Той вярваше, че в бурни времена ще бъде винаги с народа си
Петър Ненков
Всяка година към датата на раждането и разстрела на Никола Вапцаров у нас се разгаря остра и недостойна дискусия, обвързвана с личността на поета и неговото творчество. Една от най-яростните отрицателки на Вапцаров е Даниела Горчева, която от 1990 година живее в Нидерландия и е издател и основен редактор на списание за политика, просвета и история " Диалог ", което излиза на български език в страната на лалетата.
В своя публикация за Вапцаров Горчева не се свени да лепи грозни етикети и да дава обидни квалификации на един от най-големите български поети и неговото творчество, като го назовава " агитационен, просъветски стихотворец, който пишел лозунги, а не стихове, в поддръжка на режима на Сталин ".
Според нея Вапцаров служил на чудовището Сталин и това не можело да се назова антифашизъм, а е закононарушение. Пак съгласно нея активността на Вапцаров и неговите приятели не е антифашистка, а антибългарска, и приканва да си " проветрим мозъците от комунистическите неистини " за него.
Горчева написа в своя памфлет, че Вапцаров е наказан не просто за терористична активност, а като уредник на терористична активност. Мнозина от днешните му бранители можело да не бъдат родени в никакъв случай, в случай че родителите им бяха станали жертва на руския терорист Вапцаров! Той не бил мечтател, бил маниак, тъй като бил подготвен да взривява живи хора за хатъра на Сталин! Ако бе останал жив, поетът болшевик, съгласно нея, щеше да стане един от най-жестоките палачи на народа си след руската окупация.
Горчева оплюва и поезията на Вапцаров. Според нея геният му не може да бъде опрощение за осъществяването на закононарушения, и то за такива огромни закононарушения, каквито са тероризмът и държавната измяна. Тя счита, че Вапцаров е прехвален като стихотворец. Той имал единствено две хубави стихотворения и още едно, надарено написано, само че прекомерно патетично и пропагандно. Останалите му поетични произведения били пропагандна, просташко-плакатно поръчкова лирика и лозунгаджийство!
След скандалната книга преди години на Марин Георгиев за Никола Вапцаров, озаглавена " Третият разстрел ", за първи път прочетох такива скверни и обидни слова за един от най-вдъхновените поети на България.
За страдание, изпълнените със завист и жлъч редове за Вапцаров имат свои поддръжници у нас, което ме кара да се попитам погнусен що за хора могат да заливат с мръсотия един от най-големите поети на България.
Стиховете на Вапцаров обаче от дълго време са влезнали в златния фонд на българската художествена литература. Нещо повече, те се родеят в европейската лирика със стиховете на поетите антифашисти като Федерико Гарсия Лорка, Муса Джалил, Иржи Волкер, Юлиус Фучик, Жак Декур и други бележити създатели.
А хората ще го обичат постоянно, на инат на палачите и плювачите, тъй като той бе “един от хилядите незнайни от заводи, канцеларии и села, които миришеха на вкиснато и псуваха ядосано ”...
Някои се пробваха да зазидат гласа на стиховете на Вапцаров измежду затворническите стени и да изтрият от паметта на народа загатна за поета огняр посредством неговото физическо заличаване.
А други, духовните лилипути, в по-ново време, страхувайки се от величавата му сянка, се пробваха да прекарат изкуствена стена сред него и младите, изкарвайки го отживял пролетарски графоман, безнадеждно стар съгласно актуалните схващания за поезията.
Но на инат на тях след неговата гибел стиховете му освен, че не бяха забравени, а по невидими пътища доближиха до сърцата на хората и се трансфораха в кодиран знак за битката за обществен напредък, в посланици на вярата и в предизвестие към всички тези, които се стремят да възродят от пепелищата уродливия фантом на фашизма.
Защото той вярваше, че в мир и в бурни времена ще бъде постоянно с народа си и ще беседва като жив с живите!
---------------------------------
ПРОЛЕТ
Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
единствено в зрачни сънища сънувана,
по какъв начин минуваш ниско над тополите,
само че не спираш тука своя полет.
Пролет моя, моя бяла пролет –
знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,
бурна ужасно, огненометежна
да възвърнеш хиляди очаквания
и измиеш кървавите рани.
Как ще пеят птиците в житата!
Весели ще плуват във простора...
Ще се радват на труда си хората
и ще се обичат като братя.
Пролет моя, моя бяла пролет...
Нека видя първия ти полет,
дал живот на мъртвите площади,
дано видя единствено твойто слънце
и умра на твойте барикади!
*
БОРБАТА Е БЕЗМИЛОСТНО ЖЕСТОКА
Борбата е безмилостно жестока.
Борбата, както споделят, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и...
толкова.
Какво тук значи някаква си персона?!
Разстрел, и след разстрела - червеи.
Това е толкова просто и разумно.
Но в бурята ще бъдем отново със тебе,
народе мой, тъй като те обичахме!
**
ПРОЩАЛНО
На жена ми
Понякога ще пристигам във съня ти
като неочакван и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти извън на пътя -
вратите не залоствай.
Ще влезна безшумно. Кротко ще приседна,
ще вперя взор в мрака да те видя.
Когато се наситя да те виждам -
ще те целуна и ще си отида.
