Петър Жабов: Бях близо до Левски, но сбъднах мечтата си да играя за ЦСКА
Петър Жабов е роден на 7 декември 1973 година Юноша е на " Черноморец " (Бургас). Играл е още в ЦСКА и " Нафтекс ". В " А " група има 195 мача и 37 гола. Бивш младежки и юношески национал национал. Шампион на България (1997 г.). Носител на Купата на България (1997 г.). В продължение на дълги години играе в Италия: в " Козенца ", " Лучезе ", " Чезена ", " Таранто ", " Пистоезе ", " Нардо " и " Леко. " С някогашния капитан на младежкия народен тим беседва основният редактор на vitoshanews.com Милен Димитров. В изявлението бяха наранени тематики като бъдещето на млади футболни гении у нас, по какъв начин се сбъдват фантазиите, славните времена на Жабов на " Армията " и в Италия, както и това какво е възприятието да играеш паралелно до своите идоли.
Г-н Жабов, с какво са занимавате в този момент? Близо ли сте до футбола?
- Да, към момента съм близо. Кръвта вода не става (смее се). Занимавам се и със фамилния бизнес - ръководя хотел " Соле " в Приморско, дружно с моята брачна половинка Даниела. В града има три детски тима и аз съм треньор. Клубът се спонсорира напълно от общината, за което сме им признателни, знаем, че без спонсори е мъчно да има футбол и спорт като цяло в днешните действителности.
Следите ли българското състезание?
- Не мога да кажа, че проследявам развоя на шампионата в елементи, само че - да, виждам мачове. Особен инетерес демонстрирам към обичания ЦСКА. Жалко, че родният ми " Черноморец " е с нежелана орис сега - среща се в Трета лига.
Защо се стигна до упадъка на " Черноморец "?
- Признавам, че ме боли от положението на клуба. Когато израствах точно това беше Отбора на града. С течение на годините " Нефтохимик " го измести. Вижте, доста неща в България се трансформираха, а футболът не прави изключение. Живеем в бурни времена и в случай че не успееш да се адаптираш, животът просто не прости и те изхвърля. Сега " Черноморец " е надалеч от истината, само че аз се надявам, че отново ще успее да се изкачи до Първа лига, където - уверен съм, е мястото му. А за какво се стигна до упадъка...Не съм точният човек, който да ви отговори на този въпрос.
С кого от тогавашните си съотборници от славните времена на стадион " Девети септември " поддържате връзка?
- Най-вече с Радостин Кишишев. С други момчета също се слушам, само че по-рядко. Радо в този момент е началник на УС на ФК. Желая му триумф. Трудно ще е, само че ще се оправи.
Търсят ли ви за препоръки?
- (Смее се). Съвети доста хора у нас дават. 7 милиона души сме българи, може би 7 милиона схващат от футбол и политика. Не желая да се върша на многознайник и не давам непотърсени препоръки. Най-добре е да оказват помощ хора, които могат да го сторят финансово, а не толкоз със препоръки.
" Черноморец " въпреки всичко е клуб със над 101-годишна история...
- Да, прав сте. Миналата 2019 година чествахме древен празник. Беше прелестна самодейност, събраха се няколко генерации играчи, треньори, дейци...Приятно беше.
" Нефтохимик " също закъса. Играе надали не ролята на " асансьор " сред дивизиите...
- Така е. Положението там не е доста " розово " и не се знае какво ще стане с тях. За жал бургаският футбол е зле, няма какво да се лъжем. Проблемите са доста и в случай че тръгнем да ги изброяваме, няма да ни стигне през целия ден. Жалко за бургазлии, тъй като не е обикновено град, футболен град, дал толкоз елитни футболисти за националните тимове, да няма сега нито един тим в Първа лига. Без помощ от страната нещата няма по какъв начин да се оправят. Моделът " бащица ", както назовават практиката един човек да устоя ФК, не е сполучлив. Според мен напълно страната би трябвало да се заеме с огромна част от финансирането на ФК.
Вашите синове също поеха по пътя ви. Димитър (2001 набор) и Павел (2004) са фрагменти на ЦСКА...
- Митко обаче към този момент се ориентира към образованието. Беше капитан на отбора си в ЦСКА. Беше неотдавна изправен на прага да избира какво да прави оттук-нататък с живота си. Аз в никакъв случай не съм им се месил на синовете си и нямам и желание да им се меся. Те си вземат решение. Просто Митко ме потърси за съвет. Аз го ориентирах към учението. Гледайки положението на българския футбол сега, му споделих да се ориентира към по-сериозна специалност. Митко е доста добър възпитаник и желае да става доктор, тъй че моят съвет беше да се пренасочи и да вложи всичките си сили и сила в медицината. Мисля, че е вярно решение. Приеха го в Медицинския институт в София. Дай Боже един ден да бъде сполучлив доктор.
А с Павел каква е обстановката?
- Играе си в ЦСКА и има огромни данни да стане футболист. Изцяло си зависи от него. Той е избрал път, не по-лек от този на брат му. Изисква не по-малко себеотдаване и ограничения, разход на време и сила. Няма да му е елементарно, той и ние с майка му сме наясно с това. Павел си е поел по този път и с каквото мога, ще му оказвам помощ. Гледам футболът по какъв начин се развива. Вече не е оня, който играех аз преди 20 години - в този момент е доста по-бърз, доста по-физически. За млад футболист като Павел не се изисква единствено гений, както беше по мое време. Тогава разчитахме доста повече на гений, на заложба, и по-малко на труд. Сега е противоположното. Не че ние тренирахме по-малко, само че...Усъвършенстването играе ужасно огромна роля за построяването на един футболист.
Тоест, в този момент е по-трудно, в сравнение с преди?
- Така мисля. Защото футболът изисква доста повече качества, приказвам чисто физически, освен чисто футболни. Трябва да си резистентен душевен, заобиколен си от доста повече изкушения, много са те, които те изкушават да загърбиш специалността и да се отдадеш на тях. По мое време бяха много по-малко. В този смисъл актуалният футбол те слага пред екстремални условия.
Как се отнася Павел към голямата отговорност?
- Дисциплиниран и сериозен е. Е,като всеки младеж, са му присъщи всички тези проблеми. Но гледа да се лимитира. Отделя доста време на футбола, но по този начин и би трябвало да бъде. Пак дублирам, всичко си зависи от него. Ако той има желанието, както го демонстрира дотук, има и шанса да попадне на вярното място, в една атмосфера, която може да го построи като човек и футболист, може би ще успее.
Имат ли взор треньорите на представителния тим на ЦСКА върху гениите от ДЮШ? Обръщат ли им внимание?
- За Павел следва доста значима година. Сега ще играят в Елитната група до 17 година Сега е времето, в което би трябвало да акцентира на професионализма и да покаже дали ще може да играе огромен футбол. Какво ще бъде отношението на управлението към школата не мога да кажа. Не зная проектите им, само че въпреки и малко, се мъчат да дават шансове на младите, за което им смъквам шапка. Това е бъдещето.
