Стратегия на затягане на обръча
Петър КАРЛУКОВСКИ
За народите от Европа рухването на Берлинската стена ознаменува нова вяра за сливане на Стария континент. За свят без идеологическо опълчване, мир, сигурност и равноправно взаимноизгодно съдействие сред народите.
Вместо това, след 30 години още веднъж се възобнови напрежението и военното опълчване сред Запада и Русия. Свидетели сме по какъв начин Западът към момента продължава да се изживява като победител от Студената война, да възприема Русия като опасност и да постанова политика от позиция на силата. Чрез НАТО.
В тази обстановка Русия се усеща излъгана от резултатите след привършване на Студената война, дружно с народите на Европа, в очакванията им за по-спокоен и обективен свят. Основателно буди безпокойствие въпросът за какво Европа още веднъж е разединена, несигурна и застрашена от боен конфликт сред Запада и Русия, откакто с рухването на социализма капитализмът си върна статута на господстващ публичен строй в света. Отговорът на този въпрос не може да бъде даден еднопосочно с изтъкване на аргументите за актуалната конюнктура.
Проблемът е заложен още във времето на диалозите сред Съединени американски щати и Съветския съюз за привършване на Студената война. В преговорната рамка и сделките са
пропуснати основни детайли
което е извънредно в дипломатическата процедура. В договаряния от подобен сан за проверка на резултатите от Втората международна война не се подписва съглашение. Да си напомним, че Съветският съюз по това време се намира в тежка политическа и социално-икономическа рецесия. Влиза в договарянията с отслабени позиции, неопитен за мащабите на подобен вид договаряния и притиснат от динамичността на вътрешнополитическата конюнктура с настройка за капитализация. В лицето на Михаил Горбачов американската страна среща доверчив човек, който за тяхна изненада извънредно бързо отстъпва и се съгласява с всички техни оферти. Съюз на съветските социалистически републики непринудено и абсолютно се отдръпва от Източна Европа. Даже за обединяването на Германия не е подложен въпросът за репарации, за което американската страна е имала предварителна подготвеност да заплати 450 милиарда $. Оценено от най-висшите политически кръгове на Съединени американски щати като " икономическа нелепост ".
Единственото политическо изискване, сложено от руската страна, е, в подмяна на разпускането на Варшавския контракт и Съвет за икономическа взаимопомощ, НАТО също да прекрати своето битие. Договорка, без да се документира с подписите на двете страни. Това неприемливо предоверяване и идеалистичният метод на Горбачов се употребява и през днешния ден от Запада да се отмята от сходна сделка, въпреки че това е маркирано в американския протокол.
Поради тази причина през днешния ден Русия се усеща излъгана и се отнася с съмнение към Запада, когато НАТО се доближава до нейните граници. Западът, употребявайки тази необвързаност с писмени гаранции, резервира НАТО, която през днешния ден развива военни качества на изток на прага на съветските граници. И даже уголемява своята активност отвън Европа.
Логично поражда въпросът, откакто няма противостояща блокова конструкция, която да заплашва западните ползи, и Русия няма бази в Европа
за какво Съединени американски щати запазиха НАТО
На първо място, с цел да се държи Европа подвластна. И най-важното - да не се допусне задълбочаване на връзките й с Русия. Плащайки на ниска цена за своята сигурност, Европа сама приема и се съгласява да бъде нещо като протекторат на Съединени американски щати. Без боен и дипломатически потенциал за независима геополитическа роля в международните връзки. Друга съществена причина се корени в непроменената външнополитическа теория на Съединени американски щати и нейните съдружници, основаваща се на остарялото блоково мислене за разбиране на света от времето на Студената войната. В нея намерено Китай се дефинира като зложелател, а Русия - като опасност.
На тази основа, както и по силата на инерцията на победител от Студената война, Съединени американски щати сякаш не желаят да схванат и одобряват, че светът към този момент е доста изменен и друг. Неочаквано за Съединени американски щати глобализацията способства за развиване на международни процеси, които отключиха почвата на нови геополитически и районни центрове. Те трансформираха вектора на интернационалните връзки на Изток в ущърб на Съединени американски щати. Барак Обама и Доналд Тръмп вярно се ориентираха и се пробваха да оттеглен Съединени американски щати от водещата им роля в световните процеси с съсредоточаване на напъните и ресурсите на страната за икономическо развиване в съревнование с Китай. Без да дават превес на политиката от позиция на силата.
