Петър Иванов Попйорданов (11 юни 1964 – 5 май 2013), известен като Чочо Попйорданов,

На 11 юни е роден Чочо Попйорданов

Петър Иванов Попйорданов (11 юни 1964 – 5 май 2013), известен като Чочо Попйорданов, е български театрален и киноактьор.

Роден е в София на 11 юни 1964 година. Син е на Иван Попйорданов (р. 1938) – дълготраен шеф на Студията за игрални филми „ Бояна “ и общоприет шеф на Българската национална телевизия през 1998 година, и лекарката Катя Попйорданова (? – 2013). Родът му произлиза от Велес, и към него принадлежат войводата Миле водачът на солунските атентатори Орце Попйорданов.

През 1989 година Попйорданов завършва ВИТИЗ „ Кръстьо Сарафов “, компетентност „ Актьорско майсторство “ в класа на Крикор Азарян и Тодор Колев. Учи в Чехия една година.

Играе в трупите на театър „ София “ (1988), Малък градски спектакъл „ Зад канала “ (до 1994), а от 1994 г. – и в Народния спектакъл. Най-известните му театрални функции са в постановките „ Хъшове “, „ Сън в лятна нощ “, „ В полите на Витоша “, „ Бурята “, „ Човекът, който прави дъжд “, „ Кимоно “, „ Декамерон “, „ Призраци в Неапол “, „ Хеда Габлер “.

Освен в театрални постановки, Чочо Попйорданов взе участие и във кино продукции, измежду които „ Вчера “ (1988), „ Адио Рио “ (1989), „ Любовното лято на един безделник “ (1990), „ Вампири, таласъми “ (1992), „ Сезонът на канарчетата “ (1993), „ Граница “ (1994) „ Испанска муха “ (1998), „ След края на света “ (1998), „ Дунав мост “ (1999), „ Сомбреро блус “ (1999), „ Хайка за вълци “ (2000).

Попйорданов е притежател на голям брой номинации и награди, измежду които номинация за „ Аскеер “ през 1996 и 1997 година и премия „ Златен Баяр “ в Белгия за най-хубава мъжка роля във кино лентата „ Граница “.

На Стената на славата пред Театър 199 има пано с неговите отпечатъци.

Известен е и с наличието си на дребния екран, с присъединяване си в телевизионното шоу „ Клуб НЛО “ по „ Канал 1 “.

През 2007 година стартира присъединяване си в сериала „ Хъшове “ за „ Канал 1 “ на Българска национална телевизия.

Петър Попйорданов умира в „ Пирогов “, към 6 часа сутринта на Великден, 5 май 2013 година, в резултат на черепно-мозъчна контузия с непълнота на мозъчния дънер, породена при рухване от 2 метра височина в гробищния парк „ Бояна “.

Поклонението му се състои в Народен спектакъл „ Иван Вазов “. Попйорданов е заровен покрай неговата умряла майка в Боянските гробища.

През 2016 година е почетен посмъртно с премия „ Икар “ от Съюза на българските актьори за чест и достолепие. Същата година, посредством съдействието на Столична община, архивите на театрите и околните другари, сътрудници и родственици на Чочо, е открита краткотрайна галерия в памет на Попйорданов.

Наградата „ за млад артист “ на САБ (1992).

Награда за мъжка роля за филмите Граница, Онова нещо, Кладенецът, Козият рог, Вампири, таласъми... и Сезонът на канарчетата (Варна, 1994).

Награда „ Златен Баяр “ „ за най-хубава мъжка роля “ във кино лентата „ Граница “ (Белгия).

Наградата „ Икар “ на Съюза на артистите в България за „ Чест и достолепие “, 2016.

„ Питър Пан “

„ В полите на Витоша “

„ Сън в лятна нощ “

„ Хеда Габлер “

„ Чайка “

„ Хъшове “

„ Бурята “

„ Човекът, който прави дъжд “