Господ е българин! Бащите на най-прочутата фраза във футбола ни се събраха на небето
Петър Василев остави куп незабравими мемоари с мнения, освен това освен в най-популярната игра
Отиде си Петър Василев, един от доайените на спортната публицистика и коментаторското изкуство в България. И с цел да го почетем като сътрудници и другари, дано ви разкажем една история. Може да не я помните, в случай че възрастта ви е такава, че на 17 ноември 1993-а сте били прекомерно дребни. Но в случай че сте гледали българската телевизия в онази вечер, не сте не запомнили.
Франция - България, финален мач от международните квалификации. Зад пулта разясняват Петър Василев-Петела и Николай Колев-Мичмана. На нашите би трябвало единствено победа, с цел да изхвърлят домакините и да идат на Мондиала в Съединени американски щати. А по какъв начин се бие Франция посред Париж.
Минути преди края нещата вървят към 1:1, а Мичмана отбелязва, че френският тим е доста неуверен и в този мач сме имали златен късмет да го накажем.
" Ние ще съжаляваме, че това в действителност надарено потомство български играчи минута и 15 секунди преди края на постоянното време изпуска присъединяване си в международните финали... Може би още един късмет ще имат тези футболисти в своята кариера. Той ще бъде в идващите европейски квалификации. Но тук на " Парк де Пренс " персонално аз чаках да играем много по-активно в средата на терена и офанзива ", казва Василев.
И тогава потегля последната ни офанзива. Кременлиев подава на Балъков, той на Пенев, с цел да последва неповторим извеждащ пас на Любо към Костадинов. А той забива топката под гредата на Бернар Лама.
В тези 2-3 секунди на полуда след гръмовния шут на Емо, се ражда великата фраза " Господ е българин ", произнесена и от двамата коментатори - Колев и Василев. Повтарят я няколко пъти. След това думата взима Петър:
" Не зная какво ще става довечера в Париж! Невероятно - 50 хиляди души са като попарени. Българите се прегръщат, постоянното време изтече... Всички думи, които казахме до тук за шанса и спортното благополучие се сбъднаха. Иска ми се в този момент единствено едно - Лесли Мотрам да даде последния сигнал, тъй като минута се играе към този момент повече.
Не зная вие по какъв начин се чувствате, само че аз в действителност би трябвало да спра, тъй като сърцето в действителност може и да не издържи... "
Ето с тези думи ще остане в паметта на сътрудници, на почитатели, на българите като спортна нация Петър Василев. Голяма фигури от екрана и глас, който всеки с лекост разпознаваше.
Фразата " Господ е българин " е безспорно най-популярната в историята на българския футбол. Тя има двама татковци - Пепи Василев и Николай Колев, които в никакъв случай не са я делили, нито пък някой от нас се интересува кой я е родил тъкмо. Тя вовек ще е обвързвана с имената им.
Мичмана си отиде от света преди 21 години, през 2004-а. Днес се събра с Петела и ще разискват отново кой първи сподели тези думи, станали ключова дума за най-великите години на българския футбол с триумфите на златния ни отбор.
Петър Василев разясняваше и други спортове, освен футбол. Боксът бе огромната му уязвимост, а страстите му с мачовете на българите на олимпийски игри в този спорт остават паметни.
Не може да се не помни по какъв начин постоянно показваше подозрения кой тъкмо от арбитрите (изброяваше ги по имена преди първия рунд, както и от коя страна са), е " най-рисков " и може да е привързан против нашия представител. Това е Олимпиада - там сме за българите и всичко е разрешено!
Ето определено от шлагерите на Петела, който изпращаме през днешния ден с голямо почитание и респект.
---
" Колко прекрасен пас! Но нямаше нито точност, нито реализация. "
---
" И ето в този момент летящи твари се появяват на нашите коментаторски места. Летящи гадини пречат на над 100 коментатори тъкмо сега. "
---
" Здравейте, драги фенове! Ето че след 5-годишно спиране още веднъж сме дружно в директно предаване на футболен мач. Трябва да призная, че за тези 1826 дни по този начин и не получих пояснение на какво се дължеше тази разлъка. " (след като дълго не е коментирал дуел на националния ни отбор по Българска национална телевизия и се завръща за подготовка против Норвегия).
---
" На феновете им писна да гледат пасове по широчина, по тази причина вършат мексиканска вълна. "
---
" И отново последователно нахлуване - без да бързат, уругвайците чакат своя момент. Времето обаче като се изключи че лети, и напредва, както се споделяше в една театрална режисура - " Римска баня ". "
---
" Поздрави на Митко (Иванков) от далечна Южна Африка. Липсва ни на всички, несъмнено. Поне на мен ми липсва "
---
" Братята Боагенг са родени в Берлин от еднакъв татко. "
---
" Каква поредна футболна драма! " (след златния гол на Давид Трезеге на финала на Евро 2000 против Италия).
---
" Повечето от тези латиноамерикански съдии са като герои от кино лентата " Брилянтин ". "
---
" Как е допустимо това!!? Как е допустимо, Христо, кажи ми!? Когато трябваше единствено с лекост и ювелирност да поразиш вратата... " (към Христо Йовов по време на мач против Словения).