Новата администрация на Съединени американски щати в лицето на Джо Байдън върна Съединени американски щати на полето на глобализацията и избира конфронтационната линия в интернационалните връзки. Не на основата на равноправно икономическо съдействие и конкуренция, а с използване на наказания и усилване на военно-политическите средства за въздържане на икономическия напредък на Китай и възходящото развиване на Русия. Енергийната дипломация на Съединени американски щати за диверсификация е ориентирана също за изтласкване на Русия от Европа и превъзмогване на зависимостта й от енергийните доставки.
Следвайки блоковата си тактика на въздържане, НАТО засилва активността си в Източна Европа и се пробва да уголемява своя обсег с нови страни като Украйна, Грузия и Молдова. А наскоро под егидата на Съединени американски щати бе образуван нов военнополитически блок в Източна Азия за въздържане на Китай и Русия с присъединяване на Съединени американски щати, Англия, Австралия и Нова Зеландия.
В ход е тактика на стягане на обръча към Русия и Китай от Запад и от Изток. Светът се намира в нова конфронтационна среда, която действително генерира непрекъсната опасност за международния мир. В резултат на тази нападателна политика светът минава през остра фаза на опълчване с непредвидими опасности за международната сигурност. Почти всички контракти, които балансираха въоръженията сред Съединени американски щати и Русия, са денонсирани. В това отношение светът е в положение на юридически вакуум. Тече конкуренция във въоръженията, Организация на обединените нации е съвсем обезличена и безсилна да контролира спазването на интернационалното право.
Нарушават се основополагащи правила на Хартата на Организация на обединените нации за развиване на мирни и равноправни връзки сред страните. Всяка страна свободно и суверенно да избира публичния строй и формата на политическото си устройство и невмешателство във вътрешните работи на страните. Заобикаляйки тези правила, под предлог за нарушение на човешките права, Съединени американски щати освен не зачитат интернационалното право за невмешателство във вътрешните работи на суверенни страни по света, само че ползват и военна интервенция, посредством потребление на НАТО като политически инструмент. С намесата в Украйна и разрастване на настъпателните качества на НАТО на Изток до съветските граници Европа е изправена пред
действителен боен спор
Нещо повече - прибягва се до корист с разследваща информация и с военнопсихологическа дезинформация се изостря спора сред Украйна и Русия, целеустремено основан от Съединени американски щати за отделяне на Украйна от Русия и приобщаването й към НАТО. Русия се усеща застрашена за своята сигурност и ограниченията, които подхваща като защитно средство, се употребяват предумишлено и пресилено за нагнетяване на в допълнение напрежение, че Русия приготвя нахлуване на Украйна. Това са средства за оправдаване агресивното наличие на НАТО на Изток и нуждата от разполагане на спомагателни сили и военна инфраструктура. Европа би трябвало да разбере, че може да подсигурява своята сигурност и непоклатимост единствено с Русия.
С сходна разследваща дезинформация за владение на бактериологично и химическо оръжие от режимите в Ирак, Либия и Сирия бе образувана военна коалиция и провокирана войната в Ирак и Либия и бе разрушена държавността на две суверенни страни. Дестабилизиран бе Близкият изток и застрашена сигурността на Европа.
Да си напомним кой постави началото на смяната на границите след войната в Европа сред Сърбия и Косово? Тогава Русия изрично се опълчи и предизвести Съединени американски щати, че се основава рисков казус, който може да бъде употребен и от други страни. Самата Русия се възползва от създалата се обстановка в Украйна след намесата на Съединени американски щати и свалянето на Янукович и откъсна Крим от Украйна.
След отдръпването на Съединени американски щати от Близкия изток и Африка и неуспеха на НАТО в Афганистан, Съединени американски щати концентрираха цялата си политика в Европа против Русия и на Изток - против Китай, виждайки опасност за лидерската си роля в света. Икономическият темп и темповете на развиване, които Изтокът задава, го трансформират в натурален привлекателен център на бъдещите международни връзки. Това би трябвало да се възприема като справедлив ход в развиването на международните процеси. Защото Изтокът като човешки капацитет, като полезности, обичаи и дисциплинираност е в основата на техния прогрес. Даденост, която всички би трябвало да почитат и с която да се преценяват доброжелателно в полза на международната непоклатимост. В този смисъл стремителното развиване и прогрес на Изтока може да бъде занимателен с остарелия боеприпас от военно- механически средства, само че не и спрян без война, в случай че това е цената, която народите би трябвало да заплатят за оцеляването на Съединени американски щати като международен надзорник.