Школата е най-лесният достъп до самоиздръжката на всеки клуб. Инвестирайки в ДЮШ, влага и в бъдещето си. Само с чужденци няма по какъв начин да стане. Бил съм " чужденец ", и съм уверен, че " легионерите " нямат тази отдаденост съм даден клуб, каквато имаме ние - българите, или най-общо казано - фрагментите от школата. Но това е проблем на управлението и се надявам това отношение да се промени и да не се залага толкоз доста на недоказани звезди от чужбина.
За вас, като татко на надарен нападател от първокласен клуб, кое би било по-правилно - синът ви да отиде в чужбина при първата по-изгодна оферта, или да остане тук и да се утвърди?
- Лошото е, че аз не зная точната формула. Ако някой я знае, дано пристигна и ми я каже. Ще му бъда признателен. Кое е най-хубаво...Времето ще покаже. Има позитивни аспекти и в двата разновидността. Шансът да излезе рано на открито и да се сблъска с действителността на същинския футбол, дава преимущества. Дава преимущества и това, че тук, в случай че се наложи в мъжкия тим, също може да бъде видян. Пак дублирам - всичко е въпрос на късмет и на шанс. Няма точна рецепта и формула.
Има ли интерес към този момент към дребния ви наследник от страна на мениджъри?
- Да, има, само че към момента отбиваме тези офанзиви. Надяваме се, един ден, дай Боже по-скоро да е, когато той е подготвен за мъжки футбол, всичко ще си пристигна на мястото. Всичко си зависи от Павел. Когато играеш добре, предложения не липсват.
Как започнахте вие с футбола?
- Моите родители, Бог да ги елементарни, и двамата починаха, постоянно са ме подкрепяли във всяко едно мое деяние. Баща ми беше огромен ентусиаст. Цесекар...Заигравайки в ЦСКА, изпълних една негова и моя фантазия. Ще бъда доста благополучен, в случай че един ден синовете ми заиграят с алената фланелка и задминат това, което аз съм направил (вълнува се).
Баща видя ли ви, когато дебютирахте за ЦСКА?
- Да. И си припомням, че беше пъклен разчувствам. Татко, Димитър се споделяше и беше водач в градския превоз на Бургас, не е споделял доста неща с мен. Но хора са ми казвали, че е слушал мачовете ми по радиото. Спирал е рейса, с цел да изслуша офанзивата...(вълнува се). С една дума - за фена, изключително пък за татко на футболист, това несъмнено е нещо висшо като преживяване. Синът ти да играе за обичания ти тим...Уникално!
Майка ми Латинка работеше в месокомбинат. Моите родители даваха благо и драго да не ми липсва нищо. Едно дете съм, нямам брат или сестричка...Благодарение на майка ми приключих висше обучение в НСА, искаше да ме види като вишист...Всичко, което ми е казвала и предписание, след това се е оказвало за положително в моя живот. За което съм й доста признателен.
Кой ви заведе за първи път на стадиона?
- Баща ми. Бях възпитаник в трети клас. Татко ме записа да упражнявам в " Черноморец ". Стадион " Девети септември ", базата в " Акациите ". Бяхме много огромна група - 90 деца, все набор 1973! Поради липса на подобаващ терен за тренировки, ни разделиха на 2 х 45. Заниманията се водеха на половин терен. Ако топката ти я докоснеш 1-2 пъти, отново е добре (смее се). Странно беше, че в тези времена и неприятни условия, се раждаха нелоши футболисти.
Кой беше първият ви треньор?
- Димитър Михайлов. После работих дълги години - най-малко 6-7, със Стоян Терзиев. Най-много научих за футбола и живота от него. Бате Стоян ни учеше на първо място да бъдем ХОРА. Футболният живот е къс, по този начин ни споделяше, по-добре човек да е квалифициран за живота, който идва по-късно. Натрупах много опит от Терзиев. Той не беше непоколебим, не ни е биел, обаче постригванията бяха постоянни (смее се). Това беше един тип наказване. Сега е невероятно да острижеш даден твой кадър заради някакво пргрешение. Не зная по какъв начин детето би реагирало, само че от страна на родителите реакцията би била неприятна. В момента точно родителите са един от огромните проблеми на детско-юношеския футбол. Месят се за всяко нещо и имат искания за щяло и нещяло. Те смъкват треньори, назначават треньори, нещо немислимо...Тези родители си имат своите специалности, само че тя не е футболист или треньор. А имат другояче искания да са такива, за жал.
От вашия набор 1973 много момчета се постановиха в професионалния футбол...
- Да, като Страти Илиев, Васко Банов, Николай Възелов, имаше и малко по-големи: Владо Муравов, Росен Петров, Илиян Банев, Мишо Ганев, Нено Ненов...Радо Кишишев и година по-малък от мен. Със старшата възраст станахме трети на републиканско състезание. Отпаднахме на полуфиналите от ЦСКА - 0:0 в София и 1:1 в Бургас. За противника играха Ивайло Иларионов, Мартин Зафиров, Мартин Горанов, Викторио Павлов...На финала на стадион " Васил Левски " " армейците " паднаха от " Левски ".
Спомняте ли си дебюта в " А " група под управлението на треньора Тотко Дремсизов, асистент - Ивайло Коцев, през сезон 1989-1990? Записвате 7 мача...
- Дебютирах дребен. Доколкото си припомням беше против " Левски " (1:1, 3 март 1990 - б.а.). Влязох след почивката, играх цялото второ полувреме. Получи се прекрасен мач. За жал пропуснах опцията да се разпиша против " сините " към края на срещата. Щеше да бъде прелестен свършек на този дебют. Имах удоволствието да играя паралелно до огромни футболисти като Владо Стоянов, Симеон Чилибонов, Диян Петков, Любо Шейтанов, Краси Костов, Миро Кралев, Иван Йочев...Не съм имал никакви проблеми с тях. Приеха ни добре нас, по-малките.
Йерархията по мое време се спазваше. Бяхме научени на почитание към по-големите от теб футболисти, имаше какво да научим. Бях " бебето " на тима - едвам 16-годишен малчуган. Следващият по възраст беше 8 година по-голям от мен. Така че трябваше да се преценявам с всичко, а аз не бях проблематичен като темперамент. Спазвайки разпоредбите, нямаше по какъв начин да имам проблеми с по-възрастните играчи и доста научих от тях. Беше добра школа.
През идващото състезание в " А " група взимате присъединяване в 20 срещи и вкарвате 2 гола. Спомняте ли си първото попадение в елита за " Черноморец "?
- Да, несъмнено. Бихме " Пирин " в Бургас с 2:1 (6-и кръг, 15 септември 1990 година - б.а.). Вкарах първия гол. На гостите им пазеше Миро Митев. Помня и обстановката - пас от дълбочина към Владо Стоянов, играехме дружно двамата начело, той като главен център-нападател, аз трябваше да се движа около него и да употребявам пространствата, които той отваряше. Беше малко по-статичен, само че пък за сметка на това притежаваше блестяща техника и умееше да освобождава " коридори " в притивниковата отбрана. Един неприятен пас към него се оказа съвършен за мен. Излязох самичък против Митев, финтирах го, и с дсния крайник, на празна врата, я вкарах - 1:0 за нас! След успеха бях най-щастливият в съблекалнята (смее се).
