Патрика: Вкарах за ЦСКА срещу Левски, а сини надраскаха трабанта на баща ми
Петър Витанов-Патрика е роден на 19 март 1967 година Юношата на ЦСКА е един от хората, оставили значима следа в историята на Вечното дерби. На два пъти вкарва по два гола на Левски - първо във финала за купата на 11 май 1988 година (4:1 за ЦСКА), а по-късно и за състезание - на 7 април 1990 година (2:2). С " армейците " e първенец на България (1987, 1989, 1990), притежател на Купата на България (1987, 1988, 1989), притежател на КСА (1989, 1990) и полуфиналист в шампионата за КНК. Играл е още в Шумен, Славия, Етър, Янтра Габрово, както и в немския Люруп. Той приказва за " Тема Спорт ". Предлагаме изявлението, взето от Милен Димитров.
Г-н Витанов, останахте надалеч от футбола... С какво се занимавате?
- Имам частен бизнес.
С някогашните ви съотборници виждате ли се?
- От време на време се чуваме. Той, животът, те удря наляво-надясно. А и, за жалост, доста хора си отидоха към този момент от този свят. Онзи ден гледах една остаряла фотография. Направо ми се доплака. Колко хора ни напуснаха: Румен Апостолов, Краси Досев, Трифон, Трънката, Безински, в този момент и Джеки...Уникален футболист и мъжага беше Гошо... Всичките си отидоха без време.
Следите ли актуалния ни футбол?
- Ходя постоянно на стадиона. Не изпускам мач на ЦСКА от 5 години.
Харесва ли ви играта и представянето на ЦСКА?
- Не съм за честата промяна на треньори. Не мога да кажа, че при Любо Пенев тимът е играл едва, почти същите бяха и футболистите. Може би някои от играчите не са харесали методите на Любо, който обича повече дисциплината. Трябваше им време на футболистите, с цел да заиграят както могат. Иначе Стойчо Младенов си е Стойчо Младенов, постигнал е доста триумфи с ЦСКА и то се вижда. Тимът показва напредък, само че пък и самичък знаеш какво се случва при идването на нов треньор - всички дават всичко от себе си, с цел да се потвърдят. Греъм Кери е класа над другите. Бих отличил още Мазику, Матей, Варела, Кайседо. Впечатлен съм от Турицов, Йомов, Дончев... Интересуват ме най-много българите, чужденците - те са ясни. Те са наемници, идват и играят за пари. Някои са положителни, а други безспорни нули. Задължително е да се постановат юношите ни. Легионерите не могат в никакъв случай да схванат каква е тежестта на фланелката на ЦСКА. Зарадвах се, когато взехме Калоян Кръстев. Той е младо, надарено момче, във всички национални гарнитури се показва мощно. Такива ни трябват и да им се дава късмет, несъмнено. А не да се гледа краткосрочната облага. Школа и българи - това е правилният път пред ЦСКА.
Познавате Стойчо Младенов, играли сте дружно...
- Учил съм се от него, от Ради Здравков... Преди това сме ги гледали. Разкошен футболист и човек. За мен е било наслаждение и чест, че съм се опрял в него.
Ще успее ли ЦСКА да прекъсне хегемонията на Лудогорец?
- Да, безусловно! Аз не смятам, че разградският тим ни превъзхожда с нещо. И Любо Пенев го потвърди предишния сезон, като ги би два пъти, един път в Разград за купата и след това с 4:1 на " Армията " за шампионата. Имаме шансове за купата. Но би трябвало да се обърне внимание и на школата. Взеха един португалец за шеф, който не ставаше. Футбол не се играе с компютър. Там трябват хора, и то някогашни футболисти, които схващат играта, а освен да са учили по учебник. Е, такива като Мауриньо са единици. Задължително е младите да имат някакъв образец, треньорите им да са известни футболисти, които да ги увлекат. От кого да се учат? От някой анонимник ли? ЦСКА постоянно е бил ковачница на гении. Мечтата ми е да видя 11 българи на терена с екипа на ЦСКА. Обидно ми е да виждам единствено две-три наши момчета в мачовете от евротурнирите. А след това желаеме да имаме народен тим?
