Син капитан: Стоичков гледаше като извънземен в автобуса на Левски
Петър Петров е роден на 20 февруари 1961 година Юноша е на “Левски ”, за сините играе 9 сезона – от 1980 до 1989 година За родния отбор има 205 мача и 13 гола. В кариерата си е ритал още за португалския “Бейра Мар ”, “Доростол ” (Силистра), “Берое ” (СтЗ), “Септември ” и “Академик ” (Сф). Три пъти е първенец на България (1984, 1985, 1988). Два пъти е притежател на Купата на България. В националния тим има 21 мача. Участник е на Световното състезание в Мексико през 1986 година Бил е треньор на “Кремиковци ”, “Искър ”, “Хебър ” (Пз), “Черноморец ” (Бс) и “Родопа ” (Смолян). Дълги години работи и в ДЮШ на “Левски ”.
Емблематичният ляв защитник описа за живота си в изявление пред сътрудника Милен Димитров от vitoshanews.com.
Г-н Петров, по какъв начин се разминахте с наказване след скандалния край за Купата на България на 19 юни 1985 г?
– Честно да ти кажа, и аз не зная. Бяхме победили ЦСКА 7 пъти поред. Бяхме обърнали салдото от отрицателен в положителен. Имах вътрешно чувство, че нещо ще стане. Беше ме обзела странна незаинтересованост, нямаше никаква тръпка в мен, никакъв живот. Мачът не вървеше, тегав беше. Голът на Гошо Славков, лека му пръст, откакто си поведе с ръка, в допълнение изнерви ситуацията и способства за отрицателния процес на играта. Разправията стана пред очите ми откъм “А ” бранш. За три бутания отрязаха главите на двата ни гранда. Коце Янчев направи фаул на Емо Спасов, нашият стана и го хвана за гушата, отнякъде връхлетя Ицо Стоичков, бутна Емо, идва Кокала, бута Ицо. Три бутания, а санкции до прът и въже! Имаше след това клюки, че надали не сме се избили по пътя към съблекалнята. А в действителност истината е напълно друга. Че се псувахме, псувахме се, обаче пердах не е имало. От първата стълбичка горе до двете съблекални се бяха наредили полицаи. Нямахме никакъв досег с “армейците ”.
Капитанът на ЦСКА Георги Димитров ми е признавал, че след наказването са натирили тима да тренира на стадион “Септември ”, возил ги е разхлопан рейс, даже непокътнат екип не са имали. Какво беше най-голямото оскърбление, което преживяхте тогава?
– Не мога да кажа, че са се отнасяли началниците зле с нас. Тренирахме си на “Герена ”, всичко беше тъкмо. Играехме с екипи “Адидас ”, само че в този интервал ни сложиха на гърдите една буквичка “В ”, нали сме към този момент “Витоша ”. Това беше най-лошата екипировка, най-грозните фланелки, с които съм играл. На нищо не приличахме, покруса. Руси Гочев отпътува да играе в австрийския ЛАСК, и го помолих да ми остави неговата фланелка с №7 на гърба и “В ”-то, за спомен. Това е всичко, което съм взел от “Левски ” за 9 години вярна работа.
Не взехте ли най-малко един апартамент?
– Какво приказваш? Бях останал горе-долу последният мохикан – април 1989 година Всички по-опитни футболисти бяха отпътували за чужбина. Срам не позор, отидох при шефа на сдружението Стоян Хранов: “Другарю Хранов, някои от сътрудниците към този момент по 2-3 жилището смениха, а аз – най-старият състезател, капитанът, пребивавам с дамата и детето в гарсониера в “Красна поляна ”. Взех я като ергенче, тогава беше приказка, обаче фамилията нарастна и жилището отесня. Патех си от моята прословута невзискателност. Виках си: “Айде тоя с две деца, айде този с млада жена ” и по този начин за мен ред не оставаше. През юни месец Бобата Жечев и Данаил Николов ме освободиха от “Левски ”. Хранов обаче си извърши обещанието и ми обезпечи жилище в “Овча купел 1″. В този апартамент изобщо не влизах, тъй като заиграх в Португалия. Но не ми е подарък. Купих си го за 18 000 лева, 3000 $, толкоз имах спестени от присъединяване на Световното състезание, от годините в “Левски ” и националния тим, турнета, не знам си какво.
Как станахте футболист?
– Аз съм от едно врачанско село – Вировско се споделя. Нашите в края на 60-те години на предишния век започнаха работа в “Кремиковци ”. Преместихме се да живеем при вуйна в Ботунец. Бях първокласник. А съседи ни бяха Гиби Искренов, който по това време беше доста слаб физически, напряко кост и кокал, Стефан Колев, борците братя Щереви, куп фамозни хандбалисти и баскетболисти. Та това село от 3 блока и 50 къщи е дало доста елитни спортисти на България. Имаше един бай Мето, в никакъв случай няма да го не помни, той ме заведе на “Герена ”. Бяхме дружно с още едно момче. Ако не беше този бай Мето, лека му пръст, в никакъв случай нямаше да отида да се запиша в “Левски ”, тъй като ме беше позор. Бате Янко Кирилов ни видя в няколко тренировки и ми сподели: “Пеше, ти оставаш ”. Освободи моя другар. И по кое време станах футболист – чак 14-годишен, 7-и за 8-и клас!