Задължително трябваше да се почерпи тима за дебют и гол - я с торта, я с нещо безалкохолно, примерно с каса швепс... Шегувахме се между тях. Имаше такива обичаи, тъпо че към този момент ги няма. Тогава беше с помощта на по-старите футболисти. Сега липсва почитание освен към играчи, а като цяло, като общество. Лека-полека деградираме, това най-малко е моето персонално мнение.
Дидо Петков ли беше най-големият веселяк във вашата съблекалня?
- Не, №1 в майтапите беше Николай Русев - Джангъра. Голям футболист, голяяям! Той и Шейтанов поддържаха настроението в тима.
Погаждаха ли номера на младоците?
- Е, имаше и такива моменти (смее се). Като се ходеше на лагер, се разделяхме на " млади " и " остарели " и играехме " двустранки ". Ние с цел да бием, не знам какво трябваше да сторим...Така или другояче, съвсем в никакъв случай не побеждавахме. Но си припомням един съответен случай. Паднахме 2:3 от " дъртите ", но водехме с 2:1 единствено 5 минути преди края. Но естествено мачът се игра, до момента в който те победят. И на обяда след това - тях ги няма, единствено юношките сме в ресторанта.
След десетина минути ги гледаме - идват всички превързани, кой ръка, кой крайник, кой омотал лицето си...Чудим се какво се случва. А те: " Ей, и по този начин да играем, отново ще ви бием. " (смее се). Хубави времена бяха. Весело въодушевление, смешки...Дано и в този момент да ги има тези неща по тимовете, само че се колебая. С навлизането на толкоз чужденци нещата и като обичаи не са същите.
Какво научихте от Тотко Дремсизов?
- О, на доста неща ме научи. В " Черноморец " ми беше треньор цели 5 година Интелигентен човек, който се стремеше да приказва с футболистите, без да постанова своето мнение. Имаше собствен метод, разчиташе на интелигентността на играча. Не беше последовател на викове, санкции и всякакви други работи. Успяваше да стигне до индивида, което беше най-важно за мен персонално най-малко. Дремсизов към всеки имаше самостоятелен метод, което му помагаше.
А от Владо Стоянов какво научихте?
- От него всеки можеше да научи доста. Играта на Владо беше пример за център-нападател. Движението, поемането, удар с глава, водачеството му по време на мач...той нямаше едва място. Не се криеше в тежки моменти, излизаше на напред във времето. На доста неща ме научи. Вечно ще му бъда признателен, Бог да го елементарни и него...Един огромен футболист...За жал си отиде прекомерно рано. Можеше да даде още доста на футбола в България.
Вие бяхте капитан на юношеския и младежкия народен тим. Нека стартираме с юношите...В отбора ви тогава бяха Мартин Зафиров, Йордан Гълъбов, Румен Иванов, Антон Сивинов, Троян Радулов, Филип Илков, Христо Фурджев...
- Имаше и още огромни гении. Започнахме европейските квалификации. В Румъния завършихме 1:1 с мой гол, след това паднахме от Унгария в Будапеща с 1:2, отново се разписах. От " маджарите " загубихме още веднъж с 1:2 в Кюстендил. За жал това са едни от най-тежките ми моменти в националните тимове. Квалификациите се случиха тъкмо, откакто приключихме един цикъл на 17-годишните. Нашият тим беше граден 3 години и имахме огромен късмет да създадем нещо на европейското състезание. Но имаше една неприятна спекулация. Обвиниха ни, че сме употребявали нередовни футболисти, по-големи...
Имаше предписание, че можеш да играеш с родени от 1 август цялата календарна 1974-а. Но в случай че са родени през 1973-а то играчите би трябвало да са родени след 1 август. Имахме такива двама-трима и УЕФА ни дисквалифицира. Даже България беше застрашена с последно предизвестие да бъдем изключени за 2 години. Наказаха треньори, хора от БФС. Бяхме мощен отбор, само че след тази преживелица нещата много се усложниха. Почти напълно стартира да се гради нов тим, непосредствено, без другарски срещи, без лагери, влязохме в квалификации. Затова и записахме срамно класиране. Завършихме на последно място в предварителната група в компанията на Унгария, Румъния и Кипър. Спечелихме единствено 1 точка - в Румъния. Даже Кипър ни би, абе - позор...
Отдавам резила и на това, че от оня тим, готвен за европейското, останахме единствено аз и Румен Иванов - Коча. Беше доста тежко. Играхме непосредствено напряко на квалификациите. Бяхме събрани на момента момчета, които да изиграят някакъв мач. Доста треньори се изредиха. Даже и аз не си припомням какъв брой и кои бяха. Димитър Контев беше за малко...Явно " от горната страна " бяха отписали този цикъл. Поне аз по този начин си мисля, връщайки лентата обратно.
После обаче пристигнаха и хубавите моменти в младежкия народен тим и Динко Дерменджиев...
- Е, да, правилно е. Наистина Чико е бил огромен футболист, огромен човек и огромен треньор. Изкарахме сполучливи квалификации под негово управление за ЕВРО 1996. До последния мач бяхме водачи в групата. А противници ни бяха Германия, Уелс, Молдова и Грузия. Бихме немците в София с 2:0, един огромен мач! За гостите играха бъдещи звезди като Йенс Йеремис, Александър Циклер, Уве Господарек...5-6 души бяха от " Байерн ". За съжалание в решителната среща в Германия, играхме в някакво малко градче, ни отупаха с 0:7.
На какво отдавате тежкото проваляне?
- Пак се връщам обратно. Последният ни мач преди гостуването беше март месец - против Уелс (3:1). Следващият ни конфликт беше чак есента. Не бяхме събирани дори на лагер до тогава. Само 3-4 дни преди мача ни събраха. Не мога да си обясня на какво се дължи кошмарната като цифрово състояние загуби. Не че ние бяхме слаби футболисти, нямам доверие и нашите ръководители да са подценили германците, че надали не няма да имаме проблеми, изхождайки от събитието, че до този миг имахме единствено победи и един еднакъв (срещу Уелс). Може би ни подготвяха и за наследници на великото потомство от Съединени американски щати " 94.
Защо самият мач се разви по този метод?
- Чико Дерменджиев не ни водеше от скамейката, тъй като беше осъден. Санкцията му беше наложена от първия мач в София. Беше протегнал ръка май на страничния арбитър поради една засада, доколкото си припомням...Реферът пусна 2-3 засади, но очевадни засади, от сорта на 2-3 метра зад отбраната...И нервите на нашия треньор не устояха. Нормално. Наказаха го за 6 месеца, в случай че не се неистина. Да се върна към мача като посетители...Стефан Грозданов ни водеше. Още при първата си офанзива германците вкараха гол. Оттам - леко стъписване, падна доста бързо и вторият гол...Може би до 10-ата минута към този момент беше 2:0. А когато човек загуби самонадеяност, поради и публиката, може би и това даде отрицателно отражение. Но това 0:7 го приписвам най-много на това, че ние не бяхме сработени.
