Петър Трънкаров е един от българите, който се оказа в

...
Петър Трънкаров е един от българите, който се оказа в
Коментари Харесай

Българско семейство блокирано в Дубай, докато синът им оцелява при масова стрелба в САЩ

Петър Трънкаров е един от българите, който се оказа в незабавна обстановка в Дубай след началото на военния спор в Близкия изток. Той описа в „ Следобедния блок “ на Дарик радио за перипетиите, през които той и фамилията му минава във времето, прекарано в едно от Обединените арабски емирства на фона на нестихващите офанзиви от иранска страна в Персийския залив. Трънкаров приказва и за това по какъв начин фамилията му остава блокирано в Дубай, до момента в който синът им оцелява при всеобща пукотевица в Остин, щата Тексас в Съединени американски щати.

„ Случиха се ужасни неща с нашето семейство. Случи се атентат в Съединени американски щати, а нашият наследник бе на първа линия. Ние не можем да се приберем, с цел да реагираме съответно. В петък вечерта, събота заран американско време, ние закусвахме тук и синът ни се обади и сподели, че стрелят. Застреляли са най-хубавия му другар, той стартира да плаче. Ние му казахме да бяга от там незабавно и да се качи на такси. Оказа, че се тази всеобща пукотевица на този човек в бар в Остин, Тексас. Там са седели три момчета, моят наследник с най-хубавите си другари тъкмо пред бара и са чакали такси да ги прибере. В оня миг атентаторът ги е наближил и е почнал да стреля първо по тях. Моят наследник е съумял да клекнал, само че едно момче изгуби живота си. Погребението е на следващия ден. Третото момче е с два патрона в тялото, само че го избавиха. Голяма покруса стана. Нашият наследник се обади на полицията и са избавили близо 35 индивида. Полицията е реагирала за секунди и е застреляла атентаторът, който е бил с блуза на гърдите си, на която написа, че е човек на Аллах “, съобщи Петър Трънкаров.

„ ФБР благодари на Александър за бързата реакция, тъй като другояче можеше да стане по-страшно. Не можем да си прегърнем детето. Не можем да отидем и на погребението на това момче, което ни отрасна в ръцете. Голяма покруса, огромна. На 19 години бе убито момчето “, съобщи още българинът.

„ В хотела сме обгрижени необикновено. Невероятен личен състав, хотелът е необикновен. В център на града е. Всичко е безусловно ни е подсигурено, от нищо нямаме потребност. Дори ни питаха в случай че имаме потребност от някакви медикаменти, в случай че взимаме някакви и по този начин нататък. И просто хората са необикновено деликатни, необикновено. Това е ужасно нещо “, съобщи Трънкаров.

„ Вчера попълнихме във външно министерство една декларация с нашите паспорти и ЕГН-та сложихме. Те споделиха, че ще се свържат с нас незабавно. До в този момент минали са повече от 24 часа, не сме получили безусловно нищо, а пък ние плащаме налози в тази страна. България въпреки всичко. И чакахме някакво внимание, някаква ръка да бъде подадена, а не някакви политически заявления, всеки се бори за власт и единствено споделя какъв брой е популярен, обаче не оказват помощ на съотечествениците, които са в една страхотна, неизгодна позиция сега “, разяснява българинът в Дубай.

„ Никой не ни оказва помощ за нищо. Ние седим в хотела и чакаме. Ние психически се усещаме спокойни. Тук няма гърмежи, няма някакви фрапантни обстановки да стават. Хората се движат, животът си тече. Хората към нас са обезпокоени, с които приказваме. Това са хора от Германия, хора от Англия. Има много от азиатските страни, като индийци, пакистанци, хора, които са били заварени в летището на междинни полети за прикачване, които са били евакуирани. Има хора, които нямат какво да вършат. Това е тяхна работа. Може би им харесва да седят на такова първокласно място, само че ние не виждаме лукса в този миг. Ние виждаме потребността от това да излезем от тази конюнктура, напрегната, която не виждаме по какъв начин ще бъде развита за добра страна в идващите няколко дни. Просто не виждаме по какъв начин би се развила в по-добра светлина. Напротив, мисля, че ще отиде по-надолу. И сме обезпокоени “, сподели Петър Трънкаров.

„ Мои другари са останали в къщи с децата. Ние незабавно купихме на нашата щерка билет, която живее в Северна Каролина, да отиде да се погрижи за брат си след тази контузия. И по този начин. Така върват нещата. Нашите другари и родственици ни споделят. Там да не се тормозим, да мислим за нас. Ние по какъв начин да се измъкнем от тук. Ние би трябвало да вървим да си забележим децата. Това ни е най-важното нещо сега. Това е приоритет номер едно. Да се приберем, да дадем най-хубавото от себе си като родители, да помогнем за психическото положение на нашите деца. Това е най-големият приоритет сега. Нищо друго “, безапелационен е българинът.

„ Не съм сърдит никога. Това, което става, трябваше от дълго време да стане. Просто дребен късмет, че ние бяхме в обстановката в заварено състояние. Много хора упрекват някои международни сили, че са почнали без предизвестие, обаче тези международни сили не могат да предупредят, по кое време ще създадат промени в едно гнездо с оси, къде не би трябвало да се бърка и като ги предупредят, тогава те жилят повече. Така че аз не съм сърдит на обстановката. Ако не беше се случило това с моето дете в Америка, ще седнал съм и да си почивам, да обикалям, да не се тормозя с жена ми и по този начин нататък. Но освен това състояние ние би трябвало незабавно да се приберем “, съобщи Петър Трънкаров.

„ Всеки има история тук. Нашата историята е, че със брачната половинка ми отидохме до Малдивите и искахме два дни да останем в Дубай. Миналата събота се качихме в самолета и прекарахме там цели 5 часа. Когато ни помолиха деликатно да напуснем самолета, намерихме място, на което да се ориентираме какво да вършим, след което ни изтеглиха от летището в Дубай, може би имаше над 20 000 души, когато ни изтеглиха. След като излязохме от там ни качиха на едни автобусчета. Имаше страхотна организация, само че беше луда работа. С тези рейсове ни закараха в едни хотели и ние видяхме 45 минути по-късно, че мястото, на което бяхме – бе ударено от бомба. Ако бяхме още там в оня миг, щяхме да си отидем “, съобщи Петър Трънкаров.

„ Нямаше суматоха. Тази страна е уредена по неповторим метод. Минаваха едни влакчета там и летището бе безусловно задръстено. За наша огромна наслада се паднахме в страховит хотел, в който се грижат ужасно за нас. Ние обаче се усещаме като пандизчии, тъй като би трябвало да се приберем, да се махнем от тук. “
Източник: darik.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР