Петър Воденски е дипломат. Бил е генерален консул в Истанбул

Петър Воденски е посланик. Бил е общоприет консул в Истанбул (1990) и дипломат в Анкара (1991-1992), Кишинев (1995-2001) и Никозия (2005-2009). Два пъти е бил шеф на Кабинета на министъра на външните работи (при Станислав Даскалов и Соломон Паси).

- Посланик Воденски, по време на служебното ръководство Външно министерство работеше по „ две писти “ в проблема със Северна Македония. Едната включва диалози със Скопие, втората е ориентирана към Брюксел. Правителството на Кирил Петков направи по-интензивни връзките с РСМ, само че какво става с по този начин наречената „ втора писта “?

- Най-общо казано, България постоянно се е отнасяла другарски и приятелски към тази тази страна – признахме ги първи на 15 януари 1992 година, дарихме им оръжие в сложен миг, помагахме им стопански и така нататък, да не изреждам. В същото време, за тези 30 години, от Скопие не получихме реципрочно отношение, а в множеството случаи към нас се постъпваше нелоялно. Когато те бяха „ на напън “, обещаваха и подписваха всичко, с цел да се измъкнат от обстановката, само че след това не изпълняваха – да вземем за пример Декларацията от 1999 година, Договора от 2017 година и други

От няколко години стои въпросът за започване на договаряния на районен съд Македония за участие в Европейски Съюз, спирани от българското несъгласие. Определено би трябвало да кажем, че нашето несъгласие не бе разбрано от Брюксел и Вашингтон. Основните аргументи са две. Скопие от години е построило добре смазана машина, която лобира в Брюксел, в страните от Европейски Съюз и във Вашингтон, до момента в който на нашата дипломация освен не беше поставяна за осъществяване такава задача, само че даже на моменти на посланиците ни беше забранявано да работят за разпространение и разяснение на нашата позиция – да не дават изявленията по тематиката, да не вършат експлицитни срещи по въпроса с локални политици и впрочем.

Служебното държавно управление с външен министър Светлан Стоев пристъпи към реализиране на следната политика: двустранни диалози със Скопие, и по едно и също време работа с Брюксел, сътрудниците в Европейски Съюз и Вашингтон (известни известно като „ работа по две писти “). Със Скопие се разговаряше на експертно равнище по въпросите, залегнали в Договора от 2017 година, а точно права на българите там, език на омразата, отваряне на архивите и намиране документи за жертвите от времето на Тито, потърпевши поради българското си съзнание, транспортна съгласуваност, стопански връзки без политически пречки, обща история.

По другата писта обяснявахме какво вършим в двустранен проект със Скопие, и че откакто реализираме единодушие по общи текстове, ще подпишем на политическо равнище Протокол, който ще стане част от договарянията на Скопие за участие – с ясно поети задължения и период за осъществяване. Тази наша политика разчиташе на обстоятелството, че в случай че политиците на нашия комшия още веднъж решат да манкират от поети отговорности, те към този момент ще би трябвало да изясняват това пред Брюксел и членовете на Европейски Съюз, като по подобен метод нас няма да ни упрекват както до тогава нито от Скопие, нито от Брюксел, в отвращение за съдействие.

След сформиране на съдружното държавно управление в България и след идването в Скопие на Ковачевски за министър-председател, станахме очевидци на мълниеносни политически визити в двете страни. Същевременно постъпи „ другарски огън “ от разнообразни страни за тези визити – че са прибързани и така нататък

- А по този начин ли е?

- Според мен, въпросът има две лица – едното е протоколното, в смисъл дали Петков е трябвало да отиде първи при Ковачевски, или противоположното, а другата страна са получените резултати. Протоколното, съгласно мен, не е толкоз значимо, по-важното е какви резултати бяха реализирани, каква подготвена продукция беше дадена. Резултатите от позиция на показност са впечатляващи - красиви фамилни фотоси на усмихнати хора, бодри изказвания пред медиите, основаване на четири смесени комисии по стопански въпроси, приказва се за 4+1. Но къде остана петата точка от 5+1? Коя тематика отпадна, в случай че е отпаднала?Работи ли се изобщо по другата писта, с нашите европейски и американски сътрудници и съдружници? Не излиза наяве, а в случай че се работи дискретно, не разбирам за какво би трябвало да го крием от обществеността.