Както и наши неточности - на футболистите, естествено. Вината си е наша в най-големи проценти. Аз поемам най-много виновността си като капитан. Но не беше неприятно да изиграем най-малко 1-2 контроли, с цел да се подготвим качествено за най-важния мач. А в това време против себе си имахме една Германия, подготвена на всичко. Жалко, доста тъпо, тъй като, в случай че бяхме приключили първи в групата, имахме късмет да участваме и на Олимпиадата в Атланта. Даже си припомням, че Христо Стоичков изявяваше тогава предпочитание, в случай че се класираме, да играе с нас.
Колко гола вкарахте в тези евроквалификации?
- Тогава бях изтеглен малко по-назад, не бях в типичната си позиция на център-нападател. Трябваше да играя в средата на терена. С Мариян Христов изнасяхме топката към Р. Иванов. А за какво Чико ме е дръпнал обратно...не смеех и да попитам тогава. Разписах се против Грузия при триумфа с 2:1.
Какво си купихте с първата заплата от футбола?
- (Смее се) Е, нищо съответно. Със сигурност бях доста благополучен и почерпих нашите. Не бях манияк на коли, на джаджи, на такива работи. Даже като пристигнах в ЦСКА, нямах кола. За мен беше по-важно жилище да си купя. Когато подписах първия профидоговор, огромна част от парите отидоха за закупуването на апартамент в Бургас.
Кой е най-силният ви сезон в " Черноморец "?
- Мисля, че сезонът преди да отида в ЦСКА. Тогава вкарах 6-7 гола, което си беше едно супер достижение. Трудно се играеше на всички места. Това, да отидем ние от " Черноморец ", и да откраднем точка, беше си нещо извънредно. Навсякъде имаше страхотни футболисти, публиката пълнеше стадионите, не е като в този момент. Не приказвам единствено за столичните грандове. Аз съм се изправял против бранители като Николай Арабов и Вилиян Парушев, Венелин Сивриев, против халф като Петьо Зехтински, против огромния тим на " Ботев " (Пд)...
Не мога да не ви попитам и за подвига против ЦСКА. Победихте " алените " посред " Армията " с 3:2 (23-и кръг, 13 април 1991 година - б.а.)...
- Незабравим спомен! Да биеш ЦСКА в София, и то да ги надиграеш...Случва се може би веднъж на 10 години. Изнесохме прелестен мач, а противникът още беше в борбата за купата (накрая първенец става " Етър " - б.а.). Нашата победа ужасно оказа помощ на " Етър ". Ние не можехме да повярваме какво сме създали. Беше огромна наслада. Когато рейсът ни потегли минахме по " Цариградско шосе ". Публиката преди малко беше излязла от стадиона и беше по спирките на " Орлов мост ". И тогава се случи нещо извънредно, което няма да не помни до края на живота си: Тези ентусиасти, чиито обичан тим беше изгубил, започнаха да ръкопляскат непринудено на " врага "! Започнаха да ни приветстват. Такова нещо, такова самопризнание не съм виждал скоро. От това да те признае самата аудитория на противника, по-голямо самопризнание няма.
Какво си спомняте от самата среща?
- Поведохме с 2:0, ЦСКА понижи. Аз вкарах третия гол за нас, направих резултата 1:3. Вальо Иванов - едно доста бързо крило от Айтос (изнесе страховит мач тогава), проби отдясно, стигна до аутлинията и я обърна. Аз с шпагат изпреварих бранител и я забих топката под гредата горе - 1:3! Това се случи секунди преди края на първото полувреме. Моят гол малко ги " попари ". След това съумяха да върнат единствено едно попадение. Не си припомням всички тези 13 души, които излязоха на терена за " Черноморец ", да е сбъркал нещо, всички бяхме като машинки.
Това ли е най-важният гол в кариерата ви?
- Най-важен - не. Може би този, който вкарах на финала за Купата на България против " Левски " (3:1, 28 май 1997 година, 1:0 Стефан Лулчев 9, 2:0 Петър Жабов 48, 2:1 Станимир Господинов 51, 3:1 Милен Петков 58).
А най-красив?
- За най-красив...(замисля се). Вижте, аз си обичам всеки гол, който съм вкарал, даже и на празна врата да е бил. Щом си се разписал, значи нещо позитивно си направил. Спомням си едно попадение за ЦСКА в мач от шампионата " Интертото ". Готувахме на турския " Кайзериспор ". Бихме с 3:1. А те имаха трима турски национали в състава, бяха със самочувствие, локалната преса беше писала, че надали не отиваме на заколение там...Както и да е. Разбихме ги напряко. Наказах ги два пъти. Първото попадение се получи брилянтно. Пас напред, централният бранител на турците мазета топката, а тя, падайки отиде към мен, на към 5 метра отвън наказателното поле. Посрещнах я от воле - бааам, горе в ъгъла! Няма ловене! После Коце Видолов ми подаде за втория гол. Излязох самичък против вратаря и го трансферирах за крайното 1:3. Помня, че и в Кайзери ни приветстваха, де. Така че - сещам се за позитивните неща (смее се).
Кои бяха идолите ви?
- От нашите - Христо Стоичков. Имах достойнството да играя 6 месеца с него, даже да се събличам до него в съблекалнята. От чужденците - Марко ван Бастен и Диего Марадона. Сега се удивлявам на Лео Меси.
Как стана прехвърлянето ви в ЦСКА през 1994 година?
- През първия си сезон с алената фланелка записах 14 мача и 2 гола. Благодарение на Димитър Пенев се получи прехвърлянето. С младежкия народен тим играхме контрола против ЦСКА. Бихме ги на " Армията " с 5:2, вкарах 2 гола. Веднага шефовете на ЦСКА взеха решение да ме вземат. За мен съмнения нямаше, тъй като си бях цесекар от дребен. Малко хора знаят обаче, че бях на крачка и от " Левски ".
Какво се случи тогава?
- Бях едвам 16-годишен, таман моето име беше понашумяло по медиите...Лично Томас Лафчис, който беше президент на " Левски ", идва да ме желае от " Черноморец ". Но аз отхвърлих. Просто не можех да предам родния клуб и ЦСКА. По-късно, по време на ерата на така наречен Брокери ме желаеха и от " Ботев " (Пд). Даже бяха предложили фантастични условия. Горе-долу нямаше клуб в България по това време, който да не ме искаше в редиците си.
Добре, отказвате на " Левски " и на " Ботев ". Откъде бяхте сигурен, че ще има късмет за ЦСКА? Нали умните хора споделят, че птичето кацва единствено един път на рамото...
