За Петър войвода, хайдутите и ония с оцапаните гащи
Петър Кънчев Хубчев към този момент е с единия крайник в историята на националния тим като селекционер. Като футболист той от дълго време е там – твърдо и непоклатимо стъпил.
Новото му амплоа обаче е надалеч по-трудно. Още повече, че до неговото идване представителният ни отбор беше съвсем починал. И немският ученик трябваше да се превъплъти в функциите на стратег, психолог и доктор. Трябваше да съживява един полутруп.
Жребият го прати непосредствено в огъня, където злокобно пукаше шведската стомана, подготвена още веднъж да ни изгори. Направи го в Стокхолм през есента, отупвайки ни злокобно за следващ път. Но тогава Петър челник още не си беше подбрал и сглобил дружината, защото преди малко бе застанал отпред й.
Сега обаче той и неговите хайдути сложиха най-сетне завършек на скандинавското робство. След половин век страдания и премеждия България най-накрая победи, вкарвайки цели три гола в непревземаемата от нас 23 години шведска цитадела. Швеция падна! Падна с помощта на Хубчев, който съвсем е съживил агонизиралия народен отбор. За да го съживи и заздрави на 100 %, е нужно още и още време. Затова дано не стартираме да мрънкаме, в случай че в неделя паднем в Холандия.
На хората с по-къса памет ще напомня, че селекционерът няма за задача да ни класира на Мондиала в Русия. Неговата цел е да построи тим, който да преследва присъединяване на Европейското през 2020 година.
Но в случай че правим нов героизъм след три дни, за какво да не погледнем и към Световното? Ще погледнем, тъй като Хубчев направи по този начин, че отборът да прогледне и да повярва в себе си. Въпреки че нямаме звезди, макар че нямаме нов Стоичков, нов Костадинов или нов Бербатов, Петър съумя да сътвори колектив и да вдъхне религия на футболистите. Успя да ги стимулира, което никой не го беше правил толкоз сполучливо от години насам.
По-важното е, че извърши генерални промени, които явно дават резултат. Гласува доверие на Пламен Илиев и вратарят го оправда. Тигъра бе като същински тигър нощес, бранейки „ лъвската ” врата – избави дузпа и няколко чисти голови положения. Защитата се пропукваше на моменти, само че като цяло се оправи със задачата си. А халфовете и нападателите играха брилянтно. Капитанът Ивелин Попов изигра най-силния си мач за България досега. Въпреки че не вкара гол, Попето бе основният архитект и за трите гола. От него стартира офанзивата за първия, а след това асистира за второто и победното попадение. За Чочев да не приказваме – ослепителен! Същото важи и за Георги Костадинов, и за Симеон Славчев.
Колкото и учудващо да звучи, България надигра Швеция на „ втория етаж ”, където скандинавците сякаш трябваше да бъдат цялостни господари. Доказателство по тази причина не са единствено двата ни гола с глава, само че и извоюваните единоборства във въздуха в нашето наказателно поле и в средата на терена. Изключение прави единствено първият гол на Швеция, когато Манолев не покри Михаел Лустиг. Но това бе единствената неточност на Станислав. Освен, че означи първото попадение, той игра на доста високо равнище по крилото, където хем беше опасност за шведската защита, хем и се връщаше обратно, с цел да оказва помощ на отбраната. С две думи – Манолев като че ли живее втори футболен живот.
И до момента в който футболна България се радваше след мача, ония се изпокриха с ококорени очи и с изцапани гащи, стреснати от тройния гърмеж на националите. Ония, които мрънкаха, мучаха, съскаха, свистяха и плюеха по Хубчев. Не разбирал бил от футбол, взимал единствено играчи на Гриша Ганчев (хубаво де, но те си играят чудесно момчетата), залагал на такива, които били „ пейки ” или без тимове.
Ами видяхме ги и Симеон Славчев, и Васил Божиков, и Георги Миланов. Търкали скамейките в клубовете, а Симеон дори обикалял като муха без глава из Европа, с цел да си търси тим. Същите тези тримцата нощес нито търкаха, нито се лутаха. Те просто играха като същински мъже – със сърце и душа за България. Хубчев им даде късмет, тъй като прелестно знае, че имат опита и рутината, с които ще оказват помощ на националния отбор.
А ония с изцапаните гащи дано не се мъчат да цапат туй, дето Хубчев е тръгнал да гради. Да спрат с мученето и да се кротнат. То и трева за ядене не им остана, тъй като националите я „ изядоха ” снощи… „ Изядоха ” я, побеждавайки освен Швеция, само че и тия, дето ги оплюваха.
Всъщност, това е силата на Петър челник - да събере тайфа без огромни здравеняци (разбирай звезди), но да я трансформира в здрава и мощна като камък. Е, да, хайдутите се препънаха против Беларус, само че по-важното е, че се изправиха и ни избавиха от шведското иго.
Сега на Хубчев му следва още по-трудната задача, да ни освободи от… нашето робство. Ако не в тези, то в идващите квалификации. Тогава сигурно ще е стъпил и с двата крайници в историята на националния тим и като треньор. И, повярвайте, ще го направи, тъй като в жилите му тече гложенска кръв. Кръв на бунтовник и въстаник.