Преди казармата обаче сте на път да спрете с футбола…
– Не беше тъкмо по този начин. Просто изкарах тежка работа, някои мои набори като Ники Зайков, Вальо Греков и Боби Борисов се уредиха да карат казарма на “Герена ”, с тях беше и сегашният управител Петьо Заберски. Спяха там, където имаше бунгала, зад паркинга откъм бранш “В ”. Ходеха си цивилни. Аз обаче нямах никакви връзки и ме заточиха горе, на румънската граница, в едно отделение до Силистра. Треньор на тима беше Борислав Богданов – остарял левскар, доста ми оказа помощ и съм му признателен. Заставата ни беше на 15 км отвън града. Сутрин хващах автобуса, упражнявах, следобяд в 18:30 – назад. През нощта пък давам наряд. Зимата по 4 часа, лятото – по пет, часови на застава. За една година ми се събраха 210 въоръжени наряда от 365 дни. В “Доростол ” играх на всички постове без вратарският. На 26 януари 1981 година ме върнаха в “Левски ”, а тези, които служеха тук, ги отпратиха по провинцията.
Бързо ли се наложихте при старши треньора Христо Младенов?
– В началото ме пое под крилото си Краси Борисов. Съветваше ме: “Младо, ти до мене ” и ме караше на всички места с колата. Извадих и шанс. През месец март моят кумир Стефан Аладжов, крещя му “Другаря майор Аладжов ”, се контузи. Предстоеше ни мач в Дупница на 18 април. Младенката (б.р – Христо Младенов) рискува и ме пусна титуляр като ляв бек. А в “Марек ” играеха Колев, Севдин, Караколев – едни убийци, ти споделям! Ритаха от кръста нагоре. Поведоха ни с 1:0. Гибона проби отдясно и центрира към точката на дузпата. Бях се присъединил в офанзива, уцелих я с вътрешен – гол, 1:1! Така дебютирах в “Левски ”. В идващият кръг на 25 април играем с ЦСКА. Младенов отново ме пусна. На трибуните имаше над 50 000 фенове. Само като излязох от тунела и краката ми се подкосиха. От терзание ли, от какво – не знам. Признах на “старите кучета ” за казуса. Цецо Йончев играеше против мен. За шанс още веднъж се разписах още в 19-ата минута. Емо Спасов центрира от корнер, изпреварих Цоньо Василев и с глава пронизах Велинката (б.р. – Георги Велинов). Ей, споделям ти, като че ли криле ми поникнаха. В началото на второто полувреме Руси Гочев оформи крайното 2:0. В края на мача ме смени майор Аладжов. През юни освободиха от “Левски ” 9 души. Казаха им: “Другари офицери, благодарим ви ”, и ги освободиха. На тяхно място пристигнаха Мишо Вълчев, Пламен Цветков, Гришата Григоров, Ицо Денчев и Краси Чавдаров. Започнаха да постановат и куп лични юноши. Подмениха напълно тима, стана промяна на поколенията. Бобата Жечев и Младенов сложиха основите, Васил Методиев завари подготвен тим.
Какви бяха методите на Методиев?
– Оф, за тренировките му и тези на Вуцата не желая да си припомням. Бяха кошмарни, по-тежки не съм виждал. Шпайдела обаче беше психолог и стратег. Неслучайно заредихме успехите над ЦСКА. Абе, не знам този човек по какъв начин измисляше постоянно нещо, казано на диалект “правеше им кур капан ”. Поставяше някаква тактическа залъгалка. Ще врътне нещо постовете на футболистите от единия на другия фланг, или ще сложи халф начело да играе. Все нещо измисляше. Неоспорим тактически талант беше бате Васко. Обаче поставяше в фетиш тичането, физическата подготовка. За година и половина смених и двете стави. Който е минал през Шпайдела и Вуцата, положително не е видял. Ама Кокала и Гибона с хахо-хихи, обре-убре, се скатаваха, правеха си каквото желаят. Аз обаче съзнателен на 100 % и ме удари в “шенкелите ”, както ние му споделяме. Получих изхабяване на хрущяла. По две подготовки съм изкарвал. Вуцата в националния тим прави подготовката на Панчарево, качи ни горе, Методиев му е асистент. Върнем се от националния, Шпайдела я повтори на “Герена ”. Ужас ти споделям. Е, това му беше неприятното. Бате Васко беше и психолог. С памук можеше да ти измъкне душицата. Като ми каже: „ Как бе, тоя тюфлек ще го изядеш с парцалите “, и аз скачах.
Кои са най-приятните ви мемоари от евромачовете?