- Не, вижте, аз бях безусловно уверен, че рано или късно ще заиграя в ЦСКА. Не мога да ви обясня. После пък бях сигурен, че ще играя в Италия и моето предпочитание се сбъдна. А броени месеци преди да мина в " Козенца " отхвърлих оферта от немски клуб. И в Бурса вървях, развеждаха ме шефовете из базата, предлагаха ми какво ли не...И на турците отхвърлих. Наречете го чувство, наречете го предусещане, само че се е случвало. Най-често на даден мач...Имам възприятието, че тъкмо оттова ще пристигна топката и аз съм на точното място, с цел да отбелязвам гол. Необяснимо е това нещо.
Г-н Жабов, с какво са занимавате в този момент? Близо ли сте до футбола?
- Да, към момента съм близо. Кръвта вода не става (смее се). Занимавам се и със фамилния бизнес - ръководя хотел " Соле " в Приморско, дружно с моята брачна половинка Даниела. В града има три детски тима и аз съм треньор. Клубът се спонсорира напълно от общината, за което сме им признателни, знаем, че без спонсори е мъчно да има футбол и спорт като цяло в днешните действителности.
Следите ли българското състезание?
- Не мога да кажа, че проследявам развоя на шампионата в елементи, само че - да, виждам мачове. Особен инетерес демонстрирам към обичания ЦСКА. Жалко, че родният ми " Черноморец " е с нежелана орис сега - среща се в Трета лига.
Защо се стигна до упадъка на " Черноморец "?
- Признавам, че ме боли от положението на клуба. Когато израствах точно това беше Отбора на града. С течение на годините " Нефтохимик " го измести. Вижте, доста неща в България се трансформираха, а футболът не прави изключение. Живеем в бурни времена и в случай че не успееш да се адаптираш, животът просто не прости и те изхвърля. Сега " Черноморец " е надалеч от истината, само че аз се надявам, че отново ще успее да се изкачи до Първа лига, където - уверен съм, е мястото му. А за какво се стигна до упадъка...Не съм точният човек, който да ви отговори на този въпрос.
С кого от тогавашните си съотборници от славните времена на стадион " Девети септември " поддържате връзка?
- Най-вече с Радостин Кишишев. С други момчета също се слушам, само че по-рядко. Радо в този момент е началник на УС на ФК. Желая му триумф. Трудно ще е, само че ще се оправи.
Търсят ли ви за препоръки?
- (Смее се). Съвети доста хора у нас дават. 7 милиона души сме българи, може би 7 милиона схващат от футбол и политика. Не желая да се върша на многознайник и не давам непотърсени препоръки. Най-добре е да оказват помощ хора, които могат да го сторят финансово, а не толкоз със препоръки.
" Черноморец " въпреки всичко е клуб със над 101-годишна история...
- Да, прав сте. Миналата 2019 година чествахме древен празник. Беше прелестна самодейност, събраха се няколко генерации играчи, треньори, дейци...Приятно беше.
" Нефтохимик " също закъса. Играе надали не ролята на " асансьор " сред дивизиите...
- Така е. Положението там не е доста " розово " и не се знае какво ще стане с тях. За жал бургаският футбол е зле, няма какво да се лъжем. Проблемите са доста и в случай че тръгнем да ги изброяваме, няма да ни стигне през целия ден. Жалко за бургазлии, тъй като не е обикновено град, футболен град, дал толкоз елитни футболисти за националните тимове, да няма сега нито един тим в Първа лига. Без помощ от страната нещата няма по какъв начин да се оправят. Моделът " бащица ", както назовават практиката един човек да устоя ФК, не е сполучлив. Според мен напълно страната би трябвало да се заеме с огромна част от финансирането на ФК.
Вашите синове също поеха по пътя ви. Димитър (2001 набор) и Павел (2004) са фрагменти на ЦСКА...
- Митко обаче към този момент се ориентира към образованието. Беше капитан на отбора си в ЦСКА. Беше неотдавна изправен на прага да избира какво да прави оттук-нататък с живота си. Аз в никакъв случай не съм им се месил на синовете си и нямам и желание да им се меся. Те си вземат решение. Просто Митко ме потърси за съвет. Аз го ориентирах към учението. Гледайки положението на българския футбол сега, му споделих да се ориентира към по-сериозна специалност. Митко е доста добър възпитаник и желае да става доктор, тъй че моят съвет беше да се пренасочи и да вложи всичките си сили и сила в медицината. Мисля, че е вярно решение. Приеха го в Медицинския институт в София. Дай Боже един ден да бъде сполучлив доктор.
А с Павел каква е обстановката?
- Играе си в ЦСКА и има огромни данни да стане футболист. Изцяло си зависи от него. Той е избрал път, не по-лек от този на брат му. Изисква не по-малко себеотдаване и ограничения, разход на време и сила. Няма да му е елементарно, той и ние с майка му сме наясно с това. Павел си е поел по този път и с каквото мога, ще му оказвам помощ. Гледам футболът по какъв начин се развива. Вече не е оня, който играех аз преди 20 години - в този момент е доста по-бърз, доста по-физически. За млад футболист като Павел не се изисква единствено гений, както беше по мое време. Тогава разчитахме доста повече на гений, на заложба, и по-малко на труд. Сега е противоположното. Не че ние тренирахме по-малко, само че...Усъвършенстването играе ужасно огромна роля за построяването на един футболист.
Тоест, в този момент е по-трудно, в сравнение с преди?
- Така мисля. Защото футболът изисква доста повече качества, приказвам чисто физически, освен чисто футболни. Трябва да си резистентен душевен, заобиколен си от доста повече изкушения, много са те, които те изкушават да загърбиш специалността и да се отдадеш на тях. По мое време бяха много по-малко. В този смисъл актуалният футбол те слага пред екстремални условия.
Как се отнася Павел към голямата отговорност?
- Дисциплиниран и сериозен е. Е,като всеки младеж, са му присъщи всички тези проблеми. Но гледа да се лимитира. Отделя доста време на футбола, но по този начин и би трябвало да бъде. Пак дублирам, всичко си зависи от него. Ако той има желанието, както го демонстрира дотук, има и шанса да попадне на вярното място, в една атмосфера, която може да го построи като човек и футболист, може би ще успее.
Имат ли взор треньорите на представителния тим на ЦСКА върху гениите от ДЮШ? Обръщат ли им внимание?
- За Павел следва доста значима година. Сега ще играят в Елитната група до 17 година Сега е времето, в което би трябвало да акцентира на професионализма и да покаже дали ще може да играе огромен футбол. Какво ще бъде отношението на управлението към школата не мога да кажа. Не зная проектите им, само че въпреки и малко, се мъчат да дават шансове на младите, за което им смъквам шапка. Това е бъдещето.
Школата е най-лесният достъп до самоиздръжката на всеки клуб. Инвестирайки в ДЮШ, влага и в бъдещето си. Само с чужденци няма по какъв начин да стане. Бил съм " чужденец ", и съм уверен, че " легионерите " нямат тази отдаденост съм даден клуб, каквато имаме ние - българите, или най-общо казано - фрагментите от школата. Но това е проблем на управлението и се надявам това отношение да се промени и да не се залага толкоз доста на недоказани звезди от чужбина.
