Петър Константинов Дънов, наричан още от последователите си Учителя“ или

Петър Константинов Дънов, именуван още от почитателите си " Учителя “ или Беинсá Дунó, е български мъдрец, създател на религиозно-философско обучение, наричано Всемирно бяло приятелство. Мъдростта и почитателите на Дънов стигат надалеч от границите на родината ни. За Учителят Алеберт Айнщайн споделя: " Цял свят се прекланя пред мене, аз се преклонявам пред Учителя Петър Дънов от България. "

Днес ви представяме скъп съвет на Дънов за това по какъв начин да запазите брака си, когато мъжът ви си хване любовница.

Това не е елементарна алегория за сплотеното семейство, нито е роман, който приключва с баналното " и заживели дружно щастливи до края на дните си “. Въпреки това има благополучен край, тъй като ни учи на най-ценното – да обичаме себе си и околните си оттатък своето его. Само тогава животът се разпростира пред нас и ни дава всичките си блага, за които сме пристигнали на тази земя.

" Една сестра ми описа, че няколко години след женитбата й, откакто имала към този момент две дечица, мъжът й потегля с други дами, макар че тя е красива и добра, и честна. Тя е в обезсърчение. Отива при Учителя и плаче: " Мъжът ми си е намерил държанка и е станал доста недодялан с мене. “ - " Какво? Да не вземеш да правиш като другите дами – еснафки, да го ревнуваш, да му правиш подиуми, кавги, да се развеждаш? Ще постъпиш благородно, по нов метод, по Новото обучение. Ще го оставиш свободен. Ако той желае да се разведе, то е негова работа, само че ти – не. Ще се запознаеш с тази жена. Тя има нещо хубаво, поради което той се е влюбил в нея, ще я поканиш у дома, ще я приемеш общително, ще я обикнеш. И когато я обикнеш, тя ще освободи мъжа ти “.

Аз се стъписах: " Добре. Но по какъв начин? Помогнете ми да мога да постъпя по подобен метод “. И си отидох. На мъжа си повече дума не споделих за тази жена. Не му плачех към този момент. Успокои се той и стана по-мек. По едно време му споделих:

" Пък доведи я да я видя тази жена. Може да е по-хубава и по-добра от мене. Аз към този момент не те ревнувам – бъди свободен “. Той, несъмнено, не я докара. Но тя един път пристигна сама да го търси. Аз я поканих у дома. Действително, дамата беше хубава и умна, културна. У мен нещо трепна, аз я харесах.

Отнесох се доста благо и общително с нея. Поканих я отново да идва. Тя идваше рядко да го търси. И постоянно аз я одобрявах доста хубаво. Аз я съжалих и я обикнах. Как е могла да падне толкоз ниско тази културна жена? - питах се аз. Мъжът ми нито беше прекрасен, нито доста културен. Той принудително ме взе преди време. Той не заслужаваше нито мен, нито нея. И какво става?

Тя стартира да идва по-често, да ме следи, да ме учи. Хареса ме и тя и се сприятелихме. Един ден го подхваща:

" Не те е позор. Да имаш такава красива, добра, благородна и възпитана жена и да ме лъжеш, че била грозна, неприятна и не знам още каква. Да се махнеш и да вървиш при жена си и при децата си “.