– Е, двете следващи отстранявания на “Щутгарт ”. Те бяха мощен тим – с Клинсман, с братя Фьорстер, имаше и един страховит исландец – Сигурвиндсон, който играеше със смъкнати чорапи. На вечеря след второто им елиминиране един от техните шефове ни призна: “Ние загубихме един милион марки, в случай че знаехме, щяхме да ви дадем половината, с цел да ни пуснете ”. След това си припомням с приятни усеща мачовете с “Милан ”. Аз бях в недружелюбност по това време, Шпайдела ме беше подгонил, гласеше се да взима на моето място Сашо Марков от “Локо ” (Сф). Влязох запаса в първата среща (0:2) с “росонерите ”, смених Пепи Курдов още в 18-ата минута. Рууд Гулит вкара втория гол, не можах да му попреча. Помня го доста от дълго време него. Играхме с националния тим контрола в Амстердам. Паднахме с 0:1, Руси изпусна 2-3 гола, можехме и да ги бием. Посрещна ни Йохан Кройф преди мача, целувки, обятия, ръкува се с всеки от нас, снимахме се. Беше ни повсеместен любим. Срещу мен в мача игра точно Гулит, тогава беше международно незнаен. Младо момче, по-високо от мен, и с тази прическа вид “раста ”, не можеш да го сбъркаш. Опазих го, всички високи топки му обрах, долу, повече на крачка, като набере мощ и глава. На почивката го смениха. И след това се хвалих: „ Ей, тоя го смених на полувремето ”. И през второто полувреме пък влезе Симон Тахамата – противен, невисок, отново с такава прическа. Та Жужо след това ме похвали: “Пепи Петров обезврежда в един мач холандската залязваща звезда и изгряващата им звезда ”.
Дебютирате в националния тим в съдбоносен мач – европейската подготовка с Уелс (0:1) в Рексъм на 27 април 1983 г… Това наше посещение ще се започни и с един неприличен случай с една кражба…
– Да, само че не ставаше въпрос за чифт дънки, каквато версия излезе по-късно, а за комплект дамски такъми, май бяха сенки за очи. Иначе няма да запомня с положително мача с Уелс и по друга причина. Аз си вкарах автогол, обаче го записаха на резервата на домакините Чарлз, никой не разбра. Корнер пред нашата врата в 78-ата минута, получи се меле, Спас Джевизов се беше върнал да брани, опита се да почисти топката, обаче я ритна в кората ми. Топката влезе сред дирека и дребната мрежичка – неспасяемо. Джони Велинов щеше да почине от гняв. Това ми беше дебютът, а последният ми мач беше също трагичен – на 11 ноември 1987 година Спомняте си, тогава ни би Шотландия с 1:0 и не можахме да се класираме на Евро 88 в Германия.
Как допуснахте този неуспех?
– Виж в този момент, нас ни оправяше и еднакъв. Сред обществеността, а и в медиите се наслои мнение, че ние този мач няма по какъв начин да го загубим. Бяхме уверени, че към този момент сме се класирали сигурно. Това, малко или доста не може да не ти повлияе на душeвността. Мачът не вървеше, изпуснахме 2-3 чисти гола, а и валеше мощен дъж, получи се типично английско време. Шотландците играеха единствено за чест и популярност, обаче са си бойци. От тъча ни вкараха трагичен гол посредством оня Гари Маккей. Вместо нас визи за Европейското взе тимът на Ейре.
Бяхте част от мощния народен отбор, класирал се на Мондиала в Мексико обаче…
– Незабравим спомен ми е успеха над еврошампиона Франция (2:0). Напълно ги надиграхме. 72 325 души препълниха стадиона! Разменихме си фланелките с Максим Босис. Да ти призная, в тези решителни три следващи семейства – с Германска демократична република (1:0), с Франция и Югославия (2:1) Дедко ни погледна и с двете очи. С немците Стойчо бие фаул, Джеки беше на стената сякаш нещо да пречи на вратаря. Топката надясно го удари в прасеца и отиде в противоположния ъгъл и влезе. Това се случи в 87-ата минута. Със сърбите беше най-тегав мачът. Поведохме, те ни изравниха, добре, че Пацо Гетов ни извади. Класирахме се и на доктрина в Люксембург. За първия гол скочих с един от домакините и той си заби автогол, бихме с 3:1 и взехме визите за Мексико. Направихме отлична подготовка, бяхме подготвени за положително показване. В мощна възраст се намирахме множеството момчета. Отиваш на Световно, гледат те от чужби тимове. От управлението на федерацията ни бяха оповестили, че единствената ни цел на шампионата е първа победа. „ Биете един път и ви пускаме в чужбина “, ни обещаваха. За първи път, въпреки и с късмет като най-хубав трети, с два равни, се класирахме на осминафиналите. За първи път прескочихме групата. Представянето ни обаче се регистрира като едва, сринаха ни със земята. Глобиха ни всички. За класирането за втората фаза трябваше да вземем по 5000 $, нищо не взехме най-после. Удържаха ни ги. Събраха ни на “Васил Левски ”, четоха ни конско. Единствено на мен, на Садъков и Боби Михайлов от 22-мата ни сложиха добра оценка.
По време на Мондиала обаче е имало много странни треньорски решения…
– Не желая да разясня. Само ще загатна моето удивление от това, че Пламен Николов не пристигна с нас. Пацо беше най-хубавият десен бек на България. Скараха се обаче нещо с Вуцата, и почна да остава без повиквателни. Парадоксът е, че на Мондиала взе Илия Дяков от втородивизионния “Добруджа ”, викаше дори Краси Коев, който беше запаса на Николов в “Левски ”. Накрая Сашо Марков го пускаше отляво, а мен ме направи десен бек.
За бранител имате много голове в кариерата си. В “Левски ” ви даваха и дузпите да биете…
– В един сезон се скъсаха нашите нападатели да пропущат от “бялата точка ”. Изредиха се безусловно всички. Накрая Шпайдела ми подреди аз да почна да ги удрям. Бих 7 или 8 в тази същата 1986 година, единствено една профуках. Спомням си и на кой мач стана това – в полуфинал за Купата на България против “Етър ” (7:3). Кольо Донев ми я хвана при резултат 6:2, тъй че беше без значение. Това ми е единствената пропусната дузпа в кариерата.