Кои бяха вашите идоли?
- Нали на мен ми викат " Патрика ". Навремето имаше един френски национал - Патрик Ревели (род. 1951 година Играл е в Сент Етиен, Сошо и Кан - б.а.). Той беше моят любим. Имаше и брат, също добър футболист. Като деца всеки от нас си избираше псевдоним. Един беше " Кройф ", различен " Гунди ", трети " Пеле " и така нататък Аз бях " Патрика ". И по този начин ми потегли този прякор, та до ден сегашен. От нашитеми харесваше Стойчо Младенов. Той ми е подал ръка, както и Джеки, Мето Томанов. Не мога да подмина Спас Джевизов от по-старото потомство...
Казахте, че не обичате лигльовците. Каква беше обстановката в съблекалнята на " Армията " по ваше време?
- Мога да я опиша с една дума - респектираща. Няма в никакъв случай да не помни дебюта си във безконечното дерби (31 август 1985 г.). Паднахме 1:2 на " Армията ". В ЦСКА имаше цяла плеяда национали, огромни играчи и персони. Сега е капризна работа. Направиш му една забележка, той тича да се оплаква на президента или мениджъра си. Тогава беше напълно друга работа. Тичаш като изоглавен и това е.
Имало ли е случай да ви пошляпват старите?
- Да, да, случвало се е да ни подвикват, да ни се поскарат. Но това е обикновено. Ти си новобранец, ей, ще слушаш. Ние с Ицо постоянно седяхме в края на съблекалнята, съвсем до вратата. Влизаше Манол Манолов и ни биеше по един пестник, ей по този начин - профилактично. " Да не заспите " - по този начин ни говореше. Е, по какъв начин да му се разсърдиш на Симолията? Или пък бат Гошо ни подвикне: " Ей, дребният, я изтичай да ми донесеш екипа " или " Бегай да наредиш конусите "... И ти да се изправиш и да му се издървиш. Е, за какво? Виж, тогава си имаше подчиненост... Но това е напълно друга тематика. Така сме били учени - дисциплинираност, почитание към по-големите. Обаче виж и какво доверие към нас, дребните, от страна на треньора. Няма да не помни - Пената ни изкара пет-шест индивида от юношите и излязохме на " Герена " против Левски, бихме ги 3:1. Но ние умирахме за ЦСКА. Викаха ни " Бебетата на Пенев ". Какъв би трябвало да си, че да пуснеш половин тим младоци едновременно, и то на " Герена "? Ние не предадохме в никакъв случай доверието на другаря Пенев, както го наричахме тогава... (Вълнува се.) Ами Коце Янчев и Ивайло Киров? Много положителни футболисти, каквито мъчно можеш да намериш в този момент. След това при нас пристигна Гошо Георгиев - Ламбадата, страховит... В отбрана имахме Безински, с него спях в една стая по лагерите... Тежка работа. Национал. Рокаджия. Веднага се сещам за мачовете с Рода Керкраде. Холандците имаха един двуметров център-нападател Ван Лун. Ами, Краси, дето му отстъпваше най-малко с две глави, напряко го изяде, не му даде да диша и в двата дуела. Катереше му се по врата... На Панчарево бяхме в едно бунгало с Дечо Младенов и Лъчо Танев. Абе, какво да приказваме... Обаче и Пената даде късмет на всички ни преди време. Гледа те преди мач и вика: " О, този няма да може да се оправи ". Просто усеща нещата, това или го имаш, или не. Поклон пред него... Велик!
Усещам, че се вълнувате доста, до момента в който разказвате...