НИКОЛА ВАПЦАРОВ
Всяка година към датата на раждането и разстрела на Никола Вапцаров у нас се разгаря остра и недостойна дискусия, обвързвана с личността на поета и неговото творчество. Една от най-яростните отрицателки на Вапцаров е Даниела Горчева, която от 1990 година живее в Нидерландия и е издател и основен редактор на списание за политика, просвета и история " Диалог ", което излиза на български език в страната на лалетата.
В своя публикация за Вапцаров Горчева не се свени да лепи грозни етикети и да дава обидни квалификации на един от най-големите български поети и неговото творчество, като го назовава " агитационен, просъветски стихотворец, който пишел лозунги, а не стихове, в поддръжка на режима на Сталин ".
Според нея Вапцаров служил на чудовището Сталин и това не можело да се назова антифашизъм, а е закононарушение. Пак съгласно нея активността на Вапцаров и неговите приятели не е антифашистка, а антибългарска, и приканва да си " проветрим мозъците от комунистическите неистини " за него.
Горчева написа в своя памфлет, че Вапцаров е наказан не просто за терористична активност, а като уредник на терористична активност. Мнозина от днешните му бранители можело да не бъдат родени в никакъв случай, в случай че родителите им бяха станали жертва на руския терорист Вапцаров! Той не бил мечтател, бил маниак, тъй като бил подготвен да взривява живи хора за хатъра на Сталин! Ако бе останал жив, поетът болшевик, съгласно нея, щеше да стане един от най-жестоките палачи на народа си след руската окупация.
Горчева оплюва и поезията на Вапцаров. Според нея геният му не може да бъде опрощение за осъществяването на закононарушения, и то за такива огромни закононарушения, каквито са тероризмът и държавната измяна. Тя счита, че Вапцаров е прехвален като стихотворец. Той имал единствено две хубави стихотворения и още едно, надарено написано, само че прекомерно патетично и пропагандно. Останалите му поетични произведения били пропагандна, просташко-плакатно поръчкова лирика и лозунгаджийство!
След скандалната книга преди години на Марин Георгиев за Никола Вапцаров, озаглавена " Третият разстрел ", за първи път прочетох такива скверни и обидни слова за един от най-вдъхновените поети на България.
За страдание, изпълнените със завист и жлъч редове за Вапцаров имат свои поддръжници у нас, което ме кара да се попитам погнусен що за хора могат да заливат с мръсотия един от най-големите поети на България.
Стиховете на Вапцаров обаче от дълго време са влезнали в златния фонд на българската художествена литература. Нещо повече, те се родеят в европейската лирика със стиховете на поетите антифашисти като Федерико Гарсия Лорка, Муса Джалил, Иржи Волкер, Юлиус Фучик, Жак Декур и други бележити създатели.
А хората ще го обичат постоянно, на инат на палачите и плювачите, тъй като той бе “един от хилядите незнайни от заводи, канцеларии и села, които миришеха на вкиснато и псуваха ядосано ”...
Някои се пробваха да зазидат гласа на стиховете на Вапцаров измежду затворническите стени и да изтрият от паметта на народа загатна за поета огняр посредством неговото физическо заличаване.
А други, духовните лилипути, в по-ново време, страхувайки се от величавата му сянка, се пробваха да прекарат изкуствена стена сред него и младите, изкарвайки го отживял пролетарски графоман, безнадеждно стар съгласно актуалните схващания за поезията.
Но на инат на тях след неговата гибел стиховете му освен, че не бяха забравени, а по невидими пътища доближиха до сърцата на хората и се трансфораха в кодиран знак за битката за обществен напредък, в посланици на вярата и в предизвестие към всички тези, които се стремят да възродят от пепелищата уродливия фантом на фашизма.
Защото той вярваше, че в мир и в бурни времена ще бъде постоянно с народа си и ще беседва като жив с живите!
---------------------------------
ПРОЛЕТ
Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
единствено в зрачни сънища сънувана,
по какъв начин минуваш ниско над тополите,
само че не спираш тука своя полет.
Пролет моя, моя бяла пролет –
знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,
бурна ужасно, огненометежна
да възвърнеш хиляди очаквания
и измиеш кървавите рани.
Как ще пеят птиците в житата!
Весели ще плуват във простора...
Ще се радват на труда си хората
и ще се обичат като братя.
Пролет моя, моя бяла пролет...
Нека видя първия ти полет,
дал живот на мъртвите площади,
дано видя единствено твойто слънце
и умра на твойте барикади!
*
БОРБАТА Е БЕЗМИЛОСТНО ЖЕСТОКА
Борбата е безмилостно жестока.
Борбата, както споделят, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и...
толкова.
Какво тук значи някаква си персона?!
Разстрел, и след разстрела - червеи.
Това е толкова просто и разумно.
Но в бурята ще бъдем отново със тебе,
народе мой, тъй като те обичахме!
**
ПРОЩАЛНО
На жена ми
Понякога ще пристигам във съня ти
като неочакван и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти извън на пътя -
вратите не залоствай.
Ще влезна безшумно. Кротко ще приседна,
ще вперя взор в мрака да те видя.
Когато се наситя да те виждам -
ще те целуна и ще си отида.
НИКОЛА ВАПЦАРОВ
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