Играл сте в общо 26 безконечни дербита. Коя е най-скъпата ви победа?
– Всички са ми скъпи, само че най-вече оценявам тази от 3 юни 1984 г.с 3:1. На ЦСКА и ремито им вършеше работа, а нас ни устройваше единствено успеха. Тогава взехме и трите купи, постигнахме “златен требъл ”. Този мач като наслада, като преживяване ми е оставил най-скъпи мемоари. Много бях благополучен и на 9 март 1985 г, когато още веднъж спечелихме с 3:1. Отново през март, само че през 1988-а направихме паметен поврат – от 0:2 до 3:2, и то още до почивката. Съдията Тодор Колев не ни даде чиста дупа, откакто Краси Досев повали Гиби в пеналта. Хвана го през кръста при 0:2. Публиката побесня, ревна. И след тая обстановка ние тръгнахме и ги смачкахме. Усещах на терена по какъв начин те падат надолу от ден на ден и повече. Безински играеше против мен, а аз заиграх напряко като ляво крило. Той трепереше безусловно от боязън, а аз си надупчвам, центрирам… Емо Спасов подвигна една топка откъм “В ” бранш, аз с глава понижих на 1:2. Всичко вика, и за нула време направихме обрата след попадения на Ламята (б.р. – Георги Йорданов) отново с глава и на Наско.
Сигурно няма да забравите и случая със Стоичков?
– Е, да, по какъв начин да го не помни? На 17 септември 1988 година завършихме 2:2, макар че водехме в този момент пък ние с 2:0 след дубъл на Васко Драголов. Боре Александров ме изгони, това ми е единственият червен картон в кариерата. Много добре си припомням обстановката. Водехме с 1:0, откъм “В ” бранш стана фаул за нас, който Боре не го даде. Публиката почна да освирква, да псува. Прехвърлиха топката към Ицо, който беше съвсем на центъра, малко в нашата половина. Той си я пое и потегли към мен. Поведе си я малко по-дълга и топката стана противоречива. Бях се ядосал, крещя си: “Е, в този момент ти разкатах семейството ”. Направих му здрав шпагат, Стоичков скочи, топката отиде в трибуните, втори-трети ред, сиреч фаул няма. Камата мина над мен и ме одра с бутоните, той постоянно го правеше тоя номер след това и в Испания. Аз също скочих и го хванах за гушата. Реферът ни изгони и двамата. На път към съблекалните чух още веднъж плача на трибуните и си споделих: “Повели сме с 2:0 ”, и се успокоих. После обаче се изви страшна стихия, прекъсна електрозахранването на стадиона, а след подновяването на играта цесекарите изравниха. После ги бъзиках моите: “Какво желаете, бе, най-хубавият им футболист извадих, а вие отново не можете да удържите ” (смее се). Със Стоичков се уважавахме доста. Ти не знаеш и един любопитен факт.
Какъв е той?
– Ицо, “червената ” легенда, пристигна в София с рейса на “Левски ”. Какво се случи… През февруари 1985 година играем мач за Купата на България в Харманли. Бихме локалния “Хеброс ” с 2:1 в един заплашителен мраз, валеше сняг, времето беше непоносимо. И след края на дуела при нас пристигнаха ръководители на домакините, помолиха ни да закараме до столицата един от техните футболисти. “Тука има едно войниче, може ли да го метнете до София ”. Ние, естествено, се съгласихме. И по този начин Стоичков, бъдещата международна мегазвезда, се качи в нашия остарял “Мерцедес ”. Седна на последната седалка, не знаеше къде се намира, гледаше като извънземен. Тих, мирен, гласът не можеш да му чуеш.
Носихте в продължение на няколко години капитанската лента на “Левски ”. Как станахте капитан?
– Аз съм в действителност първият демократично определен капитан на “сините ”. Преди ги слагаха или треньорът, или управлението, или напряко по партийна линия. Шефът на сдружението Лазаров ни събра на една вила в “Драгалевци ”. Гласуването беше очевидно, кандидатите бяхме единствено аз и Боби Михайлов. Той искаше доста да стане капитан, само че не го огря. За него гласоподаваха единствено Наско, Гиби и Кокала. Спечелих с огромна преднина.
Малко се знае за престоя ви в португалския “Бейра Мар ”…
– Заминах относително късно – бях 28-годишен към този момент, само че тогава имаше една възбрана за по-млади футболисти да играят в чужбина. През лятото на идната година пък срещнах Стоичков по коридорите на БФС, таман си уреждаше прехвърлянето в Барса. Вика: „ Живи, умрели, ще ги удуша. Трябва да отпътува “. Много беше надъхан да се наложи, само че той отиде в разцвета на силите си. Градът Авейро беше нещо като Малката Венеция – имаше гондоли, канали, карнавали. “Бейра Мар ” беше средняшки тим, с изключение на мен имаше още няколко легионери – македонец, хърватин, сърбин и куп бразилци. През втория сезон като голмайстор от “Б ” група пристигна Никола Спасов. Най-голямата ни звезда беше един Антонио Соуса, който беше вдигал КЕШ с “Порто ” през 1987 година Дотогава отборът е бил като асансьор сред елита и Втора дивизия. В продължение на 4 години обаче се движехме сред 6-о и 8-о място. Стигнахме и край за Купата на Португалия, като на финала на 2 юни 1991 година срещнахме “Порто ”. Редовното време приключи 1:1. В продълженията в игра като запаса се появи Емил Костадинов, надбяга център-халфа ни, който беше 35-годишен, и ни вкара съдбоносен гол, “драконите ” завоюваха с 3:1. В Авейро изкарах най-хубавите си футболни години.