- Е, по какъв начин, е по какъв начин... Настръхват ми космите. Виж, на тези хора преди време им гонехме топките, а по-късно бяхме техни съотборници. Една сбъдната фантазия. Та аз при епохалната победа над Ливърпул с 2:0 (3 март 1982 година - б.р.) бях зад вратата, гонех топките. И при загубата на финала за Купата на Съветската войска от Марек (0:1) през 1978-а също... Спомени, фантазии... Докосваш се до футболните ти любимци... И внезапно - хоп, тренираш и играеш паралелно до твоите идоли, в една съблекалня сте...
Кой е звездният момент в кариерата ви? 11 май 1988 година ли?
- Да. (На край за Купата на България вкарва два гола във вратата на Левски за успеха на ЦСКА с 4:1- б.а.) А и също така от този мач на Боби Михайлов кариерата му потегли нагоре, отиде да играе и в Португалия, подписа с Беленензес малко по-късно. Шегувам се, несъмнено. С Боби сме другари и до ден сегашен. Като се забележим, си приказваме за оня мач.
Чувствахте ли се воин след двата гола във финала за купата?
- Не, в никакъв случай не съм се чувствал воин. Да, да вкараш гол на " безконечния зложелател " с екипа на ЦСКА за някой може би е върхът. Още от деца ни възпитаваха, че мач №1 в шампионата е против сините. И при юношите съм ги наказвал много постоянно. Даже твоят сътрудник Томислав Русев много постоянно ми е сърбал " попарата " като състезател на Левски - Раковски. Но да се върнем на оня край за купата. При нас бе огромното трио - Ицо, Емо, Любо. Нямаха равни. За първия гол в 85-ата минута Стоичков ми подаде добре ивкарах със мощен удар отвън наказателното поле, за второто попадение секунди преди края на мача ме изведоха прелестно и станаха нещата. После вкарах два гола на Левски и в един мач за шампионата, който приключи 2:2.
Как отпразнувахте триумфа във финала за купата?
- Отидохме на заведение и поляхме спечелването на трофея. Баща ми имаше трабант. Живеехме в " Дружба ". През нощта, до момента в който нашите са спали, левскари от квартала са го издраскали с пирони и са го нашарили с нецензурни надписи. Написали и " Само Левски! " от едната страна с багра. Прибирам се аз след банкета у дома и татко ми вика: " Я в този момент да вървиш да пребоядисаш трабанта. " Попитах го: " Що бе? " Като слязох долу, неприятно ми стана (смее се). А баща си беше левскар, Бог да го елементарни. Навремето е играл футбол в Левски (Русе).
ЦСКА сложи висока цена на голмайстора си Кайседо
Искат 4 милиона евро
Г-н Витанов, останахте надалеч от футбола... С какво се занимавате?
- Имам частен бизнес.
С някогашните ви съотборници виждате ли се?
- От време на време се чуваме. Той, животът, те удря наляво-надясно. А и, за жалост, доста хора си отидоха към този момент от този свят. Онзи ден гледах една остаряла фотография. Направо ми се доплака. Колко хора ни напуснаха: Румен Апостолов, Краси Досев, Трифон, Трънката, Безински, в този момент и Джеки...Уникален футболист и мъжага беше Гошо... Всичките си отидоха без време.
Следите ли актуалния ни футбол?
- Ходя постоянно на стадиона. Не изпускам мач на ЦСКА от 5 години.
Харесва ли ви играта и представянето на ЦСКА?
- Не съм за честата промяна на треньори. Не мога да кажа, че при Любо Пенев тимът е играл едва, почти същите бяха и футболистите. Може би някои от играчите не са харесали методите на Любо, който обича повече дисциплината. Трябваше им време на футболистите, с цел да заиграят както могат. Иначе Стойчо Младенов си е Стойчо Младенов, постигнал е доста триумфи с ЦСКА и то се вижда. Тимът показва напредък, само че пък и самичък знаеш какво се случва при идването на нов треньор - всички дават всичко от себе си, с цел да се потвърдят. Греъм Кери е класа над другите. Бих отличил още Мазику, Матей, Варела, Кайседо. Впечатлен съм от Турицов, Йомов, Дончев... Интересуват ме най-много българите, чужденците - те са ясни. Те са наемници, идват и играят за пари. Някои са положителни, а други безспорни нули. Задължително е да се постановат юношите ни. Легионерите не могат в никакъв случай да схванат каква е тежестта на фланелката на ЦСКА. Зарадвах се, когато взехме Калоян Кръстев. Той е младо, надарено момче, във всички национални гарнитури се показва мощно. Такива ни трябват и да им се дава късмет, несъмнено. А не да се гледа краткосрочната облага. Школа и българи - това е правилният път пред ЦСКА.
