеки по-сериозен случай. Тази разлика сред двамата посланици изрично не е резултат на „ друг човешки характер “. Явно съветската линия по отношение на България към този момент е друга, а от това губи Русия, губи и България.
- Виждате ли индикации, че войната към този момент трансформира и вътрешно-политическия дневен ред? Дали борбата по линията статукво-промяна няма да отиде в друга посока?
- Въпросът Ви има и друга конотация: За свободата на словото, за това по какъв начин се бори агитация - с контрапропаганда или с мисъл, познания, ограмотяване. С мисъл за това дали може да има народна власт без независимост на словото и мисълта. Въпроси за размисъл. Изправени сме пред доста сериозна обстановка - това не е просто „ предизвикателство “ пред нас, задава се, нагледно казано, стихия, и тя е в положение изцяло да преформатира дневния ред на обществото. Колкото по-малко пострадаме, толкоз по-добре, а от нашето държание зависи значително.
- Посланик Воденски, след повече от 10 дни на война каква е оценката Ви за обстановката? Имат ли късмет дипломатическите старания и посреднически задачи? Една от тях ще се състои в прилежаща Турция на 10 март, където ще беседват външните министри на Украйна и Русия.
- Нека първо кажа няколко думи за войната. Едва ли има естествен човек по света, който да утвърждава войната. Тя предизвиква човешки жертви и премеждия, в нея, в човешки проект, няма печеливши. Освен, несъмнено, простичко казано, мародерите и спекулантите – в актуалния свят те към този момент се назовават по различен, доста по-софистициран метод, само че същността си остава. От тази позиция, аз съм срещу войната. Казах и в профила си във Facebook преди повече от 10 дни: „ Не на войната! “
От позиция на специалността ми, отхвърлям войната изобщо като средство на решение на някакви въпроси сред хора, партии и страни. Войната значи неуспех на дипломацията. И по едно и също време с това, всяка война – рано или късно – приключва с мир и с договаряне на изискванията за това, т.е., още веднъж дипломация.
Ето за какво поздравявам всяко изпитание за ходатайство сред воюващите страни и преустановяване на войната. Впрочем, Турция доста в точния момент предложи такова ходатайство, чудя се за какво България не го направи. Занимавал съм се с Турция 20 години, работил съм в Турция повече от шест години и мога да направя оценка въз основа на насъбран опит, че Турция постоянно, във всяка обстановка, колкото и напрегната да е тя, съумява да дефинира националните си ползи и да ги пази ловко с дипломация и други принадлежности (предложеното ходатайство е точно подобен инструмент), без да се въздейства от идеология или от моментните съюзи и моментните партньорства, част от които е тя. Така, прочее, постъпват някогашните империи, и една от аргументите да са били велики и да са определяли дневния ред на света е точно умеенето да целеполагат националния интерес и да го отстояват. България била ли е в миналото империя?
- Сега, когато нашествието е реалност, мнозина настояват, че тя е била пред очите ни, само че подвластната от съветските първични материали Европа е предпочела те да бъдат затворени. Все отново толкоз огромни военни дейности изненадаха ли Ви и каква е тяхната цел?
- Наистина нещата бяха пред очите ни, най-вероятно анализите в другите институции и тинк-танкове не са довели до правилните прогнози и до съответни работещи оферти за дейности към политиците. Честно казано, аз не чаках да се разпали война, само че въпреки всичко аз от дълго време не съм в институциите, чиято работа е да плануват ситуацията към България, и не съм разполагал с информация от съществени източници. А за тези неща би трябвало да се мисли и приказва – с дипломация и обществено – преди, нагледно казано, „ стомната да се счупи “.
Още след Майдана в Киев имаше разбори, че пред Путин има четири вероятни сюжета за по-нататъшни дейности за отбрана (според него) от външни врагове, които биха употребявали Украйна, и сегашната война беше едно от тогавашните предвиждания. А задачите на Путин в сегашната война, както съветската страна твърди, са Украйна да приключи военната опозиция, да разгласи неутралитет, да признае Крим и двете новопризнати републики в Източната си част, да се денацифицира.
Киев пък желае Русия да приключи нашествието, съветските военни елементи да се изтеглят от украинска територия, и едвам по-късно да се договаря за мир. Засега мъчно бих планувал това да се случи, само че в това време страните би трябвало да вдървен, че всеки нов ден война е загуба както за едните, по този начин и за другите, и да потърсят някакъв компромис.