И още...
Сбогом на една легенда в спортната публицистика и коментара.
Динко Гоцев,
Отиде си Петър Василев, един от доайените на спортната публицистика и коментаторското изкуство в България. И с цел да го почетем като сътрудници и другари, дано ви разкажем една история. Може да не я помните, в случай че възрастта ви е такава, че на 17 ноември 1993-а сте били прекомерно дребни. Но в случай че сте гледали българската телевизия в онази вечер, не сте не запомнили.
Франция - България, финален мач от международните квалификации. Зад пулта разясняват Петър Василев-Петела и Николай Колев-Мичмана. На нашите би трябвало единствено победа, с цел да изхвърлят домакините и да идат на Мондиала в Съединени американски щати. А по какъв начин се бие Франция посред Париж.
Минути преди края нещата вървят към 1:1, а Мичмана отбелязва, че френският тим е доста неуверен и в този мач сме имали златен късмет да го накажем.
" Ние ще съжаляваме, че това в действителност надарено потомство български играчи минута и 15 секунди преди края на постоянното време изпуска присъединяване си в международните финали... Може би още един късмет ще имат тези футболисти в своята кариера. Той ще бъде в идващите европейски квалификации. Но тук на " Парк де Пренс " персонално аз чаках да играем много по-активно в средата на терена и офанзива ", казва Василев.
И тогава потегля последната ни офанзива. Кременлиев подава на Балъков, той на Пенев, с цел да последва неповторим извеждащ пас на Любо към Костадинов. А той забива топката под гредата на Бернар Лама.
В тези 2-3 секунди на полуда след гръмовния шут на Емо, се ражда великата фраза " Господ е българин ", произнесена и от двамата коментатори - Колев и Василев. Повтарят я няколко пъти. След това думата взима Петър:
" Не зная какво ще става довечера в Париж! Невероятно - 50 хиляди души са като попарени. Българите се прегръщат, постоянното време изтече... Всички думи, които казахме до тук за шанса и спортното благополучие се сбъднаха. Иска ми се в този момент единствено едно - Лесли Мотрам да даде последния сигнал, тъй като минута се играе към този момент повече.
Не зная вие по какъв начин се чувствате, само че аз в действителност би трябвало да спра, тъй като сърцето в действителност може и да не издържи... "
Ето с тези думи ще остане в паметта на сътрудници, на почитатели, на българите като спортна нация Петър Василев. Голяма фигури от екрана и глас, който всеки с лекост разпознаваше.
Фразата " Господ е българин " е безспорно най-популярната в историята на българския футбол. Тя има двама татковци - Пепи Василев и Николай Колев, които в никакъв случай не са я делили, нито пък някой от нас се интересува кой я е родил тъкмо. Тя вовек ще е обвързвана с имената им.
Мичмана си отиде от света преди 21 години, през 2004-а. Днес се събра с Петела и ще разискват отново кой първи сподели тези думи, станали ключова дума за най-великите години на българския футбол с триумфите на златния ни отбор.
Петър Василев разясняваше и други спортове, освен футбол. Боксът бе огромната му уязвимост, а страстите му с мачовете на българите на олимпийски игри в този спорт остават паметни.
Не може да се не помни по какъв начин постоянно показваше подозрения кой тъкмо от арбитрите (изброяваше ги по имена преди първия рунд, както и от коя страна са), е " най-рисков " и може да е привързан против нашия представител. Това е Олимпиада - там сме за българите и всичко е разрешено!
Ето определено от шлагерите на Петела, който изпращаме през днешния ден с голямо почитание и респект.
---
" Колко прекрасен пас! Но нямаше нито точност, нито реализация. "
---
" И ето в този момент летящи твари се появяват на нашите коментаторски места. Летящи гадини пречат на над 100 коментатори тъкмо сега. "
---
" Здравейте, драги фенове! Ето че след 5-годишно спиране още веднъж сме дружно в директно предаване на футболен мач. Трябва да призная, че за тези 1826 дни по този начин и не получих пояснение на какво се дължеше тази разлъка. " (след като дълго не е коментирал дуел на националния ни отбор по Българска национална телевизия и се завръща за подготовка против Норвегия).
---
" На феновете им писна да гледат пасове по широчина, по тази причина вършат мексиканска вълна. "
---
" И отново последователно нахлуване - без да бързат, уругвайците чакат своя момент. Времето обаче като се изключи че лети, и напредва, както се споделяше в една театрална режисура - " Римска баня ". "
---
" Поздрави на Митко (Иванков) от далечна Южна Африка. Липсва ни на всички, несъмнено. Поне на мен ми липсва "
---
" Братята Боагенг са родени в Берлин от еднакъв татко. "
---
" Каква поредна футболна драма! " (след златния гол на Давид Трезеге на финала на Евро 2000 против Италия).
---
" Повечето от тези латиноамерикански съдии са като герои от кино лентата " Брилянтин ". "
---
" Как е допустимо това!!? Как е допустимо, Христо, кажи ми!? Когато трябваше единствено с лекост и ювелирност да поразиш вратата... " (към Христо Йовов по време на мач против Словения).
И още...
Сбогом на една легенда в спортната публицистика и коментара.
Динко Гоцев,
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