За вас, като татко на надарен нападател от първокласен клуб, кое би било по-правилно - синът ви да отиде в чужбина при първата по-изгодна оферта, или да остане тук и да се утвърди?
- Лошото е, че аз не зная точната формула. Ако някой я знае, дано пристигна и ми я каже. Ще му бъда признателен. Кое е най-хубаво...Времето ще покаже. Има позитивни аспекти и в двата разновидността. Шансът да излезе рано на открито и да се сблъска с действителността на същинския футбол, дава преимущества. Дава преимущества и това, че тук, в случай че се наложи в мъжкия тим, също може да бъде видян. Пак дублирам - всичко е въпрос на късмет и на шанс. Няма точна рецепта и формула.
Има ли интерес към този момент към дребния ви наследник от страна на мениджъри?
- Да, има, само че към момента отбиваме тези офанзиви. Надяваме се, един ден, дай Боже по-скоро да е, когато той е подготвен за мъжки футбол, всичко ще си пристигна на мястото. Всичко си зависи от Павел. Когато играеш добре, предложения не липсват.
Как започнахте вие с футбола?
- Моите родители, Бог да ги елементарни, и двамата починаха, постоянно са ме подкрепяли във всяко едно мое деяние. Баща ми беше огромен ентусиаст. Цесекар...Заигравайки в ЦСКА, изпълних една негова и моя фантазия. Ще бъда доста благополучен, в случай че един ден синовете ми заиграят с алената фланелка и задминат това, което аз съм направил (вълнува се).
Баща видя ли ви, когато дебютирахте за ЦСКА?
- Да. И си припомням, че беше пъклен разчувствам. Татко, Димитър се споделяше и беше водач в градския превоз на Бургас, не е споделял доста неща с мен. Но хора са ми казвали, че е слушал мачовете ми по радиото. Спирал е рейса, с цел да изслуша офанзивата...(вълнува се). С една дума - за фена, изключително пък за татко на футболист, това несъмнено е нещо висшо като преживяване. Синът ти да играе за обичания ти тим...Уникално!
Майка ми Латинка работеше в месокомбинат. Моите родители даваха благо и драго да не ми липсва нищо. Едно дете съм, нямам брат или сестричка...Благодарение на майка ми приключих висше обучение в НСА, искаше да ме види като вишист...Всичко, което ми е казвала и предписание, след това се е оказвало за положително в моя живот. За което съм й доста признателен.
Кой ви заведе за първи път на стадиона?
- Баща ми. Бях възпитаник в трети клас. Татко ме записа да упражнявам в " Черноморец ". Стадион " Девети септември ", базата в " Акациите ". Бяхме много огромна група - 90 деца, все набор 1973! Поради липса на подобаващ терен за тренировки, ни разделиха на 2 х 45. Заниманията се водеха на половин терен. Ако топката ти я докоснеш 1-2 пъти, отново е добре (смее се). Странно беше, че в тези времена и неприятни условия, се раждаха нелоши футболисти.
Кой беше първият ви треньор?
- Димитър Михайлов. После работих дълги години - най-малко 6-7, със Стоян Терзиев. Най-много научих за футбола и живота от него. Бате Стоян ни учеше на първо място да бъдем ХОРА. Футболният живот е къс, по този начин ни споделяше, по-добре човек да е квалифициран за живота, който идва по-късно. Натрупах много опит от Терзиев. Той не беше непоколебим, не ни е биел, обаче постригванията бяха постоянни (смее се). Това беше един тип наказване. Сега е невероятно да острижеш даден твой кадър заради някакво пргрешение. Не зная по какъв начин детето би реагирало, само че от страна на родителите реакцията би била неприятна. В момента точно родителите са един от огромните проблеми на детско-юношеския футбол. Месят се за всяко нещо и имат искания за щяло и нещяло. Те смъкват треньори, назначават треньори, нещо немислимо...Тези родители си имат своите специалности, само че тя не е футболист или треньор. А имат другояче искания да са такива, за жал.
От вашия набор 1973 много момчета се постановиха в професионалния футбол...
- Да, като Страти Илиев, Васко Банов, Николай Възелов, имаше и малко по-големи: Владо Муравов, Росен Петров, Илиян Банев, Мишо Ганев, Нено Ненов...Радо Кишишев и година по-малък от мен. Със старшата възраст станахме трети на републиканско състезание. Отпаднахме на полуфиналите от ЦСКА - 0:0 в София и 1:1 в Бургас. За противника играха Ивайло Иларионов, Мартин Зафиров, Мартин Горанов, Викторио Павлов...На финала на стадион " Васил Левски " " армейците " паднаха от " Левски ".
Спомняте ли си дебюта в " А " група под управлението на треньора Тотко Дремсизов, асистент - Ивайло Коцев, през сезон 1989-1990? Записвате 7 мача...
- Дебютирах дребен. Доколкото си припомням беше против " Левски " (1:1, 3 март 1990 - б.а.). Влязох след почивката, играх цялото второ полувреме. Получи се прекрасен мач. За жал пропуснах опцията да се разпиша против " сините " към края на срещата. Щеше да бъде прелестен свършек на този дебют. Имах удоволствието да играя паралелно до огромни футболисти като Владо Стоянов, Симеон Чилибонов, Диян Петков, Любо Шейтанов, Краси Костов, Миро Кралев, Иван Йочев...Не съм имал никакви проблеми с тях. Приеха ни добре нас, по-малките.
Йерархията по мое време се спазваше. Бяхме научени на почитание към по-големите от теб футболисти, имаше какво да научим. Бях " бебето " на тима - едвам 16-годишен малчуган. Следващият по възраст беше 8 година по-голям от мен. Така че трябваше да се преценявам с всичко, а аз не бях проблематичен като темперамент. Спазвайки разпоредбите, нямаше по какъв начин да имам проблеми с по-възрастните играчи и доста научих от тях. Беше добра школа.
През идващото състезание в " А " група взимате присъединяване в 20 срещи и вкарвате 2 гола. Спомняте ли си първото попадение в елита за " Черноморец "?
- Да, несъмнено. Бихме " Пирин " в Бургас с 2:1 (6-и кръг, 15 септември 1990 година - б.а.). Вкарах първия гол. На гостите им пазеше Миро Митев. Помня и обстановката - пас от дълбочина към Владо Стоянов, играехме дружно двамата начело, той като главен център-нападател, аз трябваше да се движа около него и да употребявам пространствата, които той отваряше. Беше малко по-статичен, само че пък за сметка на това притежаваше блестяща техника и умееше да освобождава " коридори " в притивниковата отбрана. Един неприятен пас към него се оказа съвършен за мен. Излязох самичък против Митев, финтирах го, и с дсния крайник, на празна врата, я вкарах - 1:0 за нас! След успеха бях най-щастливият в съблекалнята (смее се).