- Русия твърдеше до последно, че няма да атакува Украйна, само че го направи. Сега доверието в Путин и Кремъл наподобява окончателно изгубено. Как се излиза от такава обстановка, по какъв начин се водят договаряния, по какъв начин може да бъде успокоено международното публично мнение, по какъв начин може да бъде възобновен интернационалният ред?
- Който може да даде рецепта за това, би заслужил Нобелова премия, само че същинска, а не както ги раздават „ ангро “ напоследък. Тук имам предвид и положително ходатайство, и положително предпочитание от двете воюващи страни – а това изисква „ узряване “ и осъзнаване на към този момент инкасираните и неизбежните бъдещи загуби, това допуска подобаващ запас (икономически, финансов, човешки), това изисква образуване отначало на международния ред за обща сигурност на мястото на в този момент съществуващия, и така нататък
- Западът – Съединени американски щати, Англия, Европейски Съюз, постановиха фрапантни наказания, само че отхвърлят молбите на Зеленски за затваряне на въздушното пространство. Това предотвратява разгръщане на спора, само че не оставя ли чувство за изменничество по отношение на Украйна?
- Москва предизвести, че въвличането на трети страни във военните дейности, в това число „ затваряне “ от самолети на НАТО на въздушното пространство на Украйна, би довело до международна война, а очевидно никой не би желал това, най-малко към настоящия миг. Сред колеги-дипломати имаше още преди години една смешка, че „ Украйна си мисли, че Западът ще се бие с Русия за нея, и не може да разбере, че Западът желае тя, Украйна, да се бие с Русия за него ".Признавам, че звучи доста цинично, само че ситуацията в този момент в Европа не е ли също толкоз цинично? Светът би трябвало да схване, че се води същинска война, това не е електронна игра, не е някъде надалеч от нас, а е война в Европа, пред нашата врата…
Много хора, дали поради COVID-изолацията и свързаната с нея виртуалност, дали поради десетилетията мир в Европа след Втората международна война, май не съумяват да осъзнаят, че иде тирада за същинска война, че човешките жертви няма като театрални герои на следващия ден да ги забележим в различен филм, и в този смисъл ентусиазмът, еуфорията, клишетата и пропагандата, които ни заливат от тв приемника и в обществените мрежи, дават съображение човек да се замисли за, уви, май трайното отделяне на актуалния човек от действителния живот... Не са малко и хората, които в тази човешка покруса преследват персоналния си алчен интерес и кариера, лична финансова адженда. Във всяка война ги е имало, само че техният интерес в никакъв случай не е бил ползата на болшинството.
- Води се спор/война и за понятията. Русия ще санкционира със затвор тези, които употребяват термина „ война “. То бе и една от аргументите за първия трус в българското държавно управление с оставката на военния министър Стефан Янев. Защо се дава толкоз огромна тежест на думата и какво, в случай че не война, се води в Украйна?
- Забелязвате ли по какъв начин от десетилетия никой, подхванал военни дейности по отношение на друга страна, не желае да употребява думата „ война “? Имаме образец с „ Операция „ Барбароса “ на Германия против Съюз на съветските социалистически републики, имаме образец с „ Операция „ Съюзна мощ “ на НАТО в Сърбия, имаме редица образци с войни на Съединени американски щати в другите региони на света (много са американските военни намеси след Втората международна война и не бих желал да пропусна някоя от тях, по тази причина не ги изреждам поименно), образеца на „ Операция „ Атила “ на Турция в Кипър, войната в Кавказ… Страните не използват термина „ война “, а нормално употребяват думата „ интервенция “. Но дали ще го назовем война, или интервенция, това по никакъв метод не облекчава страданията на хората, нито заличава сълзите на вдовиците и на майките на бойците, уви…
- Българската позиция се отличава със единодушие – на едно мнение са президент, изпълнителна власт и парламент, който съумя да одобри обща декларация. Но обществото като че ли е разграничено, войната сред фили и фоби пламна с нова мощ. Риск ли е това за националната сигурност? Може ли разграничено и демобилизирано общество да одобри и да се изправи пред заканите и идните стопански турбуленции?