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
НАШАТА КВАЛИФИКАЦИОННА ГРУПА ЗА МОНДИАЛ 2018
ВСИЧКИ ГРУПИ В БИТКАТА ЗА СВЕТОВНОТО В РУСИЯ
Новото му амплоа обаче е надалеч по-трудно. Още повече, че до неговото идване представителният ни отбор беше съвсем починал. И немският ученик трябваше да се превъплъти в функциите на стратег, психолог и доктор. Трябваше да съживява един полутруп.
Жребият го прати непосредствено в огъня, където злокобно пукаше шведската стомана, подготвена още веднъж да ни изгори. Направи го в Стокхолм през есента, отупвайки ни злокобно за следващ път. Но тогава Петър челник още не си беше подбрал и сглобил дружината, защото преди малко бе застанал отпред й.
Сега обаче той и неговите хайдути сложиха най-сетне завършек на скандинавското робство. След половин век страдания и премеждия България най-накрая победи, вкарвайки цели три гола в непревземаемата от нас 23 години шведска цитадела. Швеция падна! Падна с помощта на Хубчев, който съвсем е съживил агонизиралия народен отбор. За да го съживи и заздрави на 100 %, е нужно още и още време. Затова дано не стартираме да мрънкаме, в случай че в неделя паднем в Холандия.
На хората с по-къса памет ще напомня, че селекционерът няма за задача да ни класира на Мондиала в Русия. Неговата цел е да построи тим, който да преследва присъединяване на Европейското през 2020 година.
Но в случай че правим нов героизъм след три дни, за какво да не погледнем и към Световното? Ще погледнем, тъй като Хубчев направи по този начин, че отборът да прогледне и да повярва в себе си. Въпреки че нямаме звезди, макар че нямаме нов Стоичков, нов Костадинов или нов Бербатов, Петър съумя да сътвори колектив и да вдъхне религия на футболистите. Успя да ги стимулира, което никой не го беше правил толкоз сполучливо от години насам.
По-важното е, че извърши генерални промени, които явно дават резултат. Гласува доверие на Пламен Илиев и вратарят го оправда. Тигъра бе като същински тигър нощес, бранейки „ лъвската ” врата – избави дузпа и няколко чисти голови положения. Защитата се пропукваше на моменти, само че като цяло се оправи със задачата си. А халфовете и нападателите играха брилянтно. Капитанът Ивелин Попов изигра най-силния си мач за България досега. Въпреки че не вкара гол, Попето бе основният архитект и за трите гола. От него стартира офанзивата за първия, а след това асистира за второто и победното попадение. За Чочев да не приказваме – ослепителен! Същото важи и за Георги Костадинов, и за Симеон Славчев.
Колкото и учудващо да звучи, България надигра Швеция на „ втория етаж ”, където скандинавците сякаш трябваше да бъдат цялостни господари. Доказателство по тази причина не са единствено двата ни гола с глава, само че и извоюваните единоборства във въздуха в нашето наказателно поле и в средата на терена. Изключение прави единствено първият гол на Швеция, когато Манолев не покри Михаел Лустиг. Но това бе единствената неточност на Станислав. Освен, че означи първото попадение, той игра на доста високо равнище по крилото, където хем беше опасност за шведската защита, хем и се връщаше обратно, с цел да оказва помощ на отбраната. С две думи – Манолев като че ли живее втори футболен живот.
И до момента в който футболна България се радваше след мача, ония се изпокриха с ококорени очи и с изцапани гащи, стреснати от тройния гърмеж на националите. Ония, които мрънкаха, мучаха, съскаха, свистяха и плюеха по Хубчев. Не разбирал бил от футбол, взимал единствено играчи на Гриша Ганчев (хубаво де, но те си играят чудесно момчетата), залагал на такива, които били „ пейки ” или без тимове.
Ами видяхме ги и Симеон Славчев, и Васил Божиков, и Георги Миланов. Търкали скамейките в клубовете, а Симеон дори обикалял като муха без глава из Европа, с цел да си търси тим. Същите тези тримцата нощес нито търкаха, нито се лутаха. Те просто играха като същински мъже – със сърце и душа за България. Хубчев им даде късмет, тъй като прелестно знае, че имат опита и рутината, с които ще оказват помощ на националния отбор.
А ония с изцапаните гащи дано не се мъчат да цапат туй, дето Хубчев е тръгнал да гради. Да спрат с мученето и да се кротнат. То и трева за ядене не им остана, тъй като националите я „ изядоха ” снощи… „ Изядоха ” я, побеждавайки освен Швеция, само че и тия, дето ги оплюваха.
Всъщност, това е силата на Петър челник - да събере тайфа без огромни здравеняци (разбирай звезди), но да я трансформира в здрава и мощна като камък. Е, да, хайдутите се препънаха против Беларус, само че по-важното е, че се изправиха и ни избавиха от шведското иго.
Сега на Хубчев му следва още по-трудната задача, да ни освободи от… нашето робство. Ако не в тези, то в идващите квалификации. Тогава сигурно ще е стъпил и с двата крайници в историята на националния тим и като треньор. И, повярвайте, ще го направи, тъй като в жилите му тече гложенска кръв. Кръв на бунтовник и въстаник.
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
НАШАТА КВАЛИФИКАЦИОННА ГРУПА ЗА МОНДИАЛ 2018
ВСИЧКИ ГРУПИ В БИТКАТА ЗА СВЕТОВНОТО В РУСИЯ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