Войната - една безумна провокация
Петър КАРЛУКОВСКИ
Вместо с положително утро, на 24 февруари 2022 година Европа се разсъни с война. За изненада на западните общества, които не знаеха, че позиционната война в Донбас и Луганск не е серпантина от 2014 година и в този момент продължи в огромна война по цялата територия на Украйна. Политическата върхушка на Запада знаеше, че ще се стигне дотук, защото тя дълго подклаждаше тази война, пресичайки алените линии, за които Русия предизвести много изрично, с огромна паника за сигурността си. Стратегията на НАТО за заграждане на Русия от Запад в непосредствена непосредственост до нейните граници вещаеше в обозримо бъдеще и Украйна да влезе в натовския блок и дефинитивно да се стегне примката към Русия.
Изправена до неспособност за различен излаз, Москва се реши на
съдбоносното решение
да открие необятен фронт и да подсигурява сигурността си по боен път. Защото другата опция във времето - Украйна в НАТО, изключително след безумната й поръчка за нуклеарен статут, означаваше неминуем нуклеарен спор.
Резултатът е днешната война и като такава тя не може да бъде одобрявана, тъй като всяка война е най-голямото безличие на човешкия дух. Това е дълго подготвян спор като план и тактика за въздържане посредством нахлуване към мислена съветска опасност, подплатена с медийно едностранно затъмнение. И в случай че в публикацията си от 24 февруари 2022 година във вестник ДУМА нарекох остарялото блоково мислене на Запада опасност за мира, то с войната сред Русия и Украйна през днешния ден освен виждаме, а и усещаме неговите трагични резултати.
След неуспеха на западната теория към НАТО в Близкия изток и Афганистан, в този момент сме очевидци на неуспеха й и на европейския континент. Това е неуспех също и на западното осведомително общество, което от ден на ден се затваря и отдалечава от същинското си предопределение да се търси и отразява обективната истина. В този смисъл то може да бъде упрекнато в съучастничество. Затова заспалата Европа се разсъни сюрпризирана от войната - тъй като западните осведомителни канали я заливаха с тотална дезинформация.
Днес, когато Западът реализира задачата си да въвлече Русия във война и да оправдае съществуването на НАТО, още по-възмутително е, че консуматорите на интернационална информация от така наречен групов Запад са невежи до доверчивост и пристрастени към крещящото деформиране на истината. Неспособни да възприемат сериозна информация. А такава с обилие от неистини и операции за " демократичния и многообещаващ " постмайдански режим в Киев. Връх на което бе напомпаното му самочувствие в такава изострена интернационална конюнктура да разгласи желанието си да възвърне нуклеарния си статут. Безумна провокация към Русия и Европа. Това е резултат от траялата от десетилетия политика на Запада целеустремено да култивира слаб и подвластен режим в Украйна, противников надъхан към Русия. Унищожавайки индустриалния му капацитет (подобно на България), завещан от руско време, отравяйки новите генерации с бацила на русофобията (което настойчиво се насажда и у нас) и насърчавайки паравоенни групировки.
Днес на полето на осведомителната война
историческата истина и обстоятелствата са потиснати
тъй като здравият разсъдък е овладян от взаимна ненавист и непоправимо незнание. По сходен метод Западът се прави, че не знае или не схваща историческата истина за нашето несъгласие за договарянията с Европейски Съюз на Северна Македония.
Западът се правеше на кьорав и глух за по-малката война, която се водеше в Донбас от осем години. Хиляди почтени украински жители и деца бяха убити от режима в Киев. Къде беше Западът с прословутата си политика за правата на индивида, когато там се правиха нагледни закононарушения, съзнателно прикривани от западната агитация?
Така лъснаха историческото двуличие и цинизъм пред обстоятелствата, че там цяло потомство израсна и привикна с бомбоубежищата, с всеобщите гробове, за които знаеха Германия и Франция. Две страни, които през февруари 2014 година подсигуряваха сякаш свободния избор на Украйна, само че бяха излъгани и безусловно признаха военния прелом в Киев. И същите тези две водещи страни в Европа се направиха на толкоз загрижени за мира, че отъпкаха пътека до Владимир Путин да го умоляват за спокойно решение на спора, основан от тях.
Тероризмът на киевския марионетен режим против личния му народ е военно закононарушение, което няма отминалост. На този декор звучи безочливо и безсрамно опитът на Запада да задейства Международния съд в Хага за набеждаване на Русия във военни закононарушения за войната в Украйна. Западът не се преценява с историческите обстоятелства за обективно съществуващите поразителни разлики сред Източна Украйна и Запада. В известна степен и несъвместими с цивилизациония код на Източна Украйна и Крим, които са свързани с Русия по своята история, вяра и народност.