Междувременно, постъпващите от Скопие сигнали са доста притеснителни: техният президент одобри представители на една партия в България, която у нас е противозаконна заради сепаратистки уклон;отправи се апел за промяна на българския състав на смесената комисия по история и обучение, а по-късно и за прекратяване на работата й за година-две; водачът на опозицията също насочи обвинявания към България. Явно, визитата на премиера Петков в Скопие не беше добре готова авансово, за което приказват тези резултати – в случай че изобщо можем да приказваме за някакви резултати.

- Има ли риск съгласно Вас още веднъж да се предоверим на Скопие и да останем излъгани в упованията, че и тяхното ново държавно управление поставя старания да реши проблемите с България? Ето два образеца от последните дни – от македонска страна (проф. Драги Георгиев) бе направено предложение историческата комисия да спре да работи за година-две, а Пендаровски и Ковачевски избраха да отидат в Брюксел вместо да участват на обявеното общо честване на Гоце Делчев в Скопие.

- От страна на Скопие това е следващото „ извъртане “ и отмятане от авансово поети към България задължения. Всеки, който се е занимавал с въпроса от наша страна, вижда ясно защо свидетелства сходно държание. Боя се, че в случай че продължаваме по този начин, без работа по „ втората писта “ и анулация на ветото поради „ хубавите очи “ на политиците ни на фотосите, ще сгрешим грубо. Трябва „ да играем на несъмнено “ – да настояваме и да работим за документално поети от Скопие задължения, които да станат част от преговорната рамка на РСМ.

- Какви са гаранциите, че в случай че се стигне до сключване на протокол сред България и РСМ като част от преговорната рамка с Европейски Съюз, той ще се извършва от македонска страна?

- Гаранциите са, че РСМ към този момент ще би трябвало да изяснява пред Брюксел и сътрудниците ни от Европейски Съюз за какво не са изпълнили в период поетите задължения, което пък би прекратило за избран период договарянията, а това към този момент държавното управление в РСМ ще би трябвало да изясни на личните си жители.

- След като президентът Стево Пендаровски беседва с представители на ОМО „ Илинден “ въпросът за възможни искания на РСМ за признание на македонско малцинство в България стана доста настоящ. Каква би трябвало да е линията, която българският политически хайлайф да следва?

- Нашата Конституция не планува групови права за българските жители по някакъв симптом, само че и по тези непрекъснати клевети от страна на Скопие би трябвало да работим в този момент, „ както по първата, по този начин и по втората писта “, с цел да не се постанова един ден децата ни да изясняват, че не са македонци в България, както аз към този момент изяснявам, че дядо ми Пешо, родом от Воденско, не е бил македонец, а се е бил в Илинденско-Преображенското въстание, тъй като е бил българин.

- Застрашено ли е държавното управление от развиването на връзките с РСМ?

- Към момента четирите партии, които са съставили ръководещата коалиция, имат съглашение, в което ясно е написано каква да е линията във връзка с РСМ. Има консенсус измежду всички политически сили, взели присъединяване в Консултативния съвет за национална сигурност при Президента. Виждаме, че за момента един от водачите в обединението (б.р. Корнелия Нинова) изрази противоречие с досегашната линия на държавното управление и отхвърли да води в Скопие делегация по един от икономическите съставни елементи на контрактуваните смесени комисии. Президентът също изрази запаси.

Ако министър председателят не се вслуша в сигналите, които идват както от страна на Скопие, по този начин и от страна на вътрешнополитически свои сътрудници в България, и не поправя фокуса, то той рискува раздробяване на досегашната формула на ръководство,а това би било тъпо, тъй като това държавно управление има задача да стартира разграждане на досегашния мафиотски модел у нас и би трябвало – в случай че не извърши тази задача, най-малко да я стартира успешно.

- Кабинетът се сблъска с доста рецесии от друг темперамент – инфлация, ток, конфликт НАТО-Русия. Ако би трябвало да създадем класация на проблемите пред новата власт, къде бихте сложили връзките с РСМ?

- По принцип, не е елементарно да се ръководи, още повече в сегашната обстановка. Сблъсъкът НАТО-Русия, най-малко към този момент, се показва в „ броене на лоялните сътрудници на НАТО “ – и като страни, и като персони по малките екрани, защитаващи една избрана теза.

На този декор, РСМ е един проблем, който, както към този момент загатнах, е стоял за решение пред редица български генерации – дядо ми, татко ми, в този момент аз. Не бих се наел да предвиждам по кое време ще бъде решен и дали децата ми също ще се занимават с него.

Икономическите тежести за популацията са в действителност неволя, уповавам се държавното управление да си дава ясна сметка за това.

С две думи – държавното управление би трябвало да взема решение по едно и също време всички изброени, а и още доста, доста други въпроси.