Петър Воденски Авторът е дългогодишен дипломат. Бил е наш посланик в

Петър Воденски

Авторът е дълготраен посланик. Бил е наш дипломат в Турция, Кипър и Молдова, както и два пъти началник на кабинета на външния министър. Автор на книгата „ А другояче дипломацията е сериозен поминък ”.
Предлагаме ви негов коментар във връзка новината, че имената на съветския патриарх Кирил и създателят на съветската петролна компания " Лукойл " Вагит Алекперов са изключени от 21-ви пакет наказания на Европейски Съюз против Русия – по този начин, както изиска България.

Текстът е за Епицентър.бг

Въпросът за включване в 21-вия пакет наказания на Европейски Съюз на Светейшия Патриарх Московски и на цяла Русия Кирил провокира огромен интерес и звук у нас. Хората в България още веднъж се разделиха на два лагера, едните акцентираха на напред във времето причини в интерес на глобите, а другите – срещу.

За глобите бяха всички тези, които са за категорично приемане на всяко решение на Брюксел. Казваха най-общо, че Патриархът заслужава да бъде глобен, тъй като оправдава войната в Украйна и е непосредствен до Путин. В някои моменти на разгорещеност даже стигаха до границата с „ жълтото “ – да вземем за пример, че Кирил има безценен часовник, продава алкохол и цигари и печели от тази активност, има доста парцели, живее без църковен брак с дамата до него, само че преди всичко – че е полковник от Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Всички тези причини са (вероятно) правилни като обстоятелства.

Другата страна пък аргументираше, че не би трябвало да намесваме църквата в политиката, нито пък политиката да навлиза в религията. Изтъкваше се, че включването на името на Патриарха в глобите няма да докара до по-скорошно привършване на войната, нито пък замразяването на сметките му в непознати банки би доближило края на войната, а нали краят на войната е изначалната и изконна цел на глобите. Кирил – нагледно казано – не държи автомат, не създава дронове, само че глобите биха засегнали милиони православни християни. (Хората от тази група изобщо не разясниха жълтините в позициите на съперниците им.) 

Не може да се отхвърли, че техните причини също (вероятно) са правилни като обстоятелства.

За да не изпадна в позицията на Настрадин Ходжа, който при разглеждане в съда на някакъв спор споделил на ищеца „ прав си “, след това споделил на ответника „ и ти си прав “ и така нататък съгласно притчата, ще си разреша тук да споделя доста незадълбочено някои геополитически моменти в този проблем.

Доколкото си припомням, както Кисинджър, по този начин и Бжежински имаха много избрана негативна позиция по отношение на Православието. За тях това е нещо, което би трябвало да се унищожи по един или по различен метод. Враг, с който Западният свят би трябвало да се бори непрекъснато и неуморно, с цел да събори духовната база на хората в Източна Европа и в Русия и те да създадат верен цивилизационен избор. 

Предвид упоменатите разсъждения на двамата огромни, можем да наместим много части от пъзела на всичко, случило се с Православието в десетилетията след рухването на Берлинската стена. Тук включвам и избирането на Вартоломей за Вселенски Патриарх (той пък бил военачалник от ЦРУ), и активността на така наречен отец Христофор Събев след 1989 година (Фори Светулката) за разединение на Българската Православна черква у нас, опитите за налагане на неканонична православна черква в Молдова, признаването от Вартоломей на неканоничната Украинска православна черква, гоненията против православното християнство в Украйна, изгонването на монасите от Киевската Лавра, опитите за вкарване на Патриарх Кирил в санкционния лист на Европейски Съюз, и още и още. Мисля, че с това конкретизиране нещата възприемат по-ясен силует.

Бих желал да изразя избран оптимизъм от активността по проблема на българското държавно управление, което има смелостта да не се подчини сляпо на Брюксел този път и да покаже, че България също може и би трябвало да отстоява своя позиция пред Брюксел, а не да следваме сляпо похвалата на Марко Рубио, съгласно който България отговаряла с „ Yes “ още преди да са ни задали въпроса. 

България е в правото си да има своя позиция, изключително когато защитаваната позиция е резонна и разбираема за сътрудниците и никога не е самоцел или търгуване в жанр „ танто-за-танто “ – какъвто, прочее, е моделът на държание на не един почитан от нас сътрудник по Европейски Съюз и НАТО.

Бих употребявал случая да похваля българската дипломация, която, когато получи ясни инструкции за дейности по даден проблем, може професионално да си свърши работата и да стигне до допустим резултат.

Подчертавам – доста значимо е дипломатите да имаме ясни инструкции за дейности от политическото управление. Никак не е елементарно при разискването на 21-вия пакет наказания в Брюксел на друго равнище – ниско експертно, по-високо, политическо, кулоарно - да спечелим поддръжници за нашата позиция, изключително когато тя е непопулярна и даже е възприемана отрицателно от редица страни-ястреби, и да можем да разясним, защитим и убедим „ събеседника насреща “.

Колегите дипломати съумяха да свършат отлична работа на терен. Убедиха сътрудниците, че България не е трансформирала досегашната си позиция по войната в Украйна, заемана още от февруари 2022 година – поддържаме Украйна, считаме за извънредно належащо да се седне на масата за договаряния за прекъсване на човешките жертви и разрушенията, постановяваме наказания тогава, когато те водят до завършек на войната, а не до вреди на нашата страна, ще оказваме помощ на Украйна дотолкоз, доколкото имаме средства, като бюджетните потребности на българските жители са по-важни за нас. 

Както се вижда, тази позиция бе разбрана в Брюксел, името на Патриарх Кирил отпадна от листата, без да ни опълчи на никой. Дори в противен случай, някои страни – като Италия – демонстрираха благосклонност към нас. Отново, поздравления за сътрудниците на терен, добра работа.

Отпадна от санкционния лист и името на Вагит Алекперов – в случай че го бяхме приели без възражения, това би означавало в стопански проект за нас „ да се простреляме сами в крайници “ – нашите сътрудници обичат да употребяват този идиом.

Като свършек, а и във връзка изказванията, че патриарх Кирил е полковник от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), дано споделя малко „ любопитна вътрешна информация от меродавен източник “. 

Бях дипломат в Анкара, когато се спомина предходният Вселенски патриарх. Участвах в българската делегация за траурната гала. От България бе пристигнал дядо Максим, а също вицепрезидентът, както и вътрешният министър Данов. Вечерта след изморителната гала, Генералният консул в Истанбул ни предложения в резиденцията си, седнахме към камината да пием билков чай. По едно време дядо Максим се извини учтиво, че е изтощен, и се отдръпна. Вицепрезидентът също се извини и се отдръпна. 

Имал съм мотиви да споделям, че ние, дипломатите, сме огромни клюкарки, по този начин си вършим работата, по тази причина срам-не-срам, подхванах една деликатна тематика пред вътрешния министър. Подхвърлих сякаш апропо: „ Твърди се по медиите, господин министър, че надали не всички от Висшия Клир в България са от Държавна сигурност, а дядо Максим бил даже военачалник “. Министърът се усмихна благо-благо, и отговори: „ Еее, господин дипломат, аз подписвам единствено до полковник, за генералите попитайте президента доктор Желев “ (мисля, че го описах в книгата си). 

Та, има много изказвания за „ пипалата на специфичните служби “ измежду религиозните чиновници „ по света и у нас “.

Както е споделил поетът, „ блазе му, който умее “.