- Разбира се, че разделянето в нашето общество, освен това освен по този въпрос, ни прави по-слаби, а аз, като сдържан песимист, бих споделил, че „ то няма да е все по този начин, то ще става и по-лошо “…
- Какво държание диктува на елита и на обществото националният ни интерес съгласно Вас?
- Аз бих запитал – какъв е ползата на България в тази война на 200 км от границите ни? Ние сме НАТО и Европейски Съюз, ние сме длъжни да се съобразяваме с общите позиции в тези „ два клуба “. В същото време, в тези две организации имаме освен право на глас, ние имаме право на позиция, освен това такава, която да отразява нашия интерес, или пък, в случай че се постанова от време на време да се отклоним от нашия интерес (и това го има от време на време в договарянията и в дипломацията), да знаем ясно за какво го вършим и с какво го компенсираме. И в случай че няма с какво да го компенсираме, простичко казано, да не се съгласим.
Има ли България интерес от тази война в Украйна? Очевидно не. Има ли България интерес тази война да се проточва във времето? Очевидно не. Има ли интерес България да се бие с Русия? Очевидно не. Има ли интерес България от война НАТО-Русия, която би прераснала в международна нуклеарна война? Очевидно не. Значи, би трябвало да действаме в посока прекъсване, а не проточване на войната, а да не търсим оправдания за какво не си даваме на Украйна последните останали здрави няколко самолета, или пък за какво се съгласяваме с нашите вноски в Европейски Съюз да се закупува оръжие за едната воюваща страна. Разбира се, звучи примамливо от финансова позиция да „ продадем “ на Украйна няколкото останали ни годни от руско време самолети и тя да се бие с тях с руснаците, а след това в подмяна да получим от Съединени американски щати „ на облага “ нови-новенички Ф-16, в някакво бъдеще, само че в някои случаи в живота има неща по-важни от парите, и този, съгласно мен, е един от тях.
Въобще, в тази война най-големият губещ е Украйна, след нея Русия, по-късно Европа, т.е., ние.
Най-общо казано, Украйна губи човешки живот и опустошения, разрушена стопанска система, на нейна територия се бият едни с други всевъзможни наемници, а нейните хора страдат. Русия губи човешки живот, губи стопански и финансово, губи авторитет, в честен проект на Путин (а и на Русия) личното население в никакъв случай няма да елементарни, че „ два приятелски народа се бият и убиват един различен “. Европа губи, тъй като тази война задълго пресича използването от високотехнологичната европейска стопанска система на съветските енергоносители и други запаси, и Европа ще би трябвало да купува същото от други места (да забележим дали някой ще се сети кой печели от това). В интерес на политическата уместност няма да кажа кой има интерес от войната, само че има една максима – „ следвай потока на парите “ и ще схванеш кой-какво. А един наш прочут българин от Бесарабия (бел. ред. - артистът Руслан Мъйнов) сподели обществено предишния ден, че „ тази война не е на Русия с Украйна, а на Съединени американски щати с Русия “.
- Президентът Радев като че ли в началото застана зад Стефан Янев, след това се обърна. Какво е Вашето пояснение за позициите и за държанието на някогашния длъжностен министър председател, който показваше свое мнение в миг, когато елитът следва да бъде обединен?
- Както президентът Радев, по този начин и Стефан Янев се потвърдиха в сложни за България времена. Но в политиката всяко време желае своя човек. Бих споделил, че България още веднъж ще има потребност от Стефан Янев.
- Какви са упованията Ви от неговия правоприемник Драгомир Заков?
- Вече имах опцията да кажа, че дипломат Заков е от по-младото от мен потомство в Министерство на външните работи, измежду които се построиха отлични дипломати. Той е един от тях. Познава изтънко инструментите на интернационалната сигурност, работил е на терен по тези въпроси, употребява се с почитание. Отново му поисквам триумф и в бъдещите си решения да слага – както ни е завещал Христо Ботев – преди всичко Отечеството и след това останалите ползи.
- Посланик Митрофанова се извини за обидното „ подлоги “, което се появи на уеб страницата на съветското посолство по адрес на България, след диалог с премиера Петков. Но по този начин ли трябваше да реагира България – среща и някакъв тип мъмрене на високо равнище?