Еднополюсния свят, който Съединени американски щати получиха безплатно от тогавашното руско управление, много елементарно и изненадващо по-късно не се одобри от Русия. Това чувство в съветското общество се ускори изключително с доближаване на НАТО до съветските граници и денонсирането на базисните контракти за стратегическата сигурност. Подценяването на Русия, игнорирането на нейните ползи, които тя изложи много изрично пред Съединени американски щати и съдружниците им, не бяха оценени вярно. Всъщност това е повода за актуалната геополитическа рецесия. Сега Западът ползва същата тактика, с която беше задушен Съветският съюз, и към Русия.
Очевидно е, че след интервенцията в Украйна светът ще заживее в
нова Студена война
Само че разликата в този момент е в заплахата тя бързо да премине в световна, защото през днешния ден Русия е друга от слабата Русия от 1991 година Нещо, което Западът не желае да регистрира и да признае. И да се държи равнопоставено. От това най-вече страдат европейските нации, чиито ползи не съответстват с ползите на Съединени американски щати за международно водачество.
Ако Западът продължава да се държи надменно и да подценява съветските опасения и държи в затъмнение с печална дезинформация европейското общество, заплахата Русия и Съединени американски щати да се въвлекат в спор за секунда е действителна.
С какво Русия е опасност за Западния свят? Няма друго рационално пояснение, с изключение на домогване до големите й природно-суверенни източници и енергийни носители, които Европа не има. Тогава поражда въпросът какво би трябвало да прави Европа, откакто ресурсите са в Сибир? Ако Европа не желае да се преценява с тази справедлива даденост и с ползите на Русия, в никакъв случай няма да има сигурност и непоклатимост на Стария континент.
Голямата неточност на Запада, е че пропусна шанса след края на Студената война да направи от Русия съдружник, другар и сътрудник. Вместо това я трансформира във зложелател. Засягайки достолепието на велика и горда страна с лакомия, цинизъм, пренебрежение и съмнение.
Най-застрашителното е, че този негативизъм, изключително в този момент, в изискванията на война, се е загнездил в съзнанието на западноевропейското общество и то ще поддържа капацитет за бъдещо противоборство. Западът завоюва осведомителната война, само че загуби мирното съдействие сред народите.
Вместо с положително утро, на 24 февруари 2022 година Европа се разсъни с война. За изненада на западните общества, които не знаеха, че позиционната война в Донбас и Луганск не е серпантина от 2014 година и в този момент продължи в огромна война по цялата територия на Украйна. Политическата върхушка на Запада знаеше, че ще се стигне дотук, защото тя дълго подклаждаше тази война, пресичайки алените линии, за които Русия предизвести много изрично, с огромна паника за сигурността си. Стратегията на НАТО за заграждане на Русия от Запад в непосредствена непосредственост до нейните граници вещаеше в обозримо бъдеще и Украйна да влезе в натовския блок и дефинитивно да се стегне примката към Русия.
Изправена до неспособност за различен излаз, Москва се реши на
съдбоносното решение
да открие необятен фронт и да подсигурява сигурността си по боен път. Защото другата опция във времето - Украйна в НАТО, изключително след безумната й поръчка за нуклеарен статут, означаваше неминуем нуклеарен спор.
Резултатът е днешната война и като такава тя не може да бъде одобрявана, тъй като всяка война е най-голямото безличие на човешкия дух. Това е дълго подготвян спор като план и тактика за въздържане посредством нахлуване към мислена съветска опасност, подплатена с медийно едностранно затъмнение. И в случай че в публикацията си от 24 февруари 2022 година във вестник ДУМА нарекох остарялото блоково мислене на Запада опасност за мира, то с войната сред Русия и Украйна през днешния ден освен виждаме, а и усещаме неговите трагични резултати.
След неуспеха на западната теория към НАТО в Близкия изток и Афганистан, в този момент сме очевидци на неуспеха й и на европейския континент. Това е неуспех също и на западното осведомително общество, което от ден на ден се затваря и отдалечава от същинското си предопределение да се търси и отразява обективната истина. В този смисъл то може да бъде упрекнато в съучастничество. Затова заспалата Европа се разсъни сюрпризирана от войната - тъй като западните осведомителни канали я заливаха с тотална дезинформация.
