Маринашки за загиналите момчета в катастрофата край Кадиево:...
Петър Маринашки се изправи пред съда, с цел да даде пояснение по случая със зверското меле до Кадиево, при което починаха две момчета - Тошко и Виктор. Докато разказваше историята, той се просълзи на няколко пъти. Маринашки стартира с изявление на съболезнования към околните на Тошко и Виктор.
" Към 10 часа Тошко пристигна при мен е магазина, в който работя. Попита ме какво ще върша по-късно. Казах, че ще вървя да взема гумата от ремонт. Пожела да пристигна с мен. Разбрахме се като приключа, в 15.30 часа, да тръгнем. По-късно пристигна Виктор с Георги. И те ме попитаха какво ще върша. Обясних им за ангажимента ни с Тошко. И те пожела ха да дойдат. Те поканили и Лисков. Колегата пристигна в 15.20 часа и ме смени. Тогава тръгнахме. Малко по-късно взехме Тошко.
По пътя спряхме на бензиностанция, защото на мен и Георги ни се ходеше до тоалетна. След като тръгнахме, всичко беше обикновено. Виктор се закачаше с думи, след което стартира да ми бута седалката. Не беше еднократно, и различен път се е случвало. Погледнах го в огледалото, ударих го по крайници и му споделих да спре. Насрещно идваща кола стъпи на осевата линия и аз кривнах леко вдясно. След това колата сервира. Направих всичко допустимо, най-малко по този начин мисля - натиснах спирачка, припомням си единствено по какъв начин дървото се доближава. Изгубил съм схващане за секунди.
Събудих се първи в колата. Като отворих очи, беше извънредно. Като обърнах взор, Тошко се беше облегнал на предната седалка, течеше му кръв от устата. Всички бяха окървавени. Отворих моята врата с рамо, поех си глътка въздух. Първо извадих Георги, беше откъм гърба зад мен. Следващият беше Виктор. Задната дясна врата не се отваряше. Тогава към този момент имаше хора, които пристигнаха да оказват помощ. Отворих вратата със мощ. Извадих Тошко и го сложих на земята. Беше в безсъзнание. Опитахме се да отворим вратата на Николай. Помолих по-едър човек да го извади. Извади го. После желаех вода. Мих лицата на приятелите си, започнах да ги укротявам. Дойдоха служителите на реда, споделиха да заставам до патрулката. След това събраха персонални данни. Изчакахме пожарникарите, след което ме закараха в районното в Стамболийски. След това ме закараха в Трето районно за арест. Бяха ми поставени белезници незабавно щом излязох от сектора в Стамболийски. Това е ", изповяда се Маринашки.
" Не ми бяха другари, а братя ", добави той през сълзи.
В залата стана ясно, че сега той работи в склад, лятото изкарва прехраната си като сервитьор. Междувременно следва в УНСС.
Маринашки уточни, че постоянно е карал Тошко и Виктор до учебно заведение в Пловдив.
Свързани вести След злополуката до Кадиево: Маринашки не желал да дава кръвна проба, мислил, че се плаща Свидетел по делото за зверското меле до Кадиево се укривал с месеци Рейсаджия, вадил тела до Кадиево: Няма да не помни отворените им очи!
" Към 10 часа Тошко пристигна при мен е магазина, в който работя. Попита ме какво ще върша по-късно. Казах, че ще вървя да взема гумата от ремонт. Пожела да пристигна с мен. Разбрахме се като приключа, в 15.30 часа, да тръгнем. По-късно пристигна Виктор с Георги. И те ме попитаха какво ще върша. Обясних им за ангажимента ни с Тошко. И те пожела ха да дойдат. Те поканили и Лисков. Колегата пристигна в 15.20 часа и ме смени. Тогава тръгнахме. Малко по-късно взехме Тошко.
По пътя спряхме на бензиностанция, защото на мен и Георги ни се ходеше до тоалетна. След като тръгнахме, всичко беше обикновено. Виктор се закачаше с думи, след което стартира да ми бута седалката. Не беше еднократно, и различен път се е случвало. Погледнах го в огледалото, ударих го по крайници и му споделих да спре. Насрещно идваща кола стъпи на осевата линия и аз кривнах леко вдясно. След това колата сервира. Направих всичко допустимо, най-малко по този начин мисля - натиснах спирачка, припомням си единствено по какъв начин дървото се доближава. Изгубил съм схващане за секунди.
Събудих се първи в колата. Като отворих очи, беше извънредно. Като обърнах взор, Тошко се беше облегнал на предната седалка, течеше му кръв от устата. Всички бяха окървавени. Отворих моята врата с рамо, поех си глътка въздух. Първо извадих Георги, беше откъм гърба зад мен. Следващият беше Виктор. Задната дясна врата не се отваряше. Тогава към този момент имаше хора, които пристигнаха да оказват помощ. Отворих вратата със мощ. Извадих Тошко и го сложих на земята. Беше в безсъзнание. Опитахме се да отворим вратата на Николай. Помолих по-едър човек да го извади. Извади го. После желаех вода. Мих лицата на приятелите си, започнах да ги укротявам. Дойдоха служителите на реда, споделиха да заставам до патрулката. След това събраха персонални данни. Изчакахме пожарникарите, след което ме закараха в районното в Стамболийски. След това ме закараха в Трето районно за арест. Бяха ми поставени белезници незабавно щом излязох от сектора в Стамболийски. Това е ", изповяда се Маринашки.
" Не ми бяха другари, а братя ", добави той през сълзи.
В залата стана ясно, че сега той работи в склад, лятото изкарва прехраната си като сервитьор. Междувременно следва в УНСС.
Маринашки уточни, че постоянно е карал Тошко и Виктор до учебно заведение в Пловдив.
Свързани вести След злополуката до Кадиево: Маринашки не желал да дава кръвна проба, мислил, че се плаща Свидетел по делото за зверското меле до Кадиево се укривал с месеци Рейсаджия, вадил тела до Кадиево: Няма да не помни отворените им очи!
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