Петър Влайков: Липсата на талант се компенсира с много...
Петър ВЛАЙКОВ, артист
Интервю на Анжелина ЯНЕВА
Петър Влайков е роден през 1983 година в Пловдив. Той е приключил гимназия “Св. св. Кирил и Методий ” с филантропичен профил “Български език и литература с британски език ” в Града под тепетата. Записва по-късно “Английска лингвистика ” в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски ”. Последната година обаче прекъсва и взема решение да следва своята ученическа фантазия - да стане артист. Тогава взема решение да кандидатства “Актьорско майсторство ” още веднъж в същия университет и по този начин приключва сполучливо при проф. доктор Елисавета Сотирова и доцент Лео Капон. Toй се дипломира през 2011 година и от този момент преподава във висшето образователно заведение като помощник на Капон. След това артистът пази сполучливо и магистърската си степен “Артмениджмънт ” в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в родния си град. Повече от 7 години насам той е част и от трупата на хасковския драматично-куклен спектакъл “Иван Димов ”. Само преди седмица завоюва " Пегас " на националния конкурс за дебютна литература „ Южна пролет “. Влайков взе премията в раздел “Драматургичен текст ” за пиесата си „ Да се преструваш е прелестно ".
- Кога обикнахте актьорската специалност и разбрахте, че желаете да се развивате в това занятие?
- Преломният миг беше на едно зрелище на Народния спектакъл. Беше по Достоевски. Играеха Камен Донев, Стефан Вълдобрев, Ивайло Христов и Стефан Попов в основните функции. И толкоз ме впечатли този театър, че от този момент започнах да вървя постоянно на спектакъл. Това се случи още в ученическите ми години и заобичах това нещо, което един ден се трансформира в моя специалност!
- Към каква специалност ви насочваха вашите родители. Споделихте, че сте ги разочаровал с решението си да прекъснете следването си по “Английска лингвистика ”?
- Няма изключения в моя случай! Мечтаеха да стана преводач или преподавател по британски. Отне им малко време, за благополучие, с цел да повярват, че въпреки всичко мога да имам някакъв триумф в актьорската специалност.
- Откога започнахте да пишете стихове и драматургични текстове? Смятате ли да публикувате някои?
- Винаги съм имал интерес към поезията, въобще към литературата. Правя някакви опити да сътворявам стихове, само че за момента си остават единствено опити и напълно действително си давам сметка, че имам доста още да чета и доста още да пиша, до момента в който стигна до едно равнище, което да е обичайно за мен, да ме задоволи и вероятно да си помисля за издаване на стихосбирка. Винаги имам един коректив от доста близки другари, с които от време на време споделям и те са ми най-хубавият жалон по тази причина на какъв път съм?! Дали съм на прав път...?! Но към този момент нямам никакво желание да обявявам лирика. Не съм дорасъл за това.
- На каква тема обичате да пишете?
- Различно е, само че любовта участва неотменно.
- Имате ли желание да преведете вашите писания на британски език?
- Засега не съм писал пиеса на британски, само че имам намерение да преведа тази своя първа независима пиеса, както и драматургичните опити, които мисля, че много сполучливо се получиха от името на Кенан Тополян и цялата хасковска натрупа.
- Как се роди драматургичният ви текст “Да се преструваш е прелестно ”?
- “Да се преструваш е прелестно ” е работното заглавие на пиесата. Започнах да пиша текста като на смешка и като упражнение по-скоро и в един миг усетих, че героите са живи, стартират да водят собствен личен живот и ме водят нанякъде, накъдето не съм очаквал като повествователна линия и като драматургия въобще. И когато приключих пиесата, я демонстрирах на този мой коректив от доста близки другари. Те я харесаха. Елин Рахнев повярва на текста и самият той предложи да я сложи, от което аз съм безпределно благополучен, тъй като в миналото съм чел неговите пиеси и неговите стихове. Не съм го познавал и не съм си представял, че ще го познавам, че ще работя с него и ще сме близки. Камо ли че той ще хареса моя текст!
- Очаквахте ли да спечелите “Пегас ” на състезанието " Южна пролет "?
- Не може да бъде предстояща такава премия. Още повече за човек, който прави първи драматургични опити и безусловно не знае къде се намира в това литературно море от млади гении.
- Как намирате Хасково, откакто дойдохте от Пловдив, официално утвърден от Съвета за европейска столица на културата за 2019 година ?