Емблематичният ляв защитник описа за живота си в изявление пред сътрудника Милен Димитров от vitoshanews.com.
Г-н Петров, по какъв начин се разминахте с наказване след скандалния край за Купата на България на 19 юни 1985 г?
– Честно да ти кажа, и аз не зная. Бяхме победили ЦСКА 7 пъти поред. Бяхме обърнали салдото от отрицателен в положителен. Имах вътрешно чувство, че нещо ще стане. Беше ме обзела странна незаинтересованост, нямаше никаква тръпка в мен, никакъв живот. Мачът не вървеше, тегав беше. Голът на Гошо Славков, лека му пръст, откакто си поведе с ръка, в допълнение изнерви ситуацията и способства за отрицателния процес на играта. Разправията стана пред очите ми откъм “А ” бранш. За три бутания отрязаха главите на двата ни гранда. Коце Янчев направи фаул на Емо Спасов, нашият стана и го хвана за гушата, отнякъде връхлетя Ицо Стоичков, бутна Емо, идва Кокала, бута Ицо. Три бутания, а санкции до прът и въже! Имаше след това клюки, че надали не сме се избили по пътя към съблекалнята. А в действителност истината е напълно друга. Че се псувахме, псувахме се, обаче пердах не е имало. От първата стълбичка горе до двете съблекални се бяха наредили полицаи. Нямахме никакъв досег с “армейците ”.
Капитанът на ЦСКА Георги Димитров ми е признавал, че след наказването са натирили тима да тренира на стадион “Септември ”, возил ги е разхлопан рейс, даже непокътнат екип не са имали. Какво беше най-голямото оскърбление, което преживяхте тогава?
– Не мога да кажа, че са се отнасяли началниците зле с нас. Тренирахме си на “Герена ”, всичко беше тъкмо. Играехме с екипи “Адидас ”, само че в този интервал ни сложиха на гърдите една буквичка “В ”, нали сме към този момент “Витоша ”. Това беше най-лошата екипировка, най-грозните фланелки, с които съм играл. На нищо не приличахме, покруса. Руси Гочев отпътува да играе в австрийския ЛАСК, и го помолих да ми остави неговата фланелка с №7 на гърба и “В ”-то, за спомен. Това е всичко, което съм взел от “Левски ” за 9 години вярна работа.
Не взехте ли най-малко един апартамент?
– Какво приказваш? Бях останал горе-долу последният мохикан – април 1989 година Всички по-опитни футболисти бяха отпътували за чужбина. Срам не позор, отидох при шефа на сдружението Стоян Хранов: “Другарю Хранов, някои от сътрудниците към този момент по 2-3 жилището смениха, а аз – най-старият състезател, капитанът, пребивавам с дамата и детето в гарсониера в “Красна поляна ”. Взех я като ергенче, тогава беше приказка, обаче фамилията нарастна и жилището отесня. Патех си от моята прословута невзискателност. Виках си: “Айде тоя с две деца, айде този с млада жена ” и по този начин за мен ред не оставаше. През юни месец Бобата Жечев и Данаил Николов ме освободиха от “Левски ”. Хранов обаче си извърши обещанието и ми обезпечи жилище в “Овча купел 1″. В този апартамент изобщо не влизах, тъй като заиграх в Португалия. Но не ми е подарък. Купих си го за 18 000 лева, 3000 $, толкоз имах спестени от присъединяване на Световното състезание, от годините в “Левски ” и националния тим, турнета, не знам си какво.
Как станахте футболист?
– Аз съм от едно врачанско село – Вировско се споделя. Нашите в края на 60-те години на предишния век започнаха работа в “Кремиковци ”. Преместихме се да живеем при вуйна в Ботунец. Бях първокласник. А съседи ни бяха Гиби Искренов, който по това време беше доста слаб физически, напряко кост и кокал, Стефан Колев, борците братя Щереви, куп фамозни хандбалисти и баскетболисти. Та това село от 3 блока и 50 къщи е дало доста елитни спортисти на България. Имаше един бай Мето, в никакъв случай няма да го не помни, той ме заведе на “Герена ”. Бяхме дружно с още едно момче. Ако не беше този бай Мето, лека му пръст, в никакъв случай нямаше да отида да се запиша в “Левски ”, тъй като ме беше позор. Бате Янко Кирилов ни видя в няколко тренировки и ми сподели: “Пеше, ти оставаш ”. Освободи моя другар. И по кое време станах футболист – чак 14-годишен, 7-и за 8-и клас!