Днес, когато Западът реализира задачата си да въвлече Русия във война и да оправдае съществуването на НАТО, още по-възмутително е, че консуматорите на интернационална информация от така наречен групов Запад са невежи до доверчивост и пристрастени към крещящото деформиране на истината. Неспособни да възприемат сериозна информация. А такава с обилие от неистини и операции за " демократичния и многообещаващ " постмайдански режим в Киев. Връх на което бе напомпаното му самочувствие в такава изострена интернационална конюнктура да разгласи желанието си да възвърне нуклеарния си статут. Безумна провокация към Русия и Европа. Това е резултат от траялата от десетилетия политика на Запада целеустремено да култивира слаб и подвластен режим в Украйна, противников надъхан към Русия. Унищожавайки индустриалния му капацитет (подобно на България), завещан от руско време, отравяйки новите генерации с бацила на русофобията (което настойчиво се насажда и у нас) и насърчавайки паравоенни групировки.
Днес на полето на осведомителната война
историческата истина и обстоятелствата са потиснати
тъй като здравият разсъдък е овладян от взаимна ненавист и непоправимо незнание. По сходен метод Западът се прави, че не знае или не схваща историческата истина за нашето несъгласие за договарянията с Европейски Съюз на Северна Македония.
Западът се правеше на кьорав и глух за по-малката война, която се водеше в Донбас от осем години. Хиляди почтени украински жители и деца бяха убити от режима в Киев. Къде беше Западът с прословутата си политика за правата на индивида, когато там се правиха нагледни закононарушения, съзнателно прикривани от западната агитация?
Така лъснаха историческото двуличие и цинизъм пред обстоятелствата, че там цяло потомство израсна и привикна с бомбоубежищата, с всеобщите гробове, за които знаеха Германия и Франция. Две страни, които през февруари 2014 година подсигуряваха сякаш свободния избор на Украйна, само че бяха излъгани и безусловно признаха военния прелом в Киев. И същите тези две водещи страни в Европа се направиха на толкоз загрижени за мира, че отъпкаха пътека до Владимир Путин да го умоляват за спокойно решение на спора, основан от тях.
Тероризмът на киевския марионетен режим против личния му народ е военно закононарушение, което няма отминалост. На този декор звучи безочливо и безсрамно опитът на Запада да задейства Международния съд в Хага за набеждаване на Русия във военни закононарушения за войната в Украйна. Западът не се преценява с историческите обстоятелства за обективно съществуващите поразителни разлики сред Източна Украйна и Запада. В известна степен и несъвместими с цивилизациония код на Източна Украйна и Крим, които са свързани с Русия по своята история, вяра и народност.
Еднополюсния свят, който Съединени американски щати получиха безплатно от тогавашното руско управление, много елементарно и изненадващо по-късно не се одобри от Русия. Това чувство в съветското общество се ускори изключително с доближаване на НАТО до съветските граници и денонсирането на базисните контракти за стратегическата сигурност. Подценяването на Русия, игнорирането на нейните ползи, които тя изложи много изрично пред Съединени американски щати и съдружниците им, не бяха оценени вярно. Всъщност това е повода за актуалната геополитическа рецесия. Сега Западът ползва същата тактика, с която беше задушен Съветският съюз, и към Русия.
Очевидно е, че след интервенцията в Украйна светът ще заживее в
нова Студена война
Само че разликата в този момент е в заплахата тя бързо да премине в световна, защото през днешния ден Русия е друга от слабата Русия от 1991 година Нещо, което Западът не желае да регистрира и да признае. И да се държи равнопоставено. От това най-вече страдат европейските нации, чиито ползи не съответстват с ползите на Съединени американски щати за международно водачество.
Ако Западът продължава да се държи надменно и да подценява съветските опасения и държи в затъмнение с печална дезинформация европейското общество, заплахата Русия и Съединени американски щати да се въвлекат в спор за секунда е действителна.
С какво Русия е опасност за Западния свят? Няма друго рационално пояснение, с изключение на домогване до големите й природно-суверенни източници и енергийни носители, които Европа не има. Тогава поражда въпросът какво би трябвало да прави Европа, откакто ресурсите са в Сибир? Ако Европа не желае да се преценява с тази справедлива даденост и с ползите на Русия, в никакъв случай няма да има сигурност и непоклатимост на Стария континент.
Голямата неточност на Запада, е че пропусна шанса след края на Студената война да направи от Русия съдружник, другар и сътрудник. Вместо това я трансформира във зложелател. Засягайки достолепието на велика и горда страна с лакомия, цинизъм, пренебрежение и съмнение.
Най-застрашителното е, че този негативизъм, изключително в този момент, в изискванията на война, се е загнездил в съзнанието на западноевропейското общество и то ще поддържа капацитет за бъдещо противоборство. Западът завоюва осведомителната война, само че загуби мирното съдействие сред народите.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