Познавате Стойчо Младенов, играли сте дружно...
- Учил съм се от него, от Ради Здравков... Преди това сме ги гледали. Разкошен футболист и човек. За мен е било наслаждение и чест, че съм се опрял в него.
Ще успее ли ЦСКА да прекъсне хегемонията на Лудогорец?
- Да, безусловно! Аз не смятам, че разградският тим ни превъзхожда с нещо. И Любо Пенев го потвърди предишния сезон, като ги би два пъти, един път в Разград за купата и след това с 4:1 на " Армията " за шампионата. Имаме шансове за купата. Но би трябвало да се обърне внимание и на школата. Взеха един португалец за шеф, който не ставаше. Футбол не се играе с компютър. Там трябват хора, и то някогашни футболисти, които схващат играта, а освен да са учили по учебник. Е, такива като Мауриньо са единици. Задължително е младите да имат някакъв образец, треньорите им да са известни футболисти, които да ги увлекат. От кого да се учат? От някой анонимник ли? ЦСКА постоянно е бил ковачница на гении. Мечтата ми е да видя 11 българи на терена с екипа на ЦСКА. Обидно ми е да виждам единствено две-три наши момчета в мачовете от евротурнирите. А след това желаеме да имаме народен тим?
Кои бяха вашите идоли?
- Нали на мен ми викат " Патрика ". Навремето имаше един френски национал - Патрик Ревели (род. 1951 година Играл е в Сент Етиен, Сошо и Кан - б.а.). Той беше моят любим. Имаше и брат, също добър футболист. Като деца всеки от нас си избираше псевдоним. Един беше " Кройф ", различен " Гунди ", трети " Пеле " и така нататък Аз бях " Патрика ". И по този начин ми потегли този прякор, та до ден сегашен. От нашитеми харесваше Стойчо Младенов. Той ми е подал ръка, както и Джеки, Мето Томанов. Не мога да подмина Спас Джевизов от по-старото потомство...
Казахте, че не обичате лигльовците. Каква беше обстановката в съблекалнята на " Армията " по ваше време?
- Мога да я опиша с една дума - респектираща. Няма в никакъв случай да не помни дебюта си във безконечното дерби (31 август 1985 г.). Паднахме 1:2 на " Армията ". В ЦСКА имаше цяла плеяда национали, огромни играчи и персони. Сега е капризна работа. Направиш му една забележка, той тича да се оплаква на президента или мениджъра си. Тогава беше напълно друга работа. Тичаш като изоглавен и това е.
Имало ли е случай да ви пошляпват старите?