Преди казармата обаче сте на път да спрете с футбола…
– Не беше тъкмо по този начин. Просто изкарах тежка работа, някои мои набори като Ники Зайков, Вальо Греков и Боби Борисов се уредиха да карат казарма на “Герена ”, с тях беше и сегашният управител Петьо Заберски. Спяха там, където имаше бунгала, зад паркинга откъм бранш “В ”. Ходеха си цивилни. Аз обаче нямах никакви връзки и ме заточиха горе, на румънската граница, в едно отделение до Силистра. Треньор на тима беше Борислав Богданов – остарял левскар, доста ми оказа помощ и съм му признателен. Заставата ни беше на 15 км отвън града. Сутрин хващах автобуса, упражнявах, следобяд в 18:30 – назад. През нощта пък давам наряд. Зимата по 4 часа, лятото – по пет, часови на застава. За една година ми се събраха 210 въоръжени наряда от 365 дни. В “Доростол ” играх на всички постове без вратарският. На 26 януари 1981 година ме върнаха в “Левски ”, а тези, които служеха тук, ги отпратиха по провинцията.
Бързо ли се наложихте при старши треньора Христо Младенов?
– В началото ме пое под крилото си Краси Борисов. Съветваше ме: “Младо, ти до мене ” и ме караше на всички места с колата. Извадих и шанс. През месец март моят кумир Стефан Аладжов, крещя му “Другаря майор Аладжов ”, се контузи. Предстоеше ни мач в Дупница на 18 април. Младенката (б.р – Христо Младенов) рискува и ме пусна титуляр като ляв бек. А в “Марек ” играеха Колев, Севдин, Караколев – едни убийци, ти споделям! Ритаха от кръста нагоре. Поведоха ни с 1:0. Гибона проби отдясно и центрира към точката на дузпата. Бях се присъединил в офанзива, уцелих я с вътрешен – гол, 1:1! Така дебютирах в “Левски ”. В идващият кръг на 25 април играем с ЦСКА. Младенов отново ме пусна. На трибуните имаше над 50 000 фенове. Само като излязох от тунела и краката ми се подкосиха. От терзание ли, от какво – не знам. Признах на “старите кучета ” за казуса. Цецо Йончев играеше против мен. За шанс още веднъж се разписах още в 19-ата минута. Емо Спасов центрира от корнер, изпреварих Цоньо Василев и с глава пронизах Велинката (б.р. – Георги Велинов). Ей, споделям ти, като че ли криле ми поникнаха. В началото на второто полувреме Руси Гочев оформи крайното 2:0. В края на мача ме смени майор Аладжов. През юни освободиха от “Левски ” 9 души. Казаха им: “Другари офицери, благодарим ви ”, и ги освободиха. На тяхно място пристигнаха Мишо Вълчев, Пламен Цветков, Гришата Григоров, Ицо Денчев и Краси Чавдаров. Започнаха да постановат и куп лични юноши. Подмениха напълно тима, стана промяна на поколенията. Бобата Жечев и Младенов сложиха основите, Васил Методиев завари подготвен тим.
Какви бяха методите на Методиев?
– Оф, за тренировките му и тези на Вуцата не желая да си припомням. Бяха кошмарни, по-тежки не съм виждал. Шпайдела обаче беше психолог и стратег. Неслучайно заредихме успехите над ЦСКА. Абе, не знам този човек по какъв начин измисляше постоянно нещо, казано на диалект “правеше им кур капан ”. Поставяше някаква тактическа залъгалка. Ще врътне нещо постовете на футболистите от единия на другия фланг, или ще сложи халф начело да играе. Все нещо измисляше. Неоспорим тактически талант беше бате Васко. Обаче поставяше в фетиш тичането, физическата подготовка. За година и половина смених и двете стави. Който е минал през Шпайдела и Вуцата, положително не е видял. Ама Кокала и Гибона с хахо-хихи, обре-убре, се скатаваха, правеха си каквото желаят. Аз обаче съзнателен на 100 % и ме удари в “шенкелите ”, както ние му споделяме. Получих изхабяване на хрущяла. По две подготовки съм изкарвал. Вуцата в националния тим прави подготовката на Панчарево, качи ни горе, Методиев му е асистент. Върнем се от националния, Шпайдела я повтори на “Герена ”. Ужас ти споделям. Е, това му беше неприятното. Бате Васко беше и психолог. С памук можеше да ти измъкне душицата. Като ми каже: „ Как бе, тоя тюфлек ще го изядеш с парцалите “, и аз скачах.
Кои са най-приятните ви мемоари от евромачовете?
– Е, двете следващи отстранявания на “Щутгарт ”. Те бяха мощен тим – с Клинсман, с братя Фьорстер, имаше и един страховит исландец – Сигурвиндсон, който играеше със смъкнати чорапи. На вечеря след второто им елиминиране един от техните шефове ни призна: “Ние загубихме един милион марки, в случай че знаехме, щяхме да ви дадем половината, с цел да ни пуснете ”. След това си припомням с приятни усеща мачовете с “Милан ”. Аз бях в недружелюбност по това време, Шпайдела ме беше подгонил, гласеше се да взима на моето място Сашо Марков от “Локо ” (Сф). Влязох запаса в първата среща (0:2) с “росонерите ”, смених Пепи Курдов още в 18-ата минута. Рууд Гулит вкара втория гол, не можах да му попреча. Помня го доста от дълго време него. Играхме с националния тим контрола в Амстердам. Паднахме с 0:1, Руси изпусна 2-3 гола, можехме и да ги бием. Посрещна ни Йохан Кройф преди мача, целувки, обятия, ръкува се с всеки от нас, снимахме се. Беше ни повсеместен любим. Срещу мен в мача игра точно Гулит, тогава беше международно незнаен. Младо момче, по-високо от мен, и с тази прическа вид “раста ”, не можеш да го сбъркаш. Опазих го, всички високи топки му обрах, долу, повече на крачка, като набере мощ и глава. На почивката го смениха. И след това се хвалих: „ Ей, тоя го смених на полувремето ”. И през второто полувреме пък влезе Симон Тахамата – противен, невисок, отново с такава прическа. Та Жужо след това ме похвали: “Пепи Петров обезврежда в един мач холандската залязваща звезда и изгряващата им звезда ”.