- Ами Хасково е превъзходен град. Аз пребивавам и на двете места към този момент 7 години, дори 8. Хасково е прелестен и го припознах като един от обичаните си градове с доста добра театрална аудитория, доста готини хора, доста близки другари. Що се отнася до културата Пловдив като малко по-голям град има повече благоприятни условия, малко повече културни мероприятия и събития, само че виждам, че в последните години има позитивна наклонност и тук. Община Хасково прави нови, ексцентрични и неопитвани в града неща. За времето, което аз съм тук - от края на 2010 година, има страховит напредък хасковският спектакъл. Предлага доста разнообразни като палитри заглавия и нееднократно е давал сцена на младежи.
- Преподавате на млади артисти? Какво е най-важното качество, с цел да съумеят на сцената и виждате ли у доста от тях висок капацитет?
- Те са хората, които ще ни наследят в специалността - има доста надарени, има и доста работливи, само че надалеч не всички са такива... Но неналичието на гений може да се компенсира с едно прекалено количество работа и някои от тях съумяват. Те са доста разнообразни от нас. Неведнъж се демонстрира, че не те се учат от нас, а ние се учим от тях. Това е една симбиоза. Най-важното за младия актьор е въображението, свободата да борави с него.
- С какво ще изненадате хасковлии и гостите на града в премиерата “Честита брачна половинка ”?
- Премиерата на дебютната ми премиера се случва в Хасково, за което желая да благодаря на управлението на локалния спектакъл в лицето на шефа Стелиян Николов. Аз няма да играя в нея, аз съм единствено създател на текста. Актьорите са Николета Малчева и Стефан Денолюбов. Премиерата е на 10 май. Няма да описвам сюжета, само че най-общо в пиесата става въпрос за лъжата, която аз назовавам превземка, тъй като не е толкоз заклеймяващо и по тази причина какъв брой сме пристрастени към нея, и по тази причина дали по-лесно се живее с неистина или е по-добре да бъдем откровени в усеща, в страсти, във взаимоотношенията си. Мисля, че в пиесата има нещо, в което може да се припознае всеки един от нас. Разчитам на режисьора Елин Рахнев и на актьорите, които са брилянтни. Аз ги познавам и двамата, работил съм с тях. Това, което ще излезе като артикул, ще бъде плод на една взаимна работа.
Интервю на Анжелина ЯНЕВА
Петър Влайков е роден през 1983 година в Пловдив. Той е приключил гимназия “Св. св. Кирил и Методий ” с филантропичен профил “Български език и литература с британски език ” в Града под тепетата. Записва по-късно “Английска лингвистика ” в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски ”. Последната година обаче прекъсва и взема решение да следва своята ученическа фантазия - да стане артист. Тогава взема решение да кандидатства “Актьорско майсторство ” още веднъж в същия университет и по този начин приключва сполучливо при проф. доктор Елисавета Сотирова и доцент Лео Капон. Toй се дипломира през 2011 година и от този момент преподава във висшето образователно заведение като помощник на Капон. След това артистът пази сполучливо и магистърската си степен “Артмениджмънт ” в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в родния си град. Повече от 7 години насам той е част и от трупата на хасковския драматично-куклен спектакъл “Иван Димов ”. Само преди седмица завоюва " Пегас " на националния конкурс за дебютна литература „ Южна пролет “. Влайков взе премията в раздел “Драматургичен текст ” за пиесата си „ Да се преструваш е прелестно ".
- Кога обикнахте актьорската специалност и разбрахте, че желаете да се развивате в това занятие?
- Преломният миг беше на едно зрелище на Народния спектакъл. Беше по Достоевски. Играеха Камен Донев, Стефан Вълдобрев, Ивайло Христов и Стефан Попов в основните функции. И толкоз ме впечатли този театър, че от този момент започнах да вървя постоянно на спектакъл. Това се случи още в ученическите ми години и заобичах това нещо, което един ден се трансформира в моя специалност!
- Към каква специалност ви насочваха вашите родители. Споделихте, че сте ги разочаровал с решението си да прекъснете следването си по “Английска лингвистика ”?
- Няма изключения в моя случай! Мечтаеха да стана преводач или преподавател по британски. Отне им малко време, за благополучие, с цел да повярват, че въпреки всичко мога да имам някакъв триумф в актьорската специалност.
- Откога започнахте да пишете стихове и драматургични текстове? Смятате ли да публикувате някои?
