Революционните реформи на Петър Велики
Петър Велики (1672-1725) е измежду централните фигури в съветската история. Неговите промени са били артикул на неговата персона и на визията му за това, в което е трябвало да се трансформира Русия. Понякога в историята личността има доста по-голямо значение от бледите „ исторически сили “, за които историците обичат да си показват, че дефинират и управляват орисите на хората.
По времето на Петър Велики Русия към момента е била полу-варварска страна. За да я ръководи, той е трябвало да стане безспорен монарх и в никакъв случай, даже и за миг, да не се съмнява в правото си да бъде подобен. Личните му привички споделят доста за Петър Велики: имал е потребност от напълно малко сън, редовно е работил по 14 (или повече) часа дневно. Алкохолът тогава се е считал за задоволително средство, което да помогне да избягаме от суровата действителност, въпреки и за малко, само че Петър Велики доста добре е знаел границите си, като в това време е забранявал на министрите си да злоупотребяват с алкохола.
Сексуалните му апетити били естествени, като на всеки различен мъж, само че не проявявал интерес в безразборните връзки и непрекъснатото утоляване на потребностите, сходно на западните си съвременници.
Петър Велики по-скоро си избирал любовници от неблагородническо родословие, в сравнение с от знатни фамилии, нямал никакво предпочитание да се състезава интелектуално в спалнята. Когато Фредерик II от Дания се пошегувал по отношение на изборите му на интимни партньорки, той дал отговор: „ Братко, дамите ми не ми костват доста, до момента в който твоите ти костват хиляди корони, а тези пари могат да бъдат вложени доста по-добре на друго място. “
Той предпочитал да прекарва огромна част от времето си в града, който носел неговото име – Санкт Петербург. Обичал мореплаването и да е покрай морето. Не му харесвала атмосферата в Москва, с изобилието си от духовници и с мразовитите си зими. Петър въвел военната тегоба, професионалната офицерска класа и определил интервалите за работа. Неговата флотска стратегия била по-малко ефикасна и множеството от плавателните съдове, издигнати по негово време, не били с изключително положително качество.
Той осъзнал, че в никакъв случай няма да е в положение да трансформира Русия във велика мощ, в случай че не съумее да промени метода на мислене и разбиране на околния свят на хората в страната. Но, сходно на доста владетели преди и след него, той не съзнавал какъв брой мъчно начинание щяло да се окаже това. След гибелта му, доста от промените му били анулирани, само че най-малко някои пробни първи стъпки били непокътнати, с цел да може монарсите след него да черпят ентусиазъм за бъдещите си каузи.
Чрез издаването на имперски указ, той забранил на мъжете да носят бради през 1698 година (изключение било направено само за православния патриарх). Това е една много шокираща стъпка, в която мустаците се възприемали като знак на благочестивост и честност.
Тези, които упорствали да ги запазят, трябвало да заплащат годишна такса, обвързана с приходите им.
Казвано ни е и че някои селяни запазили обръснатите си бради, с цел да не предизвикат гнева на светиите.
Но имало и логичност в привидната полуда на Петър. Той разбирал, че външността и мислите са взаимосвързани и в случай че човек желал да промени едното, трябвало да промени и другото.
През 1700 година Петър издал указ, по силата на който всички членове на царския двор трябвало да се обличат по западен фасон.
Панталоните и наметалата били допустими, а кафтаните или прекомерно „ ориенталските “ облекла – не.
Подобно на Кемал Ататюрк, два века по късно, той не проявявал приемливост към протестиращите или заговорниците, от които се отървавал невъзмутимо и безжалостно.
В обществените връзки, той вечно прекратил практиката дамите да нямат право да поддържат връзка с мъжете на обществени места – традиция, която евентуално е била наследена от монголците.
Тези промени спечелили на Петър някои много огромни врагове измежду духовенството.
В продължение на епохи, съветското църковно настоятелство е държало съвсем напълно монопола над образованието и обществения живот в провинцията. Реформите на Петър заплашвали да разрушат тези основи и духовниците разпознали в него огромен зложелател на обичайните схващания. Те, също по този начин го подозирали поради прекомерно многото му и тесни контакти със западния свят – факт, който на тях се коствал като нещо, което трансформирало Петър в съвсем безбожник.
Петър не оказал помощ доста за стопляне на връзките с духовенството, изключително като се подигравал на ритуалите и фолклорните им способи. Така, както той виждал нещата, негова отговорност е било да изведе Русия на едно равнище с останалите напреднали народи в света и съпротивата на духовенството против това нямало да бъде толерирана.
Петър краткотрайно разрешил този проблем като се самопровъзгласил за глава на православната черква през 1700 година, когато патриарх Адриан умрял. Той не показал правоприемник и отишъл даже по-далеч, като през 1721 година забранил напълно купата патриарх. Вместо това, той основал съвет от духовници, които самичък бил избрал. С вземането на тази мярка, църквата дейно се трансформирала в средство, употребявано от страната. Недоволството на духовниците имало огромен отзив, само че Петър умно отказвал да влиза в дебати със свещениците във връзка религиозните доктрини. Той се интересувал от властта, не от теологията.
Бавно той постигнал напредък в индустриализацията. Това, в полза на истината, можело да се реализира единствено благодарение на диктаторска власт и по тази причина той реорганизирал обичайна съветска боярска система. На мястото на остарялата аристокрация се издигнала нова такава, основана на военната и гражданската функционалности. Управлението му довело до триумф в региона на минната и текстилната промишленост. Когато Петър умрял през 1725 година, Русия към този момент изнасяла желязо и финансираните от страната заводи имали умерена облага от продажбата на текстил.
Протекционистки цени били употребявани за отбрана на новите промишлености от задграничния импорт. За да заплати за всичко това, Петър си разрешавал да постанова такси на всеки в страната, по отношение на границите на неговата толерантност.
Приходите от налози нарастнали от 1,4 милиона рубли през 1680 година до 8,5 милиона през 1724 година. По-голямата част от тези налози били употребявани за военните.
Петър имал амбициозни проекти и във връзка образованието. Той заповядал остарялата славянска писменост да бъде сменена с нова система (базирана на гръцките букви). Той внесъл печатни преси, основал институти и провел основаването на професионални асоциации, които да разпространят концепциите, които по него време били известни в Западна Европа.
И какъв е бил резултатът от тези старания? Като цяло, хората, които вкарват промени, не се употребяват с доста огромна известност, защото по начало им се постанова да концентрират вниманието си в голям брой направления. Крепостните селяни, към този момент привикнали на сурови условия на живот, се оказали в състояние на заплащане на налози до безспир. Москва се оказала цялостна с сиромаси, които ту ограбвали, ту просели. Благородниците мразели Петър също толкоз мощно, колкото френските благородници мразели Ришельо, по една и съща причина – тъй като той ги принудил да служат на нацията, а не на самите себе си.
С повишаването на непопулярността си, Петър от ден на ден си служел с камшика и с тъмницата, с цел да може да постанова концепциите си. Вероятно не е имало различен метод. Но най-малкото неговият образец е показал пътя на бъдещите властнически водачи на Русия в актуалния свят.
Някои от неговите достижения били от голямо значение и се запазили през вековете, други – не. В историята, даже великите мъже би трябвало да се съобразят с границите на личната си ера и да се опитат да съобразят личните си упоритости с опциите, които им се оферират при наличните сега условия. Именно по това фино въже вървят великите мъже на историята.