Дебютирате в националния тим в съдбоносен мач – европейската подготовка с Уелс (0:1) в Рексъм на 27 април 1983 г… Това наше посещение ще се започни и с един неприличен случай с една кражба…
– Да, само че не ставаше въпрос за чифт дънки, каквато версия излезе по-късно, а за комплект дамски такъми, май бяха сенки за очи. Иначе няма да запомня с положително мача с Уелс и по друга причина. Аз си вкарах автогол, обаче го записаха на резервата на домакините Чарлз, никой не разбра. Корнер пред нашата врата в 78-ата минута, получи се меле, Спас Джевизов се беше върнал да брани, опита се да почисти топката, обаче я ритна в кората ми. Топката влезе сред дирека и дребната мрежичка – неспасяемо. Джони Велинов щеше да почине от гняв. Това ми беше дебютът, а последният ми мач беше също трагичен – на 11 ноември 1987 година Спомняте си, тогава ни би Шотландия с 1:0 и не можахме да се класираме на Евро 88 в Германия.
Как допуснахте този неуспех?
– Виж в този момент, нас ни оправяше и еднакъв. Сред обществеността, а и в медиите се наслои мнение, че ние този мач няма по какъв начин да го загубим. Бяхме уверени, че към този момент сме се класирали сигурно. Това, малко или доста не може да не ти повлияе на душeвността. Мачът не вървеше, изпуснахме 2-3 чисти гола, а и валеше мощен дъж, получи се типично английско време. Шотландците играеха единствено за чест и популярност, обаче са си бойци. От тъча ни вкараха трагичен гол посредством оня Гари Маккей. Вместо нас визи за Европейското взе тимът на Ейре.
Бяхте част от мощния народен отбор, класирал се на Мондиала в Мексико обаче…
– Незабравим спомен ми е успеха над еврошампиона Франция (2:0). Напълно ги надиграхме. 72 325 души препълниха стадиона! Разменихме си фланелките с Максим Босис. Да ти призная, в тези решителни три следващи семейства – с Германска демократична република (1:0), с Франция и Югославия (2:1) Дедко ни погледна и с двете очи. С немците Стойчо бие фаул, Джеки беше на стената сякаш нещо да пречи на вратаря. Топката надясно го удари в прасеца и отиде в противоположния ъгъл и влезе. Това се случи в 87-ата минута. Със сърбите беше най-тегав мачът. Поведохме, те ни изравниха, добре, че Пацо Гетов ни извади. Класирахме се и на доктрина в Люксембург. За първия гол скочих с един от домакините и той си заби автогол, бихме с 3:1 и взехме визите за Мексико. Направихме отлична подготовка, бяхме подготвени за положително показване. В мощна възраст се намирахме множеството момчета. Отиваш на Световно, гледат те от чужби тимове. От управлението на федерацията ни бяха оповестили, че единствената ни цел на шампионата е първа победа. „ Биете един път и ви пускаме в чужбина “, ни обещаваха. За първи път, въпреки и с късмет като най-хубав трети, с два равни, се класирахме на осминафиналите. За първи път прескочихме групата. Представянето ни обаче се регистрира като едва, сринаха ни със земята. Глобиха ни всички. За класирането за втората фаза трябваше да вземем по 5000 $, нищо не взехме най-после. Удържаха ни ги. Събраха ни на “Васил Левски ”, четоха ни конско. Единствено на мен, на Садъков и Боби Михайлов от 22-мата ни сложиха добра оценка.
По време на Мондиала обаче е имало много странни треньорски решения…
– Не желая да разясня. Само ще загатна моето удивление от това, че Пламен Николов не пристигна с нас. Пацо беше най-хубавият десен бек на България. Скараха се обаче нещо с Вуцата, и почна да остава без повиквателни. Парадоксът е, че на Мондиала взе Илия Дяков от втородивизионния “Добруджа ”, викаше дори Краси Коев, който беше запаса на Николов в “Левски ”. Накрая Сашо Марков го пускаше отляво, а мен ме направи десен бек.
За бранител имате много голове в кариерата си. В “Левски ” ви даваха и дузпите да биете…
– В един сезон се скъсаха нашите нападатели да пропущат от “бялата точка ”. Изредиха се безусловно всички. Накрая Шпайдела ми подреди аз да почна да ги удрям. Бих 7 или 8 в тази същата 1986 година, единствено една профуках. Спомням си и на кой мач стана това – в полуфинал за Купата на България против “Етър ” (7:3). Кольо Донев ми я хвана при резултат 6:2, тъй че беше без значение. Това ми е единствената пропусната дузпа в кариерата.
Играл сте в общо 26 безконечни дербита. Коя е най-скъпата ви победа?
