Петър Мицин говори специално за Gong.bg още преди старта на

Петър Мицин приказва особено за Gong.bg още преди старта на Олимпийските игри в Париж. 18-годишният плувец описа повече за детството си и пътя си в спорта, както и за международния си връх при юношите си. Разбира се той обърна внимание и на Олимпиадата и задачите си.

Ще те върна много години обратно, по какъв начин реши да се занимаваш с плуване?

- Реших да се занимавам с плуване още като бях дребен, не помня тъкмо по кое време, само че нашите ме записаха на плуване във Велинград. Там нямаше доста избор като тип спорт. Плуването ни се стори най-добре, като там е малко евентуално да се травмира човек, като скочи да стъпи изкривено или да навехне нещо. Затова взехме решение, че плуването най-добре иска ми се отрази. Започнах да упражнявам не толкоз съществено в първите годините, само че след това започнах да построявам себе си като състезател и добра персона. Започнах да спечелвам медали по шампионати в Бълария, тогава бях младеж и младша възраст, това беше началото на моите триумфи. Тогава стартира моята плувна кариера.

Как мина детството на Петър Мицин?

- В доста игри. Също с учебно заведение, тогава учих във Велинград. Като в осми клас трябваше да се преместя в Сандански, като там учих в спортно учебно заведение. Наскоро приключих, оня ден аплайвах да бъда студент в НСА.

И двамата ти родители са били спортисти - това по някакъв метод повлия ли на избора ти и ти да се занимаваш със спорт?

- Абсолютно. Понеже майка ми е упражнявала лека атлетика, а татко ми ски биатлон и тези спортове изискват доста устойчивост и същото се е трансферирало на мен, за което съм признателен. Като бях дребен и ме учеха доста на дисциплинираност.

Ти персонално по кое време усети, че искаш плуването да стане не занимание, а твоя метод на живот?

- Когато ме одобриха в националния тим, първото ми публично писмо, в което пишеше, че съм поканен на лагер тук в Дианабад. Това за мен беше нещо ново, дори ужасно бих споделил. Отивах в София, не знаех с кой ще плавам и къде. Различни хора и друга конюнктура, само че бързо се сприятелих тук с останалите плувци и сме доста положителни другари.

Какви са спомените ти от първия ти треньор?

- Tреньорката, която към този момент не е измежду нас, ме научи на доста неща като дисциплинираност, изпълнителност и даже да бъда по-добър човек. Не единствено в басейна, само че и отвън него. Беше доста сериозна треньорка.

Ако през днешния ден можеше да ѝ кажеш нещо, какво би било то?

- Бих ѝ споделил, че съм европейски първенец за юноши, международен рекордьор за юноши и също международен първенец при юношите.

Как се стигна до решението да се преместиш в Сандански и първоначално да живееш самичък?

- Трябваше да продължа своята плувна кариера и взех решение, че ще се състезавам за плувен клуб " Вихрен " в Сандански, където знам, че изискванията са идеални. Басейнът е открит, с минерална вода, а през множеството време от годината в Сандански е топло. Това ми се стори като точното място за мен, започнах да упражнявам. Моят треньор видя, че има капацитет в мен и ми обърна много внимание. Много се грижи за мен. Гледа да съм в доста добра форма.

Какъв треньор е Николай Вакареев?

- За мен той е най-хубавият треньор в страната. Дава доста препоръки и освен за плуването, а и отвън басейна. Той е като втория ми татко.

Освен твоят треньор и твоите близки, различен повярва ли в теб?

- Ами да в действителност моите другари повярваха в мен. Те постоянно са до мен, поддържат ме, когато съм по надпревари. За мен това е доста значимо.

Когато сложи международния връх на 400 метра свободен жанр, въпреки и при юношите, това нещо предстоящо ли беше за теб или даже ти се изненада?

- Дори аз съм сюрпризиран. Честно казано минимум чаках международен връх при юношите. Така се случи, че 400 метра беше в последния ден на надпреварата и аз се настроих тъй че да си оставя душата в басейна, с всички сили го изплувах. Дадох повече от оптималното и най-после даже аз не съумях да допускам на таблото.

Знаем, че фамилията ти се реалокира година след теб в Сандански, с цел да живеят при теб. Каква поддръжка ти оказаха те?

- Те ми оказаха доста огромна поддръжка. Първоначално бях на общежитие в спортното учебно заведение, след което видях, че няма да стане по този начин тъй като би трябвало да се съблюдава хранителния режим непременно. Трябваше да си пристигна майка ми, със сестра ми, тъй като няма по какъв начин да сме в два разнообразни града и да плуваме. Те пристигнаха в Сандански и там живеем сега, с цел да може тя да ми готви хубава храна и да бъде с мен, да ме поддържа.

За първи път ще представяш България на Олимпийски игри - какво е възприятието?

- Чувството е голяма наслада и признателност най-много към моя треньор за всичко, което сме постигнали дотук. Голяма отговорност е също, тъй като би трябвало да показва България на най-хубаво равнище.

Можем ли да чакаме от теб да атакуваш орден?

- Може и орден, само че това е доста огромна стъпка и цел. Не би трябвало това да ме отхвърля. Трябва да се стремим към невъзможното.

За край на диалога ни да си пожелаеш нещо в професионален и персонален проект, както и да пожелаеш нещо на всички български олимпийци.

- Първо си поисквам да бъда жив и здрав, моите треньори, фамилията и всички които познавам да са живи и здрави. На всички други сънародници им поисквам да са сполучливи и да реализират задачите си. Да показват нашата татковина на най-високо равнище.