- Това известие на уеб страницата на съветското посолство беше доста вулгарно. Тази дума бе употребена от преводача на съветското посолство. От сътрудници чух, че съветската дума в текста, одобрен от дипломат Митрофанова, може на български да се преведе по няколко метода, и този не е най-удачният за дипломатически текст. И различен път в последно време, в текстове на съветското посолство във ФБ, е имало несполучлив превод на български. Посолството от дълго време трябваше да вземе ограничения, това явно е проблем за тях, а към този момент стана и проблем в двустранните българо-руски връзки.
А дали трябваше да се реагира по този начин от наша страна? Със сигурност България трябваше да реагира на тази засегнатост. В нашето общество е цялостно с „ разбирачи “, които непрекъснато оферират „ външно да привика посланика на дадена страна и да му връчи протестна нота, или да го изгони “. Нека се разберем, непознатият дипломат не е български служител, той е върховен представител на изпращащия го държавен глава и никой у нас, нито външният министър, нито министър председателят, нито президентът могат да го „ привикат “, а могат да го поканят на среща, която да се уговори в комфортно за двете страни време. Пък в случай че става въпрос за нещо доста, доста незабавно и даденият дипломат не може да пристигна незабавно, той може да изпрати посланик от посолството, който да получи незабавното нещо – дипломат Митрофанова, когато е била поканена в Министерство на външните работи незабавно, е била на Шипка във връзка 3 март и не е можела да пристигна неотложно, най-малко по този начин писаха.
Дали трябваше да изгоним съветския дипломат? Аз, като посланик, не бих посъветвал такова нещо, за преследване на дипломати питайте основния прокурор – майтапя се, несъмнено. Но би трябвало ли ни в тази напрегната обстановка да гоним посланика? Ами в случай че напрежението с Русия стане по-голямо, какво ще вършим, ще „ гръмнеме “ някой от посолството ли, както във ФБ оферират някои „ горещи сърца “? Сериозен поминък е дипломацията, не е здравословно всеки от улицата да дава препоръки, а още по-лошо е държавниците ни да слушат такива препоръки от инцидентни хора.
- Как оценявате реакциите на Външно министерство? Успяваме ли да окажем съответна помощ на бесарабските българи и на всички бежанци от Украйна?
- Колегите в Министерство на външните работи и в съответните български посолства и генерални консулства на терен работят по евакуацията на българите на ръба на силите си, безусловно. Имам персонални наблюдения. Те сътвориха бързо организация, доста хора бяха изведени от полето на военните дейности, работата продължава и понастоящем. Ползвам се от случая да им благодаря от мое име, нека началниците им осъзнаят каква значима и непостижима за всеки работа те са свършили и да ги оценят.
- Русия към този момент постави България, дружно с всички страни от Евросъюза, в лист с неприятелските страни. Какво да чакаме? При целия риск на прогнозите, които остаряват бързо в динамичната обстановка – ще се трансформират ли рисковете за България?
- България от дълго време е преместена в съветските документи в Москва в „ друга рубрика “, това си проличава по доста признаци. Прави ли ви усещане разликата в обществените изяви, да вземем за пример, на дипломат Митрофанова, от една страна, и на дипломат Макаров, който беше преди нея? Като се има поради, несъмнено, че в съветската школа в дипломацията посланикът не е оставен „ на самотек “, а Москва му задава линия на държание и му дава съответни указания по всеки по-сериозен случай. Тази разлика сред двамата посланици изрично не е резултат на „ друг човешки характер “. Явно съветската линия по отношение на България към този момент е друга, а от това губи Русия, губи и България.
- Виждате ли индикации, че войната към този момент трансформира и вътрешно-политическия дневен ред? Дали борбата по линията статукво-промяна няма да отиде в друга посока?
- Въпросът Ви има и друга конотация: За свободата на словото, за това по какъв начин се бори агитация - с контрапропаганда или с мисъл, познания, ограмотяване. С мисъл за това дали може да има народна власт без независимост на словото и мисълта. Въпроси за размисъл. Изправени сме пред доста сериозна обстановка - това не е просто „ предизвикателство “ пред нас, задава се, нагледно казано, стихия, и тя е в положение изцяло да преформатира дневния ред на обществото. Колкото по-малко пострадаме, толкоз по-добре, а от нашето държание зависи значително.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