- Да, да, случвало се е да ни подвикват, да ни се поскарат. Но това е обикновено. Ти си новобранец, ей, ще слушаш. Ние с Ицо постоянно седяхме в края на съблекалнята, съвсем до вратата. Влизаше Манол Манолов и ни биеше по един пестник, ей по този начин - профилактично. " Да не заспите " - по този начин ни говореше. Е, по какъв начин да му се разсърдиш на Симолията? Или пък бат Гошо ни подвикне: " Ей, дребният, я изтичай да ми донесеш екипа " или " Бегай да наредиш конусите "... И ти да се изправиш и да му се издървиш. Е, за какво? Виж, тогава си имаше подчиненост... Но това е напълно друга тематика. Така сме били учени - дисциплинираност, почитание към по-големите. Обаче виж и какво доверие към нас, дребните, от страна на треньора. Няма да не помни - Пената ни изкара пет-шест индивида от юношите и излязохме на " Герена " против Левски, бихме ги 3:1. Но ние умирахме за ЦСКА. Викаха ни " Бебетата на Пенев ". Какъв би трябвало да си, че да пуснеш половин тим младоци едновременно, и то на " Герена "? Ние не предадохме в никакъв случай доверието на другаря Пенев, както го наричахме тогава... (Вълнува се.) Ами Коце Янчев и Ивайло Киров? Много положителни футболисти, каквито мъчно можеш да намериш в този момент. След това при нас пристигна Гошо Георгиев - Ламбадата, страховит... В отбрана имахме Безински, с него спях в една стая по лагерите... Тежка работа. Национал. Рокаджия. Веднага се сещам за мачовете с Рода Керкраде. Холандците имаха един двуметров център-нападател Ван Лун. Ами, Краси, дето му отстъпваше най-малко с две глави, напряко го изяде, не му даде да диша и в двата дуела. Катереше му се по врата... На Панчарево бяхме в едно бунгало с Дечо Младенов и Лъчо Танев. Абе, какво да приказваме... Обаче и Пената даде късмет на всички ни преди време. Гледа те преди мач и вика: " О, този няма да може да се оправи ". Просто усеща нещата, това или го имаш, или не. Поклон пред него... Велик!
Усещам, че се вълнувате доста, до момента в който разказвате...
- Е, по какъв начин, е по какъв начин... Настръхват ми космите. Виж, на тези хора преди време им гонехме топките, а по-късно бяхме техни съотборници. Една сбъдната фантазия. Та аз при епохалната победа над Ливърпул с 2:0 (3 март 1982 година - б.р.) бях зад вратата, гонех топките. И при загубата на финала за Купата на Съветската войска от Марек (0:1) през 1978-а също... Спомени, фантазии... Докосваш се до футболните ти любимци... И внезапно - хоп, тренираш и играеш паралелно до твоите идоли, в една съблекалня сте...
Кой е звездният момент в кариерата ви? 11 май 1988 година ли?
- Да. (На край за Купата на България вкарва два гола във вратата на Левски за успеха на ЦСКА с 4:1- б.а.) А и също така от този мач на Боби Михайлов кариерата му потегли нагоре, отиде да играе и в Португалия, подписа с Беленензес малко по-късно. Шегувам се, несъмнено. С Боби сме другари и до ден сегашен. Като се забележим, си приказваме за оня мач.
Чувствахте ли се воин след двата гола във финала за купата?
- Не, в никакъв случай не съм се чувствал воин. Да, да вкараш гол на " безконечния зложелател " с екипа на ЦСКА за някой може би е върхът. Още от деца ни възпитаваха, че мач №1 в шампионата е против сините. И при юношите съм ги наказвал много постоянно. Даже твоят сътрудник Томислав Русев много постоянно ми е сърбал " попарата " като състезател на Левски - Раковски. Но да се върнем на оня край за купата. При нас бе огромното трио - Ицо, Емо, Любо. Нямаха равни. За първия гол в 85-ата минута Стоичков ми подаде добре ивкарах със мощен удар отвън наказателното поле, за второто попадение секунди преди края на мача ме изведоха прелестно и станаха нещата. После вкарах два гола на Левски и в един мач за шампионата, който приключи 2:2.
Как отпразнувахте триумфа във финала за купата?
- Отидохме на заведение и поляхме спечелването на трофея. Баща ми имаше трабант. Живеехме в " Дружба ". През нощта, до момента в който нашите са спали, левскари от квартала са го издраскали с пирони и са го нашарили с нецензурни надписи. Написали и " Само Левски! " от едната страна с багра. Прибирам се аз след банкета у дома и татко ми вика: " Я в този момент да вървиш да пребоядисаш трабанта. " Попитах го: " Що бе? " Като слязох долу, неприятно ми стана (смее се). А баща си беше левскар, Бог да го елементарни. Навремето е играл футбол в Левски (Русе).
ЦСКА сложи висока цена на голмайстора си Кайседо
Искат 4 милиона евро
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