– Всички са ми скъпи, само че най-вече оценявам тази от 3 юни 1984 г.с 3:1. На ЦСКА и ремито им вършеше работа, а нас ни устройваше единствено успеха. Тогава взехме и трите купи, постигнахме “златен требъл ”. Този мач като наслада, като преживяване ми е оставил най-скъпи мемоари. Много бях благополучен и на 9 март 1985 г, когато още веднъж спечелихме с 3:1. Отново през март, само че през 1988-а направихме паметен поврат – от 0:2 до 3:2, и то още до почивката. Съдията Тодор Колев не ни даде чиста дупа, откакто Краси Досев повали Гиби в пеналта. Хвана го през кръста при 0:2. Публиката побесня, ревна. И след тая обстановка ние тръгнахме и ги смачкахме. Усещах на терена по какъв начин те падат надолу от ден на ден и повече. Безински играеше против мен, а аз заиграх напряко като ляво крило. Той трепереше безусловно от боязън, а аз си надупчвам, центрирам… Емо Спасов подвигна една топка откъм “В ” бранш, аз с глава понижих на 1:2. Всичко вика, и за нула време направихме обрата след попадения на Ламята (б.р. – Георги Йорданов) отново с глава и на Наско.
Сигурно няма да забравите и случая със Стоичков?
– Е, да, по какъв начин да го не помни? На 17 септември 1988 година завършихме 2:2, макар че водехме в този момент пък ние с 2:0 след дубъл на Васко Драголов. Боре Александров ме изгони, това ми е единственият червен картон в кариерата. Много добре си припомням обстановката. Водехме с 1:0, откъм “В ” бранш стана фаул за нас, който Боре не го даде. Публиката почна да освирква, да псува. Прехвърлиха топката към Ицо, който беше съвсем на центъра, малко в нашата половина. Той си я пое и потегли към мен. Поведе си я малко по-дълга и топката стана противоречива. Бях се ядосал, крещя си: “Е, в този момент ти разкатах семейството ”. Направих му здрав шпагат, Стоичков скочи, топката отиде в трибуните, втори-трети ред, сиреч фаул няма. Камата мина над мен и ме одра с бутоните, той постоянно го правеше тоя номер след това и в Испания. Аз също скочих и го хванах за гушата. Реферът ни изгони и двамата. На път към съблекалните чух още веднъж плача на трибуните и си споделих: “Повели сме с 2:0 ”, и се успокоих. После обаче се изви страшна стихия, прекъсна електрозахранването на стадиона, а след подновяването на играта цесекарите изравниха. После ги бъзиках моите: “Какво желаете, бе, най-хубавият им футболист извадих, а вие отново не можете да удържите ” (смее се). Със Стоичков се уважавахме доста. Ти не знаеш и един любопитен факт.
Какъв е той?
– Ицо, “червената ” легенда, пристигна в София с рейса на “Левски ”. Какво се случи… През февруари 1985 година играем мач за Купата на България в Харманли. Бихме локалния “Хеброс ” с 2:1 в един заплашителен мраз, валеше сняг, времето беше непоносимо. И след края на дуела при нас пристигнаха ръководители на домакините, помолиха ни да закараме до столицата един от техните футболисти. “Тука има едно войниче, може ли да го метнете до София ”. Ние, естествено, се съгласихме. И по този начин Стоичков, бъдещата международна мегазвезда, се качи в нашия остарял “Мерцедес ”. Седна на последната седалка, не знаеше къде се намира, гледаше като извънземен. Тих, мирен, гласът не можеш да му чуеш.
Носихте в продължение на няколко години капитанската лента на “Левски ”. Как станахте капитан?
– Аз съм в действителност първият демократично определен капитан на “сините ”. Преди ги слагаха или треньорът, или управлението, или напряко по партийна линия. Шефът на сдружението Лазаров ни събра на една вила в “Драгалевци ”. Гласуването беше очевидно, кандидатите бяхме единствено аз и Боби Михайлов. Той искаше доста да стане капитан, само че не го огря. За него гласоподаваха единствено Наско, Гиби и Кокала. Спечелих с огромна преднина.
Малко се знае за престоя ви в португалския “Бейра Мар ”…
– Заминах относително късно – бях 28-годишен към този момент, само че тогава имаше една възбрана за по-млади футболисти да играят в чужбина. През лятото на идната година пък срещнах Стоичков по коридорите на БФС, таман си уреждаше прехвърлянето в Барса. Вика: „ Живи, умрели, ще ги удуша. Трябва да отпътува “. Много беше надъхан да се наложи, само че той отиде в разцвета на силите си. Градът Авейро беше нещо като Малката Венеция – имаше гондоли, канали, карнавали. “Бейра Мар ” беше средняшки тим, с изключение на мен имаше още няколко легионери – македонец, хърватин, сърбин и куп бразилци. През втория сезон като голмайстор от “Б ” група пристигна Никола Спасов. Най-голямата ни звезда беше един Антонио Соуса, който беше вдигал КЕШ с “Порто ” през 1987 година Дотогава отборът е бил като асансьор сред елита и Втора дивизия. В продължение на 4 години обаче се движехме сред 6-о и 8-о място. Стигнахме и край за Купата на Португалия, като на финала на 2 юни 1991 година срещнахме “Порто ”. Редовното време приключи 1:1. В продълженията в игра като запаса се появи Емил Костадинов, надбяга център-халфа ни, който беше 35-годишен, и ни вкара съдбоносен гол, “драконите ” завоюваха с 3:1. В Авейро изкарах най-хубавите си футболни години.
Източник: novsport.com
КОМЕНТАРИ