За народите от Европа рухването на Берлинската стена ознаменува нова вяра за сливане на Стария континент. За свят без идеологическо опълчване, мир, сигурност и равноправно взаимноизгодно съдействие сред народите.
Вместо това, след 30 години още веднъж се възобнови напрежението и военното опълчване сред Запада и Русия. Свидетели сме по какъв начин Западът към момента продължава да се изживява като победител от Студената война, да възприема Русия като опасност и да постанова политика от позиция на силата. Чрез НАТО.
В тази обстановка Русия се усеща излъгана от резултатите след привършване на Студената война, дружно с народите на Европа, в очакванията им за по-спокоен и обективен свят. Основателно буди безпокойствие въпросът за какво Европа още веднъж е разединена, несигурна и застрашена от боен конфликт сред Запада и Русия, откакто с рухването на социализма капитализмът си върна статута на господстващ публичен строй в света. Отговорът на този въпрос не може да бъде даден еднопосочно с изтъкване на аргументите за актуалната конюнктура.
Проблемът е заложен още във времето на диалозите сред Съединени американски щати и Съветския съюз за привършване на Студената война. В преговорната рамка и сделките са
пропуснати основни детайли
което е извънредно в дипломатическата процедура. В договаряния от подобен сан за проверка на резултатите от Втората международна война не се подписва съглашение. Да си напомним, че Съветският съюз по това време се намира в тежка политическа и социално-икономическа рецесия. Влиза в договарянията с отслабени позиции, неопитен за мащабите на подобен вид договаряния и притиснат от динамичността на вътрешнополитическата конюнктура с настройка за капитализация. В лицето на Михаил Горбачов американската страна среща доверчив човек, който за тяхна изненада извънредно бързо отстъпва и се съгласява с всички техни оферти. Съюз на съветските социалистически републики непринудено и абсолютно се отдръпва от Източна Европа. Даже за обединяването на Германия не е подложен въпросът за репарации, за което американската страна е имала предварителна подготвеност да заплати 450 милиарда $. Оценено от най-висшите политически кръгове на Съединени американски щати като " икономическа нелепост ".
Единственото политическо изискване, сложено от руската страна, е, в подмяна на разпускането на Варшавския контракт и Съвет за икономическа взаимопомощ, НАТО също да прекрати своето битие. Договорка, без да се документира с подписите на двете страни. Това неприемливо предоверяване и идеалистичният метод на Горбачов се употребява и през днешния ден от Запада да се отмята от сходна сделка, въпреки че това е маркирано в американския протокол.
Поради тази причина през днешния ден Русия се усеща излъгана и се отнася с съмнение към Запада, когато НАТО се доближава до нейните граници. Западът, употребявайки тази необвързаност с писмени гаранции, резервира НАТО, която през днешния ден развива военни качества на изток на прага на съветските граници. И даже уголемява своята активност отвън Европа.
Логично поражда въпросът, откакто няма противостояща блокова конструкция, която да заплашва западните ползи, и Русия няма бази в Европа
за какво Съединени американски щати запазиха НАТО
На първо място, с цел да се държи Европа подвластна. И най-важното - да не се допусне задълбочаване на връзките й с Русия. Плащайки на ниска цена за своята сигурност, Европа сама приема и се съгласява да бъде нещо като протекторат на Съединени американски щати. Без боен и дипломатически потенциал за независима геополитическа роля в международните връзки. Друга съществена причина се корени в непроменената външнополитическа теория на Съединени американски щати и нейните съдружници, основаваща се на остарялото блоково мислене за разбиране на света от времето на Студената войната. В нея намерено Китай се дефинира като зложелател, а Русия - като опасност.
На тази основа, както и по силата на инерцията на победител от Студената война, Съединени американски щати сякаш не желаят да схванат и одобряват, че светът към този момент е доста изменен и друг. Неочаквано за Съединени американски щати глобализацията способства за развиване на международни процеси, които отключиха почвата на нови геополитически и районни центрове. Те трансформираха вектора на интернационалните връзки на Изток в ущърб на Съединени американски щати. Барак Обама и Доналд Тръмп вярно се ориентираха и се пробваха да оттеглен Съединени американски щати от водещата им роля в световните процеси с съсредоточаване на напъните и ресурсите на страната за икономическо развиване в съревнование с Китай. Без да дават превес на политиката от позиция на силата.