Задължително трябваше да се почерпи тима за дебют и гол - я с торта, я с нещо безалкохолно, примерно с каса швепс... Шегувахме се между тях. Имаше такива обичаи, тъпо че към този момент ги няма. Тогава беше с помощта на по-старите футболисти. Сега липсва почитание освен към играчи, а като цяло, като общество. Лека-полека деградираме, това най-малко е моето персонално мнение.
Дидо Петков ли беше най-големият веселяк във вашата съблекалня?
- Не, №1 в майтапите беше Николай Русев - Джангъра. Голям футболист, голяяям! Той и Шейтанов поддържаха настроението в тима.
Погаждаха ли номера на младоците?
- Е, имаше и такива моменти (смее се). Като се ходеше на лагер, се разделяхме на " млади " и " остарели " и играехме " двустранки ". Ние с цел да бием, не знам какво трябваше да сторим...Така или другояче, съвсем в никакъв случай не побеждавахме. Но си припомням един съответен случай. Паднахме 2:3 от " дъртите ", но водехме с 2:1 единствено 5 минути преди края. Но естествено мачът се игра, до момента в който те победят. И на обяда след това - тях ги няма, единствено юношките сме в ресторанта.
След десетина минути ги гледаме - идват всички превързани, кой ръка, кой крайник, кой омотал лицето си...Чудим се какво се случва. А те: " Ей, и по този начин да играем, отново ще ви бием. " (смее се). Хубави времена бяха. Весело въодушевление, смешки...Дано и в този момент да ги има тези неща по тимовете, само че се колебая. С навлизането на толкоз чужденци нещата и като обичаи не са същите.
Какво научихте от Тотко Дремсизов?
- О, на доста неща ме научи. В " Черноморец " ми беше треньор цели 5 година Интелигентен човек, който се стремеше да приказва с футболистите, без да постанова своето мнение. Имаше собствен метод, разчиташе на интелигентността на играча. Не беше последовател на викове, санкции и всякакви други работи. Успяваше да стигне до индивида, което беше най-важно за мен персонално най-малко. Дремсизов към всеки имаше самостоятелен метод, което му помагаше.
А от Владо Стоянов какво научихте?
- От него всеки можеше да научи доста. Играта на Владо беше пример за център-нападател. Движението, поемането, удар с глава, водачеството му по време на мач...той нямаше едва място. Не се криеше в тежки моменти, излизаше на напред във времето. На доста неща ме научи. Вечно ще му бъда признателен, Бог да го елементарни и него...Един огромен футболист...За жал си отиде прекомерно рано. Можеше да даде още доста на футбола в България.
Вие бяхте капитан на юношеския и младежкия народен тим. Нека стартираме с юношите...В отбора ви тогава бяха Мартин Зафиров, Йордан Гълъбов, Румен Иванов, Антон Сивинов, Троян Радулов, Филип Илков, Христо Фурджев...
- Имаше и още огромни гении. Започнахме европейските квалификации. В Румъния завършихме 1:1 с мой гол, след това паднахме от Унгария в Будапеща с 1:2, отново се разписах. От " маджарите " загубихме още веднъж с 1:2 в Кюстендил. За жал това са едни от най-тежките ми моменти в националните тимове. Квалификациите се случиха тъкмо, откакто приключихме един цикъл на 17-годишните. Нашият тим беше граден 3 години и имахме огромен късмет да създадем нещо на европейското състезание. Но имаше една неприятна спекулация. Обвиниха ни, че сме употребявали нередовни футболисти, по-големи...
Имаше предписание, че можеш да играеш с родени от 1 август цялата календарна 1974-а. Но в случай че са родени през 1973-а то играчите би трябвало да са родени след 1 август. Имахме такива двама-трима и УЕФА ни дисквалифицира. Даже България беше застрашена с последно предизвестие да бъдем изключени за 2 години. Наказаха треньори, хора от БФС. Бяхме мощен отбор, само че след тази преживелица нещата много се усложниха. Почти напълно стартира да се гради нов тим, непосредствено, без другарски срещи, без лагери, влязохме в квалификации. Затова и записахме срамно класиране. Завършихме на последно място в предварителната група в компанията на Унгария, Румъния и Кипър. Спечелихме единствено 1 точка - в Румъния. Даже Кипър ни би, абе - позор...
Отдавам резила и на това, че от оня тим, готвен за европейското, останахме единствено аз и Румен Иванов - Коча. Беше доста тежко. Играхме непосредствено напряко на квалификациите. Бяхме събрани на момента момчета, които да изиграят някакъв мач. Доста треньори се изредиха. Даже и аз не си припомням какъв брой и кои бяха. Димитър Контев беше за малко...Явно " от горната страна " бяха отписали този цикъл. Поне аз по този начин си мисля, връщайки лентата обратно.
После обаче пристигнаха и хубавите моменти в младежкия народен тим и Динко Дерменджиев...
- Е, да, правилно е. Наистина Чико е бил огромен футболист, огромен човек и огромен треньор. Изкарахме сполучливи квалификации под негово управление за ЕВРО 1996. До последния мач бяхме водачи в групата. А противници ни бяха Германия, Уелс, Молдова и Грузия. Бихме немците в София с 2:0, един огромен мач! За гостите играха бъдещи звезди като Йенс Йеремис, Александър Циклер, Уве Господарек...5-6 души бяха от " Байерн ". За съжалание в решителната среща в Германия, играхме в някакво малко градче, ни отупаха с 0:7.
На какво отдавате тежкото проваляне?
- Пак се връщам обратно. Последният ни мач преди гостуването беше март месец - против Уелс (3:1). Следващият ни конфликт беше чак есента. Не бяхме събирани дори на лагер до тогава. Само 3-4 дни преди мача ни събраха. Не мога да си обясня на какво се дължи кошмарната като цифрово състояние загуби. Не че ние бяхме слаби футболисти, нямам доверие и нашите ръководители да са подценили германците, че надали не няма да имаме проблеми, изхождайки от събитието, че до този миг имахме единствено победи и един еднакъв (срещу Уелс). Може би ни подготвяха и за наследници на великото потомство от Съединени американски щати " 94.
Защо самият мач се разви по този метод?
- Чико Дерменджиев не ни водеше от скамейката, тъй като беше осъден. Санкцията му беше наложена от първия мач в София. Беше протегнал ръка май на страничния арбитър поради една засада, доколкото си припомням...Реферът пусна 2-3 засади, но очевадни засади, от сорта на 2-3 метра зад отбраната...И нервите на нашия треньор не устояха. Нормално. Наказаха го за 6 месеца, в случай че не се неистина. Да се върна към мача като посетители...Стефан Грозданов ни водеше. Още при първата си офанзива германците вкараха гол. Оттам - леко стъписване, падна доста бързо и вторият гол...Може би до 10-ата минута към този момент беше 2:0. А когато човек загуби самонадеяност, поради и публиката, може би и това даде отрицателно отражение. Но това 0:7 го приписвам най-много на това, че ние не бяхме сработени.