- Винаги съм имал интерес към поезията, въобще към литературата. Правя някакви опити да сътворявам стихове, само че за момента си остават единствено опити и напълно действително си давам сметка, че имам доста още да чета и доста още да пиша, до момента в който стигна до едно равнище, което да е обичайно за мен, да ме задоволи и вероятно да си помисля за издаване на стихосбирка. Винаги имам един коректив от доста близки другари, с които от време на време споделям и те са ми най-хубавият жалон по тази причина на какъв път съм?! Дали съм на прав път...?! Но към този момент нямам никакво желание да обявявам лирика. Не съм дорасъл за това.
- На каква тема обичате да пишете?
- Различно е, само че любовта участва неотменно.
- Имате ли желание да преведете вашите писания на британски език?
- Засега не съм писал пиеса на британски, само че имам намерение да преведа тази своя първа независима пиеса, както и драматургичните опити, които мисля, че много сполучливо се получиха от името на Кенан Тополян и цялата хасковска натрупа.
- Как се роди драматургичният ви текст “Да се преструваш е прелестно ”?
- “Да се преструваш е прелестно ” е работното заглавие на пиесата. Започнах да пиша текста като на смешка и като упражнение по-скоро и в един миг усетих, че героите са живи, стартират да водят собствен личен живот и ме водят нанякъде, накъдето не съм очаквал като повествователна линия и като драматургия въобще. И когато приключих пиесата, я демонстрирах на този мой коректив от доста близки другари. Те я харесаха. Елин Рахнев повярва на текста и самият той предложи да я сложи, от което аз съм безпределно благополучен, тъй като в миналото съм чел неговите пиеси и неговите стихове. Не съм го познавал и не съм си представял, че ще го познавам, че ще работя с него и ще сме близки. Камо ли че той ще хареса моя текст!
- Очаквахте ли да спечелите “Пегас ” на състезанието " Южна пролет "?
- Не може да бъде предстояща такава премия. Още повече за човек, който прави първи драматургични опити и безусловно не знае къде се намира в това литературно море от млади гении.
- Как намирате Хасково, откакто дойдохте от Пловдив, официално утвърден от Съвета за европейска столица на културата за 2019 година ?
- Ами Хасково е превъзходен град. Аз пребивавам и на двете места към този момент 7 години, дори 8. Хасково е прелестен и го припознах като един от обичаните си градове с доста добра театрална аудитория, доста готини хора, доста близки другари. Що се отнася до културата Пловдив като малко по-голям град има повече благоприятни условия, малко повече културни мероприятия и събития, само че виждам, че в последните години има позитивна наклонност и тук. Община Хасково прави нови, ексцентрични и неопитвани в града неща. За времето, което аз съм тук - от края на 2010 година, има страховит напредък хасковският спектакъл. Предлага доста разнообразни като палитри заглавия и нееднократно е давал сцена на младежи.
- Преподавате на млади артисти? Какво е най-важното качество, с цел да съумеят на сцената и виждате ли у доста от тях висок капацитет?
- Те са хората, които ще ни наследят в специалността - има доста надарени, има и доста работливи, само че надалеч не всички са такива... Но неналичието на гений може да се компенсира с едно прекалено количество работа и някои от тях съумяват. Те са доста разнообразни от нас. Неведнъж се демонстрира, че не те се учат от нас, а ние се учим от тях. Това е една симбиоза. Най-важното за младия актьор е въображението, свободата да борави с него.
- С какво ще изненадате хасковлии и гостите на града в премиерата “Честита брачна половинка ”?
- Премиерата на дебютната ми премиера се случва в Хасково, за което желая да благодаря на управлението на локалния спектакъл в лицето на шефа Стелиян Николов. Аз няма да играя в нея, аз съм единствено създател на текста. Актьорите са Николета Малчева и Стефан Денолюбов. Премиерата е на 10 май. Няма да описвам сюжета, само че най-общо в пиесата става въпрос за лъжата, която аз назовавам превземка, тъй като не е толкоз заклеймяващо и по тази причина какъв брой сме пристрастени към нея, и по тази причина дали по-лесно се живее с неистина или е по-добре да бъдем откровени в усеща, в страсти, във взаимоотношенията си. Мисля, че в пиесата има нещо, в което може да се припознае всеки един от нас. Разчитам на режисьора Елин Рахнев и на актьорите, които са брилянтни. Аз ги познавам и двамата, работил съм с тях. Това, което ще излезе като артикул, ще бъде плод на една взаимна работа.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