Петър Наков е на 43 години, а цели 40 от

Петър Наков е на 43 години, а цели 40 от тях е все край конете. Тази „ закваска “ да си има алъш-вериш с тези благородни животни идва от две страни. Роден е в разложкото село Бачево, където конят е на фундамент и даже е главната фигура в герба на обитаемото място.

Другата причина за това е татко му Иван Наков. Мъжът е квалифициран треньор по конен спорт от Тракийския университет, който работил в конефермата на селището през далечната 1968 година. А през 2000 година отваря личната си база Pеrivolas /от персийски език - красиво място, написа в. " Телеграф ".

Европари

Днес семейството разполага с съвременна конеферма, издигната с помощта и на европейски средства по Програмата за развиване на селските региони. Вдигнали къща за посетители в характерен за района архитектурен жанр, създали и заведение. Конюшнята е комфортна за конете, има 20 бокса за животните, както и 5 полубокса.

„ В момента притежаваме 16 коня. Отглеждаме първенци - на тазгодишната кушия в Бачево три наши коня завоюваха първите три места. Племенницата Ванеса стана втора с кобилата Налиса. Обучаваме четириногите на двата манежа - тревен и песъчлив. Никак не е елементарно да се поддържа цялата тази конна база. Грижите за конете са от заран до вечер. Всеки ден се хвърлят литри пот от всеки един служащ. Трябва да се почисти, да се нахранят конете, да се оседлаят, да се работи с тях, да се образоват. Учим ги да прескачат трудности. Младите коне ги обяздваме, предлагаме разходка с каруца през лятото, а през зимата - разходка с шейна “, споделя коневъдът Петър Наков, който някои в Бачево назовават Повелителя на конете.

Спорт

И имат цялостното право за сходно изказване. Защото коневъдът дава цялата си обич на конете, а те му се отблагодаряват със същото. Това е реципрочност, доверие сред човек и животно, което се усеща и от двете страни. Какво са конете за Пепи? „ Те са бързи, красиви, грациозни, умни, правилни. Никога няма да те предадат. Всички коне са му обичани, обичам ги всичките “, разпалено приказва той.

В работата в конефермата са впрегнати всички от семейството - той и брачната половинка му Ива, фамилията на сестра му, майка му и татко му. Петър е приключил НСА, компетентност „ Конен спорт ”, може да е преподавател, управител, да работи в Министерство на вътрешните работи като методист по физическа подготовка. Но тук си тежи на мястото. Неговото предопределение са конете, откогато е проходил, е върху гърбовете на тези превъзходни животни. Язди от тригодишен. „ Не стопираме да работим и като коневъди с татко ми Иван Наков. Купуваме специфични жребци, опитваме се да подобряваме локалните породи, да имат по-висок растеж, да са по-темпераментни, да са с повече сила. Това са най-благородните животни, не понасят жестоко отношение, това може да ги травмира, да ги депресира. Допирът с тях за мен е магия “, споделя той.

Биоливади

Според него конете са доверчиви. И желаят единствено две неща - положително отношение и хубава храна. В базата се отглеждат най-вече локални породи, животните не са претенциозни, понасят добре и планинския терен, и тукашната храна. Четириногите се хранят с биологична храна. Петър има документ, че се грижи за биологични ливади, люцерната е освен чиста, само че и доста потребна за животните. Той отглежда и калифорнийски червеи. Те преработват оборския тор, по този метод се създава биохумус, с който наторява ливадите с люцерната. Така затваря целия цикъл. Градините на майка му - и цветната, и зеленчуковата, се развиват повече от добре. Благодарение на биохумуса. И цветята са прелестни, и зеленчуците – доста вкусни, усетът им е друг, по-добър от този на останалите зеленчуци, които не се наторяват с биохумус.

Биохумус

„ Много хора от нашето село Бачево идват, с цел да търсят биохумус. С него трансформират и почвата, и усета на зеленчуците. Гощаваме гостите си с домашна храна, с биопродукти в нашето заведение. Успях да си купя нужния трактор с преден товарач, с цел да се грижа по-лесно за червеите. Нужно е оборският тор да се полива щедро с вода, с цел да може червеите да го усвоят по-добре. Носим тора от боксовете на конете напряко при червеите. Няма боклуци, няма замърсяване на природата ”, разкрива Петър.

Малчугани

Преди 7 години коневъдът получи влиятелно отличие за най-социален план за подкрепяне на деца с увреждания от Националния конкурс за европейска премия за млади фермери. „ Да работим с тези деца за нас не е просто всекидневие, а задача. Затова и се съгласих да вземам участие в този конкурс. Убеди ме моят съветник по плана. Семейството ни не не помни обществената си активност. Вече над 17 години се опитваме да оказваме помощ на децата с увреждания. Работим и самостоятелно с тях, и с групи. Както и с възрастни с увреждания. Но би трябвало да се прави редовно, а не случайно, с цел да има резултати ”, твърди Петър.

За него и останалите му близки не е проблем всеки ден да одобряват малчугани и да дават всичко от себе си за подобряването на тяхното положение. Защото хипотерапията, лечебната езда, оказва помощ доста на хлапетата. Деца, които не приказват, проговарят след десетки езди. Други прохождат благодарение на конете. Те страдат от тежки болести – детска церебрална парализа, Синдром на Даун, дислексия, гръбначни изкривявания, аутизъм. Променя се върху конете даже погледът им. Ездата има за тези деца голям резултат.

Тайнствената връзка сред човек и животно

Все отново би трябвало да се знае, че става въпрос за терапия, а не за лекуване. Ездата разрешава на ездача да усети придвижванията на животното, които влияят на самия него. Понякога самото другарство сред индивида и коня работи оздравително.

„ Няма нищо по-хубаво от щастливия детски взор, когато детето е върху гърба на коня. Това ме кара да съм уверен, че да се занимаваш с коневъдство има смисъл. Защото си потребен освен на себе си, само че и на другите “, твърди Петър Наков.

Той и останалите му роднини разчитат на личните си сили и дават всичко от себе си, с цел да развиват своята конна база. Но най-важното е, че го вършат от сърце и душа. Да са всеки ден с конете не е просто работа или занимание за тях.

„ Не го вършим по обвързване, а от обич, което изяснява нашата безрезервност. Това осмисля живота ни “, безапелационен е коневъдът от село Бачево./Агро Телеграф