Новата администрация на Съединени американски щати в лицето на Джо Байдън върна Съединени американски щати на полето на глобализацията и избира конфронтационната линия в интернационалните връзки. Не на основата на равноправно икономическо съдействие и конкуренция, а с използване на наказания и усилване на военно-политическите средства за въздържане на икономическия напредък на Китай и възходящото развиване на Русия. Енергийната дипломация на Съединени американски щати за диверсификация е ориентирана също за изтласкване на Русия от Европа и превъзмогване на зависимостта й от енергийните доставки.
Следвайки блоковата си тактика на въздържане, НАТО засилва активността си в Източна Европа и се пробва да уголемява своя обсег с нови страни като Украйна, Грузия и Молдова. А наскоро под егидата на Съединени американски щати бе образуван нов военнополитически блок в Източна Азия за въздържане на Китай и Русия с присъединяване на Съединени американски щати, Англия, Австралия и Нова Зеландия.
В ход е тактика на стягане на обръча към Русия и Китай от Запад и от Изток. Светът се намира в нова конфронтационна среда, която действително генерира непрекъсната опасност за международния мир. В резултат на тази нападателна политика светът минава през остра фаза на опълчване с непредвидими опасности за международната сигурност. Почти всички контракти, които балансираха въоръженията сред Съединени американски щати и Русия, са денонсирани. В това отношение светът е в положение на юридически вакуум. Тече конкуренция във въоръженията, Организация на обединените нации е съвсем обезличена и безсилна да контролира спазването на интернационалното право.
Нарушават се основополагащи правила на Хартата на Организация на обединените нации за развиване на мирни и равноправни връзки сред страните. Всяка страна свободно и суверенно да избира публичния строй и формата на политическото си устройство и невмешателство във вътрешните работи на страните. Заобикаляйки тези правила, под предлог за нарушение на човешките права, Съединени американски щати освен не зачитат интернационалното право за невмешателство във вътрешните работи на суверенни страни по света, само че ползват и военна интервенция, посредством потребление на НАТО като политически инструмент. С намесата в Украйна и разрастване на настъпателните качества на НАТО на Изток до съветските граници Европа е изправена пред
действителен боен спор
Нещо повече - прибягва се до корист с разследваща информация и с военнопсихологическа дезинформация се изостря спора сред Украйна и Русия, целеустремено основан от Съединени американски щати за отделяне на Украйна от Русия и приобщаването й към НАТО. Русия се усеща застрашена за своята сигурност и ограниченията, които подхваща като защитно средство, се употребяват предумишлено и пресилено за нагнетяване на в допълнение напрежение, че Русия приготвя нахлуване на Украйна. Това са средства за оправдаване агресивното наличие на НАТО на Изток и нуждата от разполагане на спомагателни сили и военна инфраструктура. Европа би трябвало да разбере, че може да подсигурява своята сигурност и непоклатимост единствено с Русия.
С сходна разследваща дезинформация за владение на бактериологично и химическо оръжие от режимите в Ирак, Либия и Сирия бе образувана военна коалиция и провокирана войната в Ирак и Либия и бе разрушена държавността на две суверенни страни. Дестабилизиран бе Близкият изток и застрашена сигурността на Европа.
Да си напомним кой постави началото на смяната на границите след войната в Европа сред Сърбия и Косово? Тогава Русия изрично се опълчи и предизвести Съединени американски щати, че се основава рисков казус, който може да бъде употребен и от други страни. Самата Русия се възползва от създалата се обстановка в Украйна след намесата на Съединени американски щати и свалянето на Янукович и откъсна Крим от Украйна.
След отдръпването на Съединени американски щати от Близкия изток и Африка и неуспеха на НАТО в Афганистан, Съединени американски щати концентрираха цялата си политика в Европа против Русия и на Изток - против Китай, виждайки опасност за лидерската си роля в света. Икономическият темп и темповете на развиване, които Изтокът задава, го трансформират в натурален привлекателен център на бъдещите международни връзки. Това би трябвало да се възприема като справедлив ход в развиването на международните процеси. Защото Изтокът като човешки капацитет, като полезности, обичаи и дисциплинираност е в основата на техния прогрес. Даденост, която всички би трябвало да почитат и с която да се преценяват доброжелателно в полза на международната непоклатимост. В този смисъл стремителното развиване и прогрес на Изтока може да бъде занимателен с остарелия боеприпас от военно- механически средства, само че не и спрян без война, в случай че това е цената, която народите би трябвало да заплатят за оцеляването на Съединени американски щати като международен надзорник.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