Както и наши неточности - на футболистите, естествено. Вината си е наша в най-големи проценти. Аз поемам най-много виновността си като капитан. Но не беше неприятно да изиграем най-малко 1-2 контроли, с цел да се подготвим качествено за най-важния мач. А в това време против себе си имахме една Германия, подготвена на всичко. Жалко, доста тъпо, тъй като, в случай че бяхме приключили първи в групата, имахме късмет да участваме и на Олимпиадата в Атланта. Даже си припомням, че Христо Стоичков изявяваше тогава предпочитание, в случай че се класираме, да играе с нас.
Колко гола вкарахте в тези евроквалификации?
- Тогава бях изтеглен малко по-назад, не бях в типичната си позиция на център-нападател. Трябваше да играя в средата на терена. С Мариян Христов изнасяхме топката към Р. Иванов. А за какво Чико ме е дръпнал обратно...не смеех и да попитам тогава. Разписах се против Грузия при триумфа с 2:1.
Какво си купихте с първата заплата от футбола?
- (Смее се) Е, нищо съответно. Със сигурност бях доста благополучен и почерпих нашите. Не бях манияк на коли, на джаджи, на такива работи. Даже като пристигнах в ЦСКА, нямах кола. За мен беше по-важно жилище да си купя. Когато подписах първия профидоговор, огромна част от парите отидоха за закупуването на апартамент в Бургас.
Кой е най-силният ви сезон в " Черноморец "?
- Мисля, че сезонът преди да отида в ЦСКА. Тогава вкарах 6-7 гола, което си беше едно супер достижение. Трудно се играеше на всички места. Това, да отидем ние от " Черноморец ", и да откраднем точка, беше си нещо извънредно. Навсякъде имаше страхотни футболисти, публиката пълнеше стадионите, не е като в този момент. Не приказвам единствено за столичните грандове. Аз съм се изправял против бранители като Николай Арабов и Вилиян Парушев, Венелин Сивриев, против халф като Петьо Зехтински, против огромния тим на " Ботев " (Пд)...
Не мога да не ви попитам и за подвига против ЦСКА. Победихте " алените " посред " Армията " с 3:2 (23-и кръг, 13 април 1991 година - б.а.)...
- Незабравим спомен! Да биеш ЦСКА в София, и то да ги надиграеш...Случва се може би веднъж на 10 години. Изнесохме прелестен мач, а противникът още беше в борбата за купата (накрая първенец става " Етър " - б.а.). Нашата победа ужасно оказа помощ на " Етър ". Ние не можехме да повярваме какво сме създали. Беше огромна наслада. Когато рейсът ни потегли минахме по " Цариградско шосе ". Публиката преди малко беше излязла от стадиона и беше по спирките на " Орлов мост ". И тогава се случи нещо извънредно, което няма да не помни до края на живота си: Тези ентусиасти, чиито обичан тим беше изгубил, започнаха да ръкопляскат непринудено на " врага "! Започнаха да ни приветстват. Такова нещо, такова самопризнание не съм виждал скоро. От това да те признае самата аудитория на противника, по-голямо самопризнание няма.
Какво си спомняте от самата среща?
- Поведохме с 2:0, ЦСКА понижи. Аз вкарах третия гол за нас, направих резултата 1:3. Вальо Иванов - едно доста бързо крило от Айтос (изнесе страховит мач тогава), проби отдясно, стигна до аутлинията и я обърна. Аз с шпагат изпреварих бранител и я забих топката под гредата горе - 1:3! Това се случи секунди преди края на първото полувреме. Моят гол малко ги " попари ". След това съумяха да върнат единствено едно попадение. Не си припомням всички тези 13 души, които излязоха на терена за " Черноморец ", да е сбъркал нещо, всички бяхме като машинки.
Това ли е най-важният гол в кариерата ви?
- Най-важен - не. Може би този, който вкарах на финала за Купата на България против " Левски " (3:1, 28 май 1997 година, 1:0 Стефан Лулчев 9, 2:0 Петър Жабов 48, 2:1 Станимир Господинов 51, 3:1 Милен Петков 58).
А най-красив?
- За най-красив...(замисля се). Вижте, аз си обичам всеки гол, който съм вкарал, даже и на празна врата да е бил. Щом си се разписал, значи нещо позитивно си направил. Спомням си едно попадение за ЦСКА в мач от шампионата " Интертото ". Готувахме на турския " Кайзериспор ". Бихме с 3:1. А те имаха трима турски национали в състава, бяха със самочувствие, локалната преса беше писала, че надали не отиваме на заколение там...Както и да е. Разбихме ги напряко. Наказах ги два пъти. Първото попадение се получи брилянтно. Пас напред, централният бранител на турците мазета топката, а тя, падайки отиде към мен, на към 5 метра отвън наказателното поле. Посрещнах я от воле - бааам, горе в ъгъла! Няма ловене! После Коце Видолов ми подаде за втория гол. Излязох самичък против вратаря и го трансферирах за крайното 1:3. Помня, че и в Кайзери ни приветстваха, де. Така че - сещам се за позитивните неща (смее се).
Кои бяха идолите ви?
- От нашите - Христо Стоичков. Имах достойнството да играя 6 месеца с него, даже да се събличам до него в съблекалнята. От чужденците - Марко ван Бастен и Диего Марадона. Сега се удивлявам на Лео Меси.
Как стана прехвърлянето ви в ЦСКА през 1994 година?
- През първия си сезон с алената фланелка записах 14 мача и 2 гола. Благодарение на Димитър Пенев се получи прехвърлянето. С младежкия народен тим играхме контрола против ЦСКА. Бихме ги на " Армията " с 5:2, вкарах 2 гола. Веднага шефовете на ЦСКА взеха решение да ме вземат. За мен съмнения нямаше, тъй като си бях цесекар от дребен. Малко хора знаят обаче, че бях на крачка и от " Левски ".
Какво се случи тогава?
- Бях едвам 16-годишен, таман моето име беше понашумяло по медиите...Лично Томас Лафчис, който беше президент на " Левски ", идва да ме желае от " Черноморец ". Но аз отхвърлих. Просто не можех да предам родния клуб и ЦСКА. По-късно, по време на ерата на така наречен Брокери ме желаеха и от " Ботев " (Пд). Даже бяха предложили фантастични условия. Горе-долу нямаше клуб в България по това време, който да не ме искаше в редиците си.
Добре, отказвате на " Левски " и на " Ботев ". Откъде бяхте сигурен, че ще има късмет за ЦСКА? Нали умните хора споделят, че птичето кацва единствено един път на рамото...
- Не, вижте, аз бях безусловно уверен, че рано или късно ще заиграя в ЦСКА. Не мога да ви обясня. После пък бях сигурен, че ще играя в Италия и моето предпочитание се сбъдна. А броени месеци преди да мина в " Козенца " отхвърлих оферта от немски клуб. И в Бурса вървях, развеждаха ме шефовете из базата, предлагаха ми какво ли не...И на турците отхвърлих. Наречете го чувство, наречете го предусещане, само че се е случвало. Най-често на даден мач...Имам възприятието, че тъкмо оттова ще пристигна топката и аз съм на точното място, с цел да отбелязвам гол. Необяснимо е това нещо.
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